Към себе си - откровението на императора-философ Марк Аврелий
1. От дядо си Вер (научих) — добротата и уравновесеността.
2. От загатна за положителното име на моя родител — скромността и държанието на мъж.
3. От майка си — благочестието, щедростта и въздържанието — освен от злосторно деяние, само че и от постигане до такава мисъл; още простотата във всекидневието и да се държа надалеч от богателия метод на живот.
4. От прародител си — да не навестявам публичните учебни заведения, а да се изучавам от положителни учители вкъщи и да знам, че за такова нещо човек би трябвало да харчи с необятна ръка.
5. От моя педагог — да не бъда нито от зелените, нито от сините, нито за късите, нито за дългите щитове, също издръжливостта на компликации и да се нуждая от малко. Сам да си правя работата, да не се занимавам с доста неща едновременно и да не позволявам до себе си клюки.
6. От Диогнет — да не ме занимават суетни неща, да се отнасям с съмнение към това, което разправят всякакви чудотворци и магьосници в своите заклинания, отпъждания на духове и други сходни дейности. Да не отглеждам пъдпъдъциFF и да не се приписвам на сходни пристрастености. Да претърпявам да ми се приказва намерено. Да ми стане близка философията, както и това да чуя на първо време Бакхий, по-късно Тандасид и Марциан. Да пиша разговори още от момче. Да обикна покрития единствено с кожа нар и всичко друго от този жанр, присъщо за елинския метод на живот.
7. От Рустик — убеждението, че характерът ми се нуждае от оправяне и непрекъснати грижи. Да не влизам в софистически разногласия и да не пиша на отвлечени тематики, нито да изговарям подбудителни слова и да се стремя да изумя хората, представяйки се за човек, който се занимава с доста работи или прави благодеяния. Да заставам надалеч от реториката, поезията и изискания жанр. Да не обикалям вкъщи облечен в роба, нито да се поддавам на друга сходна суетност. Да пиша просто писмата си като това писмо, което той беше писал на майка ми от Синуеса. А по отношение на разсърдилите се или провинилите се да се демонстрирам примирителен и подготвен за помиряване, щом пожелаят да дойдат при мене. Да чета деликатно, а не да се удовлетворявам с един общ взор, и да не се съгласявам елементарно с хора, които приказват за нещата криво-ляво. И да прочета беседите на Епиктет, които той ми донесе от вкъщи си.
8. От Аполоний — да бъда самостоятелен и без съмнение резистентен. И даже за най-кратко време да не откликвам взор от разсъдъка. Винаги да бъда идентичен — при мощна тъга, когато съм изгубил дете, при дълга болест. Ясно да видя от жив образец, че еднакъв човек може да бъде и извънредно деятелен, и мил. Да не демонстрирам досада, когато някому нещо се изяснява. И че видях човек, който намерено смяташе своя опит и изкуството да предава другиму теоретическите си правила за най-незначителното от своите качества. Че научих по какъв начин да одобрявам добрините, които е признато да се вършат сред другари — нито отстъпвайки пред тяхната неотложност, нито отпращайки ги жестоко.
9. От Секст — да бъда привлекателен и образеца за дом, в който владее редът на бащиното единоначалие. Възгледа да се живее съгласно природата и безизкуственото достолепие. Грижливо да проследявам какво желаят моите другари. Да претърпявам простите хора и тези, които не се опират на теоретически правила. Да мога да се свързвам елементарно с всички хора по този начин, щото, както при него, ласкавата ми сказка да не позволява никакво хвалебствие и да кара в това време да се отнасят към мене с най-дълбоко почитание. Изкуството в явен тип и поредно да откривам и да разполагам в избран ред нужните за живота съществени възгледи. Никога да не позволявам даже единствено външно да изразя яд или някакво друго възприятие, само че да бъда колкото се може по-незасегнат от усеща и в същото време надвишаващ с обвързаност. И да приказвам положително за другите без доста звук. И това по какъв начин да зная доста без показност.
