72% от хората у нас оценяват здравето си като добро или много добро
45,7% от хората у нас самоопределят здравето си като положително, 26,4% – като доста положително, а 18,4% – като приемливо. Това демонстрират данните на Националния статистически институт (НСИ) от последното броене на популацията през 2021 година, свързани със самооценката на здравето.
Изследователите одобряват, че хората правят оценка сложно съществуването или отсъствието на болести, функционалните ограничавания и ограничението на дейностите в ежедневния живот, дължащи се на аргументи, свързани със здравето. Зададеният въпрос „ Как най-общо оценявате Вашето здраве? “ е субективна оценка на лицата с петстепенна канара за отговор и се отнася за здравето като цяло, а не за моментното здравословно положение, прецизират от Национален статистически институт.
Като неприятно и доста неприятно правят оценка здравето си надлежно 3,8 и 0.8% от хората. Лицата, които са показали, че не могат да дефинират, са 1,3 на 100. На въпроса не са поискали да отговорят 3.6% от запитаните.
Самооценката на здравето в огромна степен зависи от пола и възрастта на лицата, показват още от Национален статистически институт. Мъжете са по-позитивни и по-често дефинират здравето си като доста положително и положително (74.8%) спрямо дамите (69.6%). Няма разлика по пол при разпределението на лицата, които не могат да дефинират здравето си – 1,2% от мъжете и 1,4% от дамите, дали отговор на въпроса. Не желаят да отговорят на въпроса 3,5% от мъжете и 3,6% от дамите.
Възрастта оказва значително въздействие при даваната самокритика на здравето. За децата на възраст 0 – 14 години като доста положително или положително е оценено здравето на 93.3% от момчетата и на 93.6% от девойките. Няма разлика по пол при определянето на здравето им като неприятно (по 0.2%) и доста неприятно (по 0.1%), както и за тези, за които не е несъмнено (по 0.8%) или не желаят да отговорят на въпроса (по 3.3%).
С повишението на възрастта понижава броят и надлежно делът на популацията със самокритика за положително или доста положително здраве, а се усилват лицата, които правят оценка здравето си като приемливо, неприятно и доста неприятно, сочат резултатите. Сред най-възрастните, на 65 и повече години, като доста положително и положително правят оценка здравето си 43.4% от мъжете и 37.3% от дамите. Задоволително е то за 40 на 100 от мъжете и 43,3% от дамите. В тази възрастова група максимален е делът на лицата, които не могат да оценят своето здраве – 1,8% от мъжете и 2% от дамите, дали отговор на доброволния въпрос.
Значителни са разликите в самооценката на здравето според от етническата група, към която се дефинират преброяваните лица, установяват от Национален статистически институт. Определилите се като българи са най-критични при самооценката на своето здраве. В съпоставяне с останалите етноси измежду тях минимален е делът на лицата, определящи здравето си като положително или доста положително (71,1%). Като приемливо правят оценка здравето си 19,2% от самоопределилите се като българи, а 4,6% – като неприятно или доста неприятно. В тази група са най-големи дяловете на тези, които не могат да оценят здравето си (1,4%) или не желаят да отговорят на въпроса (3,6%).
Най-позитивни са лицата от ромския етнос, 85,1% от които дефинират здравето си като доста положително или положително. В съпоставяне с останалите етноси в страната измежду ромите са най-ниски дяловете на лицата, определящи здравето си като приемливо (10%), неприятно или доста неприятно (3,3%), както и делът на тези, които не желаят да отговорят на въпроса (1,1%). Само 0,5% от ромите не могат да оценят своето здраве, регистрират от Национален статистически институт.
Лицата, оценили здравето си като доста положително и положително към 7 септември 2021 година, съставляват 72,1% от далите отговор на въпроса.
В териториален аспект по-висок е делът тези лица в 13 области, като той е максимален в областите Благоевград (74,7%), Бургас (74,4%), Сливен (74,1%) и Хасково (74%). Най-нисък е делът на лицата в доста положително и положително здраве в областите Габрово (66,2%), Силистра (67,6%) и Монтана (67,8%). За област Шумен цената на индикатора е идентична с общия за страната.
