Оттласнаха ли се българските щанги от дъното?
18 години по-късно България още веднъж е европейски екипен първенец при мъжете във повдигането на тежести. Това e рекапитулацията от шампионата на континента, което приключи в Москва в неделя и което подсети за прашасалите предходни години, в които нашите бяха все в борбата за медали и второто място се считаше надали не за крах.
Сега въпросът е какво стана в съветската столица - удобно стичане на обстоятелствата или устойчиво оттласкване от дъното, до което българските щанги бяха достигнали. Засега наподобява, че е второто и това дава
оптимистичен взор към нещата.
Като начало - в Москва за първи път от 15 години България взе участие на европейско състезание с пълен мъжки тим. За последно това се случи в София през 2005 година, когато като хазаин нямаше по какъв начин да не представим цялостния брой щангисти (на континентални шампионати в чужбина за последно пратихме цялостен тим 5 години по-рано - в Тренчин 2001).
От София`05 цялата квота за мъжки тим не бе запълвана от България, макар категориите да бяха 8, а не 10, както е към този момент трета година. Тогава на шампионата в столицата, мъжете спечелиха две трофеи (на Севдалин Минчев в кат. 62 кг и на Демир Демирев в кат. 69 кг) и три бронзови медала.
Само две години по-рано - през 2003 г. в Лутраки (Гър), България бе показана от 7 щангисти при оптималната квота от 8. И все пак воденият тогава от треньора Пламен Аспарухов тим се завърна с отборната купа и 7 от вероятните 7 медала в дуела, от които 4 трофеи (на Гълъбин Боевски в кат. 69 кг, Георги Марков в кат. 77 кг, Златан Ванев в кат. 85 кг и Милен Добрев в кат. 94 кг).
В Киев`04 още веднъж бяха извоювани 4 трофеи (Севдалин Минчев в кат. 62 кг, Милен Добрев в кат. 94 кг, Алан Цагаев в кат. 105 кг и Величко Чолаков при най-тежките), и то при изискване, че към този момент трима от титулярите бяха осъдени за допинг (Боевски, Ванев и Г.Марков).
След София`05
на хоризонта изплуваха проблемите
На Евро`06 в Полша първенец стана единствено Демир Демирев и последваха цели шест континентални шампионати без златен орден, а в някои (2009 и 2011 г.) и без никакъв.
Точно след шампионата в Казан (Рус) през 2011-а на власт пристигна новото управление на щангите с президент Неделчо Колев, а старши треньор на националните тимове стана олимпийският първенец от Барселона`92 Иван Иванов. Но резултатите по този начин и не идваха.
Първата европейска купа бе извоювана чак две години по-късно, и то при дамите - от Милка Манева, тъй като победителката в кат. 63 кг Марина Шайнова (Рус) бе дисквалифицирана за допинг. Едва в Тел Авив`14 първенци станаха Ивайло Филев (62 кг) и Иван Марков (85 кг), а Стоян Енев (62 кг) и Васил Господинов (94 кг) прибавиха и два бронзови медала.
Но и това не беше по този начин чаканото оттласкване от дъното, тъй като на следващито 4 европейски шампионати отново останахме на изсъхнало, взимайки общо едвам 3 сребърни и едно бронзово отличие. В Батуми`19 пристигна първата купа след 5-годишна суша. Спечели я Божидар Андреев (73 кг), появи се и русенецът Ангел Русев (55 кг) със международни върхове при кадетите и второ място.
Като че ли Коронавирус паузата от една година бе употребена оптимално пълноценно от националния тим.
Съставът бе съвсем изцяло подмладен,
извършени бяха и доста централизирани лагери. Иван Иванов вкара в отбора 16-годишния Карлос Насар (81 кг), 19-годишните Христо Христов (109 кг) и Васил Маринов (102 кг), 21-годишните Валентин Генчев (67 кг) и Давид Фишер - австриец, който към този момент няколко години тренира у нас и към този момент има български паспорт.
Заради това в Москва дебютантите на огромно състезание при мъжете бяха 50% от тима. А останалите в него също са млади. Ангел Русев е на 19, Стилян Гроздев - на 21, Петър Ангелов - на 23, а Божидар Андреев - на 24. " Най-стар " е Юндер Бейтула - на 29.
И тези млади момчета взеха отборната купа на Евро 2021, като завоюваха 2 златни, 2 сребърни и 1 бронзов орден в дуела и общо 15 оценки (5-7-3), отчитайки и обособените извършения. След тях в класирането при мъжете останаха двете най-големи настоящи сили в европейското повдигане на тежести - Армения и Грузия, да не приказваме за Русия, Беларус, Турция и Украйна.
