„Фючърсите за октомври са малко плашещи вече виждаме и такива около 1000 долара за тон дизел и бензин. Ако се задържи тази цена тогава с 99% ще виждаме цени, които започват с тройка“, смята експертът.

По думите му поскъпването на горивата се дължи на международни фактори.

„Основните производители на нефт в световен мащаб гонят едно желание да видят по-висока цена на барела, което е нормално“, посочи Хаджидимитров.

"Получи се стрес на пазара, който борсите само чакаха. В момента цените са между 2,85 и 2,95 лева за литър", отбеляза специалистът.

Хаджидимитров не очаква да се стигне до цени от 4 лева. Според него такава цена би могла да бъде факт, ако барелът достигне 150 долара.

„Това противоречи на нашите виждания и трябваше да се оттеглим“, категоричен бе той.

„В конституционните промени ни смущава, че вместо да има ограничаване на властта на главния прокурор се стигна до разширяване на неговите правомощия“, посочи Величков.

По думите му се чака доклад на Венецианската комисия, който на 6 октомври ще даде становище по проекта за нова Конституция.

„Президентът крие своята Конституция, като някой партизански позив и ние не може да разберем защо, след като в НС има вече внесен проект, той не внесе своя, дори да е конкурентен“, каза Величков.

Той посочи, че няма да работят с партии, а ще бъдат критични към тях.

Академик Денков взе много правилна позиция, той се опитва да разговаря, опитва се най-вече да разчлени тези проблеми, които различните браншове дават, различните типове производители - и да реши за всеки един от тях по-отделно. Докато популистите, от друга страна, се опитват да тотализират, да го представят като едно цяло и да искат, разбира се, оставки. Това заяви в предаването „Пресечна точка” антропологът професор Ивайло Дичев по повод  ситуацията с протестите на земеделците, които блокираха страната. 

Той коментира и думите на премиера Денков, който сравни земеделците с терористи. "Вече стана някаква традиция у нас да обсъждаме кой какво казал, кой се извинил, кой му отговорил. Това сега не знам доколко е важно. Терористи в случая е някаква фигура. Може би премиерът е малко изнервен, доста тежко му е в момента, но това, което правят протестирищите, е точно тероризъм. Те щантажират правителството, като взимат за заложници всички нас - гражданите на държавата. Не мога да разбера защо в тази страна се позволява на някакви хора да протестират с тежки машини. Нека да протестират, нека да излязат на площада, както всички ние сме излизали, да скандират, да издигат лозунги. Но това да отидеш там с трактори, с комбайни.

Откъде накъде е това нещо? Мисля, че това с машини да се протестира е малко на границата на демокрацията", подчерта антропологът.

По думите му в случая с коментарите за това какви коли карали земеделните - не става въпрос за пари, изкарани с частен бизнес. "Това може да е подразнило земеделците, но става дума за хора, които разчитат на огромни държавни субсидии, за облекчения. Ако следите медиите, виждате какви само невероятни неща има за тях. Примерно намаление на ДДС, връщане на акцизите за гориво и какво ли не. И затова и казах, тотализиране. Популистите превръщат всичко това в един тотален проблем. А вътре в него има най-различни интереси и най-различни хора, най-различни видове хора. Академик Денков това се опита да покаже. Има няколко, не знам колко фамилии са те, които владеят огромната част от зърнодобива у нас", посочи Дичев. 

На въпрос каква е ролята на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който от началото на протестите  критикува подхода на премиера, че не бил достатъчно диалогичен с протестиращите земеделци, Дичев беше категоричен: "В момента просто му се вдига, както се казва, топка на воле. Точно преди изборите. Нинова дори за подозря, че той лично е организирал тези протести. Аз не знам такова нещо, не мога да прецена. Но в момента от него зависи дали ще устои тази ротационна коалиция. И той, особено ако получи добри резултати на местните избори, което е доста вероятно, ще започне да иска някакви неща - министри, преформулиране на управлението. Тоест  цялата коалиция в момента се държи на добрата воля на Бойко Борисов, който между другото се представя като един добронамерен човек, диалогичен. Ние много добре си спомняме как управляваше той. Той отстъпваше всеки път, когато трима души излязат на площада". 