10. От филолога Александър — да се вардя да упреквам и да не се майтапя на човек, произнесъл варварска дума или нещо погрешно или неблагозвучно. Да споделям благосклонно единствено това, което би трябвало да се каже — във формата на отговор, на одобрително допълнение или вметване и да се изговарям за самия предмет, а не за използваната дума. Та по този или по различен сходен метод — с умерено непретенциозно увещание, което не се натрапва.
11. От Фронтон — да обърна внимание в какво клюкарство, лицемерие и коварство изпадат тираните и че по този начин наречените у нас патриции са много безчувствени хора.
12. От платоника Александър — да не споделям и да не пиша някому в писмо постоянно и без потребност, че съм ангажиран и по този метод непрекъснато да отбивам това, към което ме задължават връзките ми с моите приятели по живот, като се оправдавам, че съм ангажиран.
13. От Катул — да не се отнасям с неуважение. Когато другар ме вини за нещо, и даже укорът му да е безпочвен, да се опитам да възстановя нормалните връзки. От все сърце да приказвам добре за учителите си, както се разправя, че правили Домиций и Атенодот. И да се отнасям с същинска любов към децата си.
14. От брат си Север — обичта към фамилията, истината и справедливостта. И това, че с помощта на него ми станаха известни Тразей и Хелвидий, Катон, Дион, Брут и получих ясна визия за демократичното ръководство, учредено на равенството и на идентичното право да се приказва, за императорската власт, която от всичко най-вече цени свободата на ръководещите. От него още непрестанно и без смяна да оценявам философията. И също ревниво да правя добрини и да бъда великодушен. Да бъда изпълнен с добра вяра и да имам вяра в обичта на приятелите си. Да не лицемеря с тези, които съм порицал. И да не се постанова приятелите ми да гадаят какво желая и какво не желая, а да е ясно.
15. От Максим — да се притежавам и да не се суетя за нищо. Да резервирам положителното си въодушевление и при други сложни условия, а също и в болест. И положителното съчетаване в характера на мекост и достолепие. Да извършвам дилемите си, без да се окайвам. Когато приказвам за нещо, Всички да имат вяра, че и по този начин мисля, а когато правя нещо, че не го правя с неприятно желание. Да не се чудя и да не изпадам в учудване и в никакъв случай да не бързам, да се суетя или да се чудя какво да правя; или да посървам и да бърча чело, а след това да изпадам в яд или да ме обзема съмнение. Да върша благодеяния, елементарно да прощавам и да бъда достоверен. И да оставям усещане на човек поначало безупречен, а не на станал подобен с оправяне. И това, че никой в никакъв случай не си помисляше, че той го гледа отвисоко, нито допускаше да се счита, че стои нагоре от някого …
16. От татко си — кротостта и да държа без всякакво съмнение на това, което съм решил след дълго премисляне. Да не гъделичкат тщеславието ми по този начин наречените почести. Също трудолюбието и постоянството. Да прослушвам тези, които могат да ми предложат нещо общополезно. И неумолимо да приписвам всекиму заслуженото. Опита да зная по кое време има потребност от напъване и по кое време — от разпределяне. Да се откажа от любовни истории с момчета. Да мисля за свързаността си с другите, само че да не позволявам моите другари да отсъствуват от трапезата ми и да не са безусловно с мене, когато пътувам, а в случай че са ме оставили заради свое обвързване за известно време, да ме намират постоянно същия. Грижата, когато участвувам в съвет, да проучвам тъкмо и настойчиво даден въпрос, а не да се отхвърлям и да ми е задоволително първото, което ми пристигна