28 декември 1991 г. На пейка в Докторската градина в

28 декември 1991 година На скамейка в Докторската градина в центъра на София лежи в безпомощно положение мъж без документи. Полицията не може да го разпознава, преди да бъде откаран в болница, където няколко дни е в кома. Без да пристигна в схващане, той издъхва на 1 януари 1992 година, написа 168 часа.

Впоследствие излиза наяве, че това е известният и несравним артист и режисьор Милен Пенев – изиграл овчаря, обичан на Мария (Катя Паскалева) в “Козият рог ” на Методи Андонов, както и Христо Ботев в “Свобода или гибел ” на Никола Корабов, виновен за ред вълнуващи театрални творби. Някога той е обичана фигура в българския културен живот – безгрижник, радващ се на правилни другари, почитан от сътрудниците си, омагьосващ дамите единствено с взор, “надушил ” се със самия Владимир Висоцки, който пял и свирил на незабравима забава в дома му.

Пенев издъхва едвам на 48 години, без да остави свои наследници. Кремиран е по гледище на неговия брат, а пепелта му е заровена в родния му град Варна.

Какво е станало с него? Всички са в потрес, когато научават за края му. Тръгват всевъзможни спекулации. Намерен с нож в сърцето; пребит до смърт; имало ужасно количество алкохол в кръвта му…

В Уикипедия и освен събитията към гибелта му и до ден сегашен са разказани като неизяснени.

Преди 10 години мистерията се заплита в допълнение, когато неговият паспорт (в идеално състояние) е открит подхвърлен в градинка пред Пазарджишкия спектакъл, където той работи повече от две десетилетия. Това предизвика клюки, че неговият вероятен палач или убийци дълго са пазели документа, който по този начин и не е бил открит у артиста. Защото кой би тръгнал за столицата без паспорт?!

20 години откакто Пенев рухва на онази скамейка в студената декемврийска нощ, 168 часа попита неговия другар от детинство – известния артист Стефан Мавродиев, какво е станало съгласно него. Любимецът на няколко генерации ни даде безапелационен отговор, ненапълно ядосан от обстоятелството, че към момента се носят небивали митове за края на Милен, а истината е останала нечута.

“Просто е получил инсулт, доста тежък. Със Стефан Данаилов, лека му пръст, взехме решение да разберем какво е станало, откакто бяхме на поклонението му. Понеже изглеждаше необичайно, ние се усъмнихме – споделя Мавродиев. – И по тази причина спряхме кремацията, направихме инспекция и се разбра цялата работа. Стефан върви в полицията, а аз с една група хора в “Пирогов ”. Оказа се, че Милен е изглеждал по този начин, тъй като са му отворили черепа в болничното заведение.

Тежък инсулт и това е. Получил го е, когато е излязъл от един апартамент, който е в региона, където е бил на посетители на наша позната. Аз тогава не съм бил там. Получил го е на пейката. Там го е намерила полицията, която го е закарала в болничното заведение.

И по този начин Стефан направи инспекция по линия на Министерство на вътрешните работи тогава, а аз по линия на болничното заведение. И всичко стана ясно. Нож в сърцето – това са цялостни нелепости ”.

Няколко дни преди съдбовния 28 декември Пенев в действителност бива уволнен от Пазарджишкия спектакъл след спор с тогавашния шеф.

“Не съм приказвал с него, само че естествено, че го е претърпял тежко, по какъв начин да го преживее – изяснява Мавродиев. – Аз го чаках да ми пристигна на рожден ден на 29 декември. Но той по този начин и не пристигна, тъй като е получил инсулта предходния ден ”.

Според сътрудници на Пенев от театъра той се е почувствал доста потиснат от обстоятелството, че остава без работа, като заповедта, че договорът му няма да бъде възобновен, е залепена на таблото с програмата. Преди да тръгне за София в последните дни на годината, споделил: “Излизам от театъра. Излизам от живота ”.

По това време актьорът към този момент има проблеми с алкохола. До 30-ата си година той е прочут като безспорен въздържател, само че трагична загуба го кара да търси разтуха на дъното на чашата.

