Тъй глупецът, тъй залита да прекара добър живот, и никога не се пита човек ли е той или скот! | Христо БОТЕВ
140 години от подвига на Ботевата чета
СТРАННИК
Бързай, пътешественик, върви скоро
къща бащина да стигнеш,
пред къщата играй хоро,
през хорото ти ще минеш.
" Добре дошел ", ще ти кажат
деца, баби и подевки;
а момите – те играят
след дружкини засевки.
Няма нищо! Други зема
тази, що си нявга любил;
само че и за теб моми има:
господ не си с камъни бил.
Ще излезе остаряла майка
да посрещне блага сина,
ще заплаче, ще завайка:
" Син дочаках от чужбина! "
Ще прегърне мъжка снага,
а ти нейни остарели кости;
ще чуйш майчина си горест,
ще чуйш нейни думи елементарни.
Ще чуйш, но недей плака,
първо либе че сгодили,
друга новина те тебе чака –
за татко и братя благи!
Турци тейка ти убиха,
братята ти и двоица
полежаха, па изгниха,
отровени във темница.
Но то нищо! Ти да си жив,
татко скоро ще да бъдеш, –
господ е добър и милосърден,
а ти би трябвало жанр да въдиш.
На, че плачеш! Ех, жена си!
За дами е плачът даден,
за дами, за бедняци:
ти не си ни гол, ни гладен.
Речи тамо: " Бог да елементарни ",
на попове по патрихил,
на софра свикай посетители,
пък бъди, какъвто си бил!
Земи жена красавица
или грозна със имот;
нации рой дечица
и с сюрмашки ги храни пот.
Тъй глупецът, така залита
да прекара добър живот,
и в никакъв случай не се пита
човек ли е той или скот!
Изображение:
