60-те години на миналия век се разпознават като златния век

Ford срещу Ferrari – Една от най-тежките битки в Льо Ман

60-те години на предишния век се разпознават като златния век на Формула 1. Друг вид за кръщаване на тази автомобилна епоха е „ убийствените години “. Това е времето, в което няма ограничавания на моторите, надпреварите са извънредно зрелищни, а доста постоянно и злополуките способстват за спомагателния зрителски интерес. Пилотите са герои на пистата, в живота и за жал стават модел за подражателство и с това се покачват фрапантно автомобилните произшествия.

Въпреки блестящите си години, едно съревнование ги изпреварва доста съществено. На пистата на Льо Ман се изминават повече километри, в сравнение с за един цялостен сезон във Формула 1. На този подиум за първи път се ражда традицията за отварянето на шампанското. 24-часовите надпревари минават много дълъг път, представяйки безспорната симбиоза сред индивида и машината. Предизвикателството за автомобилната промишленост е да създаде болид, който в идващите 24 часа да издържи на някои от най-тежките условия.

Това значи, че моторът ще работи на оптимални обороти, в гаража има към 800 комплекта гуми за всевъзможни условия и нормално идват елементи за сглобяването на няколко аварийни машини от безспорната нула. Това е единственото съревнование, където може да видите подмяната на съединител, турбина, горивна помпа или инжектор за минути.

Пол Нюман взе участие в това съревнование и даже го снима. Ако инженерните провокации са впечатляващи, тогава би трябвало да обърнем внимание на водачите.

Снимка: By Y.Leclercq – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=70719385

Нека стартираме с обстоятелството, че нито един човек не може да издържи едно денонощие в препускане по пистата. С времето се трансформират регулациите, които не разрешават да се кара повече от четири часа. Преди това доста състезатели изкарват повече от 12 часа зад кормилото, а един воин съумява да гръмне мотора си откакто обърква скоростите след близо 23 часа шофиране, той до последно отказвал да бъде заменен, с цел да не изгуби позицията си.

Сред всички надпревари има една писта, която е съумяла да се обособи като независима институция. Няма производител, който да не желае да бъде част от историята и като че ли огромната конкуренция е точно тук в дребния град Сартр, където в средата на юни идват най-големите величия. Някои основни пътни артерии се затварят, с цел да бъдат посрещнати повелителите на скоростта. Емблематичната права на пистата Мулзан – към 6 километра, в случай че би трябвало да бъдем прецизни – разрешава голям брой изпреварвания и насърчаване на скорости, които във Формула 1 се записват единствено в лабораторни условия.

Именно тук за първи път феновете стават очевидци на скорост от близо 407 км/ч, а болидът е благосъстоятелност на Peugeot PRV V6. След злокобен случай с машините на Mercedes-Benz, които се врязват в тълпата и убиват част от феновете, пистата се трансформира за по-голяма сигурност, а Mercedes-Benz дълго време не се завръща във Франция.

Историята на Льо Ман е впечатляваща, измества съществено вниманието от зеления пъкъл на Нюрбургринг и ражда материал за основаването на редица филми. Цената на трофея зад тези 24 часа е яростен.

Льо Ман се трансформира в игрална площадка за редица прототипи и тестване на нови и нови системи. Хибридният мотор получава своето бойно кръщене точно тук, а след редица рецензии японският производител „ Mazda “ потвърждава през 90-те години, че роторният мотор е задоволително устойчив за сходни натоварвания.

Снимка: By Pahazzard – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=15513312

По една или друга причина има едно съревнование, което остава вечно в историята на Льо Ман. През 60-те години на предишния век Ferrari са безспорен хегемон в това съревнование. Добрият остарял Енцо доста добре знае формулата за продобиване на този тип съревнования. Кратка информация в архивите демонстрира, че първите 6 тима пресичат финала на надпреварата с негови коли. Франция приветства най-вече италиански туристи и фенове на спорта, които желаят да видят тима от Маринело на първото място. Гръмките италиански победи съумяват да минат оттатък океана и да стигнат до ушите на Хенри Форд II.

Ferrari 330 P3 от Льо Ман 1966 година.