мислено. Да вардя приятелите си, като не позволявам нито бързото уталожване, нито буйното сграбчване. Във всичко да се стремя да съм си задоволителен и бодър. Отдалече да планувам, като обмислям и най-незначителните елементи, само че без поза. Да въздържам овациите и всевъзможни форми на хвалебствие, ориентирано към мене. Да проследявам неотменно за главните потребности на страната, като систематизирам вярно държавните средства и понасям рецензиите, които ми се насочат по въпроси от сходен темперамент. Да не съм религиозен в връзките с боговете, нито в връзките си с хората — угодничав демагог, който гледа да се хареса на тълпата; постоянно да съм здравомислещ и резистентен и в никакъв случай лишен от възприятие за мярка и усет модернист. А с движимостите, които вършат живота комфортен и които казусът предлага щедро, да си послужвам непретенциозно и в същото време намерено, тъй че, когато са налице, безизкуствено да ги ползувам, а когато ги няма, да не ми липсват. И никой да не каже за мене, че съм празнословец, шут или буквоядец, а че съм зрял и приключен човек, комуто не действуват ласкателства и който е кадърен да управлява както своите, по този начин и непознатите каузи. Освен това да оценявам същинските философи, а останалите да не наскърбявам, само че и да не им бъде елементарно да ме подвеждат. Още да бъда прелестен събеседник, само че без да пресилвам в това. Да се грижа умерено за тялото си, само че не като човек, обичащ живота, и не да го украсявам или да се отнасям немарливо към него, а тъй че в резултат на грижата ми съвсем да няма потребност от лекарска помощ, от медикаменти или смазки. Особено това: да се съгласявам без злоба с хората, които са движимости в нещо — примерно в красноречието, познават законите, човешките традиции или нещо друго — и да им спомагам, с цел да си завоюват име, всеки в своята област. И като правя всичко съгласно отечествената традиция, да не проличава, че върша това, че съблюдавам отечествената традиция. Да не се движа и местя непрекъснато, а да мога дълго и на едно и също място да седнал съм и с едно и също нещо да се занимавам. Също като него незабавно след острите пристъпи на главоболие да се заемам с нормалните си каузи пресен и с нова мощ. Да нямам доста секрети, а напълно малко и рядко, и то отнасящи се единствено за страната. Да бъда рационален и сдържан в уреждането на публични празници, при строителни работи, национални подаяния и други сходни инициативи като човек, чиято цел е да извърши нужното, а не да се снабди със популярност за осъщественото. Да не се окъпвам късно, да не си строя къщи, да не изобретявам нови блюда, нито да се възнамерявам за тъкънта и цвета на облеклата си или за възрастта на прислужниците. Да не не помня, че тържественото одеяние в Лориум постоянно го отвеждаше напряко от чифлика и земите му на юг в Ланувиум; и това по какъв начин се отнесе към молбата на митничаря в Тускулум и въобще реакциите му в сходни случаи. Като него в никакъв случай да не съм нацупен, налегнат от лъжовен позор или от яд, щото някой да каже: „ Чак се е изпотил “. Всичко да подлагам на обстоен разбор, все едно, че с нищо друго не съм ангажиран — умерено, подредено, без съмнение и в единодушие със себе си. За него отива да се каже това, което се споделя за Сократ: че можел както да се въздържа, по този начин и да се любува на нещата, от които хората мъчно се въздържали и пред чиято приятност отстъпвали елементарно. А това да си мощен, резистентен и здравомислещ в единия и в другия случай е присъщо за мъж с хладнокръвен и здрав темперамент, какъвто се появи той по време на отвелата го в гроба болест.
