Консенсусна тема? Как педофилията се промъкна в българското законодателство
Често си мислим, че едно разбиране е ясно, до момента в който не пробваме да го дефинираме. Това пролича около определението за интимна връзка, което сътвори повече проблеми, в сравнение с реши. Същото стана и с понятието " педофилия ", неотдавна вкарано без спор и с огромно болшинство в законодателството.
Парламентът одобри основаването на Национална осведомителна система за предварителна защита и отбрана от педофилия и Национален указател за случаите на педофилия . Това се случи на 21 юли, откакто предлагането за подобен указател на „ Възраждане “ беше утвърдено на първо четене на 19 юли.
Въвеждането на регистъра се случи чрез известната процедура един закон да се променя посредством промени в различен. В случая с гласуването на Закона за отбрана от домашното принуждение регистърът беше вкаран в Закона за протекция на детето .
В регистъра ще се събира информация за хората, наказани за закононарушения от раздела „ Разврат “ на Наказателния кодекс (НК), осъществени по отношение на малолетни и малолетни лица. В новоприетата корекция тези закононарушения се назовават „ полови похищения “.
Регистърът е за хора, наказани по раздела „ Разврат “ на Наказателен кодекс
Хората, включени в този указател, няма да имат право да заемат специалности, при които се работи с деца.
На кого са предложенията
Предложението е направено от депутата от „ Възраждане “ Петър Петров на 19 юли. Народният представител от „ Продължаваме промяната - Демократична България “ (ПП-ДБ) Божидар Божанов акцентира, че това е „ консенсусна тематика “, и предлага някои механически редакции, свързани с работата на регистъра.
Петър Кьосев от ПП-ДБ предлага още едно дребно прецизиране. Цветан Предов от „ ИТН “ (ИТН) моли Петров да обясни превантивната активност на регистъра. С това изявленията по тематиката (без да се броят тези на вносителя) завършват.
„ За “ предлагането на „ Възраждане “ гласоподават 153 депутати. 7 са срещу (6 от Движение за права и свободи и 1 от ПП-ДБ), а 17 се въздържат (16 от Движение за права и свободи и 1 от ПП-ДБ).
При гласуването на 21 юли Петър Петров предлага само название на новосъздадения член в Закон за задълженията и договорите: „ Национална осведомителна система за предварителна защита и отбрана от педофилия и Национален указател за случаите на педофилия “.
„ За “ гласоподават 158 депутати. 17 са срещу (всички от ДПС), а двама – въздържали се (по един от ГЕРБ-СДС и ДПС).
Прави усещане, че въпреки от Движение за права и свободи да не вземат присъединяване в дебатите по тематиката, множеството депутати от партията първия път се въздържат, а втория са срещу.
Какво е педофилия? Разлика сред психологични разстройства и правна регулация
Световната здравна организация (СЗО) дефинира педофилията като „ полово желание към деца – момчета, девойки или и двете, нормално в предпубертетна или ранна пубертетна възраст “.
СЗО дава следната формулировка на педофилното разстройство:
„ Педофилното разстройство се характеризира с нескончаем, фокусиран и натоварен модел на полова възбуденост – проявяваща се чрез непрекъснати полови мисли, мечти, нагони или държание – включващ деца в предпубертетна възраст. […] Тази диагноза не се отнася за полово държание измежду децата преди или след настъпването пубертета с връстници, които са на близка възраст. “
В разнообразни университетски източници се прецизира, че за педофилия се приказва, когато е налице увлечение към деца до 13-годишна възраст от страна на лица, които са най-малко на 16 години и най-малко с 5 години по-възрастни от децата, към които изпитват привличане.
СЗО не счита за психологично разстройство влечението към младежи
За влечението към младежи сред 14-15 и 19 години има различен термин – ефебофилия . Тя не е включена в каталога на СЗО, тъй като не се счита за психологично разстройство.
Педофилията сама по себе си не е закононарушение. Ако човек единствено изпитва увлечение към деца, само че нищо не прави в тази връзка, няма защо да бъде наказан, тъй като на съд подлежат единствено дейности (или бездействия), предизвикали някаква щета.
Но половите интензивности във връзка с малолетни деца от страна на по-възрастни лица на доста места по света са закононарушение, в това число в България. Защото се счита, че до избрана възраст децата не са толкоз зрели, че да могат осъзнато да дадат единодушието си за секс.