Легендите за алените Ferrari-та предиздвикали Хенри да мечтае за същата популярност, само че вместо емблема на черен кон, той желал болидите да бъдат с неговото име и емблема. Една от най-големите автомобилни вражди в света стартира с фантазията за победа. Древната автомобилна традиция постоянно припомня, че издигнатото е доста по-успешно от закупеното. След къса информация и инспекция на статистиката, юристите на Форд оферират три европейски компании за закупуване: Alfa Romeo, Porsche и Ferrari. Трите оферти влизат напълно в заделения бюджет, само че откакто настоящият победител се сглобява точно в Маринело, Хенри се стопира на него.

Провеждат се няколко телефонни диалога, Енцо има интерес към договорката, тъй като по този начин или другояче успехите идват с избрана цена. Американската компания заплаща няколко милиона за одит на компанията, а Хенри към този момент е на частния си аероплан за Италия. Двамата стартират да четат контракта, който по това време е написан извънредно добре и стигат до дребното камъче, което обръща цялата автомобилна история. В една от клаузите с малък шрифт е написано, че спортната дивизия става напълно благосъстоятелност на американската компания. С розов химикал, притежателят на Ferrari акцентира тази уговорка и написа малко и ясно „ Неприемливо “!

Отчаяни от развиването на договорката, юристите на Ford се пробват да закупят друга спортна марка като Lotus. Проблемът бил, че Lotus не били толкоз огромни, че да предложат нужното ходило за европейския пазар. Кратка обиколка из Европа връща Хенри Форд II в Съединени американски щати с изключително отчаяние – никой не поискал неговите милиони. Гневът достигнал нови висоти в американската автомобилна компания и един ден всички изпълнителни шефове били събрани, с цел да чуят едно изречение, което ще пренапише историята н Льо Ман:

„ Отивате на Льо Ман и ритате задника на Ferrari. “

Макар и всички да били очаровани от концепцията, никой не можел да се зарадва. Колкото и огромна да е била компанията през 60-те години, дребните Ferrari разполагали с опит за милиони долари. Нещо още по-страшно e кандидатът им в тежка категория – Ferrari P Series. Малките спортни болиди разполагали с необикновено красива форма, впечатляваща аеродинамика и извънреден V12 мотор. Серията на Ferrari обикаля света и след всяко съревнование си потегля с трофея. Плануваните 10 милиона $ за покупка на италианската компания почнали да се харчат в основаването на нова спортна дивизия. Компанията бързо се ориентирала към привличане на първокласен личен състав и опитни инженери, които да оказват помощ за основаването на боеспособен болид. Един от сътрудниците била компанията Lola Racing. Фирмата произвеждала много положителни състезатели и през 1963 година печели погледите в Сартр. Lola са имали шансове за победа, само че след техническа ревизия се постановат внезапни промени и модификации върху колата.

Снимка: By David Merrett – Flickr: Lola, CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=24239620

Инженерите нямат време да тестват своята машина и от самото начало тя работи с неверните предавателни цифри и в резултат на това се чупи. С жаждата за отплата, Lola изпращат своите най-хубави инженери, с цел да оказват помощ на производителя. Ерик Бродли даже продава два модела Lola 6 на Ford за спомагателни проучвания. Бившият управител на Aston Martin също е притеглен. Рой Лин от Ford е освободен от своята служба, с цел да бъде назначен в спортната дивизия.

Умните глави били изпратени в Лондон, където да стартира работа. И по този начин през април 1964 година в Англия се ражда Ford GT40. Под капака се крие сходен мотор с този на Lola. Започва производството на първите 12 прототипа и подготовката за щурма на френската писта. Хенри най-вероятно е потърквал ръце предостатъчно и се надявал, че ще накаже нарцисиста Енцо за пропадналата договорка преди годинa. Самият Енцо не се тревожил изключително. Той доста добре познавал тънкостите на 24-часовите надпревари. Нещо повече, преди да трансформира личната си компания в историческа спортна дивизия, той е изпитвал страданието и разочарованието с Alfa Romeo. Колегите от Ford даже не подозирали какъв брой подводни камъни има в това съревнование и доста скоро щели да ги усетят.

И по този начин през 1964 година стартира именитото вървене по тъгите за Ford. Още на първото съревнование „ 2000 километра Дейтона “ американските конструктори изпитали отчаяние, тъй като финалът бил кръстосан от Ferrari 250 GTO. „ 12-те часа на Сибринг “ още веднъж били на италианския отбор. „ 500 км от Спа “ в Белгия продължава традицията. Нюрбургринг не съумява да се впечатли от американското наличие и трофеят отпътува във витрината на Енцо.

