Най-сладката победа от 10 години
20 февруари 2021 година - всички ще помнят тази дата, даже и тези, които не наблюдават баскетбол.
На този ден българският народен тим се класира на Европейското състезание през 2022 година след 10-годишна пауза.
На този ден 15 момчета и техният треньор се изправиха със самочувствие против Латвия и върнаха българския баскетбол на европейската сцена. И го направиха със сърце, стопявайки два пъти двуцифрена разлика, бранейки всеки сантиметър от игрището, с цел да стигнат до заветното 65-66 и да изживеят насладата от триумфа си. Заслужено!
Много обаче не имаха вяра в тях. Много ги отричаха. Много ги отписваха. Много рецензии понесе и националният селекционер Росен Барчовски за избора си на играчи преди квалификационния прозорец. Защо е избрал този, а не е извикал оня, за какво някои от най-хубавите ни имена липсват в листата. Редица въпроси заваляха към него. Недоволството в обществените мрежи нарастна за това, че едни са подценени за сметка на други. Истината е обаче, че никой не е на мястото на Барчовски. Никой не сподели " той може да има своите аргументи да избере един или различен играч ". Никой не се замисли, че като треньор с опит зад тила си, той има построена тактика и знае какви играчи са му нужни, с цел да реализира победа. И тук някои ще кажат " това си беше чиста доза шанс ". Бих добавила единствено, " дано най-малко един път шансът да е на наша страна ".
Източник:
Съгласна съм, че баскетболисти като Божидар Аврамов, Павел Маринов и Иван Лилов също можеха да допринесат за този триумф. Но решението не е наше. А и съм сигурна, че на доста от критиците не им стиска да влязат в обувките на Барчовски. Само, че в този момент той и неговите избраници са герои. За всички - дребни и огромни.
Ден след успеха над Латвия, минавайки около едно баскетболно игрище с изненада забелязах, че то е цялостно с деца. Нямаше значение дали е студено или духа вятър, те бяха там, облечени в екипи и упражняваха. Единият показваше по какъв начин се вършат финтове, другият демонстрираше умения за пробив, а третият им обясняваше по какъв начин да подобрят пасовете си. Истинско наслаждение беше да ги следя и да им се веселя. Точно поради тях всичко си заслужава. Така може да въодушевява националният тим - с персоналния си образец на паркета. А след сходни победи и класиране на огромен конгрес като Европейско състезание, е несъмнено, че баскетболните зали ще се пълнят от ден на ден с деца, които са пленени от магията на спорта с оранжевата топка. Защото пламъчето в тях към този момент гори.
И без значение какъв щеше да е крайният резултат от дуела, дължахме уважание на тези момчета. Защото не може да бъдат издигани на фундамент единствено, когато натрупат победи в актива си. И в загубите някой трябваше да има вяра в тях, а безусловната поддръжка на почитателите, беше тяхната сила на игрището.
Ще ви напомня, че една дребна страна като България един път към този момент подчини националния тим на Франция в наличието на огромната им звезда Никола Батум. Тази дребна България два пъти надигра Латвия, като в последния мач блокира огромните имена на Химки Янис Тима и Дайрис Бертанс. И какво като тези величия излизаха против нас. Ние имахме в състава си двама снайперисти като Дий Бост и Павлин Иванов, които потвърдиха, че не името прави играча, а дейностите му на паркета.
Невероятна драма прати България на Европейско по баскетбол!
" Лъвовете " надделяха Латвия с 66:65 като посетители
Едно златно предписание в баскетбола гласи: " Никога, но в действителност в никакъв случай, не подценявай съперника ", тъй като не знаеш по кое време може да те изненада. Сякаш латвийците не ни бяха взели доста насериозно. Доказват го и думите на Роландс Фрейманис, който назова нашите национали " български фермери ". Нещо, което е извънредно недопустимо да излезе от устата на народен играч.
Макар и с една точка разлика, представителният ни отбор си заслужи триумфа, а на играчи като Фрейманис остава единствено да кажем, че към момента не са научили най-важния урок в баскетбола - да приема загубата с достолепие.