Към това би трябвало да прибавим и че макар жестоката предолимпийска система, трима от нашите щангисти преодоляха сполучливо 18-месечния квалификационен интервал и имат право да вземат участие на игрите в Токио през лятото - Божидар Андреев, Стилян Гроздев и Христо Христов. За страдание, заради предишни грехове (разбирай общо 19 допинг случая от игрите в Пекин`08 насам) България има право да изпрати единствено двама щангисти в японската столица. Но и това може да се окаже от изгода, тъй като по този начин в отбора ни ще има конкуренция до последния вероятен миг (мандалото за Токио хлопва в края на май), като треньорът Иван Иванов ще има лукса да избира двамата в най-хубава форма от тримата борещи се за присъединяване.
Но като става дума за конкуренция... Добре е
да не гледаме единствено с розовите очила
на постигнатото от българските щангисти. Защото на родна земя конкуренция на процедура няма. Извън тези, които се готвят в националния тим, положителни състезатели съвсем липсват - няма кой да дава отпор на избраниците на Иван Иванов.
За информация - на I кръг от държавното лично-отборно състезание в Асеновград (началото на март) участваха цифром и словом 26 щангисти при мъжете, като в някои категории (61, 102, 109 кг) имаше по един (!) играч, а в кат. 96 кг нямаше ните един. Юношите бяха 50, което не демонстрира и кой знае какъв капацитет.
Това демонстрира, че има запаси, има какво да се усъвършенства и поправя. Което пък означава да се обърне още по-голямо внимание на работата в 34-те лицензирани клуба по повдигане на тежести - към асортимент, селекция, работа, финансиране...
Е, едва ли някой си показва, че на държавните шампионати ще има делене на участниците в категориите на две, че и на три групи, както беше при така наречен развъртян социализъм. Но въпреки всичко по към 7-10 щангисти в категория би довело до по-голяма вътрешна конкуренция и повишение още повече на равнището на националите.
Надеждата е, че работата по капитализиране на огромния триумф в Москва ще стартира незабавно след олимпийските игри в Токио. Тогава ще започва и новият олимпийски цикъл - за Париж`24, който ще е единствено три години. И е добре европейският подтик от триумфа на Евро 2021 да бъде капитализиран, с цел да не се окаже, че българските щанги не са се оттласнали вечно от дъното, а единствено са подскочили.
Сега въпросът е какво стана в съветската столица - удобно стичане на обстоятелствата или устойчиво оттласкване от дъното, до което българските щанги бяха достигнали. Засега наподобява, че е второто и това дава
оптимистичен взор към нещата.
Като начало - в Москва за първи път от 15 години България взе участие на европейско състезание с пълен мъжки тим. За последно това се случи в София през 2005 година, когато като хазаин нямаше по какъв начин да не представим цялостния брой щангисти (на континентални шампионати в чужбина за последно пратихме цялостен тим 5 години по-рано - в Тренчин 2001).
От София`05 цялата квота за мъжки тим не бе запълвана от България, макар категориите да бяха 8, а не 10, както е към този момент трета година. Тогава на шампионата в столицата, мъжете спечелиха две трофеи (на Севдалин Минчев в кат. 62 кг и на Демир Демирев в кат. 69 кг) и три бронзови медала.
Само две години по-рано - през 2003 г. в Лутраки (Гър), България бе показана от 7 щангисти при оптималната квота от 8. И все пак воденият тогава от треньора Пламен Аспарухов тим се завърна с отборната купа и 7 от вероятните 7 медала в дуела, от които 4 трофеи (на Гълъбин Боевски в кат. 69 кг, Георги Марков в кат. 77 кг, Златан Ванев в кат. 85 кг и Милен Добрев в кат. 94 кг).
В Киев`04 още веднъж бяха извоювани 4 трофеи (Севдалин Минчев в кат. 62 кг, Милен Добрев в кат. 94 кг, Алан Цагаев в кат. 105 кг и Величко Чолаков при най-тежките), и то при изискване, че към този момент трима от титулярите бяха осъдени за допинг (Боевски, Ванев и Г.Марков).
След София`05
на хоризонта изплуваха проблемите
На Евро`06 в Полша първенец стана единствено Демир Демирев и последваха цели шест континентални шампионати без златен орден, а в някои (2009 и 2011 г.) и без никакъв.