17. На боговете дължа, че съм имал превъзходни предци и родители, прелестна сестра и отлични учители, положителни близки и родственици и положителни другари — съвсем за всички мога да го кажа. И че по отношение на никой не се случи да сбъркам, въпреки че имах пристрастености, които, в случай че се случеше, можеха да станат причина да сторя нещо сходно. На божието положително дело се дължи, че нямаше такова стичане на условия, което да ме покрие със позор. И това, че недълго бях отглеждан при противозаконната жена на моя дядо. Както и това, че бях младолик и че не станах мъж по-рано, в сравнение с би трябвало, а даже по-късно. Че ме ръководеше и бях зависещ на татко, който се стремеше да отстрани всякакво важничене в мене и да ме накара да схвана, че човек може да живее в замък и да не се нуждае от бодигардове, парадни одежди, от тържествено осветяване, скулптури и други сходни прояви на високомерен искра, а че може да се сдържа и да живее напълно като елементарен човек и че по този метод няма да се принизи, нито ще занемари това, което е нужно да прави в качеството си на заповедник на държавните каузи. Че случих с подобен брат, чийто темперамент можеше да ме подбуди да се заема със себе си и който ведно с това ми доставяше наслада с преценките и обичта си. Че ми се родиха деца, естествени телом и не ненадарени. Че не напреднах изключително в заниманията с изразителност и лирика, както и в останалите занимания, в които евентуално щях да се задържа, в случай че бях усетил, че ходя добре. Че в точния момент снабдих възпитателите си с почетните длъжности, които съгласно мене те желаеха, а не го отложих, казвайки си, че тъй като са още млади, ще го направя по-късно. Че познавах Аполоний, Рустик и Максим; че ясно и доста пъти можах да осъзная какво съставлява природосъобразният живот. Така че, доколкото зависи от боговете, от предаденото и признатото, от внушеното ми от тях, към този момент няма никаква спънка да пребивавам природосъобразно, само че аз съм отговорен, че към момента не съумявам изцяло и не съблюдавам божиите напомняния, в случай че не би трябвало да кажа, уроци. Това, че тялото ми продължава да устоява в един толкоз изнурителен живот, Че не съм имал работа нито с Бенедикта, нито с Теодот, а и по-късно, когато ме е обхващала любовна пристрастеност, съм оздравявал. И че при честото ми мусене на Рустик, не съм направил нищо за което да се разкайвам. Че майка ми, която трябваше да почине млада, се случи въпреки всичко да живее в последните си години дружно с мене. Че колкото пъти пожелах да оказа помощ на безпаричен или на човек, нуждаещ се от пари за нещо друго, в никакъв случай не ми беше казано, че няма от кое място да се вземат. И че аз самият не изпаднах в сходна потребност, тъй че да би трябвало да заемам средства от различен. Че имах такава жена — толкоз покорна, любеща и скромна. Че разполагах с толкоз положителни възпитатели за децата си. И че ми бяха открити насън и други неща, само че и помощни средства против храченето на кръв и световъртежите, а и това в Кайета като един тип прорицание. Че когато пожелах да се заема с философия, не попаднах на някой софист и не седнах да върша анализи на създатели и силогизми или да се занимавам с разсъждения за небесните феномени.
Всичко това стана с помощта на помощта на боговете и на случая.
Цитатът е от книгата " Към себе си ", превод: Богдан Богданов
2. От загатна за положителното име на моя родител — скромността и държанието на мъж.
3. От майка си — благочестието, щедростта и въздържанието — освен от злосторно деяние, само че и от постигане до такава мисъл; още простотата във всекидневието и да се държа надалеч от богателия метод на живот.
4. От прародител си — да не навестявам публичните учебни заведения, а да се изучавам от положителни учители вкъщи и да знам, че за такова нещо човек би трябвало да харчи с необятна ръка.
5. От моя педагог — да не бъда нито от зелените, нито от сините, нито за късите, нито за дългите щитове, също издръжливостта на компликации и да се нуждая от малко. Сам да си правя работата, да не се занимавам с доста неща едновременно и да не позволявам до себе си клюки.
6. От Диогнет — да не ме занимават суетни неща, да се отнасям с съмнение към това, което разправят всякакви чудотворци и магьосници в своите заклинания, отпъждания на духове и други сходни дейности. Да не отглеждам пъдпъдъциFF и да не се приписвам на сходни пристрастености. Да претърпявам да ми се приказва намерено. Да ми стане близка философията, както и това да чуя на първо време Бакхий, по-късно Тандасид и Марциан. Да пиша разговори още от момче. Да обикна покрития единствено с кожа нар и всичко друго от този жанр, присъщо за елинския метод на живот.
7. От Рустик — убеждението, че характерът ми се нуждае от оправяне и непрекъснати грижи. Да не влизам в софистически разногласия и да не пиша на отвлечени тематики, нито да изговарям подбудителни слова и да се стремя да изумя хората, представяйки се за човек, който се занимава с доста работи или прави благодеяния. Да заставам надалеч от реториката, поезията и изискания жанр. Да не обикалям вкъщи облечен в роба, нито да се поддавам на друга сходна суетност. Да пиша просто писмата си като това писмо, което той беше писал на майка ми от Синуеса. А по отношение на разсърдилите се или провинилите се да се демонстрирам примирителен и подготвен за помиряване, щом пожелаят да дойдат при мене. Да чета деликатно, а не да се удовлетворявам с един общ взор, и да не се съгласявам елементарно с хора, които приказват за нещата криво-ляво. И да прочета беседите на Епиктет, които той ми донесе от вкъщи си.
