Това заяви в предаването „Пресечна точка” министърът на околната среда и водите Юлиян Попов по повод актуалната тема с протестите на земеделците.

Министър Попов коментира и въпроса дали тези протести не се използват за политически цели и по-ранна ротация на кабинета.

„Всеки един протест и всяко едно нагорещено обществено мнение се използва по някакъв начин политически. Друг е въпросът дали това използване има реална сила или не. Естествено е, когато хората протестират и се вълнуват – политическите партии да реагират на тези нагласи и да се включват в тях. Не мисля, че тези протести са политически мотивирани. Естествено, че различни политически сили и руската хибридна пропаганда, се възползва от всички протести, свързани с Украйна. Всички тези неща ги знаем. Но това, че някой се възползва или иска да се възползва – не означава, че самият протест има сериозно партийно-политическо измерение”, подчерта той.  

По думите му в случая с протестите кабинетът е действало много рационално с голяма ангажираност към проблемите и в земеделието, и в енергетиката. „Не се влияем от политически партии извън онази стратегическа договореност за политическата програма, която разбира се е договорена и се договаря с политическите партии. Аз не бих казал, че сме подложени на каквото и да било влияние, извън просто постоянните разговори, които са съвсем естествени", категоричен бе министърът. 

Той обясни и какво е договорено със синдикатите за протеста им за въглищните централи, които Европа иска да бъдат затворени.

"На тази среща се договорихме да подпишем едно споразумение със синдикатите, в което да се уточнят конкретни точки, които да бъдат ангажименти на правителството, които са реалистични. Това рядко се прави. Обикновено политически лидери и правителства под натиск на протест просто обещават нещо, за да се отърват от моментния натиск. Ние искаме да избегнем това и да се ангажираме само с неща, които можем да направим. Това, което според мен ние сме в дълг - не нашето правителство, по принцип правителствата на България, е конкретизиране на специфични дейности", посочи той. 

Попов даде и конкретен пример: "Създаване на предприятие, което да е проектно предприятие, национален оператор за самия преход на въглищните региони. За това се говори отдавна, но Д ние сега поемаме ангажимент конкретно да го регистрираме. Да го направим, да започнем да инициираме изработването на устройствен план за целия регион.

Това, между другото, беше изключително постижение, което предотврати фрагментирането на "Марици"-те, което е регион, според мен, продължавам да го твърдя, с изключителен инвестиционен потенциал. В същото време трябва да се привлекат и трябва да назовем някои конкретни инициативи, за да могат хората, на които им е трудно да работят с тези абстрактни категории, като преход, въглеродни емисии и така нататък - да видят какъв тип индустрия, какъв тип инвестиции ще бъдат". 

По повод поетия ангажимент по ПВУ въглищните централи да намалят работата си с 40%  до 2026-та година Попов подчерта, че "този ангажимент от една страна е много труден, от друга страна той е не просто изпълним, но той неизбежно ще се случи".

Министър Попов коментира и бедствието в Царево. На въпрос дали България е поискала помощ по европейския механизъм, който позволява компенсация на щетите от наводненията, той подчерта, че все още не сме поискали пари.

"Първо трябва да приключи оценката на щетите, оценката на самия случай, на самия казус. Премиерът е назначил комисия, която ще работи може би още седмица-две най-много, за да стигне до заключение. Тя се оглавява от моя заместник-министър. Ние следин много отблизо ситуацията. Общо взето ситуацията, щетите и причините са известни, но трябва да изчакаме крайния резултат. Тогава ще трябва да се прецени дали ние имаме нужда от външна помощ. Или ще можем да отделим тези пари от бюджета. Аз лично съм скептичен към тази идея, че за всяко нещо и за всяка беда трябва да ходим в Брюксел да искаме помощ. Аз бях в Царево за един ден. Удивително е това, което се прави на място. Колко бързо се работи, колко организирано се работи. Удивително е също, звучи малко като самохвалство, но как всички правителствени институции се задействаха с изключително добра координация", подчерта министърът. 

