30 и 14 са само две от многото съдбовни числа

30 и 14 са единствено две от многото съдбовни цифри в живота на Стефан Иванов от Дряново. 30 метра, такова е дистанцията, което тялото на 19-годишния тогава Стефан безусловно прелита след злополука. Преди момента на удара, който не помни, Стефан се вози като пасажер на мотоциклет. Следват 14 дни в кома и дълги месеци на възобновяване, изключително трудно за състезател. Дотогава Стефан е републикански първенец по лека атлетика . За да подкрепи рехабилитацията, , освен това на съответна чешка марка от 1895 година , която към този момент не съществува. Графиките стават повече от 2000, а през 2019 година Стефан издава книга с историята на Laurin & Klement и с илюстрациите си. Тя е позната на фенове и познавачи по целия свят. Стефан провежда и галерия. Планира още експозиции, само че пандемията забавя проектите му. Забавя, само че не ги стопира. В месеците, в които се усещаме малко по-свободни от Covid-19, Стефан се готви за хубавото в новото и търси съидейници . За пътя дотук, само че и за скоростта и упоритостта, с които се е устремил към бъдещето, той споделя в .



Отдавна Стефан не брои рисунките си. Със сигурност са хиляди. " Всяка свободна секунда, когато съм у дома, рисувам , тъй като една рисунка лишава от три-четири дни до седмица ", изяснява той. Работи най-много нощем.

Когато компанията на чешките автомобилни пионери и адаши Вацлав Лаурин и Вацлав Клемент е учредена през 1895 година, била още на територията на Австро-Унгария. " За малко време компанията се развива извънредно бързо и сполучливо на всевъзможни фронтове – и спортни, и военни , само че след Първата международна война, когато Европа е в изключителна рецесия, Laurin & Klement също страда. Тогава Австроунгарската империя се разделя, за пръв път се обособява Чехословакия . През 1921 година, след доста огромен пожар, са унищожени финансите, материалите и архивите на компанията. Тогава колосът Škoda купува Laurin & Klement ", изяснява Стефан. През 1925 година компанията стопира да съществува като такава.

Много години след края ѝ Стефан се влюбва в ретро марката по случайност: " Във времето след злополуката другар ми откъсна три страници от списание по случай 100-годишната спортна история на Škoda . Статията беше не доста подробна, само че ме сграбчи пъклен доста с триумфите, които бяха разказани . Реших да прочета малко по-подробно. " С натрупването на от ден на ден информация, Стефан се впечатлява все по-силно.



" Едно време спортните прояви са били доказателство за смелост, за геройство при водачите, тъй като колите са нямали никакви системи за непоклатимост , защитни колани и каквото и да било. Състезанията са били толкоз сложни, че не мисля, че модерни коли биха се справили без проблем с такива трудности ", уверен е Стефан. Дава за образец именита алпийска конкуренция, която се организира 5 следващи години (от 1910 година до 1914 г.) . Маршрутите, през които колите би трябвало да преминат, не са писти, нито обозначени пътища, а черни пътища през планински местности, хълмове и проходи. Има изкачвания и спускания в продължение на няколко хиляди километра .



Колите на Laurin & Klement са взели участие и в околосветски пътешествия . Стефан споделя, че това е първата автомобилна компания, изнасяна в Японската империя: " И тъй като по това време всички коли са били с дясна дирекция на кормилото, до ден сегашен Япония остава страна с дясна дирекция на кормилото, точно поради Laurin & Klement . "

Според Стефан формален импорт на коли от марката у нас е нямало . Имало е в Кралство Югославия и Румъния. " Но забавен миг е 1912 година, когато българската войска пленява 12 коли за спешна помощ Laurin & Klement, които по-късно употребява през Първата международна война . " Стефан допуска, че колите за спешна помощ са били югославски, само че не знае каква е ориста им. Оскъдната информация, с която разполага за тях, е от чешки книги.



Друг източник за Стефан са фотографиите в интернет, както и тези, които получава особено от музея в чешкия град Високо Мито.  Много от моделите не могат да се видят онлайн, по тази причина пред две години от музея изпращат на българина 101 фотографии . Може да ги рисува, само че не и да ги демонстрира и популяризира. Засега е нарисувал дребна част от колите на тези 101 фотоси.



" Харесват ми старите фотографии, тъй като пазят тайните на времето, когато са направени. Не обичам нов автомобил, сниман с ретро резултати. Там няма никаква стойност. (...) Тези фотоси крият дух, имат живот, някои от фотографиите, от които рисувам, са в развой на шофиране или част от съревнование, част от огромен преход, запечатан в историята. През 1931 година с безусловно елементарен автомобил Škoda 633 един човек потегля от Прага и стига до Дакар, без колата да е готова за сложни преходи. Успяла е да се оправи без никакъв проблем. Връща се в Чехия с ферибот. През 1934 година четири автомобила Škoda Popular  потеглят от Прага и стигат до Калкута, като четирите нямат нито един проблем. Това е да се пропътува половин свят с автомобил с 18 конски сили. Просто неповторимо прекарване. Съвременен автомобил може да не успее да извърши задачата. "

Ретро колите са пристрастеност на Стефан и в живота. Най-старата, която е имал, е от 1967 година



" През 2009 година бях на бригада в Съединени американски щати и връщайки се тук, другар ми сподели за остаряла Škoda във Велико Търново. Отидохме, купихме я незабавно. Реставрирахме я с татко ми две години. Отидохме даже до Чехия да ѝ купим елементи. Това беше най-елегантният автомобил, който съм карал. Изключително хубав, доста непокътнат. За благополучие в този момент е благосъстоятелност на Ретро музея във Варна . Дойде миг, в който не можех да подкрепям няколко автомобила, а това беше най-хубавото решение. "



Въпреки че Стефан е карал модела от 67-а едвам половин година, подсигурява, че колата в никакъв случай не го е предавала на път . С нея е взел участие и в ретро церемониал в Габрово. Не му се е случвало толкоз постоянно, колкото би желал, поради таксите за присъединяване. Признава, че да си собственик на ретро автомобил е скъпо наслаждение. Тъжно му е, когато български притежатели са принудени да продават колите си зад граница. Убеден е, че за ретро колите не би трябвало да се заплащат налози и винетки, с изключение на " Гражданска отговорност ", и се надява за статута им в България да се намерения.