Най-голямата атомна централа в Европа беше завзета от руските сили през март миналата година. Украйна и Русия се обвиняват взаимно в обстрел в района на съоръжението, а МААЕ се опитва да установи механизъм за безопасност, с който да се предотвратяват инциденти, отбелязва агенцията.

"Досега видяхме известно подобрение, но ситуацията продължава да е изключително крехка", каза Гроси. Според него към момента няма обстрели по Запорожката АЕЦ.

"Все пак внимателно претеглям думите си", добави той.

МААЕ смята, че един от шестте реактора трябва да бъде поддържан в режим на горещо спиране, за да произвежда пара, необходима за ядрената безопасност, включително за обработката на течни радиоактивни отпадъци в резервоарите за съхранение, посочва Ройтерс.

Ръководителят на международната агенция възнамерява тази седмица да се срещне с руска и с украинска делегация в кулоарите на Общото събрание на ООН, за да дискутира с тях безопасността на атомната централа.

Коментарът му идва на фона на недоволството на множество сектори и настоявания за оставката на земеделския министър Кирил Вътев.

Зърнопроизводителите са недоволни заради отмяната на забраната за внос на украинско зърно. Според бранша заради количествата, които влизат у нас от Киев, голяма част от продукцията залежава по складовете. Костурков обаче не е съгласен. Според него производството на зърно у нас е четири пъти по-голямо от потреблението, а производството на слънчоглед - два пъти по-малко от нужното на преработвателите. 

“Не е редно тези преработватели да остават без суровина”, смята зам.-председателят на ресорната комисия в НС. 

Той допълни, че Украйна е впрегнала цялата си мощност да преработва слънчоглед, което означава, че нямат големи количества за износ. Костурков прогнозира поевтиняване на олиото у нас и заяви, че не вижда проблем когато нямаш суровина, да я внесеш.

Според Росен Костурков в Народното събрание държавата е взела правилната позиция като е премахнала забраната за внос. По думите му това показва, че в управлението няма разнобой.

"Имаме рекордна реколта слънчоглед за тази година, с около 8% по-висока от средната за последните 5 години. И да спрем да внасяме, цената продължава да се движи от международните тенденции. Това е болката. Решението очевидно не е спирането на вноса. Имахме спрян внос 5 месеца. Цените понякога вървят надолу, понякога нагоре. Ситуацията е такава: цената на слънчогледа падна дори след забраната мисля, че със 7-8%, а от пиковете от миналата година падна с 60%", добави той.

"Държавата трябва да помага, когато има шок, но трябва да помага прецизно с хирургически инструмент", смята Богданов.

"Протестът не е само на зърнопроизводителите. Не приемаме думите на министър-председателя. Никога не сме отказвали диалога. Идваме с тракторите за диалог. Изявявали сме желание за тези разговори, но до момента не сме стигнали до нищо конкретно. Политическият момент въобще не е на дневен ред. Такова заиграване няма", каза от своя страна Георги Стоянов, председател на Българския фермерски съюз.

"Нашият проблем е чисто икономически, политическата окраска, която се опитват да придадат, не е правилна за нас. Противопоставят ни сектор срещу сектор. Държавата трябва да ограничи вноса от Украйна, поне временно докато продадем продукцията си", коментира Преслав Борисов, зърнопроизводител и бивш зам.-министър на земеделието.

"Имаме рекордна реколта слънчоглед за тази година, с около 8% по-висока от средната за последните 5 години. И да спрем да внасяме, цената продължава да се движи от международните тенденции. Това е болката. Решението очевидно не е спирането на вноса. Имахме спрян внос 5 месеца. Цените понякога вървят надолу, понякога нагоре. Ситуацията е такава: цената на слънчогледа падна дори след забраната мисля, че със 7-8%, а от пиковете от миналата година падна с 60%", добави той.

"Държавата трябва да помага, когато има шок, но трябва да помага прецизно с хирургически инструмент", смята Богданов.

"Протестът не е само на зърнопроизводителите. Не приемаме думите на министър-председателя. Никога не сме отказвали диалога. Идваме с тракторите за диалог. Изявявали сме желание за тези разговори, но до момента не сме стигнали до нищо конкретно. Политическият момент въобще не е на дневен ред. Такова заиграване няма", каза от своя страна Георги Стоянов, председател на Българския фермерски съюз.