Това написа в свой анализ за Дойче веле културологът и университетски преподавател проф. Ивайло Дичев. Вижте и цялата публикация:

"С приближаването на местните избори започват антиправителствените мобилизации – от зърнарите до миньорите и от путинистите до журналистите. Нали не сте чували някой да се бори срещу частния си работодател. При нашия пост-соц-капитализъм работници и работодатели рамо до рамо клатят държавата. На другата страна мълчаливото мнозинство очаква правителството да прояви твърдост - това, писаха, щяло да е бойното му кръщение. Цветанка Андреева се запита дали Денков може да се окаже българския Тачър, доколкото британската министър-председателка навремето успя да пречупи гръбнака на профсъюзите след стачки и улични битки, като в последна сметка изправи на крака икономиката на страна си.

Тази перспектива не е особено вероятна не само заради мекия и сговорчив характер на академика, но и заради това, че зад него не стои мажоритарно-излъчено мнозинство като в лондонския парламент. Собствената му партия понякога изглежда твърде демократична - през май например тя реши да предоговаря затварянето на Мариците, колкото и ясно да е, че тези централи са обречени и най-добре е европейските пари да се използват за изграждане на нови мощности, съответно – за нови работни места за съкратените. А колебанието на властта винаги ражда протести, защото, както знаем, има различни интереси. Един профсъюзен деец обясни, че предложените документи по темата били много сложни, не ставало ясно какво точно ще се прави. И потъваме в обичайната тема – няма комуникация, не се обяснява. Хайде да видим като се срещнаха, стана ли им по-ясно.

Става въпрос за реформа на земеделските субсидии

Аграрният протест също е свързан с колебания. 12 човека от групата на ПП-ДБ не подкрепиха решението за вдигане на забраната за внос от Украйна. Още по-сложно става положението заради ротационната коалиция: всъщност настъпилата криза дава мощен коз на г-н Борисов тъкмо пред изборите. Нали помните, че той отстъпваше при всеки трима излезли на протест – това му осигури управленско дълговечие, обричайки държавата на застой. Сега анализаторите хвалят комуникационните му умения, младите политици трябвало да се учат. Да не се учат точно на това, викам аз.

Като говорим за комуникации - Нинова побърза да заяви, че Борисов лично организирал протестите, а самият той се похвали, че бил дал на зърнарите 30 милиарда, което вероятно трябва да значи, че ще успее да се разбере с тях. Лайтмотив на путинистите е националното предателство, мислено като предателство спрямо Русия, а не забравяме и г-н Пеевски, който каза, че ако правителството не се справи, то те, партиите ще вземат нещата в ръцете си. Не разбрахме само за какво справяне става дума: да "обясни" или да отстъпи.

Мисля, че е ясно - забравяме за Тачър (и слава богу!), мислим за това доколко ротационното мнозинство ще се окаже твърдо в създалата се ситуация. Защото става дума ни повече, ни по-малко от реформа на земеделските субсидии: сега те облагодетелстват шепа мега-собственици, които обезлюдяват селата и обричат производства с висока добавена стойност като зеленчуци и животни. И които сега на всичкото отгоре се мъчат да монополизират пазара, за да ни карат да им плащаме каквото поискат. Майсторството в мениджмънта на недоволството е в това да съединиш истински недоволните дребни производители, подценените браншове (зеленчуци, плодове, животни) с онези, които са причина за нещастието им, поглъщайки лъвския пай от субсидии и всевъзможни привилегии. Но няма нищо у нас по-лесно да събудиш гняв срещу държавата – обиденият на живота българин от османско време я има за чужда, макар че тъкмо сега всъщност я моли за помощ.