Смъртта на майка му, с която имат доста мощна връзка, го съкрушава. След всяка своя премиера Пенев се обажда точно на нея, с цел да опише всичко до най-малката детайлност. Тя е на първия ред и се разтапя, когато синът слага пиесата си за Ботев и ненадейно стартира да рецитира “Майци си ”.

След като издъхва, дамата е заровена в двоен гроб, а артистът резервира мястото до нея за себе си. Мнозина виждат в този негов акт злокобна поличба.

В последните си години Пенев пие все по-често. Почерпен е и когато излиза от вкъщи на своята другарка, която живее до Докторската градина. Загадката с неговия паспорт остава.

Близки до актьора си спомнят, че в миналото той се заканвал: “Майката ще разкатая на тази гибел. Напук ще живея… ”

Не обича да губи значимите за него хора. Трудно му е да се помири и с края на своя преподавател – Методи Андонов, който боготвори.

Пенев приключва ВИТИЗ през 1967 година в неговия клас и на проф. Стефан Сърчаджиев. Състуденти му са Стефан Данаилов, Стефан Мавродиев и Марин Янев. Работил е в Пловдивския трагичен спектакъл, Пазарджишкия трагичен спектакъл, Сатиричния спектакъл “Алеко Константинов ” и Театър “София ”. Спектаклите, които режисира Пенев, се трансформират в театрални събития.

Той е толкоз именита персона, че историите за него от време на време звучат необикновено. Казват, че мигновено ставал непосредствен с най-талантливите хора на времето си, тъй като били от една порода.

Веднъж показва у нас човек с името Хосе Кабалейро, който в действителност се оказва художникът Гарсия Лорка, тогава на 16 години. Той гледа Милен на сцената в “Кървава женитба ” и остава без думи. Подарява му картина, нарисувана особено за него и подписана: “На моя другар Милен Пенев ”.

Всички падат в плен на чара му, а дамите са подготвени на всичко за него.

Влюбена в Милен, известна британска актриса идва в Пазарджик и провокира възторг в града. Пенев се държал по този начин, като че ли това е напълно обикновено, и даже сметнал, че гостенката би трябвало да показа напълно битието му и да не чака особено отношение. Да се храни в стола на съвета, да спи в скромната му гарсониера и да харесва всичките му другари от близките села. Дамата си стегнала багажа след 15 дни, само че не тъй като нямало да се приспособи, а тъй като осъзнала, че Милен нямало да се ожени за нея.

На прощаване той я помолил да остави облеклата си, тъй като по този начин или другояче има всичко в Англия, а в България има недостиг на артикули. Как да откаже? Дамата му оставила прелестния си дрешник и отпътувала, а след нея пазарджишките актриси се радвали на изисканите тоалети.

“Очарователен и хубав човек, актьор и режисьор. Той ми беше най-близкият другар. Израснал съм с него. Били сме в един детски сценичен колектив още като дребни – споделя Мавродиев. – Много сериозна фигура в българския спектакъл. Започна на сцената в Пловдив, където бяхме дружно, мина през София, след което отиде в Пазарджик. Там стартира да прави постановки. Някои доста забавни и разнообразни, излизащи от тогавашните щампи. Той не беше новатор. Беше сериозен човек и съществено мислеше. Обичаше живописта и изкуството. Златю Бояджиев обичаше да го рисува. ”

Още във втори курс през 1965 година Пенев предлага да се сложи като моноспектакъл на сцената във ВИТИЗ един роман на Радичков – “Свирепо въодушевление ”.

“Йордан Радичков беше в залата и когато свърши всичко, беше доста хубаво, Методи му сподели: “Йордане, видя ли, че от твоя текст се слага спектакъл – свидетелства Мавродиев. – Е, тогава се роди концепцията за великата пиеса “Суматоха ” на Радичков. Тя потегли от Милен. Такъв беше – автентичен, специфичен. И комичен, сатирик. Имаше уникалност, като всеки човек.

Много обичаше кучета. Влачеше по всякакви изби едно и го хранеше и го гледаше по този начин, тъй като нямаше квартира в един интервал.

Абе, доста е дълга историята за индивида и приятеля Милен Пенев. Не може да се опише току-тъй. ”

Още от Любопитно