Старите морски вълци са първите доставчици на секс играчки в САЩ
80-годишната Кони Конгдон може да се похвали с един от най-странните артефакти, които човек е откривал в своя комин. За мнозина е било изненада, а за зидарят, който е правил ремонта – чиста доза потрес. Той открива 120-годишен гипсов вибратор. Същият е бил прикрит в кутия с писма и някои други персонални движимости. 6 от писмата са изпратени от капитан Джеймс Б. Кофин. Кутията е принадлежала на брачната половинка на Кофин – Марта Кофин. Всички полезности и мемоари са събрани някъде сред изпращането на писмата и самата ѝ гибел през далечната 1928 година
В идващите години излиза наяве, че камината в дома е била запечатана, а пред зида е подложен долап. Когато Кони и нейният брачен партньор Том вземат решение да отворят камината, те попадат на кутийката. Том към този момент не е измежду живите, само че дава изявление за локалното радио в Нантакет, където със веселба изяснява какво тъкмо е разкрил.
Гипсовата отливка на мъж е с размери от 12.7 сантиметра на дължина и към 2.5 сантиметра на широчина. Когато двойката открива въпросният продукт преди години, Том е определен да опише историята, изключително откакто е работил в локалния вестник. Двамата схващат за гипсовата отливка, когато майсторите отварят камината, един от зидарите влиза, с цел да ревизира дали коминът е отворен. Изправяйки се, вижда, че нещо стърчи от високите лавици – тъкмо там, където би трябвало да е лавицата, нормално построена от по-широки тухли. По думите на откривателите, въпросният гипсов придружител е бил на една ръка разстояние, а най-важното е, че може да се сложи елементарно, без да има спомагателни изгаряния.
По-любопитният факт в тази история е: за какво вибраторът е в камината?
За задачата би трябвало да обърнем внимание на Нантакет. Това е родното място на първите китоловни кораби по крайбрежието на Съединени американски щати. Индустрията се развива в края на XVII век и множеството риболовци и ловни кораби се местят точно в Масачузетс. Нантакет има плитки пристанища и се намира прекомерно надалеч от суровините, нужни за построяването на по-сериозни китоловни кораби.
Намира се надалеч от сушата. Островът в следствие се реновира и се трансформира в една от отправните точки на революцията. Икономиката на градчето се устоя от лов на китове, риба и други морски блага, до момента в който на сушата се гледат овце. Броят на корабите се усилва бързо от 10 на 329 за интервала от 1815 до 1857 година
Американският китоловен бизнес реализира нови върхове и скоро се счита за водеща мощ в света. Това автоматизирано значи, че моряците ще бъдат в намерено море с години. Повечето пътуват във вътрешността в океана, с цел да преследват още и още китове. През 1852 година близо 220 кораба ловуват в арктическите води. До 1830 година междинната дължина на един курс е към 30 месеца, от време на време може да е и по-дъло. Рекордът на кораба „ Вдовицата на Кейп Хорн “ плава цели 8 години. И това оставя един голям брой съпруги, които живеят сами вкъщи си.
Снимка: The Common
Те дават и имената на гипсовите отливки „ Те са си у дома “, разказани в някои книги и дневници в града. В дребното градче има две занимания, второто е намерено от служащи в градското водоснабдяване, които при ремонт откриват голям брой бутилки от опиат, които явно са били скрити там. Откритието е доказано и от френски клиент на града, който вижда тази порочна процедура от дамите. Неговите мемоари, направени през XVIII век, демонстрират, че дамите употребявали азиатския способ – по една дребна доза всяка заран, с цел да могат да се насладят на самотния ден. Нантакет е дребен американски остров, който дълго време се усеща отстранен от Съединени американски щати, само че и това ще се промени.
С неналичието на всевъзможни занимания, мастурбацията измежду дамите е била най-голямата наслада от деня. Повечето непокътнати дневници показват следобедни занимания с „ Те са в дома “. Същите не са чак толкоз срещани и публикувани, домакините ги пазят като очите си и не се гордеят с тяхното наличие. От друга страна, търговията със зъб от кит е в апогея си – 1 $ за произведение.
Най-странното е, че даже музеят не може да се похвали с съществуването на толкоз скъп артефакт от предишното. Градският музей е категориче, че може да покаже богата гама от харпуни, копия, модели на кораби, мрежи и доста други, само че не и именитата гипсова отливка на пениса. Всички са чували, само че никой не ги е виждал. Проверката в другите морски музеи в района също демонстрира, че има легенда за гипсовият мъж вкъщи, само че не може да бъде доказана.
Едва с разкритието в камината, светът схваща, че това не е легенда, а чиста истина. Проблемът е, че такива митове постоянно се преглеждат с подигравка, до момента в който един човек не открива златни кюлчета в кофа за пепел в Бостън, която стояла чинно до самата остаряла камина, различен е намерил голяма китова кост под стълбите си, която е продадена за близо 60 хиляди $, само че никой няма гипсовия пенис. Откритието на Кони дава и още по-сериозна информация – произходът на отливката може да бъде проследен чак до Китай.
Оказва се, че множеството моряци ги купували от пристанищата и ги подарявали на своите съпруги. Някои са създадени от порцелан или слонова кост. Някои от не толкоз заможните мъже са почнали да ги копират на борда. Локацията също не е инцидентна. По мнението на доста от жителите на острова, камината не е инцидентен избор.
Мнозина се майтапят, че отливката е била скрита от хорски очи, само че да приемем, че откакто това е остров единствено на дами, малко на брой биха се срамували от своите каузи, затова се търси деловитост и топлота. Не е изключено тъкмо това, само че е разумно, че в XIX век ще открием, че доста от дамите не приказват толкоз свободно за самотните занимания. Писмата им също демонстрират, че са имали потребност от мъжете си, освен това не за китоловни истории.
Най-вероятно това е и последният китайски брачен партньор, преплавал света, с цел да стигне в ръцете на брачната половинка, която чака своя морски вълк да се върне и да направи един курс към парадайса. След като силата на китоловните кораби е много нежна, те са били принудени да чакат и да се надяват, че обещаният подарък ще замества обичаният за известно време.
Ако това не помогнело, опиумът е можел да свърши задоволително работа, а в някакъв миг, двете са били желано занятие за доста от дамите.