Изследователите одобряват, че хората правят оценка сложно съществуването или отсъствието на болести, функционалните ограничавания и ограничението на дейностите в ежедневния живот, дължащи се на аргументи, свързани със здравето. Зададеният въпрос „ Как най-общо оценявате Вашето здраве? “ е субективна оценка на лицата с петстепенна канара за отговор и се отнася за здравето като цяло, а не за моментното здравословно положение, прецизират от Национален статистически институт.
Като неприятно и доста неприятно правят оценка здравето си надлежно 3,8 и 0.8% от хората. Лицата, които са показали, че не могат да дефинират, са 1,3 на 100. На въпроса не са поискали да отговорят 3.6% от запитаните.
Самооценката на здравето в огромна степен зависи от пола и възрастта на лицата, показват още от Национален статистически институт. Мъжете са по-позитивни и по-често дефинират здравето си като доста положително и положително (74.8%) спрямо дамите (69.6%). Няма разлика по пол при разпределението на лицата, които не могат да дефинират здравето си – 1,2% от мъжете и 1,4% от дамите, дали отговор на въпроса. Не желаят да отговорят на въпроса 3,5% от мъжете и 3,6% от дамите.
Възрастта оказва значително въздействие при даваната самокритика на здравето. За децата на възраст 0 – 14 години като доста положително или положително е оценено здравето на 93.3% от момчетата и на 93.6% от девойките. Няма разлика по пол при определянето на здравето им като неприятно (по 0.2%) и доста неприятно (по 0.1%), както и за тези, за които не е несъмнено (по 0.8%) или не желаят да отговорят на въпроса (по 3.3%).
С повишението на възрастта понижава броят и надлежно делът на популацията със самокритика за положително или доста положително здраве, а се усилват лицата, които правят оценка здравето си като приемливо, неприятно и доста неприятно, сочат резултатите. Сред най-възрастните, на 65 и повече години, като доста положително и положително правят оценка здравето си 43.4% от мъжете и 37.3% от дамите. Задоволително е то за 40 на 100 от мъжете и 43,3% от дамите. В тази възрастова група максимален е делът на лицата, които не могат да оценят своето здраве – 1,8% от мъжете и 2% от дамите, дали отговор на доброволния въпрос.
Значителни са разликите в самооценката на здравето според от етническата група, към която се дефинират преброяваните лица, установяват от Национален статистически институт. Определилите се като българи са най-критични при самооценката на своето здраве. В съпоставяне с останалите етноси измежду тях минимален е делът на лицата, определящи здравето си като положително или доста положително (71,1%). Като приемливо правят оценка здравето си 19,2% от самоопределилите се като българи, а 4,6% – като неприятно или доста неприятно. В тази група са най-големи дяловете на тези, които не могат да оценят здравето си (1,4%) или не желаят да отговорят на въпроса (3,6%).
Най-позитивни са лицата от ромския етнос, 85,1% от които дефинират здравето си като доста положително или положително. В съпоставяне с останалите етноси в страната измежду ромите са най-ниски дяловете на лицата, определящи здравето си като приемливо (10%), неприятно или доста неприятно (3,3%), както и делът на тези, които не желаят да отговорят на въпроса (1,1%). Само 0,5% от ромите не могат да оценят своето здраве, регистрират от Национален статистически институт.
Лицата, оценили здравето си като доста положително и положително към 7 септември 2021 година, съставляват 72,1% от далите отговор на въпроса.
В териториален аспект по-висок е делът тези лица в 13 области, като той е максимален в областите Благоевград (74,7%), Бургас (74,4%), Сливен (74,1%) и Хасково (74%). Най-нисък е делът на лицата в доста положително и положително здраве в областите Габрово (66,2%), Силистра (67,6%) и Монтана (67,8%). За област Шумен цената на индикатора е идентична с общия за страната.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