Точно след шампионата в Казан (Рус) през 2011-а на власт пристигна новото управление на щангите с президент Неделчо Колев, а старши треньор на националните тимове стана олимпийският първенец от Барселона`92 Иван Иванов. Но резултатите по този начин и не идваха.
Първата европейска купа бе извоювана чак две години по-късно, и то при дамите - от Милка Манева, тъй като победителката в кат. 63 кг Марина Шайнова (Рус) бе дисквалифицирана за допинг. Едва в Тел Авив`14 първенци станаха Ивайло Филев (62 кг) и Иван Марков (85 кг), а Стоян Енев (62 кг) и Васил Господинов (94 кг) прибавиха и два бронзови медала.
Но и това не беше по този начин чаканото оттласкване от дъното, тъй като на следващито 4 европейски шампионати отново останахме на изсъхнало, взимайки общо едвам 3 сребърни и едно бронзово отличие. В Батуми`19 пристигна първата купа след 5-годишна суша. Спечели я Божидар Андреев (73 кг), появи се и русенецът Ангел Русев (55 кг) със международни върхове при кадетите и второ място.
Като че ли Коронавирус паузата от една година бе употребена оптимално пълноценно от националния тим.
Съставът бе съвсем изцяло подмладен,
извършени бяха и доста централизирани лагери. Иван Иванов вкара в отбора 16-годишния Карлос Насар (81 кг), 19-годишните Христо Христов (109 кг) и Васил Маринов (102 кг), 21-годишните Валентин Генчев (67 кг) и Давид Фишер - австриец, който към този момент няколко години тренира у нас и към този момент има български паспорт.
Заради това в Москва дебютантите на огромно състезание при мъжете бяха 50% от тима. А останалите в него също са млади. Ангел Русев е на 19, Стилян Гроздев - на 21, Петър Ангелов - на 23, а Божидар Андреев - на 24. " Най-стар " е Юндер Бейтула - на 29.
И тези млади момчета взеха отборната купа на Евро 2021, като завоюваха 2 златни, 2 сребърни и 1 бронзов орден в дуела и общо 15 оценки (5-7-3), отчитайки и обособените извършения. След тях в класирането при мъжете останаха двете най-големи настоящи сили в европейското повдигане на тежести - Армения и Грузия, да не приказваме за Русия, Беларус, Турция и Украйна.
Към това би трябвало да прибавим и че макар жестоката предолимпийска система, трима от нашите щангисти преодоляха сполучливо 18-месечния квалификационен интервал и имат право да вземат участие на игрите в Токио през лятото - Божидар Андреев, Стилян Гроздев и Христо Христов. За страдание, заради предишни грехове (разбирай общо 19 допинг случая от игрите в Пекин`08 насам) България има право да изпрати единствено двама щангисти в японската столица. Но и това може да се окаже от изгода, тъй като по този начин в отбора ни ще има конкуренция до последния вероятен миг (мандалото за Токио хлопва в края на май), като треньорът Иван Иванов ще има лукса да избира двамата в най-хубава форма от тримата борещи се за присъединяване.
Но като става дума за конкуренция... Добре е
да не гледаме единствено с розовите очила
на постигнатото от българските щангисти. Защото на родна земя конкуренция на процедура няма. Извън тези, които се готвят в националния тим, положителни състезатели съвсем липсват - няма кой да дава отпор на избраниците на Иван Иванов.
За информация - на I кръг от държавното лично-отборно състезание в Асеновград (началото на март) участваха цифром и словом 26 щангисти при мъжете, като в някои категории (61, 102, 109 кг) имаше по един (!) играч, а в кат. 96 кг нямаше ните един. Юношите бяха 50, което не демонстрира и кой знае какъв капацитет.
Това демонстрира, че има запаси, има какво да се усъвършенства и поправя. Което пък означава да се обърне още по-голямо внимание на работата в 34-те лицензирани клуба по повдигане на тежести - към асортимент, селекция, работа, финансиране...
Е, едва ли някой си показва, че на държавните шампионати ще има делене на участниците в категориите на две, че и на три групи, както беше при така наречен развъртян социализъм. Но въпреки всичко по към 7-10 щангисти в категория би довело до по-голяма вътрешна конкуренция и повишение още повече на равнището на националите.
Надеждата е, че работата по капитализиране на огромния триумф в Москва ще стартира незабавно след олимпийските игри в Токио. Тогава ще започва и новият олимпийски цикъл - за Париж`24, който ще е единствено три години. И е добре европейският подтик от триумфа на Евро 2021 да бъде капитализиран, с цел да не се окаже, че българските щанги не са се оттласнали вечно от дъното, а единствено са подскочили.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