2018 г. е почти история. Вижте кои са най-значимите събития

...
2018 г. е почти история. Вижте кои са най-значимите събития
Коментари Харесай

Меркел си отива, Германия остава

2018 година е съвсем история. Вижте кои са най-значимите събития и трендове от политическия и стопански живот в България и по света през последните 12 месеца в специфичната секция на Investor.bg " Икономиката през 2018 година ".

Отиващата си 2018 година се трансформира в първата дребна стъпка към възможни огромни промени не самичък за политическия хайлайф в Германия, само че и за цялата страна.

Годината за Ангела Меркел стартира по този начин както свърши миналата – с рецесия в ръководството. Изминалата 2017 година завърши без ясно бъдеще за съдружното държавно управление, което след траяли с месеци договаряния в последна сметка се върна към познатата настройка – консервативният блок Християндемократически съюз/Християнсоциален съюз (ХДС/ХСС) и все по-отслабващата Германска социалдемократическа партия (ГСДП).

След като стана ясно, че така наречен ямайска коалиция - ХДС/ХСС, Зелените и завърналата се в Народното събрание Свободна демократична партия (СвДП), няма да просъществува, пред Меркел се оказа, че няма потребен ход и тя трябваше да избира – дали да насочи страната към нови избори или да потърси старите си съдружни сътрудници.

В последна сметка Меркел избра „ по-малкото зло “ и реши да даде на гласоподавателите си още четиир години от същото, макар че този път беше ясно, че съглашението сред консерватори и социалдемократи няма да бъде реализирано по този начин елементарно. Още по време на предизборната акция и двете политически сили – и най-много ГСДП, които нямаха какво да губят, си дадоха обещание да не влизат в съюз. За социалдемократите това беше от значително значение, защото партията пострада мощно от ролята на „ патерица “ на Меркел и като съпротива, може би, щеше да натрупа алените точки, от които се нуждае, с цел да сатбилизира поддръжката си.

В последна сметка политическата нужда надви и познатата коалиция беше образувана още веднъж, само че държавното управление пристигна със своята цена. Подкрепата както за консерваторите, по този начин и за социалдемократите доближи рекордно ниски стойности за сметка на крайната десница, която на изборите през предишния септември съумя да си извоюва място в Бундестага за първи път от Втората международна война насам.

В началото на октомври поддръжката за консерваторите спадна до 26% - доста под близо 33-те % от федералните избори през 2017 година, които бяха и рекорден най-малко. Не по-различно се оказа ситуацията на ГСДП, чиято поддръжка при започване на декември бе 14% - спад с над 7 пункта от представянето на вота.

Преди обаче да се стигне до там Меркел трябваше да премине през едно друго затруднение, което значително нанесе провали както на нея, по този начин и партията – а точно продължителните и на моменти мъчителни договаряния за сформиране на държавно управление. Едно от може би най-значителните отстъпки, които канцлерът трябваше да направи в името на това да си обезпечи поддръжката на ГСДП и да избегне новите избори, бе това да се лиши от авторитетния пост на финансовия министър.

След като стана ясно, че ресорът отива в ръцете на социалдемократите, се появиха подозрения и спекулации за това в каква финансова посока ще поеме икономическият мотор на Европейския съюз. Олаф Шолц, който смени ветерана на ХДС и призрачен сън на свободната парична политика Волфганг Шойбле, се очакваше да внесе някои промени във финансите на страната със своята по-либерална и другарски настроена към бизнеса позиция.

В последна сметка линията на министъра значително съответства с тази на неговия предходник и през месеците след идването му на власт не последваха обилни отклонения от фискалната политика на страната. През 2019 година също не се чакат огромни промени. Приетият от Бундестага бюджет за 2019 година планува разноските да доближат до рекордните 356 милиарда евро, като ударението се слага върху средствата за защита и инфраструктура. В същото време не се планува генерирането на нов дълг – в противен случай, упованията са страната да влезе в границите на ограничаването за дълг до 60% от брутния вътрешен артикул (БВП) още през 2018 година при отговорности от 64,7% към края на 2017 година

За момента Шолц наподобява повече от кадърен да извърши обещанията на държавното управление, подкрепян значително от мощното вътрешно търсене и генерирането на стабилен остатък. Въпреки това упованията за 2019 година са помрачени от комерсиалното напрежение, което ще остане водещ фактор за представянето на страната.

Трусовете в обединението

И до момента в който на интернационалната сцена всички погледи бяха и ще не престават да са ориентирани към комерсиалния фронт, то през втората половина на годината в Германия се развихри една друга рецесия, подхранвана от идните районни избори в Хасен и Бавария.