8. От Аполоний — да бъда самостоятелен и без съмнение резистентен. И даже за най-кратко време да не откликвам взор от разсъдъка. Винаги да бъда идентичен — при мощна тъга, когато съм изгубил дете, при дълга болест. Ясно да видя от жив образец, че еднакъв човек може да бъде и извънредно деятелен, и мил. Да не демонстрирам досада, когато някому нещо се изяснява. И че видях човек, който намерено смяташе своя опит и изкуството да предава другиму теоретическите си правила за най-незначителното от своите качества. Че научих по какъв начин да одобрявам добрините, които е признато да се вършат сред другари — нито отстъпвайки пред тяхната неотложност, нито отпращайки ги жестоко.
9. От Секст — да бъда привлекателен и образеца за дом, в който владее редът на бащиното единоначалие. Възгледа да се живее съгласно природата и безизкуственото достолепие. Грижливо да проследявам какво желаят моите другари. Да претърпявам простите хора и тези, които не се опират на теоретически правила. Да мога да се свързвам елементарно с всички хора по този начин, щото, както при него, ласкавата ми сказка да не позволява никакво хвалебствие и да кара в това време да се отнасят към мене с най-дълбоко почитание. Изкуството в явен тип и поредно да откривам и да разполагам в избран ред нужните за живота съществени възгледи. Никога да не позволявам даже единствено външно да изразя яд или някакво друго възприятие, само че да бъда колкото се може по-незасегнат от усеща и в същото време надвишаващ с обвързаност. И да приказвам положително за другите без доста звук. И това по какъв начин да зная доста без показност.
10. От филолога Александър — да се вардя да упреквам и да не се майтапя на човек, произнесъл варварска дума или нещо погрешно или неблагозвучно. Да споделям благосклонно единствено това, което би трябвало да се каже — във формата на отговор, на одобрително допълнение или вметване и да се изговарям за самия предмет, а не за използваната дума. Та по този или по различен сходен метод — с умерено непретенциозно увещание, което не се натрапва.
11. От Фронтон — да обърна внимание в какво клюкарство, лицемерие и коварство изпадат тираните и че по този начин наречените у нас патриции са много безчувствени хора.
12. От платоника Александър — да не споделям и да не пиша някому в писмо постоянно и без потребност, че съм ангажиран и по този метод непрекъснато да отбивам това, към което ме задължават връзките ми с моите приятели по живот, като се оправдавам, че съм ангажиран.
13. От Катул — да не се отнасям с неуважение. Когато другар ме вини за нещо, и даже укорът му да е безпочвен, да се опитам да възстановя нормалните връзки. От все сърце да приказвам добре за учителите си, както се разправя, че правили Домиций и Атенодот. И да се отнасям с същинска любов към децата си.
14. От брат си Север — обичта към фамилията, истината и справедливостта. И това, че с помощта на него ми станаха известни Тразей и Хелвидий, Катон, Дион, Брут и получих ясна визия за демократичното ръководство, учредено на равенството и на идентичното право да се приказва, за императорската власт, която от всичко най-вече цени свободата на ръководещите. От него още непрестанно и без смяна да оценявам философията. И също ревниво да правя добрини и да бъда великодушен. Да бъда изпълнен с добра вяра и да имам вяра в обичта на приятелите си. Да не лицемеря с тези, които съм порицал. И да не се постанова приятелите ми да гадаят какво желая и какво не желая, а да е ясно.