Сексуалните интензивности по отношение на по-големи младежи също могат да бъдат закононарушение – според от правната регулация в другите страни. Порнографията с лица под 18-годишна възраст е общоприето да се счита за детска порнография и да се преследва от закона.
Какво споделя Наказателният кодекс
В Наказателен кодекс множеството полови закононарушения са поставени в раздел, озаглавен „ Разврат “. Това отразява остарялата настройка, че злото не е в насилието, а в „ развращаването “.
От раздела „ Разврат “ излиза наяве, че в България са закононарушение половите интензивности с лица под 14-годишна възраст, а с лица на 14 и повече години – не са, с изключение на в случаи като насила, принуждение, потребление на безпомощно положение или състояние на взаимозависимост и контрол.
За Наказателен кодекс са закононарушение половите интензивности с лица под 14 години
По отношение на малолетните, т.е. тези, които не са навършили 18 години, закононарушение е порнографията – както въвличането на малолетните в нея (принудително или не), по този начин и разпространяването, търсенето и гледането ѝ.
Любопитен подробност е, че въпреки сексът с лица на 14 и повече години не е закононарушение, търсенето по интернет на малолетни със полова цел е закононарушение. Запознанството в онлайн конгрес или мобилно приложение за секс е еднообразно наказуемо с това някой да събира информация за младежи, с цел да ги въвлече в проституция или порнография.
Извън раздела „ Разврат “, който само интересува „ Възраждане “ , и се загатва в законовата корекция за педофилията, са разказани и някои закононарушения към лица до 16-годишна възраст.
В раздела за телесните повреди се планува по-голямо наказване, в случай че някой болести с венерическа болест такова лице, в сравнение с в случай че болести някого над тази възраст.
А в раздела „ Престъпления срещу младежта “ се планува наказване за пълнолетните, които живеят с девойки до 16 години. Интересно, че склоняването към живеене на брачен начала е закононарушение по отношение на малолетни момчета, т.е. до 14-годишна възраст, и девойките до 16-годишна възраст.
Но пък родителите са отговорни единствено в случай че разрешат на ненавършилата си 16 щерка да заживее с някого. За синовете нищо не се споделя.
Какви парадокси следват от „ регистъра на педофилите “
Да напомним – в оферти от „ Възраждане “ и признат от Народното събрание с огромно болшинство указател ще влязат хората, наказани за закононарушения от раздела „ Разврат “ на Наказателен кодекс против малолетни (под 14 години) и малолетни (под 18 години).
Новите текстове на " Възраждане " приказват и за деца под 14 години, и за тези до 18 години
Това води до неуместни последици, тъй като границата на понятието за педофилия става прекомерно относителна.
Ако 50-годишно лице има полови връзки с 14-годишно по взаимно единодушие, това не е закононарушение и надлежно този човек няма да влезе в регистъра на педофилите. Но в случай че 18-годишен гимназист изнасили 17-годишната си съученичка, ще бъде публично разгласен за педофил – единствено тъй като тя е малолетна.
Разбира се, изнасилването е съществено закононарушение. Но това не прави причинителя, протегнал ръка на своя връстничка, педофил.
Освен това, за едно и също деяние човек ще бъде или няма да бъде обявяван за педофил – според от обществената си позиция. Ето образец.
Представете си 23-годишен юноша, залюбил се със 17-годишна съседка. Родителите ѝ са срещу, само че няма какво да създадат – двамата не правят нищо нелегално. Но в случай че той не ѝ е комшия, а ѝ е преподавател, родителите ще са в правото си да го осъдят, тъй като тя е в състояние на взаимозависимост от него. И той ще влезе в регистъра.
Да, злоупотребата със служебно състояние не е хубаво нещо. Но педофилията е полово увлечение към деца по принцип, а не в подтекста на избрани институционални връзки.
Много от тези парадокси щяха да се избегнат, в случай че в законовата корекция ставаше дума за просто полови закононарушения против малолетни и малолетни лица, вместо за педофилия.
Борбата с „ педофилията “ като агитация
Защо в подтекста на Закона за отбрана от домашното принуждение от „ Възраждане “ оферират указател на педофилите?
„ Педофилия “ е дума със мощно отрицателен заряд и заради това – комфортна за пропагандни цели. „ Педофил “ е морално клеймо, за разлика от юридически термини като „ причинител на полови закононарушения “. В битката против правата на дамите, децата и изключително на ЛГБТИ хората педофилията постоянно е употребена като чучело.