Стефан не изоставя и спорта. Сега работи в спортна зала в Дряново, отдал се е главно на фитнес. Категоричен е, че в никакъв случай няма да спре да се движи. Не се отхвърля и в сложните моменти след злополуката. Тогава изпитва болежка и в ръцете, и в очите, когато се пробва да скицира, не може да се движи, губи вечно обонянието и усета си. Не може даже да слуша музика поради контузиите на главата. Но не се предава.



" Като състезател в никакъв случай не съм се отказвал, макар че през спортната си кариера имах редица контузии от натоварването. Никога даже не съм си мислил да се откажа. Когато се случи случаят и излязох от болничното заведение, към момента не можех да осъзная силата на пострадванията. Помня, че се затворих в себе си, с цел да намеря излаз от обстановката. Има една приказка, че с цел да изплуваш на повърхността, би трябвало да отскочиш от дъното. Моите родители не знаеха какво да вършат, тъй като никой не минава през уроци в живота или в учебно заведение какво да се прави в такава конюнктура. Мисля, че открих пътя си самичък. Кандидатствах в университет 6 месеца след пострадванията. Беше много мъчно, тъй като бях размазан, до момента в който течаха изпитите, свързани с физическо натоварване: гимнастика, лека атлетика, баскетбол. Докато тичах, виждах размазано и изпитвах болки в очите и в мозъка, само че, доколкото помня, влязох с втори бал. "

Докато се възвръща, Стефан даже прави извършения скрито . Решава еднолично да спре доста мощно лекарство против възможното развиване на епилепсия.   " Взимах по 24 медикаменти дневно по скица . Едно от тях водеше до доста неприятни странични резултати. Вестибуларният ми уред е развален вечно. Често изгубвам равновесие, стартира косопад. Тогава имах доста дълга и хубава коса, към този момент я нямам. Спрях лекарството. Взех нещата в свои ръце, тъй като не можех да понасям резултата и да заставам обездвижен. Ходех да спортувам скрито, макар че имах хематоми в главата, които рискувах да се влошат, само че нямаше различен път за мен. Тогава даже споделих тежки думи на татко ми, че избирам да умра, до момента в който върша това, което желая, в сравнение с да заставам прикрепен към легло. Мисля, че взех вярното решение и не скърбя. "

Със сигурност Стефан не съжалява и за друго решение: рисуването остава основна част от живота му и след рехабилитацията.

" Всичко стартира с една рисунка. Хареса ми резултатът, направих втора. Реших да обрисувам разнообразни модели на компанията и като всяка друга концепция, тя почна да се надгражда с нови и нови. В един миг си споделих: " Защо не стартира от началото – първия модел? ". Но надлежно би трябвало да чета и за компанията, тъй като той би трябвало да бъде разказан. Това са малки врати, които се отварят и цялостен един свят излиза отсреща. Неусетно рисунките станаха десетки, стотици. Тогава пристигна концепцията да класифицирам всичко по последователност и да издам първата си книга , която наблюдава историята на Laurin & Klement от основаването до нейния край. "

Днес книгата е владеене на хора от Франция, Англия, Нидерландия и Съединени американски щати. Британската численост е била дарена в британски авто музей, а американската – в Revs  Institute  във Флорида , в който се учи и демонстрира автомобилната история.

Историята на чешката марка правоприемник на Laurin & Klement Стефан демонстрира в книгата си, само че и в специфична галерия по случай 125-годишнината ѝ . Българският клон на компанията му оказва помощ да провежда събитието преди две години. Според Стефан това е единственото отбелязване на юбилея в света поради пандемията. Казва, че даже в Чехия не е имало честване, защото противоепидемичните ограничения били доста строги.



Сега Стефан се надява на помощ от компанията, само че и от Министерството на културата, с цел да провежда нова експозиция в София. Очаква предложения и от други градове, с цел да покаже работите си. Надява се положителните контакти, които има в Чехия, да го отведат назад там, с цел да реализира проектите си, отсрочени от Covid-19. Работи над второ издание на книгата, този път първокласно и на британски.

Стефан мечтае още да замине още веднъж за Съединени американски щати. След злополуката " животът ми беше извърнат с главата надолу и усещах, че нуждая се от рестарт. През 2007 година за пръв път отпътувах за Америка напълно самичък на студентска бригада. Този престой ми оказа помощ доста да израсна, да видя различен свят. (...) Не всичко е розово там. Донякъде е както човек си го направи. В момента отново изживявам много тежки моменти, тъй като майка ми пострада доста тежко. Получи инсулт и се грижа за нея. 18 години след злополуката колелото се завърта и нуждая се от рестарт ", споделя смелият Стефан Иванов от дребното Дряново, побрало и огромните му фантазии, и огромната му обич към живота.

Чуйте цялата история на Стефан в звуковия файл.

Снимки: персонален списък на Стефан Иванов,