15. От Максим — да се притежавам и да не се суетя за нищо. Да резервирам положителното си въодушевление и при други сложни условия, а също и в болест. И положителното съчетаване в характера на мекост и достолепие. Да извършвам дилемите си, без да се окайвам. Когато приказвам за нещо, Всички да имат вяра, че и по този начин мисля, а когато правя нещо, че не го правя с неприятно желание. Да не се чудя и да не изпадам в учудване и в никакъв случай да не бързам, да се суетя или да се чудя какво да правя; или да посървам и да бърча чело, а след това да изпадам в яд или да ме обзема съмнение. Да върша благодеяния, елементарно да прощавам и да бъда достоверен. И да оставям усещане на човек поначало безупречен, а не на станал подобен с оправяне. И това, че никой в никакъв случай не си помисляше, че той го гледа отвисоко, нито допускаше да се счита, че стои нагоре от някого …
16. От татко си — кротостта и да държа без всякакво съмнение на това, което съм решил след дълго премисляне. Да не гъделичкат тщеславието ми по този начин наречените почести. Също трудолюбието и постоянството. Да прослушвам тези, които могат да ми предложат нещо общополезно. И неумолимо да приписвам всекиму заслуженото. Опита да зная по кое време има потребност от напъване и по кое време — от разпределяне. Да се откажа от любовни истории с момчета. Да мисля за свързаността си с другите, само че да не позволявам моите другари да отсъствуват от трапезата ми и да не са безусловно с мене, когато пътувам, а в случай че са ме оставили заради свое обвързване за известно време, да ме намират постоянно същия. Грижата, когато участвувам в съвет, да проучвам тъкмо и настойчиво даден въпрос, а не да се отхвърлям и да ми е задоволително първото, което ми пристигна мислено. Да вардя приятелите си, като не позволявам нито бързото уталожване, нито буйното сграбчване. Във всичко да се стремя да съм си задоволителен и бодър. Отдалече да планувам, като обмислям и най-незначителните елементи, само че без поза. Да въздържам овациите и всевъзможни форми на хвалебствие, ориентирано към мене. Да проследявам неотменно за главните потребности на страната, като систематизирам вярно държавните средства и понасям рецензиите, които ми се насочат по въпроси от сходен темперамент. Да не съм религиозен в връзките с боговете, нито в връзките си с хората — угодничав демагог, който гледа да се хареса на тълпата; постоянно да съм здравомислещ и резистентен и в никакъв случай лишен от възприятие за мярка и усет модернист. А с движимостите, които вършат живота комфортен и които казусът предлага щедро, да си послужвам непретенциозно и в същото време намерено, тъй че, когато са налице, безизкуствено да ги ползувам, а когато ги няма, да не ми липсват. И никой да не каже за мене, че съм празнословец, шут или буквоядец, а че съм зрял и приключен човек, комуто не действуват ласкателства и който е кадърен да управлява както своите, по този начин и непознатите каузи. Освен това да оценявам същинските философи, а останалите да не наскърбявам, само че и да не им бъде елементарно да ме подвеждат. Още да бъда прелестен събеседник, само че без да пресилвам в това. Да се грижа умерено за тялото си, само че не като човек, обичащ живота, и не да го украсявам или да се отнасям немарливо към него, а тъй че в резултат на грижата ми съвсем да няма потребност от лекарска помощ, от медикаменти или смазки. Особено това: да се съгласявам без злоба с хората, които са движимости в нещо — примерно в красноречието, познават законите, човешките традиции или нещо друго — и да им спомагам, с цел да си завоюват име, всеки в своята област. И като правя всичко съгласно отечествената традиция, да не проличава, че върша това, че съблюдавам отечествената традиция. Да не се движа и местя непрекъснато, а да мога дълго и на едно и също място да седнал съм и с едно и също нещо да се занимавам. Също като него незабавно след острите пристъпи на главоболие да се заемам с нормалните си каузи пресен и с нова мощ. Да нямам доста секрети, а напълно малко и рядко, и то отнасящи се единствено за страната. Да бъда рационален и сдържан в уреждането на публични празници, при строителни работи, национални подаяния и други сходни инициативи като човек, чиято цел е да извърши нужното, а не да се снабди със популярност за осъщественото. Да не се окъпвам късно, да не си строя къщи, да не изобретявам нови блюда, нито да се възнамерявам за тъкънта и цвета на облеклата си или за възрастта на прислужниците. Да не не помня, че тържественото одеяние в Лориум постоянно го отвеждаше напряко от чифлика и земите му на юг в Ланувиум; и това по какъв начин се отнесе към молбата на митничаря в Тускулум и въобще реакциите му в сходни случаи. Като него в никакъв случай да не съм нацупен, налегнат от лъжовен позор или от яд, щото някой да каже: „ Чак се е изпотил “. Всичко да подлагам на обстоен разбор, все едно, че с нищо друго не съм ангажиран — умерено, подредено, без съмнение и в единодушие със себе си. За него отива да се каже това, което се споделя за Сократ: че можел както да се въздържа, по този начин и да се любува на нещата, от които хората мъчно се въздържали и пред чиято приятност отстъпвали елементарно. А това да си мощен, резистентен и здравомислещ в единия и в другия случай е присъщо за мъж с хладнокръвен и здрав темперамент, какъвто се появи той по време на отвелата го в гроба болест.
