Това е поредно противопоставяне между президентството и изпълнителната власт откакто тя бе поета от кабинета на Николай Денков, който си постави редица задачи за по-добра интеграция в Европейския съюз и заяви пълна подкрепа за Украйна във войната с Русия, за разлика от държавния глава.

Вчера Денков заяви още, че зърнопроизводителите правят акция за дестабилизиране на правителството, а те отричат политически мотив.

На 15 септември "Медиапул" съобщи, че още преди да се разбере, че съпредседателите на "Продължаваме промяната - Демократична България" в парламента Кирил Петков и Атанас Атанасов заедно с Александър Иванов (ГЕРБ), Румен Христов (СДС) и Делян Пеевски от ДПС внасят проекторешение за вдигане на забраната за внос на зърно от Украйна, Тодор Джиков, който е бивш шеф на Асоциацията на картофопроизводителите обяви, че браншът му излиза на протест. Във "Фейсбук" той уточни, че Националната асоциация на картофопроизводителите дори е "готова да обяви гражданско неподчинение и провеждане на активни стачни действия през следващата седмица". Самият Джиков беше заместник- министър на земеделието в излъченото от Румен Радев последно служебно правителство.

Още преди 6 дни стачна готовност обяви и Националната асоциация на овцевъдите и козевъдите, чийто председател е Симеон Караколев. Името му нашумя това лято покрай инициативата му за изграждане на най-високия пилон в страната (111 м) с българския трибагреник. Впоследствие стана известно, че съоръжението е получило дарения от 144 хил. лв. от служебното правителство на Румен Радев. Даренията дойдоха от 6-те горски предприятия, Българската банка за развитие, както и три транспортни държавни дружества - "Ръководство на въздушното движение", "Пристанище Бургас" и Национална компания "Железопътна инфраструктура".

Йотова добави, че има насъскване на производители срещу преработватели, като е необходим консенсусен вариант чрез диалог и предварителен анализ.

Вчера, Георги Койнов, финансов директор на преработвателно предприятие, заяви пред Би Ти Ви, че пет месеца, след като беше въведена забраната за внос на зърно от Украйна, вече всички знаят, че тя не е дала никакъв резултат.

"Не реши нито един проблем на земеделците, а напротив - беше само в ущърб на преработвателите, респективно донесе по-малко добавена стойност, която остана в България", обясни Койнов.

Анатемосването на зърнопроизводителите и на земеделските производители ще доведе до пагубни резултати, от които ще страдат гражданите, смята тя.

„Няма да участваме в националния протест в понеделник, защото сме в края на веригата зърно-брашно-хляб. Зърнопроизводството е структурално определящ отрасъл в селското стопанство. Благодарение на зърнопроизводителите България прескочи продоволствената криза, която засегна целия свят преди 3 години. Българските зърнопроизводители получават между два и три пъти по-малко субсидии спрямо европейските държави. Това не бива да се забравя нито от институциите, нито от обществото. Ако някъде има порочни практики, контролните органи трябва да си свършат работата", обясни още Кукушева.

По думите й украинската сделка не касае хлебопроизводителите, защото произвеждат хляб единствено и само от българска пшеница.

„Ако в България е влизала пшеница по време на транспортната сделка, тя е използвана единствено и само за производство на фуражи. Да вярваме, че от Украйна ще влиза стока без пари, е повече от наивно и смешно. Ние имаме достатъчно земеделска продукция, с която да обезпечим своето национално производство", поясни Кукушева.

„Тук е мястото да заявя, че Асен Василев е първият и единствен български финансов министър, който удържа и въведе социалната мярка - нулево ДДС на хляба", каза още председателят на Националния браншови съюз.

Това заяви историкът проф. Веселин Янчев по време на представянето на книгата си „Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание“ във Военния клуб в София. На събитието присъстваха видни историци, интелектуалци, офицери от резерва и др., имащи отношение към установяване на историческата истина за Септемврийското въстание в България.

Събитието беше открито от доц. Момчил Дойчев, ръководител на департамент "Политически науки" в НБУ и съпредседател на Атлантическия съвет на България. Той очерта основните приноси на книгата на проф. Янчев.

"Това, което мога да кажа, е, че проф. Янчев иноваторски е подходил, за разлика от предишните идеологизирани комунистически интерпретации. Той разглежда събитията ден по ден въз основа на документи. Той анализира процесите на базата на фактологията, а не на базата на една изкривена идеологизирана представа. Новаторското в неговия подход е свързано с това, че той не разглежда както комунистическата историография това "всенародно въстание", а го разглежда ден по ден въз основа на един институционален подход. Всяка дума от заглавието на книгата е абсолютно точна. Ръководейки се от този подход, проф. Янчев разглежда тези събития и в една правна рамка", изтъкна доц. Дойчев.

