У нас често се повтаря една лъжа: че българинът бил с робска психология ♥ Иван ХАДЖИЙСКИ
(1907 ~ 1944)
Историческите корени на нашите демократически обичаи (откъс)
…Най-пълно героичен демократично образование занаятчиите и селяните добиха в освободителните битки. Революционните комитети бяха организувани не на началата на водачеството, а на равенството. Въпросите на революцията се решаваха по вишегласие. Решенията на първото национално заседание в Оборище се взеха с дигане на мазолестите ръце на депутатите – селяни занаятчии. Селяните и занаятчиите бяха господари на своята партия, тъй като те бяха самата тази партия. Естествено беше те да бъдат утрешните господари и на освободената от тях България, тъй като българският народ в болшинството си се състоеше от тях.
Каква бе идеологията на водачите на революционно-освободителната партия? Тези водачи до един бяха демократи. Някои даже се намираха под въздействието на социалистическите и народническите хрумвания на XIX век. И по тази причина те с такова съмнение се отнасяха към освободителната помощ на царска Русия. И Каравелов, и Левски, и Ботев, и Захари Стоянов се чудеха по какъв начин може българският народ да чака избавление от една страна, която държи в иго своя личен народ!
Левски, който беше най-самобитният българин и с това най-добре показваше тежненията на народа, беше за демократическа република. За тази държавна форма той води битка, като искаше тя да бъде вписана в устава на освободителната партия.
Оттам омразата на тия водители срещу чорбаджиите и духовенството, които „ държеха ключовете на националния ярем “. Няма документ на централния комитет, в който да не се среща изразът „ турските изедници и българските чорбаджии “, „ рязани и кръстени читаци “.
Творчеството на Каравелова беше ориентирано не толкоз против турците, колкото против чорбаджиите и фанариотите.
Стигна се до такава степен, че даже в „ Словесността “ на Добри Войников, която беше учебник в учебните заведения, да има специфични уроци срещу чорбаджиите.
Такива бяха политическите хрумвания на нашето Възраждане, на нашето освободително придвижване. Нашето избавление беше битка за политическа и стопанска народна власт.
Преди да минем на въпроса за какво през днешния ден някои хвърлят тиня върху висшата демонстрация на това величаво минало на нашия народ, дано разгледаме още няколко публични предпоставки за появяването на нашата политическа народна власт.
У нас постоянно се повтаря една неистина: че българинът бил с робска логика на психиката и че тази логика на психиката имала извора си в петвековното турско иго. Не е правилно нито първото, нито второто.
Нашият народ има едно рядко политическо схващане. Малко са народите, които по този начин остро чувствуват рестриктивните мерки на своята независимост. Малко са народите, които са дали толкоз жертви за извоюване на свободата си. И в случай че в миналото този народ стопира и изчаква събитията, това се дължи на неговото забягване напред.
Не е правилно също, че турското иго е основало някаква си мнима робска логика на психиката в нашия народ. Напротив, турското иго, което пресече феодалното кристализуване на остарялата българска страна, сътвори условия за по-лесно унищожаване на всяко феодално самодържие и съсловност и даде предпоставките за демократичния курс на нашата история.
Господствуващият турски пласт заради свята верска непоносимост не можа да пусне всеобщи пипала посредством сродяване измежду нашия народ. Той беше непознат на народа по религия, език и обичай. Той освен че не можеше да използува връзките и средствата на религията, езика и бита, с цел да си сътвори престиж и почит на послушание, което биха могли да създадат в течение на вековете старите ни боляри. Нещо повече, турците постоянно подчертаваха своето състояние на спечелили и с това дразнеха националното възприятие на народа. По селата дребните турчета посредством замерване на българите с камъни се учеха да не се боят от тях и да култивират в себе си логика на психиката на господари.
Турската аристокрация не можа да сътвори духа на съсловност, с който да държи в духовно смирение народа, както ставаше в западните феодални страни. В Турция съвсем нямаше закрепостяване, а халтавата турска администрация не можа да сътвори правов ред, който със своите влакна да обхване и последния българин, и със средствата на образованието, възпитанието, религията, наказванията да го всели в съзнанието му, както ставаше в чужбина. Напротив, нашият народ в по-голямата си част се управляваше самостоятелно, по своите традиции.
Най-сетне битките за национална самостоятелност сътвориха два големи и решителни обстоятелството: демократизуване на образованието и борческо демократическо образование на народа.
Че политическата ни народна власт е по този начин тясно обвързвана с нашата освободителна битка, проличава и от следния факт: Когато у нас се направиха първите опити за очистване на политическата народна власт, откриха се общественици и професори, които оповестиха националнореволюционното ни придвижване и неговия висш израз – Априлското въстание – едва ли не пагубни за България.
Тук би трябвало да се напомни остарялата истина: Един народ, който самичък не е извоювал свободата си, който не е обвързван с нея чрез своите жертви, който не е формирал себе си и своето публично схващане в битката за независимост, той не знае да я цени, той не може да я пази.
Без нашето вътрешно освободително придвижване ние щяхме да станем задунайска губерния. Без това придвижване не беше допустимо провалянето на консерваторите в Учредителното ни заседание. Без това придвижване не беше вероятен бързият културен процес на България. Без това придвижване нашият селяндур щеше да има политическото схващане на един румънски селяндур.
Демокрацията е галактика в съзнанието на нашия народ, тъй като тя беше изискване за неговото отделяне като нация за неговото избавление и публично развиване. Тя е належащо изискване и за бъдещото му развиване.
И ние би трябвало да ценим тази народна власт и нейното законодателно олицетворение – Търновската конституция, – за да бъдем правилни на духа на нашия народ и на жертвите, които този народ е дал за своята национална и политическа независимост.
От: „ Оптимистична доктрина за нашия народ “, Иван Хаджийски, изд. „ Отечество “, 1997 година
Снимка: Иван Хаджийски (1907-1944), troyan-museum.com