17. На боговете дължа, че съм имал превъзходни предци и родители, прелестна сестра и отлични учители, положителни близки и родственици и положителни другари — съвсем за всички мога да го кажа. И че по отношение на никой не се случи да сбъркам, въпреки че имах пристрастености, които, в случай че се случеше, можеха да станат причина да сторя нещо сходно. На божието положително дело се дължи, че нямаше такова стичане на условия, което да ме покрие със позор. И това, че недълго бях отглеждан при противозаконната жена на моя дядо. Както и това, че бях младолик и че не станах мъж по-рано, в сравнение с би трябвало, а даже по-късно. Че ме ръководеше и бях зависещ на татко, който се стремеше да отстрани всякакво важничене в мене и да ме накара да схвана, че човек може да живее в замък и да не се нуждае от бодигардове, парадни одежди, от тържествено осветяване, скулптури и други сходни прояви на високомерен искра, а че може да се сдържа и да живее напълно като елементарен човек и че по този метод няма да се принизи, нито ще занемари това, което е нужно да прави в качеството си на заповедник на държавните каузи. Че случих с подобен брат, чийто темперамент можеше да ме подбуди да се заема със себе си и който ведно с това ми доставяше наслада с преценките и обичта си. Че ми се родиха деца, естествени телом и не ненадарени. Че не напреднах изключително в заниманията с изразителност и лирика, както и в останалите занимания, в които евентуално щях да се задържа, в случай че бях усетил, че ходя добре. Че в точния момент снабдих възпитателите си с почетните длъжности, които съгласно мене те желаеха, а не го отложих, казвайки си, че тъй като са още млади, ще го направя по-късно. Че познавах Аполоний, Рустик и Максим; че ясно и доста пъти можах да осъзная какво съставлява природосъобразният живот. Така че, доколкото зависи от боговете, от предаденото и признатото, от внушеното ми от тях, към този момент няма никаква спънка да пребивавам природосъобразно, само че аз съм отговорен, че към момента не съумявам изцяло и не съблюдавам божиите напомняния, в случай че не би трябвало да кажа, уроци. Това, че тялото ми продължава да устоява в един толкоз изнурителен живот, Че не съм имал работа нито с Бенедикта, нито с Теодот, а и по-късно, когато ме е обхващала любовна пристрастеност, съм оздравявал. И че при честото ми мусене на Рустик, не съм направил нищо за което да се разкайвам. Че майка ми, която трябваше да почине млада, се случи въпреки всичко да живее в последните си години дружно с мене. Че колкото пъти пожелах да оказа помощ на безпаричен или на човек, нуждаещ се от пари за нещо друго, в никакъв случай не ми беше казано, че няма от кое място да се вземат. И че аз самият не изпаднах в сходна потребност, тъй че да би трябвало да заемам средства от различен. Че имах такава жена — толкоз покорна, любеща и скромна. Че разполагах с толкоз положителни възпитатели за децата си. И че ми бяха открити насън и други неща, само че и помощни средства против храченето на кръв и световъртежите, а и това в Кайета като един тип прорицание. Че когато пожелах да се заема с философия, не попаднах на някой софист и не седнах да върша анализи на създатели и силогизми или да се занимавам с разсъждения за небесните феномени.
Всичко това стана с помощта на помощта на боговете и на случая.
Цитатът е от книгата " Към себе си ", превод: Богдан Богданов
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