Думата „ педофил “ е морално клеймо
През 2018 година, в разгара на акцията против Истанбулската спогодба, от Вътрешна македонска революционна организация , които са измежду главните врагове на конвенцията, оповестиха друга акция – против „ легализирането на педофилията “. Поводът е превратно интерпретирана формулировка на СЗО.
СЗО е здравна организация и дава диагнози, а легализирането е юридически акт и става със закони. Затова „ легализирането на педофилията “ е подправена вест.
Скорошна дезинформационна акция беше оповестяването на белгийския филм „ Близо “ за „ педофилски “. Във кино лентата става дума за две 13-годишни момчета, сред които няма интимна връзка. Но едното се самоубива, тъй като другото се отдръпва от него, уплашено, че може да го сметнат за гей.
Въпреки че в него няма нищо педофилско, членове и последователи на „ Възраждане “ и други националисти, сред които така наречен ловджия на педофили Ален Симеонов , провалиха две прожекции на кино лентата а други се пробваха да осуетят. Фасадата на „ Гьоте-институт “, където филмът също беше излъчен, беше вандализирана с надпис „ педофили “.
Приемането на Закона за отбрана от домашното принуждение беше съпроводено със мощен хомофобски и трансфобски отпор от страна на „ Възраждане “, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ , довел до приемането на чудатата формулировка, съгласно която интимна връзка може да има единствено сред мъж и жена.
В този подтекст от „ Възраждане “ оферират плана си за указател на педофилите като самобитна индулгенция за Закона за отбрана от домашното принуждение.
От партията на Костадин Костадинов незабавно след приемането на плана им показват, че могат да употребяват нововъведението за почистване на сметки. По мотив на Движение за права и свободи, които гласоподават срещу, вносителят Петър Петров подмята, че регистърът може би би трябвало да обгръща и депутатите:
„ Аз имам съществени терзания и една концепция – дали не би трябвало на входа на Народното събрание да се прави инспекция дали някой депутат не участва във въпросния указател на педофилите, който ние ще създадем. “
Дневният ред на „ Възраждане “ е явен – пробутване на антидемократична и пропутинска агитация.
Въпросът е – за какво предлагането беше признато с толкоз огромно болшинство? Защо нямаше диспути всъщност, а вместо това тематиката беше оповестена за „ консенсусна “?
Между педофилията и популизма има нещо общо – при липса на задръжки и външен надзор те прогресират, докъдето може. Някои педофили имат задръжки, тъй като осъзнават, че влеченията им са неправилни. Популистите обаче нямат задръжки.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Парламентът одобри основаването на Национална осведомителна система за предварителна защита и отбрана от педофилия и Национален указател за случаите на педофилия . Това се случи на 21 юли, откакто предлагането за подобен указател на „ Възраждане “ беше утвърдено на първо четене на 19 юли.
Въвеждането на регистъра се случи чрез известната процедура един закон да се променя посредством промени в различен. В случая с гласуването на Закона за отбрана от домашното принуждение регистърът беше вкаран в Закона за протекция на детето .
В регистъра ще се събира информация за хората, наказани за закононарушения от раздела „ Разврат “ на Наказателния кодекс (НК), осъществени по отношение на малолетни и малолетни лица. В новоприетата корекция тези закононарушения се назовават „ полови похищения “.
Регистърът е за хора, наказани по раздела „ Разврат “ на Наказателен кодекс
Хората, включени в този указател, няма да имат право да заемат специалности, при които се работи с деца.
На кого са предложенията
Предложението е направено от депутата от „ Възраждане “ Петър Петров на 19 юли. Народният представител от „ Продължаваме промяната - Демократична България “ (ПП-ДБ) Божидар Божанов акцентира, че това е „ консенсусна тематика “, и предлага някои механически редакции, свързани с работата на регистъра.
Петър Кьосев от ПП-ДБ предлага още едно дребно прецизиране. Цветан Предов от „ ИТН “ (ИТН) моли Петров да обясни превантивната активност на регистъра. С това изявленията по тематиката (без да се броят тези на вносителя) завършват.
„ За “ предлагането на „ Възраждане “ гласоподават 153 депутати. 7 са срещу (6 от Движение за права и свободи и 1 от ПП-ДБ), а 17 се въздържат (16 от Движение за права и свободи и 1 от ПП-ДБ).
При гласуването на 21 юли Петър Петров предлага само название на новосъздадения член в Закон за задълженията и договорите: „ Национална осведомителна система за предварителна защита и отбрана от педофилия и Национален указател за случаите на педофилия “.
