10 от най-запомнящите се цитати на Елин Пелин
18 юли (по остарял стил) е рождената дата на един от гениалните разказвачи и сатирици в българската литература – Елин Пелин. Димитър Иванов Стоянов, каквото е същинското му име, е роден в село Байлово и е най-малкото от единадесетте деца в фамилията.
Израства в среда, където образованието е на особена респект, той приключва началното си обучение в родното си село. След това учи в София, Златица, Панагюрище и Сливен. Не приключва гимназия, само че пък се увлича буйно в четене, главно опознава българската и съветската литература.
Започва да написа още като възпитаник, а през 1895 година в сп. „ Войнишка колекция “ и сп. „ Извор “ са издадени първите му произведения. През 1897 година под стихотворението „ Тихи тъги “ за първи път се подписва като Елин Пелин.
В младежките си години той се увлича повече от поезията. В зрялото си творчество се насочва към описа и повестта, като продължава да написа детски и хумористични стихотворения. Титулуван е като един от най-големите художници на българското село, занаятчия на късия роман в българската литература, основател на изложба ярки, незабравими облици, доста от които са въодушевени от неговите съселяни от Байлово, близки и познати.
Елин Пелин умира на 3 декември 1949 година в София на 72-годишна възраст. Произведенията му са известни и в чужбина, преведени са на повече от 40 езика. Най-популярните измежду тях са повестите „ Гераците “ и „ Земя “, разказите „ Напаст божия “, „ Ветрената мелница “, „ Андрешко “, „ Кал “, сборникът с хуморески в стихове и прозаичност „ Пижо и Пендо “, сборникът с разкази „ Под манастирската лоза “ и други Творчеството на Елин Пелин надвишава надалеч няколко цитата, само че въпреки всичко ето и 10 от най-запомнящите се и известни измежду тях.
1. „ То целият свят е болен, синко. Едни от това, други от това. Няма здрав човек на света. Гледаш тялото желязно, а душата – гнила. “
От “Спасова могила “
2. „ Ако го нямаше злото, никой нямаше да знае що е положително. “
От „ Пророк “
3. „ Живеем като червеите в дървото, всеки гризе и си прави път съгласно силите си. “
От „ Пророк “
4. „ Любовта бяга от човешките сърца, хората не са към този момент братя. “
От „ Гераците “
5. „ Ще се оправят работите. Злото не е трайно, положителното е стопанин на човешкото сърце. “
От „ Гераците “
6. „ Тогава аз пристъпих трептящ, прималял от позор и сложих в скута ѝ като на жертвеник всичката иглика. Тя се посипа и попада по крачката ѝ. Ангелинка я одобри с признателен и щастлив зов. “
От „ Ангелинка “
7. “Тръгнал дядо за Златица,
изгубил си ръкавица.
Там играла на поляна
дребна мишчица Гризана,
ръкавичката видяла
и на топличко се свряла. “
От „ Дядовата ръкавичка “
8. „ Ей, хора, тая неволя за вас е малко! Чумата, чумата ви се пада! Потънахте в грехове до шия, продадохте душите си на дявола, забравихте пост и пречест, пропихте се и разгневихте бога … Сега сърбайте каквото сте дробили! Думах ви да подновим параклиса под село – не желаете! Теглете в този момент! “
От „ Напаст божия “
9. „ Всичко, всичко тъне в тиня – и души, и сърца, и мозъци, и хора, и говеда, и всичко… Вечно окаяние, постоянно безпомощно напрягане, постоянно омразно жабуркане из тая кал. Нито криле има, нито шир има… А поробената душа желае да живее волно, необятно и пълно… Волно, необятно и цялостно! Каква смисъл съдържат тия думи? “
От „ Кал “
10. „ Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, добродушно, денонощно. Вали, вали, вали – напои хубаво майката земя, па духна спокоен ветрец, очисти небето и пекна топло есенно слънце. Засъхнаха нивята. Оправи се време – единствено за оране. “
От „ На браздата “
