Люба Маричкова: Още като ученик Стефан Данаилов бе голям чаровник и всяко момиче искаше да танцува с него
– Г-жо Маричкова, познавахте Стефан Данаилов и като човек, и като артист. Коя е най-ярката линия на неговия темперамент, която ви е правила най-силно усещане?
– Целият ми живот е минал със Стефан Данаилов. Ние живеехме в една махала, на прилежащи улици и макар че той е с 4 години по-голям от мен, се познавахме добре и играехме дружно в Докторската градина. Имам спомен за едно доста хубаво момченце, само че сякаш този спомен по-скоро е обвързван с детския авантюристичен филм „ Следите остават “, който излезе на екран през 1956 година Тогава доста се впечатлих, че Стефан играе във филм и ходихме с приятелки няколко пъти в кино „ Левски “ да го гледаме. Всъщност това беше неговият кинодебют. Стефан стана най-хубавото момче в София. Освен че беше най-хубавото момче, той танцуваше ужасно рок. Тези мемоари са ми от края на неговата гимназия и от началото на моята. Рокът беше доста известен и тъй като бе неразрешен ние на драго сърце го танцувахме. Всяко момиче искаше да танцува със Стефан, тъй като той танцуваше доста хубаво. А и беше доста обаятелен.
Кинодебютът на Стефан Данаилов в „ Следите остават “ (1956 г.)
По-късно продължихме да се движим в едни и същи компании. Същевременно Стефан израсна като актьор, освен това доста акуратен актьор. Той имаше необикновено омагьосване, което му бе обещано свише. Освен това притежаваше и особена добрина. Стефан по този начин умееше да подготвя във филмите, в които се снима всички свои сътрудници, че създаваше неповторима атмосфера на огромно забавление и непринуденост.
Той не беше лакомец актьор, който да мисли единствено за себе си и тъкмо поради това бе доста натурален. А Иван Андонов държеше доста на тази непринуденост. Благодарение на това, че Стефан я притежаваше, всичко минаваше като на смешка, с една наслада и обич. Аз не познавам различен подобен човек като Стефан. Той постоянно беше в положително въодушевление, постоянно беше натурален, постоянно беше радушен, освен това помагаше напълно откровено, без доза фалш.
Неусетно се спуска, прави, коства и всичко оправя. Стефан беше доста обаятелен и приветлив и стана доста добър актьор, тъй като държеше на вярното говорене. Той се научи да приказва извънредно добре и си създаде доста прекрасен глас. Казвам го това, тъй като младите актьори не знаят, че е въпрос на огромен труд да станеш подобен, какъвто стана Стефан. Да, той бе доста неотразим, да, той притежаваше качества свише, само че той бе и доста работлив.
– В деня на гибелта на Стефан Данаилов Българска национална телевизия го уважи с „ Дами канят “, режисиран от Иван Андонов по сюжет на Георги Мишев. Какво си мислите през днешния ден, когато гледате още веднъж този обичан от феновете филм?
– Радвам се, че на този огромен актьор емблемата му стана „ Дами канят “, защото там Стефан в действителност играе доста хубаво. И неговата роля е доста по-мъчна в сравнение с да играеш в сериозен филм, тъй като в сериозните филми са ти поставени темелите и ти много-много няма накъде да шаваш. А тук Стефан играе в подобен огромен диапазон и толкоз хубаво играе. Личи си, че всичките му партньорки са били спокойни и се държат все едно си снимал документален филм за тези дами и за този човек. Иван изпитваше огромно наслаждение да работи със Стефан, тъй като Стефан помагаше в действителност със своето държане, с това, че на фотоси идваше постоянно квалифициран. Той дотам си знаеше цялата роля и текста, че бе свободен да прави всевъзможни леки импровизации, които са по отношение на кино лентата.
Иван се радваше доста на всичко, което Стефан прави, а пък актьора обича да му се радват и когато го хвалят той дава всичко от себе си. Иван споделяше: „ Аз като помисля за Стефан Данаилов и незабавно имам усмивка на лицето, тъй като си припомням каква наслада е била да работим дружно. “ Те доста се обичаха и уважаваха. Когато Иван към този момент го нямаше и представихме книгата за него в Пловдив Стефан пристигна, въпреки че към този момент не беше доста добре със здравето. Тогава, когато почнаха да го снимат той, благият, сподели: „ Сега Иван е значим, пък мен имате още да ме гледате. “
Сещам за една преживелица. Веднъж Стефан правеше някакви записи и извика Иван да седи да слуша хубаво ли приказва български език и дали нещо не бърка. Стефан знаеше, че Иван държи на верния български, а и Стефан към този момент очевидно доста е държал на това нещо. Кой различен актьор ще го направи? Трябва в действителност да имаш самочувствие, с цел да може да извикаш различен човек, който цениш да слуша и да ти каже, в случай че има нещо за изглаждане и да разчиташ на някаква креативна поддръжка. А някои актьори и до момента не желаят да се научат да приказват вярно на български език.
– От думите ви разбирам, че макар огромната популярност и обожанието на публиката, пък и на режисьорите, Стефан Данаилов не е бил гален артист.