Може би чудесата стават вероятни, когато всички си мислят, че не са!
Източник:
На този ден българският народен тим се класира на Европейското състезание през 2022 година след 10-годишна пауза.
На този ден 15 момчета и техният треньор се изправиха със самочувствие против Латвия и върнаха българския баскетбол на европейската сцена. И го направиха със сърце, стопявайки два пъти двуцифрена разлика, бранейки всеки сантиметър от игрището, с цел да стигнат до заветното 65-66 и да изживеят насладата от триумфа си. Заслужено!
Много обаче не имаха вяра в тях. Много ги отричаха. Много ги отписваха. Много рецензии понесе и националният селекционер Росен Барчовски за избора си на играчи преди квалификационния прозорец. Защо е избрал този, а не е извикал оня, за какво някои от най-хубавите ни имена липсват в листата. Редица въпроси заваляха към него. Недоволството в обществените мрежи нарастна за това, че едни са подценени за сметка на други. Истината е обаче, че никой не е на мястото на Барчовски. Никой не сподели " той може да има своите аргументи да избере един или различен играч ". Никой не се замисли, че като треньор с опит зад тила си, той има построена тактика и знае какви играчи са му нужни, с цел да реализира победа. И тук някои ще кажат " това си беше чиста доза шанс ". Бих добавила единствено, " дано най-малко един път шансът да е на наша страна ".
Източник:
Съгласна съм, че баскетболисти като Божидар Аврамов, Павел Маринов и Иван Лилов също можеха да допринесат за този триумф. Но решението не е наше. А и съм сигурна, че на доста от критиците не им стиска да влязат в обувките на Барчовски. Само, че в този момент той и неговите избраници са герои. За всички - дребни и огромни.
Ден след успеха над Латвия, минавайки около едно баскетболно игрище с изненада забелязах, че то е цялостно с деца. Нямаше значение дали е студено или духа вятър, те бяха там, облечени в екипи и упражняваха. Единият показваше по какъв начин се вършат финтове, другият демонстрираше умения за пробив, а третият им обясняваше по какъв начин да подобрят пасовете си. Истинско наслаждение беше да ги следя и да им се веселя. Точно поради тях всичко си заслужава. Така може да въодушевява националният тим - с персоналния си образец на паркета. А след сходни победи и класиране на огромен конгрес като Европейско състезание, е несъмнено, че баскетболните зали ще се пълнят от ден на ден с деца, които са пленени от магията на спорта с оранжевата топка. Защото пламъчето в тях към този момент гори.
И без значение какъв щеше да е крайният резултат от дуела, дължахме уважание на тези момчета. Защото не може да бъдат издигани на фундамент единствено, когато натрупат победи в актива си. И в загубите някой трябваше да има вяра в тях, а безусловната поддръжка на почитателите, беше тяхната сила на игрището.
Ще ви напомня, че една дребна страна като България един път към този момент подчини националния тим на Франция в наличието на огромната им звезда Никола Батум. Тази дребна България два пъти надигра Латвия, като в последния мач блокира огромните имена на Химки Янис Тима и Дайрис Бертанс. И какво като тези величия излизаха против нас. Ние имахме в състава си двама снайперисти като Дий Бост и Павлин Иванов, които потвърдиха, че не името прави играча, а дейностите му на паркета.
Невероятна драма прати България на Европейско по баскетбол!
" Лъвовете " надделяха Латвия с 66:65 като посетители
Едно златно предписание в баскетбола гласи: " Никога, но в действителност в никакъв случай, не подценявай съперника ", тъй като не знаеш по кое време може да те изненада. Сякаш латвийците не ни бяха взели доста насериозно. Доказват го и думите на Роландс Фрейманис, който назова нашите национали " български фермери ". Нещо, което е извънредно недопустимо да излезе от устата на народен играч.
Макар и с една точка разлика, представителният ни отбор си заслужи триумфа, а на играчи като Фрейманис остава единствено да кажем, че към момента не са научили най-важния урок в баскетбола - да приема загубата с достолепие.
Може би чудесата стават вероятни, когато всички си мислят, че не са!
Източник:
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