Снимка: By Sicnag – 1968 Ford GT40 Mk I, CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=40645518

Защо впечатляващият болид на Ford не може да се усмихне? Причината е късото време за инспекция и тестване. Хенри в действителност желал да натрие носа на Енцо, само че изпреварил събитията и плащал сурово за всяка една неточност. На Нюрбургринг въпреки всичко изгрява малко слънце, само че макар верните настройки на автомобила и блестящото пазене на второто място, успеха била на доста километри разстояние. Имайки поради нивелацията на пистата, Ford GT40 почнал да страда от амортисьорен артрит и даже не съумял да издържи до края на надпреварата.

Разумно било в този миг Хенри Форд II да се отдръпна назад в лабораторията и да намерения какво може да промени. Това човешко качество в този миг било доста надалеч от пистата. Точно тук Енцо щял да зашлеви една гореща плесница на своя американски другар, който преди година е желал да поеме по-голям залък, в сравнение с може да лапне.

Още на старта Фил Хил не съумява да възпламени своята машина и изостава с към 70 секунди. В началото на тъмните часове Дик Атууд трябвало да избяга с крясъци от кокпита откакто Ford-а му се възпламенява на правата. Към 6-я час се предава и скоростната кутия в болида на Ричи Гинтер. Третият Ford въпреки всичко съумява да издържи победоносно до 5 часа и 30 минути в ранното утро, когато Фил Хил осъзнава, че също има проблеми със скоростната кутия, все пак слага нов връх за скорост. За следващ път френската територия е завоювана от Италия. Както се досещате, Хенри трябвало да гледа цялото оскърбление, а по-късно да излее библейския си яд върху конструкторите. Заигравката с Енцо Ферари към този момент е коствала доста милиони и по всичко проличава, че страданието ще продължи, само че този път с нови хора.

Снимка: By Sherry Lambert Stapleton – Flickr, CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2894377

Легендата за Карл Шелби е известна на мнозина. Още като дребен, Карл желал да стане авто играч и до известна степен реализира своята фантазия. Единственият проблем е, че би трябвало да живее на нитроглицеринови хапчета, които имат позитивен резултат в мотора, както и на сърцето. Той е отговорен и за първите ограничавания за скорост в Англия.

Обявява се търг и Карл Шелби написа писмо, в което пита дали AC биха имали интерес да произведат шаси, което може да събере голям V8 мотор. Англичаните са съгласни и Карл предлага договорката на Chevrolet. Господата отхвърлят, само че пък конструкторите на Ford, които желаят лека опция, с която да се изправят против Corvette, са подготвени да откликнат на молбата.

Те доставят цели два модела. Единият е с кубатура от 4.3 литра, а другият с 4.7 литра. Британците усъвършенстват в допълнение мотора и при направените проби на автомагистралата съумяват да вдигнат скорост от 296 км/ч. Рекламата е приключена, а цялото английското общество е в нервност и малко по-късно идват рестриктивните мерки на автомагистралата.

Карол следи всичко това и има какво да каже по тематиката. Хенри Форд II тича при него и след редица договаряния, Карл се заема със спасяването на потъващия транспортен съд. Щателна инспекция на GT40 демонстрира следните проблеми:

Състезателите на Хенри били с извънредно недъгава аеродинамична форма и в резултат на нея губели към 75 конски сили – мощността на един мотор в естествена европейска кола. Механиците даже не се стараели да поддържат колите и надлежно било въпрос на време, преди да се предадат на пистата. Двигателят въобще не отговарял на съперниците от Льо Ман. Кен Майлс назовава колата: „ Отвратителна! “.

С всички упреци и доста очаквания, Шелби събрал господата и се подготвил за генерални корекции. Започнали фрапантни промени върху всмукателната и изпускателната система. Особен фокус е и подобряването на аероднимаката, тъй като GT40 се сблъсквала с въздушна преграда при ускоряване. Двигателят получил качествена поддръжка и откакто златните ръце на Карл затворили капака, кандидатът мъркал с огневата мощност на 450 понита. Добрата вест е, че конструкторът е довел и своя добър другар Кен Майлс – танков капитан от Бирминган, който обожавал високите скорости.

Първото съревнование на Дейтона посочило впечатляващи резултати. Първите 4 места били заети от Shelby American. Ford GT40 най-сетне съумял да вземе първата си купа, а след него се нареждала една Cobra на Шелби. Кен Майлс и Лойд Руби трябвало да се борят против Ferrari и с подобренията явно съумели да покажат зъби на италианските приятели. На 12-те часа на Сийбринг съумяват да се наредят зад болида на Chevrolet, само че и това не е от огромно значение.

Снимка: CC BY-SA 2.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2682166

Американската телевизия най-сетне може да излъчва директно надпреварата, с цел да покаже по какъв начин огромният неприятен Ford GT40 ще накаже арогантните джентълмени от Италия. Само след 40 минути, Майлс към този момент води с километри пред Ferrari-тата. Публиката е на крайници, само че отрицателните талази въпреки всичко доближават американска земя. След 3-я час стартират трусовете в механиката на Ford. Фил Хил прекарва 40 минути в бокса, до момента в който механиците сменят съединителя. Във втория час на надпреварата френския екип на Ford публично отпада, откакто Маурис Тринтигнант превключва неверната скорост и унищожава скоростната си кутия. В една и съща обиколка два Ford-а съумяват да гръмнат гарнитурата на мотора и надлежно екипите на Роб Уолкър и Скудериа Филипинети напущат надпреварата.

В 4-я час падат и най-големите любимци в лицето на Брус МакЛарън и Кен Майлс. Техният болид има проблеми със скоростната кутия. В 7-я час се предава гарнитурата на Фил Хил и Крис Амон. С това завършва и вярата за Ford. Наложеното движение за първи път демонстрира и една друга изненада – болидите на Ferrari би трябвало да вдигнат оборотите или да изгубят и надлежно също стартират да страдат от проблеми. Един от последните болиди, който хвърля кърпата е Ferrari 330 P2, което демонстрира, че американците се движат в вярната посока.

Положителните резултати свършват до тук. Енцо е в възторг, откакто още веднъж взима успеха. Хенри е унизен пред цяла Америка, а огромните промени на Карл даже не разрешават финиш. В резултат на всичко това предстоят още по-страшни промени, а постепенно и несъмнено започваме да следим по какъв начин огромната фантазия на притежателя се трансформира в фикс идея, а манията коства милиони, освен това всяка година. Ford GT40 Mark II стартира своята разработка след завръщането назад в Съединени американски щати. Карл също е жилнат от италианската надменност и доста бързо приема борбата за своя персонална. Болидът получава толкоз съществени промени, че след него редица конструктори го употребяват за образец.

Снимка: By SamH, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=551720

Колекционерите и до през днешния ден се кълнат, че това е машина, която може да се конкурира с лимузини по улеснение на седалките и окачване. И тогава несъмнено завъртате ключа и осъзнавате, че под капака се крие мотор за трусове. Миналогодишният 7-литров мотор се опитомява в допълнение от Шелби и този път би трябвало да осъзнае, че е редно да си партнира със скоростната кутия, вместо да я унищожава.

На вършиме към този момент се доближава скорост от 336 км/ч освен това без модерните капризи като хидравлика на кормилото, ABS и системи. Суровата механика се среща с човешките мускули. Не инцидентно първият модел от 1964 година е бил толкоз застрашителен, че тестовия водач Рой Салвадоре взема решение да напусне програмата, тъй като желае да живее. И това не е бил единственият проблем, когато свърши 6-километровата права и водачът натисне спирачката, дисковете се нагряват до 815 градуса по Целзий.

Само 2 секунди след натискането и спирачната система отхвърля. Упражнението би трябвало да се случва на всеки 3 минути и половина, а в продължение на 24 часа стартират да изникват и други проблеми. Впрочем точно спирачките са най-слабото място в плана на Хенри Форд II. Карл Шелби ще признае, че нямал по-голям детайл от тях в болидите на Ford. Проблемите от предишните две години били решени с помощта на Фил Ремингтън, който основал система за бърза замяна на накладките и дисковете и по този метод можели бързо и елементарно да подменят накладки и дискове. Край на термичния потрес, предстоящ след агресивното ускоряване по вършиме.

Кен Майлс е индивидът с шапката.

Следващата стъпка била надълбоко проучване на мотора. За първи път идват компютрите на помощ. Чрез компютърна симулация стартират проби на цялото съревнование върху мотора и даже се симулират периодическите спирки в бокса. Новите спортни сърца се натоварват непрекъснато до точката, в която не гръмват. Механиците наблюдават повода за претоварването и стартират да го усъвършенстват, продължавайки търсенето на идващия проблем.

С началото на новия сезон идва ред за ново премеждие. Ford за следващ път съумява да грабне успеха в Дейтона, а на 12-те часа на Сибринг, водачите му финишират на 1-2-3 място. Ferrari също не се тормозят и печелят 1000 километра на Монца, Нюрбургринг и Спа. За първи път обаче всички погледи чакат следващият тежък дуел на френска територия.

Подреждането на всички участници в стартова колона – Льо Ман 1966 година.

В деня на надпреварата Хенри Форд II връчва дребна записка на спортния шеф Лео Бийби. Бележката гласяла „ Гледай да спечелиш. “. Минути преди началото на надпреварата излиза наяве, че Енцо Ферари няма да употребява най-хубавия водач в света – Джон Съртис. Причината е, че спортният управител на Ferrari желае да завоюва вниманието на притежателите на Fiat. Съртис има доста добър проект за успеха и е подготвен да се състезава от началото до края на 24-те часа, само че вместо това му споделят, че не е подготвен да кара на Льо Ман, въпреки и преди този момент да е спечелил Формула 1. В мрачния и заоблачен следобяд неговите болиди са подредени на старта и единствено минути преди началото стартира да вали дъжд, сменят се гуми и стартът е даден точно от Хенри Форд II. Битката сред Давид и Голиат стартира. Ford идват с 8 представителя на новото потомство, а Ferrari имат единствено 3 машини.

Снимка от Льо Ман 1966 година.

До 8 вечерта Майлс, Гърни и Родригес се борят за първото място. С рухването на мрака, Ford-овете изостават и разрешават на Ferrari да натрупат скъпо време в удължаването на разликите. Повечето американски водачи стопират, с цел да подменят спирачните си системи. След 6 часа стартира да се излива и дъжд и Ferrari-то на Гинтер е преследвано от Ford-a на Майлс. Всички водачи на Ford би трябвало да пазят своите машини, с цел да не повторят пагубните резултати. Кен Майлс не съблюдава тези рекомендации и тества машината на Шелби до краен лимит.

Междувременно статистиката стартира още веднъж да демонстрира, че никой не е застрахован. В 5-я час пада първия Ford GT40 MK.II в резултат на проблематичен диференциал. В 6-я час се чупи съединителя на сър Джон Уитмор и това е втората жертва на Ford. В 8-я час от надпреварата за първи път излиза наяве, че Ferrari не са ваксинирани и Ричърд Аттууд напуща стопира с проблематична водна помпа. Людовико Скарфиоти блъска своето Ferrari P3 в и завършва надпреварата в 9-я час. Въпреки дъждовете, водачите на Ferrari изпитват съществено напрежение, техните машини не могат да смогнат и към 3 сутринта се предава и американската дивизия на Ferrari със счупена скоростна кутия.

1-2-3 финалът на Ford GT40 на Льо Ман 1966 година.

До сутринта картината на нощното стълкновение наподобява по този начин. Машините на американската компания стартират да смъкват и времето на обиколките и на всеки 4 минути съумяват да удължават мъката на Ferrari. В края на надпреварата Кен Майлс получава заповед да понижи темпото и да разреши на Брус МакЛарън да го изпревари.

Двете коли трябвало да оставят разстояние, с цел да няма финални конфликти, с които още веднъж да се върне остарялата популярност. Самият Кен Майлс остава отчаян, че не съумява да получи купата за жестоката 24-часова борба. Пилотът умира единствено два месеца по-късно, тествайки новият модел на GT40, който ще вземе купата и през идната година. Хенри Форд II съумява да види своята победа след 3 години вложения и нерви. Никой не знае дали тази борба си е заслужавала, само че пък не би трябвало да забравяме, че нито един болид от прототипите на Енцо не съумява да финишира. В идващите няколко години ще се излъчва сериозна доминация на Ford.