– Никога не беше гален. Никога в нищо. Той беше радостен, автентичен човек, подготвен постоянно да предразположи хората, тъй че да бъде хубаво, да бъде радостно, да си свърши добре работата. Това беше при Стефан. Той искаше животът да е прелестен.
– Стефан Данаилов признава в автобиографичната си книга „ Романът на моя живот: „ Пиех, веселях се, излизах с най-хубавите мадами, само че имах мярка. “ И в това време добавя, че в никакъв случай не си е разрешавал да отиде неопитен на снимачната площадка. Така ли беше в реалност?
– Стефан беше доста прецизен. За Иван времето беше доста значимо нещо и той презираше хората, които закъсняват. Това беше едно от нещата, за които харесваше Стефан от всичките други. Стефан е закован на място зад тила на режисьора, седи, знае си текста, квалифициран е, знае текста и на другите и е подготвен да им оказва помощ. Той беше незабравим. Когато Иван снимаше кино лентата за Димитър Благоев „ Мечтатели “, който бе изигран от Иван Иванов, Стефан имаше хубава роля на градоначалник, само че Иван Андонов му сподели: „ Айде, Стефане, облечи се, към този момент ще те снимаме “, Стефан отговаряше: „ Какво ще ме снимаш мен, снимай Дядото “, т.е Димитър Благоев. А Иван Иванов е по-млад от него. Стефан не беше подобен актьор, който непременно да се набута, каквито общо взето са другите – все той да е в центъра, все него да го снимат. Има и такива актьори, които вършат забележки: „ Защо ме изряза отсам, за какво ме изряза оттова. “ Стефан беше доста огромен експерт и знаеше, че той би трябвало да даде всичко от себе си, пък след това режисьорът какво ще остави към този момент е различен въпрос.
Като министър на културата през 2009 година Стефан Данаилов награждава Иван Андонов по случай 24 май
– Как Стефан Данаилов съумя да устои на тази популярност и да не демонстрира надменност към хората?
– Според мен това е въпрос на темперамент. Стефан знаеше, че има и по-големи актьори от него. В България той беше велика звезда, само че ние сме имали и Апостол Карамитев. Когато човек си обича специалността научава доста за нея и тогава няма за какво да бъде значим. Той желае да върви нагоре и в случай че мисли, че е стигал върха значи е малоумен и тогава към този момент може да пропадне. Но Стефан беше интелигентен и знаеше доста добре по какъв начин да се съхранява. Той се съхраняваше по този радостен метод. В неговия живот в никакъв случай не се забелязваше, че той е изтощен. Никога не е казвал „ Аз съм изтощен. “ Стефан постоянно е работил с такова наслаждение, че все едно отива на най-веселото и най-прекрасното място на света.
– Когато при започване на 80-те излиза „ Дами канят “ екипът се среща със феновете и публиката безусловно носи на ръце и режисьора Иван Андонов, и Стефан Данаилов.
– Иван беше по-дистанциран. Той постоянно оставаше някакво разстояние между себе си и хората. Такъв беше по темперамент. Стефан беше като магнит. Виждала съм какво ставаше като влезе в ресторант. Представете си кокошки в пилещарник, които се разхвърчават, когато човек влезе при тях. Това се случваше и когато Стефан влизаше в ресторант – дамите незабавно го наобикаляха. А той незабавно се обръщаше към тях с „ Момичета, какво вършиме? “. Стефан беше доста натурален и подкупващ и феновете му имаха вяра, имаха вяра и на думите, които споделяше на срещите си с тях. Около него бе стълпотворение. Народен актьор – това беше Стефан Данаилов. Но той се държеше с всички хора като с другари, както се е държал с нас, по този начин се е държал с най-случайни хора. Но на него му идваше от вътрешната страна. Това не беше популизъм. Той си беше подобен от дете.
– Позволяваше ли си да се меси в работата на режисьора?
– Стефан в никакъв случай не си е разрешавал, тъй като той знаеше каква е неговата специалност, каква е специалността на режисьора, какво съставляват сътрудниците му. Той доста добре знаеше киното каква специалност е. Обаче, когато желае да направи нещо отиваше при Иван и оферираше всякакви хрумвания. Иван или се съгласяваше или пък не. Но в множеството случаи приемаше предложенията на Стефан. Понякога, когато Данаилов направи някаква импровизация Иван седи и се възхищава. Не споделя „ Стоп камера! “ Много пъти се е случвало, тъй като Стефан прави нещо, което е решил да си го направи, знаейки, че режисьорът има последната дума и той ще реши дали да го изреже или не. Но Иван е бил очарован доста пъти. Защото Стефан е вътре в ролята и прави по-хубави оцветявания на ролята.
– Стефан Данаилов приживе споделил на околните си и на студентите си, че не желае да го оплакват. Явно до дъно е желал да бъде запомнен като радостен човек.
– Знаете ли, в действителност доста радостно си прекарахме целия живот. И тъй като сме почти на едни години постоянно от дете аз съм със Стефан Данаилов. Може да не го виждам с години, само че знам, че той там някъде седи, че той е правилен другар, на който постоянно може да се обадиш и от който постоянно да получиш поддръжка и подпомагане, в това число и забава.
Инфо: Lupa.bg