„ За “ гласоподават 158 депутати. 17 са срещу (всички от ДПС), а двама – въздържали се (по един от ГЕРБ-СДС и ДПС).
Прави усещане, че въпреки от Движение за права и свободи да не вземат присъединяване в дебатите по тематиката, множеството депутати от партията първия път се въздържат, а втория са срещу.
Какво е педофилия? Разлика сред психологични разстройства и правна регулация
Световната здравна организация (СЗО) дефинира педофилията като „ полово желание към деца – момчета, девойки или и двете, нормално в предпубертетна или ранна пубертетна възраст “.
СЗО дава следната формулировка на педофилното разстройство:
„ Педофилното разстройство се характеризира с нескончаем, фокусиран и натоварен модел на полова възбуденост – проявяваща се чрез непрекъснати полови мисли, мечти, нагони или държание – включващ деца в предпубертетна възраст. […] Тази диагноза не се отнася за полово държание измежду децата преди или след настъпването пубертета с връстници, които са на близка възраст. “
В разнообразни университетски източници се прецизира, че за педофилия се приказва, когато е налице увлечение към деца до 13-годишна възраст от страна на лица, които са най-малко на 16 години и най-малко с 5 години по-възрастни от децата, към които изпитват привличане.
СЗО не счита за психологично разстройство влечението към младежи
За влечението към младежи сред 14-15 и 19 години има различен термин – ефебофилия . Тя не е включена в каталога на СЗО, тъй като не се счита за психологично разстройство.
Педофилията сама по себе си не е закононарушение. Ако човек единствено изпитва увлечение към деца, само че нищо не прави в тази връзка, няма защо да бъде наказан, тъй като на съд подлежат единствено дейности (или бездействия), предизвикали някаква щета.
Но половите интензивности във връзка с малолетни деца от страна на по-възрастни лица на доста места по света са закононарушение, в това число в България. Защото се счита, че до избрана възраст децата не са толкоз зрели, че да могат осъзнато да дадат единодушието си за секс.
Сексуалните интензивности по отношение на по-големи младежи също могат да бъдат закононарушение – според от правната регулация в другите страни. Порнографията с лица под 18-годишна възраст е общоприето да се счита за детска порнография и да се преследва от закона.
Какво споделя Наказателният кодекс
В Наказателен кодекс множеството полови закононарушения са поставени в раздел, озаглавен „ Разврат “. Това отразява остарялата настройка, че злото не е в насилието, а в „ развращаването “.
От раздела „ Разврат “ излиза наяве, че в България са закононарушение половите интензивности с лица под 14-годишна възраст, а с лица на 14 и повече години – не са, с изключение на в случаи като насила, принуждение, потребление на безпомощно положение или състояние на взаимозависимост и контрол.
За Наказателен кодекс са закононарушение половите интензивности с лица под 14 години
По отношение на малолетните, т.е. тези, които не са навършили 18 години, закононарушение е порнографията – както въвличането на малолетните в нея (принудително или не), по този начин и разпространяването, търсенето и гледането ѝ.
Любопитен подробност е, че въпреки сексът с лица на 14 и повече години не е закононарушение, търсенето по интернет на малолетни със полова цел е закононарушение. Запознанството в онлайн конгрес или мобилно приложение за секс е еднообразно наказуемо с това някой да събира информация за младежи, с цел да ги въвлече в проституция или порнография.
Извън раздела „ Разврат “, който само интересува „ Възраждане “ , и се загатва в законовата корекция за педофилията, са разказани и някои закононарушения към лица до 16-годишна възраст.
В раздела за телесните повреди се планува по-голямо наказване, в случай че някой болести с венерическа болест такова лице, в сравнение с в случай че болести някого над тази възраст.
А в раздела „ Престъпления срещу младежта “ се планува наказване за пълнолетните, които живеят с девойки до 16 години. Интересно, че склоняването към живеене на брачен начала е закононарушение по отношение на малолетни момчета, т.е. до 14-годишна възраст, и девойките до 16-годишна възраст.
Но пък родителите са отговорни единствено в случай че разрешат на ненавършилата си 16 щерка да заживее с някого. За синовете нищо не се споделя.
Какви парадокси следват от „ регистъра на педофилите “
Да напомним – в оферти от „ Възраждане “ и признат от Народното събрание с огромно болшинство указател ще влязат хората, наказани за закононарушения от раздела „ Разврат “ на Наказателен кодекс против малолетни (под 14 години) и малолетни (под 18 години).