Един от съществени лайтмотиви във вътрешнополитическия живот на Германия се трансформира нагнетяваният от месеци спор сред партията на Меркел ХДС и баварските ѝ сътрудници от ХСС.

Разделението измежду консерваторите върви по линията на мигрантската рецесия. Бавария като гранична провинция е една измежду най-засегнатите от мигрантския напор и локалните избори през октомври единствено изостриха напрежението в района. Кулминация на процесите, които се разпространиха в цялата страна, станаха митингите в град Кемниц, които след това костваха и поста на някогашния началник на контраразузнаването Ханс-Георг Маасен.

Напрежението се придвижи и в обединението, където в двата противоположни края а кръга застанаха канцлерът с нейния демократичен метод и водачът на ХСС и вътрешен министър Хорст Зеехофер със своето искане за стягане на контрола върху прииждащите в страната чужденци.

Този конфликт бе и последният обезверен опит на ХСС да избави остатъците от увяхващата си поддръжка преди локалните избори и да се отбрани от настъпването на крайнодясната „ Алтернатива за Германия “. В последна сметка това се оказа много закъсняла тактичност, която не можа да поддържа резултатите на партията.

Това докара до исторически неуспех за ХСС на локалните избори в Бавария, отслабвайки още повече ръководещата коалиция.

Но последният гвоздей в ковчега на реномето на ръководещите пристигна с вота в провинция Хесен две седмици по-късно. ХДС завоюва първото място на вота, само че получи единствено 28% от гласовете на гласоподавателите. Това е огромен спад по отношение на над 38-те %, които партията получи на предходните избори в провинцията през 2013 година

Това докара до неизбежното и съгласно някои анализатори даже позакъсняло решение на канцлера да не се кандидатира за нов мандат отпред на ХДС. Това в действителност значи, че Меркел се отхвърля и от конкуренцията за канцлер на идващите парламентарни избори през 2021 година

Ново начало?

Краят на една епоха – изтърканото факсимиле за излизането на Меркел от политиката не може да бъде по-вярно, защото от идването ѝ на власт през 2005 година са минали към този момент 13 години и на последните избори право на глас към този момент са имали младежи, които през съзнателния си живот не са имали различен канцлер с изключение на нея, а идващите избори техният брой ще става още по-голям.

Решението на Меркел, въпреки и разумно и предстоящо, донесе със себе си неустановеност, която обаче бързо беше разсеяна от нейните обещания да изкара до дъно мандата си. Но същинското утешение пристигна след избора на новия водач на ХДС при започване на декември.

За поста съумя да се пребори генералният секретар на партията и определяната за протеже на канцлера Анегрет Крамп-Каренбауер, с което партията си подсигурява, че няма да променя фрапантно поддържаната до момента линия, съсредоточена към центъра на политическия набор.

Крамп-Каренбауер занапред ще би трябвало да потвърждава контрола си върху партията, само че най-малко до момента в който Меркел остане в политиката е малко евентуално тя да би трябвало да се изправя пред по-значителни провокации вътре и отвън ХДС.

Заплахи обаче не липсват и това си пролича точно на изборите за ръководител на ХДС, на които главният противник на Крамп-Каренбауер бе претендентът на клонящата вдясно секта на консерваторите Фридрих Мерц. Самочувствие на нейните представители даде изборната поддръжка за „ Алтернатива за Германия “, разпалвайки с нова мощ въпросът за това дали партията би трябвало да направи завой надясно в опит да притегли по-умерените гласоподаватели на крайнодясната партия или да остане в центъра, пробвайки се да поддържа салдото на политическата сцена, както правеше до момента.

Резултатите от гласуването за нов водач дадоха изясненост за това кои сили доминират в партията, въпреки и това да не дава отговор на въпроса дали те съответстват с настроенията на немските гласоподаватели. Отговор партията ще може да получи най-рано на идните избори за европейски парламент през май. Това обаче може да се окаже прекомерно късно, защото трендовете в страната, както и в останалите елементи на еврозоната, не престават да са за превръщане към другите възможности на обичайните партии (В Хесен Зелените станаха втора политическа мощ с над 18% подкрепа).

Това значи, че консерваторите сигурно ще би трябвало да създадат промени в политиките си, в случай че желаят да запазят своите мощни позиции, и няма по-добра опция за това от идването на нов водач на партията. През идната година Крамп-Каренбауер ще има опцията да потвърди, че ще може да изведе партията до нови върхове (също като авторитетната си предшественичка), а не просто да остане в историята като протежето на Меркел. И колкото по-бързо го направи, толкоз по-добре.
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР