Учени от БАН с голяма новина за историята на България! Промяната
22-ма историци от Българска академия на науките напомнят историческите обстоятелства и се сплотяват към мнението, че директно преди Втората международна война (1934-44) ръководството на страната е властническо, само че не и фашистко. Фашизмът в никакъв случай не идва на власт в България. В този исторически период В България не се основава водеща фашистка партия, а режимът няма фашистка идеология, e заключението на учените, предава OFFnews.bg.
" Фашизмът е европейски феномен, породил се в годините директно след Първата международна война. В обособените европейски страни той има свои изразени специфики, резултат от локалните условия, както и от главните проблеми, с които съответното общество се сблъсква.
-->
Зеев Стернхел откроява три етапи от развиването на фашизма:
1. фашизмът като идея2. фашизмът като организация3. фашизмът като режим
Фашисткият режим може да се преглежда като висша степен от развиването на фашизма. Това е режим, при който съществува една единствена, монополна, партия (съответната фашистка партия, която е заела властта), ръководена от лидер и разполагаща с цялата власт в страната.
За дълъг интервал от време използването на термините фашистки режим и фашистко ръководство, отнасящи се до държавната система в България е директно обвързвана с идеологическото отношение, което има Българска комунистическа партия към политическите процеси в България след Първата международна война. Както в множеството случаи и по този въпрос българските комунисти възприемат напълно тезите на Коминтерна.
Повечето политически събития в страната от този интервал се дефинират от Българска комунистическа партия като фашистки – превратите от 9 юни 1923 година и 19 май 1934 година, ръководството на Демократическия сговор и на безпартийните кабинети. Термините фашизъм и фашисти доста гневно стартира да се ползва във времето след 1944 г
Догмите са толкоз мощни, че даже когато от средата на 60-те години се почувства лек полъх в българската историография към създаване на научноаргументирани тези и в този миг във връзка с главните постановки, свързани с „ фашизма “ в България не се позволява и най-малка проверка. Времето след 1923 година продължава да се назовава военнофашистка тирания, а това след 1934 година монархофашизъм, макар множеството научни несъгласия и несъответствия, които пораждат тези характерности.
В резюме може да се каже:
1. В България не се основава водеща фашистка партия, която да има опцията да претендира за политическата власт. Независимо, че някои от фашистките обединения наброяват по няколко десетки хиляди членове (СБРЗ, СБНЛ, НСД), изборните резултати за тях са плачевни (единствено изключение е НСД, партията на Ал. Цанков – само че тя се образува въз основа на партийната маса и структури на една част от ръководещата през интервала 1923-1931 партия “Демократически сговор ”).
2. Фашизмът в никакъв случай не идва на власт в България. Фашистките организации не вземат участие в ръководството на страната през целия интервал от 20-те години до есента на 1944 година Установеният след 1934 година режим не се управлява от фашистка партия, не излъчва фашистки лидер. Нещо повече той е в противоборство с фашистките организации (в 1936 дефинитивно е неразрешена СБРЗ, през септември 1939 – СБНЛ и РНБ).
3. Режимът няма и фашистка идеология. Колкото и да е необичайно, той въобще не основава систематизирана идеология.
4. Управлението на страната от 1934 до 1944 е властническо, само че не и фашистко. За цялото десетилетие на своето битие политическият режим си остава напълно безпартиен (типологизиран, съгласно въведените от Х. Линц критерии като авторитарен).4 пишат историците от Българска академия на науките.
" Фашизмът е европейски феномен, породил се в годините директно след Първата международна война. В обособените европейски страни той има свои изразени специфики, резултат от локалните условия, както и от главните проблеми, с които съответното общество се сблъсква.
-->
Зеев Стернхел откроява три етапи от развиването на фашизма:
1. фашизмът като идея2. фашизмът като организация3. фашизмът като режим
Фашисткият режим може да се преглежда като висша степен от развиването на фашизма. Това е режим, при който съществува една единствена, монополна, партия (съответната фашистка партия, която е заела властта), ръководена от лидер и разполагаща с цялата власт в страната.
За дълъг интервал от време използването на термините фашистки режим и фашистко ръководство, отнасящи се до държавната система в България е директно обвързвана с идеологическото отношение, което има Българска комунистическа партия към политическите процеси в България след Първата международна война. Както в множеството случаи и по този въпрос българските комунисти възприемат напълно тезите на Коминтерна.
Повечето политически събития в страната от този интервал се дефинират от Българска комунистическа партия като фашистки – превратите от 9 юни 1923 година и 19 май 1934 година, ръководството на Демократическия сговор и на безпартийните кабинети. Термините фашизъм и фашисти доста гневно стартира да се ползва във времето след 1944 г
Догмите са толкоз мощни, че даже когато от средата на 60-те години се почувства лек полъх в българската историография към създаване на научноаргументирани тези и в този миг във връзка с главните постановки, свързани с „ фашизма “ в България не се позволява и най-малка проверка. Времето след 1923 година продължава да се назовава военнофашистка тирания, а това след 1934 година монархофашизъм, макар множеството научни несъгласия и несъответствия, които пораждат тези характерности.
В резюме може да се каже:
1. В България не се основава водеща фашистка партия, която да има опцията да претендира за политическата власт. Независимо, че някои от фашистките обединения наброяват по няколко десетки хиляди членове (СБРЗ, СБНЛ, НСД), изборните резултати за тях са плачевни (единствено изключение е НСД, партията на Ал. Цанков – само че тя се образува въз основа на партийната маса и структури на една част от ръководещата през интервала 1923-1931 партия “Демократически сговор ”).
2. Фашизмът в никакъв случай не идва на власт в България. Фашистките организации не вземат участие в ръководството на страната през целия интервал от 20-те години до есента на 1944 година Установеният след 1934 година режим не се управлява от фашистка партия, не излъчва фашистки лидер. Нещо повече той е в противоборство с фашистките организации (в 1936 дефинитивно е неразрешена СБРЗ, през септември 1939 – СБНЛ и РНБ).
3. Режимът няма и фашистка идеология. Колкото и да е необичайно, той въобще не основава систематизирана идеология.
4. Управлението на страната от 1934 до 1944 е властническо, само че не и фашистко. За цялото десетилетие на своето битие политическият режим си остава напълно безпартиен (типологизиран, съгласно въведените от Х. Линц критерии като авторитарен).4 пишат историците от Българска академия на науките.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