Не че от Украйна преди забраната е имало съществен внос, освен на слънчогледа, който, казват, и без това не е необходим. Основните обеми ще транзитират през нас към други места и цялата шумотевица е леко излишна. Украйна обаче е политическият лозунг, който обединява антиевропейските сили след Ковид пандемията и изхабяването на джендъра. Сигурно помните как във времето на бомбардировките над Сърбия русофилите пищяха за това, че регионът е заразен с обеднения уран, който използвали в ракетите на НАТО. Сега пак това – украинското зърно съдържало тежки метали и радиация - все невидими неща, за които лесно можеш да не вярваш на официалните изследвания. Водещ е един превърнат в национална идея егоизъм, който почва да плаши: сякаш Европа иска от нас да даваме нещо на Украйна, не да търгуваме. И ние противопоставяме на това своя героичен инат, без дори да се замислим за последствията. Тече символична битка срещу търговията и свързаната с нея глобализация – наследили са я от времето на соца, когато призивът беше "самозадоволяване", демек завод за стругове, който в двора си гледа прасета, за да изхранва личния състав. Нали помните скорошната борба с "веригите" на БСП. За да не стигаме до 1990-те, когато под лозунга за "национално отговорен капитал" активите на държавата бяха продадени на местни хора не само без капитал, но и без каквато и да било отговорност към нацията. Вероятно подобен икономически патриотизъм пречи на Столична община да наеме някоя чуждестранна фирма да й нареди паветата.

Към това се прибавя глупавата символика на хляба, който, предполага се, е основно хранително средство на българския народ, както във времето на Елин Пелин. Не пипайте хляба, няма по-висок от хляба, хляб наш насъщни – все едни такива образи, достойни за абсурдния пилон в Рожен (чийто създател впрочем неслучайно е сред организаторите на протеста). Отново затънахме в обсъждане на ПР-а, по който българите станаха световни експерти. Защо Денков ги нарекъл "терористи", ще се извини ли и на кого? Връщате лентата назад и ще видите, че основните ни дебати вече са за това кой какво казал, кой с кого бил сниман. Не знам дали са терористи, но отказват да преговарят и шантажират правителството, като взимат нас, гражданите за заложници – така по-добре ли звучи?

Сравненията с Унгария, Полша и Словакия са подвеждащи. Първата е вече с един крак извън ЕС, другите две очакват избори и популистите бунят евтини страсти. Очакват ги съдебни процеси и европейски санкции, както и на ответни реакции от страна на Украйна, която ще отказва да купува техните стоки. Пък и като се сравняваме със суверенната Полша на Качински, защо не вземем от тях пример и да почнем да отделяме 0,65% (3,5 млрд евро) от националния си доход за подкрепа на Украйна, по-голямата част – военна? Тия избирателни сравнения трябва да сме ги научили вече.

Защо с тежка техника?

Протестите с техника не са нови за страната ни. Сигурно помните похода с комбайни и трактори към бензиностанциите през 2018, когато спорът беше около ДДС на ведомствените бензиностанции. През 2013 свинарите заплашваха, че ще дойдат не само с техника, но и със свинете си, за да подкрепят сваления от власт Борисов. Неведнъж София се блокира от таксиметрови шофьори - ту по повод регистрацията на стари автомобили, ту за правото да карат в бус лентата. Сякаш зад всичко това е безсмъртната реплика на Петър Младенов, казана или само чута: "Най-добре танковете да дойдат".

Как трябва да реагира властта на подобни действия? Аз лично мисля, че трябва да се забранят протести, които използват машини, да не говорим за прасета - нека всеки, който иска да изрази недоволство, си даде труда да иде пеш до съответния площад, да скандира, да вдига лозунги при уведомяване на общината. Блокирането на транспортни артерии и граници също би трябвало да подлежи на много специално разрешение. Представете си утре ВиК да ни спре водата с искане за оставката на министър Тагарев?