Новите текстове на " Възраждане " приказват и за деца под 14 години, и за тези до 18 години
Това води до неуместни последици, тъй като границата на понятието за педофилия става прекомерно относителна.
Ако 50-годишно лице има полови връзки с 14-годишно по взаимно единодушие, това не е закононарушение и надлежно този човек няма да влезе в регистъра на педофилите. Но в случай че 18-годишен гимназист изнасили 17-годишната си съученичка, ще бъде публично разгласен за педофил – единствено тъй като тя е малолетна.
Разбира се, изнасилването е съществено закононарушение. Но това не прави причинителя, протегнал ръка на своя връстничка, педофил.
Освен това, за едно и също деяние човек ще бъде или няма да бъде обявяван за педофил – според от обществената си позиция. Ето образец.
Представете си 23-годишен юноша, залюбил се със 17-годишна съседка. Родителите ѝ са срещу, само че няма какво да създадат – двамата не правят нищо нелегално. Но в случай че той не ѝ е комшия, а ѝ е преподавател, родителите ще са в правото си да го осъдят, тъй като тя е в състояние на взаимозависимост от него. И той ще влезе в регистъра.
Да, злоупотребата със служебно състояние не е хубаво нещо. Но педофилията е полово увлечение към деца по принцип, а не в подтекста на избрани институционални връзки.
Много от тези парадокси щяха да се избегнат, в случай че в законовата корекция ставаше дума за просто полови закононарушения против малолетни и малолетни лица, вместо за педофилия.
Борбата с „ педофилията “ като агитация
Защо в подтекста на Закона за отбрана от домашното принуждение от „ Възраждане “ оферират указател на педофилите?
„ Педофилия “ е дума със мощно отрицателен заряд и заради това – комфортна за пропагандни цели. „ Педофил “ е морално клеймо, за разлика от юридически термини като „ причинител на полови закононарушения “. В битката против правата на дамите, децата и изключително на ЛГБТИ хората педофилията постоянно е употребена като чучело.
Думата „ педофил “ е морално клеймо
През 2018 година, в разгара на акцията против Истанбулската спогодба, от Вътрешна македонска революционна организация , които са измежду главните врагове на конвенцията, оповестиха друга акция – против „ легализирането на педофилията “. Поводът е превратно интерпретирана формулировка на СЗО.
СЗО е здравна организация и дава диагнози, а легализирането е юридически акт и става със закони. Затова „ легализирането на педофилията “ е подправена вест.
Скорошна дезинформационна акция беше оповестяването на белгийския филм „ Близо “ за „ педофилски “. Във кино лентата става дума за две 13-годишни момчета, сред които няма интимна връзка. Но едното се самоубива, тъй като другото се отдръпва от него, уплашено, че може да го сметнат за гей.
Въпреки че в него няма нищо педофилско, членове и последователи на „ Възраждане “ и други националисти, сред които така наречен ловджия на педофили Ален Симеонов , провалиха две прожекции на кино лентата а други се пробваха да осуетят. Фасадата на „ Гьоте-институт “, където филмът също беше излъчен, беше вандализирана с надпис „ педофили “.
Приемането на Закона за отбрана от домашното принуждение беше съпроводено със мощен хомофобски и трансфобски отпор от страна на „ Възраждане “, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ , довел до приемането на чудатата формулировка, съгласно която интимна връзка може да има единствено сред мъж и жена.
В този подтекст от „ Възраждане “ оферират плана си за указател на педофилите като самобитна индулгенция за Закона за отбрана от домашното принуждение.
От партията на Костадин Костадинов незабавно след приемането на плана им показват, че могат да употребяват нововъведението за почистване на сметки. По мотив на Движение за права и свободи, които гласоподават срещу, вносителят Петър Петров подмята, че регистърът може би би трябвало да обгръща и депутатите:
„ Аз имам съществени терзания и една концепция – дали не би трябвало на входа на Народното събрание да се прави инспекция дали някой депутат не участва във въпросния указател на педофилите, който ние ще създадем. “
Дневният ред на „ Възраждане “ е явен – пробутване на антидемократична и пропутинска агитация.
Въпросът е – за какво предлагането беше признато с толкоз огромно болшинство? Защо нямаше диспути всъщност, а вместо това тематиката беше оповестена за „ консенсусна “?
Между педофилията и популизма има нещо общо – при липса на задръжки и външен надзор те прогресират, докъдето може. Някои педофили имат задръжки, тъй като осъзнават, че влеченията им са неправилни. Популистите обаче нямат задръжки.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