100 години Музикална академия: проф. Ростислав Йовчев
100-годишнината на Националната музикална академия ще бъде маркирана с прояви през цялата година. За някои от тях става дума в диалога на Лили Големинова с проф. Ростислав Йовчев - прочут наш пианист, началник на едноименната катедра в НМА.
В Академията е от 1980-а, когато постъпва като студент и още по време на майсторския клас в 1984 е акомпанятор, а четири години по-късно към този момент е учител и до в този момент в катедра " Пиано ".
Какво е най-важно да се знае за най-ранните години на Академията?
" Давам си сметка, че всички жалейки в днешно време, нямат почва пред това време. Тогава, през 1921-ва с царски декрет се основава първото висше музикално учебно заведение в България при липса на обичаи в класическата музика " - стартира описа си проф. Йовчев.
Именно тогава, малко след края на Първата международна война и няколко години след Испанския грип, можем да си представим какъв брой сложни са били времената.
" Хора, получили музикалното си обучение в чужбина се връщат, с цел да положат основата на нещо ново. Преподаватели стават най-високите представители на българската музика. Трябвало е музикалния усет на страната да се усъвършенства. "
В 30-те, след връщането на Владигеров и Пипков нещата внезапна дръпват напред. Голям е и приносът на Димитър Ненов. " Сравнявайки тази токата с токатата на Прокофиев, последната е като утринно разсвирване " - споделят инцидентни задгранични слушатели на, представени от проф. Йовчев.
" Изумявам се по какъв начин през тези тежки години страната е оценила какво е да имаш висше музикално обучение, благополучие е, че има българи, които го подхващат - музиката може да направи хората по-добри " - приключва проф. Йовчев.
В Академията е от 1980-а, когато постъпва като студент и още по време на майсторския клас в 1984 е акомпанятор, а четири години по-късно към този момент е учител и до в този момент в катедра " Пиано ".
Какво е най-важно да се знае за най-ранните години на Академията?
" Давам си сметка, че всички жалейки в днешно време, нямат почва пред това време. Тогава, през 1921-ва с царски декрет се основава първото висше музикално учебно заведение в България при липса на обичаи в класическата музика " - стартира описа си проф. Йовчев.
Именно тогава, малко след края на Първата международна война и няколко години след Испанския грип, можем да си представим какъв брой сложни са били времената.
" Хора, получили музикалното си обучение в чужбина се връщат, с цел да положат основата на нещо ново. Преподаватели стават най-високите представители на българската музика. Трябвало е музикалния усет на страната да се усъвършенства. "
В 30-те, след връщането на Владигеров и Пипков нещата внезапна дръпват напред. Голям е и приносът на Димитър Ненов. " Сравнявайки тази токата с токатата на Прокофиев, последната е като утринно разсвирване " - споделят инцидентни задгранични слушатели на, представени от проф. Йовчев.
" Изумявам се по какъв начин през тези тежки години страната е оценила какво е да имаш висше музикално обучение, благополучие е, че има българи, които го подхващат - музиката може да направи хората по-добри " - приключва проф. Йовчев.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