Работата е там, че демокрацията по определение толерира неща, които прекрачват границите на позволеното. От Торо насам го наричаме "гражданско неподчинение". Но къде може да стигне то? Истинският тероризъм също е вид гражданско неподчинение, също взима за заложници невинни граждани.

Да се представиш за жертва

Обикновено демократичните правителства оставят протестите да вилнеят, докато общественото настроение се обърне и от симпатия към протестиращите се превърне в раздразнение и очакване властта да въведе най-после ред. Примерно Денков изчаква седмица блокаж на държавата, изблици на контра-недоволство, репортажи от именията на зърнените милионери, оплаквания от загуби на бизнеса и нестигнали до болницата линейки - и тогава праща водните оръдия, под одобрението на общественото мнение. Това не е циничен съвет, а наблюдение как протичат протести на други места по света. В тази игра основното е да се представиш като жертва и, разбира се, основна роля в разпределянето на жертвените капитали имат медиите, социолозите, говорещите глави.

Но никога не е просто. Вземете застреляното от полицията момче, за което веднага имаше протест, макар и засега  далеч от мащабите на това, което се случи по подобни поводи в Америка или Франция. Полицаите у нас, казват, се страхуват да използват оръжие заради тежките съдебни проблеми, които следват. В Бургас двама загинаха, опитвайки мирно да преградят пътя на бус с мигранти. Защо не стреляха, питат се някои? Защо стреляха сега, питат се други.

При радикализирането на страстите разбира се подобни дилеми нямат решение. Единственият изход е този, който опитва да наложи Денков: проблемите да се вземат един по един и да се търси конкретно съгласие по това как да ги решим. Популистите обаче са на обратното мнение, те опростяват и слагат всичко в един кюп: спираме вноса, запазваме централите и разбира се о-став-ка! С кой ще преговарят ако няма правителство ли? Ами няма да преговарят, защото целта е всичко да си остане постарому. Хайде този път да не е пак така!"

***

Автор: проф. Ивайло Дичев, Дойче веле

Той отправи критики към военния министър Тодор Тагарев и негови изказвания от последните дни, но все пак коментира, че министърът „се ползва с уважението ми и няма нужда да подава оставка, но да работи и говори отговорно“.

"Когато излиза пред медиите по такъв случай (с падналия дрон край Тюленово – б. р.), трябва да излезе напълно подготвен. Откъде, как защо, това е чувствителна тема. Когато се разбере, да излезе и да го разкаже", настоя бившият премиер. "Когато министър на отбраната се изказва, той трябва да знае колко са, да ги осветли. Откъде е дошъл - украински, руски, български. Като излизат да говорят, цялото правителство, да се готвят. За съжаление медиите са по-подготвени от тях и след това се налага да се излиза с нови брифинги да се замазват нещата", каза още лидерът на ГЕРБ.

Относно отправените пак в НС обвинения от лидера на БСП Корнелия Нинова, че стои зад протестите на зърнопроизводителите, които искат да свалят правителството, което той подкрепя, Борисов изрази надежда, че това е шега. „Като го свалим, ще поканим нея в правителство ли? Приемам го като шега", каза Борисов. Той отново предложи да се седне на масата за преговори със зърнопроизводителите и да се чуят исканията им.

"Аз лично считам, че не трябва да се разделят службите", отговори той на въпрос трябва ли да се обединяват военното и цивилното разузнаване.

„В новия програмен период има известно намаляване на субсидията от ЕС за земеделците. За миналата година тя се изчислява на около 2 млрд. лева. Но всъщност проблемът, който не е от днес и е голямата тема, е начинът по който тези пари се концентрират в една тясна група собственици. Благодарените на тези пари пък се получи концентрация на земя“, поясни той и допълни, че процесът е започнал още с предприсъединителните фондове.

Тихомир Безлов поясни, че европейското финансиране даде възможност на хора, избрани политически, да дават аренда на собствениците на земя. Именно това е довело до концентрацията на земя. „Имаше, бих казал, криминални истории, в които дребни и средни земеделци бяха принуждавани на дават земята си на големите“, отбеляза още той и поясни, че само в Словакия и Чехия има по-голяма концентрация на земя, но с уговорката, че там има кооперативи.

Експертът от ЦЗД е категоричен, че капиталите са се концентрирали в зърнопроизводителите, защото този процес изисква най-малък ресурс като работна ръка и дава най-добри печалби. Според него земеделците не произвеждат домати и краставици, защото „няма хора или те са скъпи“. „Какво се случи с традиционните български производства – това е една много интересна тема. Няма лошо да се произвежда зърно, но то трябва да се използва за отглеждането на животни, защото там е голямата добавена стойност“, обясни той.

Тихомир Безлов коментира и превръщането на България в топ износителите на рафинирано олио в света след началото на войната в Украйна. „Възможно е производителите на олио да спечелят от падането на забраната, но всичко зависи от това, какво количество суровина може да изнесе Украйна в момента“, каза той.

Експертът от ЦЗД е на мнение, че украинските зърнени продукти ще започнат да оказват натиск на пазара след отпадането на забраната за внос. „Забележете, че те го произвеждат без европейски субсидии и без помощ от държавата. Въпреки това се конкурират много успешно с българските зърнопроизводители“, поясни също така Безлов.

За това има много индикации - от кремълските снимки на основна говорителка, през ярката роля на пилонаджията на Радев, ”украинската металистка” Кукушева, заканите на фашисткия вожд, до зова за оставка на мътночервеното радево вице.

И всичко това - заради слънчогледа. Защото почти всички други вносни продукти от Украйна представляват прекалено малък дял от пазара, за да смутят някого - т.е за тях протестът е по-скоро по принцип към чуждия внос, който “смущава” печалбите.
А за слънчогледа никой не попита - а не им ли помогна забраната от април?
Ами не. Защото направиха втора погрешна калкулация - както често се случва, когато правиш “бизнес” в антипазарни парникови условия.

Важно е да се уточни, че в света само Украйна произвеждаше повече слънчоглед на глава, но вече България е номер 1 по този показател. Дотук добре. Но пак не стига за нашите преработвателни мощности, защото те са едни от най-големите в Европа и разчитат и на внос.

Т.е “гениалната” идея, която осеня нашите производители като почва войната през 2022 г. е, че Русия бързо ще победи, това ще разстрои украинския износ и цените ще хвръкнат в небесата. И те задържаха стоката си на склад.

Да, ама не.

Русия не победи, а Украйна продължи да изнася и след първоначалния ценови шок цените паднаха. А нашите останаха с непродаден скъп слънчоглед.
Ще кажете - добре, като забраниха украинския внос през април, защо не го продадоха?

Ами защото решиха, че нашите преработватели няма къде да ходят и ще им купят слънчогледа на тяхната цена. Не помогнаха обясненията, че дори да не идва у нас, евтиният украински слънчоглед отива на други пазари и сваля международните цени и на слънчогледа, и на олиото. В полза на други народи. И няма как преработвателите да купуват слънчоглед над пазарната цена и да продават олио по пазарна цена.
Всуе.

По моя информация между април и юни сделките със слънчоглед бяха изцяло замрели, като зърнарите чакаха преработвателите да се пречупят.
Ще кажете - ами дребните? Ами те са като дребните бензиностанции - много са, но Лукойл кара влака. Така и тук - няколко телефона управляват сектора и всеки слушка, за да папка.

Страшно е. Но най-страшното е, че същите телефони могат да поръчат и падане на правителството.

Дали Денков е сбъркал с етикета?

Евгений Кънев

Докато за земеделския министър Кирил Вътев е ясно защо – просто удобна боксова круша по актуална тема (хем не оправдава зърнарите, хем министърът крив), то споменаването на икономическия Богдан Богданов беше странно. Но не и необяснимо. Ето 5 легитимни причини ГЕРБ да ненавиждат министъра на икономиката:

Богданов спря партийните назначения по държавните бордове и намали наполовина заплатите на изпълнителните директори в дружествата, в които с години влизаха ГЕРБ кадри. 

Ограничи "сладките" т.нар. представителни разходи на същите тези представители в бордовете и намали броя на членовете им.

Осветли още 100 млн. лв. над онзи половин милиард лева от потъналите за язовири средства, за тръбопровода на Перник - афиширан като страхотен успех от самия Борисов, както и за недостроения, но за сметка на това предплатен пак от правителствата на Борисов Правителствен комплекс. 

Зае се да оздравява ДКК - "черната дупка" на ГЕРБ, която с години хранеше определени фирми и кръгове с непрозрачни инхаус поръчки за милиони. Май не беше питал и за назначенията в новия борд.

След продължително ходене по мъките по темата от куп правителства, Богданов взе, че реши проблема и с Пловдивския панаир, който аха-аха да падне в лапите на Георги Гергов – а да си припомним, че ГЕРБ го защитаваше години наред, преди Борисов да се скара със кмета на Пловдив.

Да видим дали името на Богдан Богданов ще изплува като министър за смяна след ротацията, ако някой журналист се престраши да зададе въпрос на Мария Габриел в следващата й медийна изява.

Това написа в своя профил в социалната мрежа Facebook икономистът Евгений Кънев. Вижте и целия текст:

"Нали сте забелязали, че никога, никога “Възраждане” и КО не са давали дефиниция за национален интерес? 

Защото ще е трудно да я продадат без да посочат разликата с руския. Както за бай Тошо - по повод предложението да станем 16та република - суверинитетът значеше да има какво да се яде и пие, а преди това за Георги Димитров - дружбата със СССР е слънцето и въздуха, така за радевците и копейките всеки интерес на Русия е български и обратно.

Войната в Украйна предостави неоценим лакмус, прецизна оптика, точна метрика на “боята” на тези политически херои.

Ето моите топ 10 знака за разпознаване на “патриотични” ментета:

1. Корупция

Никога няма да чуете “патриот” да говори за Корупцията като основен проблем на България. Защото от нея живеят.

2. Съдебна реформа

Никога няма да предложат работещи идеи за съдебна реформа, която да се справи именно с корупцията.

3. Руски газ и петрол

Никога няма да кажат, че руските горива носят корупция - а само че са най-евтини и изгодни.

4. Оръжия за Украйна

Никога няма да инициират изпращане на оръжия в Украйна, защото не искат да затрудняват Русия да стигне по-бързо до нашите граници.

5. Превъоръжаване на армията

Никога не биха се съгласили на замяна на нашата съветска с натовска военна техника. Предпочитат нашата армия да не затруднява руската армия.

6. Монополът на ЛУКойл

Никога не биха инициирали разследване или да внесат законодателство срещу Лукойл. Защото за тях е важен доходоносен източник. Има ли друг сектор, от който Радев повече да се интересува, без да му е работа?

7. Ценности

Никога не говорят за ценности, а за “национален интерес”. Общочовешките ценности са им дълбоко чужди - и това го крият под патриотично напудрени приказки за славното минало.

8. Правата на човека

Никога не обсъждат правата на човека, а говорят с безличното “народът”. Защото ще излезе въпрос какво правят в политиката по тази тема.

9. Свобода на медиите

Никога няма да се разтревожат за мястото на България в класацията за свободни медии и да предложат конкретни реформи. Напротив, контролират публичните медии, за да сеят руска пропаганда.

10. Отношение към достойните българи

Никога няма да кажат добра дума за някого, без гаранция за лична към тях и идеологическа към Русия лоялност. Или без шанс да ги спечелят за тях.

Но най-лесно е хората да попитат себе си:

Какво точно са направили за България тези политици, което да е повишило стандартът на живот и е донесло по-голяма сигурност за българите?"