По думите му целта на проф. Янчев е да установи доколко политическите институции на Царство България действат легитимно спрямо този метеж, който иска да събори държавно установения ред и чрез терористични средства да установи диктатура, посредством поръчителството на една чужда държава, която е решила да установи нов световен ред на базата на комунистическата утопия.

"Всичко това, в един контекст на строго научен подход, който избягва всякакви идеологизации, според мен това е най-ценното. Този подход е най-близо до историческата истина, защото се основава на фактите", категоричен бе изследователят.

Събитието продължи със слово на автора на книгата - проф. Веселин Янчев. Той подчерта, че книгата му не е замислена като изследване на Септемврийското въстание като такова - като преломно политическо-обществено явление, с невероятни последици върху българския политически, обществен, стопански и културен живот.

"Тя е третата поред книга от едни мои занимания за ролята на армията във вътрешнополитическия живот на България. Моят интерес се насочи именно към тази сфера, която остава скрита за обществото, дори за хората, ангажирани в армията. За мен беше важно да разбера как армията гарантира реда в обществото по време на кризи. Изненада ме цялата тази митологема, създадена за българската държава като едва ли не зле организирана, хаотично действаща. Оказва се, че българската държава и българската армия взаимства най-добрите нормативни документи и практика от Европа, свързани с гарантиране на вътрешния ред и сигурността в страната. Армията се придържа към установените правила в голяма степен. Разбира се, от една страна са нормативните документи, конституционното устройство на държавата, но от друга страна са практическите действия на армията. Ако искаме да градим правова държава, ние трябва да се върнем именно към тези проблеми", смята ученият.

"След 9 юни 1923 г. - един класически военен преврат, извършен от армията - нещата стигнаха до последващите събития, до септември 1923 г. и периодът след това. Моят замисъл беше да проследя чисто военния аспект на този конфликт, за да видя действията на министерството, на щаба на армията и др. Когато наредих пъзела, свързан с действията на армията срещу опита за установяване на работническо-селско, комунистическо управление в България, се оказа, че това е едната страна на въпроса. Очевидно приближаването към обективността за случилото се, трябваше да представи и другата гледна точка. Тази на хората, поставили си за цел да променят обществено-политическия строй в България. Тук вече трябваше да се видят действията на БКП, на тесните социалисти, на ръководителите от Москва, на Комунистическия интернационал на ЦК на Руската комунистическа партия и въобще цялостната тенденция в развитието на комунистическото движение в Европа след края на голямата война. Периодът за работа по темата беше удължен, но аз съм изключително доволен заради работата с архивните документи на Коминтерна, документите от архива на ЦК на БКП", каза още проф. Янчев.

Историкът наблегна на обстоятелството, че е успял да направи едно по-задълбочено изследване на архивните процеси.

"Оказа се, че физическото разгромяване на въстанието през септември 23 г. не слага реално край на проблема, защото идеята за вдигане на ново въоръжено въстание веднага е подета от Васил Коларов и Георги Димитров. Неистов е техният стремеж да не бъдат порицани от Москва и да намерят своето място вече извън България. Комунистическият интернационал се ангажира пряко с подготовката и организирането на въоръжено народно въстание в България, което се отлага за пролетта. Тече през цялото време едно перманентно напрежение и подготовка в главите на привържениците на революцията в по-голяма степен, отколкото в публичното пространство", отбеляза той.

Политологът проф. Татяна Дронзина, която също взе участие в мероприятието, изрази интересна теза относно книгата на проф. Янчев. Според нея това е едно от най-солидните изследвания в последните десетилетия.

"Навършват се 100 г. от една кървава трагедия, която раздели българите за десетилетия наред. Аз ще позволя да задам въпроса - какви политически и етически дилеми пораждат събитията от септември 1923 г.? Мисля, че Септемврийското въстание ни доведе до една ситуация, в която България стана жертва на политически решения, взети изцяло извън нея, на една дълбока бразда, която беше прокарана в сърцето на една нация. Българската общност беше разделена. Насилието беше въведено в българския политически живот като метод за решаване на вътрешнополитически проблеми", заяви проф. Дронзина.

Тя допълни, че и учените, и политиците дължат на българите цялата истина за въстанието. Според нея трябва да включим тази истина в учебниците по история, иначе ще получим едни изгубени, изпаднали поколения, които няма да могат да бъдат полезни нито на себе си, нито на страната си, нито на Европа.

"Септемврийското въстание поражда в голяма степен въпроса можем ли и способни ли сме да прощаваме. Различните култури имат различни начини на помирение. Азиатската култура налага като метод на помирение забравата. Африканската налага да бъдеш на страната на по-слабия, а европейската политическа култура налага най-напред да бъде казана истината, а едва след това да има покаяние и прошка.

Септемврийското въстание беше едно събитие, наложено отвън. По решение на българите може да се направи една преоценка и преосмисляне", подчерта тя.