Изборна жалка картинка
7 юли. Лято е. До 11-ти юли няма време. А тогава ще се проведат предварителни парламентарни избори.
Някой усеща ли, че ни следва предопределен избор? Или че изобщо би трябвало да вършим избор? Или че ще има избори?
Има ли някакво по-голямо неспокойствие, показване на хрумвания, лидерски диспути (допреди този избор най-малко се канеха и си отказваха водачите на най-големите обединения, в този момент даже не обелват дума да се изправят на спор един против друг), даже компроматна война, със случаи, които да карат хората да полудяват и да превъртат Facebook, точейки тонове и тонове виртуално мастило, с цел да убеждават някой различен по какъв начин тази или онази работа е тъкмо по този начин или не е въобще по този начин, а съперникът е талпа, която не схваща мъдростта, като му се навира в очите?
Може би пък няма потребност. Може би на хората всичко им е ясно и единствено би трябвало да чакат изборния ден, с цел да утвърдят решението си. А по кое време в действителност на хората всичко им е било ясно? Или най-малко малко ясно?
Което води до разумното умозаключение – борбата за власт няма да се води с прокламираното другояче многообразие на концепциите, плод на демокрацията, от което гласоподавателят да си хареса кое най-вече му подхожда и да отиде да поддържа него. Друг е въпросът най-големите, тъкмо тези, които потеглят към Народното събрание, какви хрумвания имат, че гласоподавателите им да живеят по-добре, а трето е питането даже някои от тези хрумвания да звучат добре, могат ли въобще да се осъществят и имат ли желание измислилите ги да ги осъществят, ако/като докопат кокала.
Тогава какво остава за огромната смяна, която чакаме от 30 години? Изглежда и че тези избори освен няма да се разграничават доста от всички в последно време, ами върви на по-зле. Ако си представим процеса като това да отидеш на пазар, то гласоподавателите купуваме със затворени очи, без да можем да съпоставим дали този домат, онази чушка, оня самун и идната пържола са по-хубави в другия магазин – тъй като не виждаме витрините, не виждаме даже цените! Да ми разправя някой с треперещо от възторг гласче по какъв начин се бори за по-добрия ни живот и приходи или със сериозен глас, че е време за държавници, не разкрива и грам от витрината. И изборът се трансформира не в следствие от разбор, а онче-бонче.
Това не може да докара до добър резултат, тъй като е разрушена основата. Когато отиваме на избори, водени единствено от страсти и мъглява визия какво чакаме, печелят само тези, които канализират страстта в своя изгода. Не са гласоподавателите. А инструментите за това са до болежка известни – от изкривени законодателни практики по какви правила гласуваме та до корпоративен избор и пазаруване на гласове. Защото постоянно пъдарят е по-силен от царя!
Автор: Ивайло Ачев
Някой усеща ли, че ни следва предопределен избор? Или че изобщо би трябвало да вършим избор? Или че ще има избори?
Има ли някакво по-голямо неспокойствие, показване на хрумвания, лидерски диспути (допреди този избор най-малко се канеха и си отказваха водачите на най-големите обединения, в този момент даже не обелват дума да се изправят на спор един против друг), даже компроматна война, със случаи, които да карат хората да полудяват и да превъртат Facebook, точейки тонове и тонове виртуално мастило, с цел да убеждават някой различен по какъв начин тази или онази работа е тъкмо по този начин или не е въобще по този начин, а съперникът е талпа, която не схваща мъдростта, като му се навира в очите?
Може би пък няма потребност. Може би на хората всичко им е ясно и единствено би трябвало да чакат изборния ден, с цел да утвърдят решението си. А по кое време в действителност на хората всичко им е било ясно? Или най-малко малко ясно?
Което води до разумното умозаключение – борбата за власт няма да се води с прокламираното другояче многообразие на концепциите, плод на демокрацията, от което гласоподавателят да си хареса кое най-вече му подхожда и да отиде да поддържа него. Друг е въпросът най-големите, тъкмо тези, които потеглят към Народното събрание, какви хрумвания имат, че гласоподавателите им да живеят по-добре, а трето е питането даже някои от тези хрумвания да звучат добре, могат ли въобще да се осъществят и имат ли желание измислилите ги да ги осъществят, ако/като докопат кокала.
Тогава какво остава за огромната смяна, която чакаме от 30 години? Изглежда и че тези избори освен няма да се разграничават доста от всички в последно време, ами върви на по-зле. Ако си представим процеса като това да отидеш на пазар, то гласоподавателите купуваме със затворени очи, без да можем да съпоставим дали този домат, онази чушка, оня самун и идната пържола са по-хубави в другия магазин – тъй като не виждаме витрините, не виждаме даже цените! Да ми разправя някой с треперещо от възторг гласче по какъв начин се бори за по-добрия ни живот и приходи или със сериозен глас, че е време за държавници, не разкрива и грам от витрината. И изборът се трансформира не в следствие от разбор, а онче-бонче.
Това не може да докара до добър резултат, тъй като е разрушена основата. Когато отиваме на избори, водени единствено от страсти и мъглява визия какво чакаме, печелят само тези, които канализират страстта в своя изгода. Не са гласоподавателите. А инструментите за това са до болежка известни – от изкривени законодателни практики по какви правила гласуваме та до корпоративен избор и пазаруване на гласове. Защото постоянно пъдарят е по-силен от царя!
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