"Нашият проблем е чисто икономически, политическата окраска, която се опитват да придадат, не е правилна за нас. Противопоставят ни сектор срещу сектор. Държавата трябва да ограничи вноса от Украйна, поне временно докато продадем продукцията си", коментира Преслав Борисов, зърнопроизводител и бивш зам.-министър на земеделието.

Това заяви икономистът от БАН Гарабед Минасян за "Твоят ден".

"Има едно основно благо за производителите - да имат осигурен пазар. Ако няма външни въздействия върху пазара, можеш да си правиш, каквото си искаш. Протестът е колкото обясним, толкова и странен. Имаше уверение, че цените не се увеличават, когато останат сами на пазара, но от друга страна водещото в инфлацията са цените на храните и в ресторантите. Как има уверение, че цените не се увеличават, а именно тези на хранителните стоки дърпат инфлацията нагоре?", попита той.

По думите му зърното идва от страна в специално положение - Украйна. "Ако то не се приеме, страната ще пострада. Зърнопроизводителите опонират на силата, като блокират с големи селскостопански машини пътищата", смята Минасян.

От своя страна икономистът Михаил Кръстев смята, че протекционистките политики ще навредят на икономиката и на потребителите. "Проблемът идва от това, че някой е решил да налага забрана, с която да създаде очаквания у производителите, че реколтата им ще бъде продадена на определена от самите тях цена. А всъщност цената се определя на конкурентен пазарен принцип. Въвеждайки протекционизъм, правим земеделците зависими. Има риск да претърпят сериозни финансови щети", обясни той.

Според него е абсурдна идеята да се слагат специални етикети на стоките от Украйна. "Няма дългосрочна визия за целия икономически сектор - колко се произвежда и достатъчно ли е то? Целият произведен слънчоглед стига за 50% от капацитета на преработване", посочи Кръстев. 

Това сподели в ефира на предаването „Говори сега“ по БНТ Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП (S&D) и началник на кабинета на президента Румен Радев в периода 2017-2019 г. 

„Ако някой е бил достатъчно наивен да вярва, че може да изтъргува срещу падането на мораториума за украинското зърно влизането на България в Шенген, това си е за негова сметка. България прави големи отстъпки, на моменти – исторически компромиси – и не получава нищо. Помните компромиса по повод българското вето върху преговорите със Северна Македония. Той доведе само до нови гаври с България в Скопие и до пребити наши сънародници и футболни запалянковци там. Не получихме нищо. Сега пада мораториумът върху вноса на украинско зърно и отново не получаваме нищо.“

Иво Христов коментира и предстоящите протести на земеделски производители. По думите му, целият ресурс на проправителствената пропаганда е насочен към това да бъдат дамгосани един малък кръг зърнопроизводители, обидно наричани „зърнари“, които действително получават огромни субсидии, за да бъдат противопоставени на целия останал български народ.

„Сякаш останалите българи би трябвало по подразбиране да са доволни от това, че в страната ще влезе украинско зърно. Кабинетът действа на принципа „Бедни-богати“, „Разделяй и владей“. Реално проблемът е съвсем друг“, смята Христов. 

„Първо, зърнопроизводителите не са само тази шепа хора, а още хиляди други, които работят в сектора. Второ, хляб консумираме абсолютно всички ние, 7 милиона българи, и не е без значение дали ядем добруджански хляб, или хляб от украинските поля, където се водят сражения със снаряди с обеднен уран (склад с такива снаряди бе взривен в началото на лятото в Западна Украйна). Не е без значение дали ядем ГМО продукти, за каквито в Украйна забрана няма, или ядем български продукти, от българска земя. 

Само ние се отказахме от забраната за внос на украинско зърно. Другите непосредствени съседи на Украйна не го направиха. Нима страни, които имат ясно разбиране за своя национален интерес, като Унгария, Словакия, Румъния включително и Полша – най-близкият съюзник на Украйна в тази война, по-зле съзнават залога на проблема, отколкото нашите сглобкаджии?“, попита риторично евродепутатът. 

Според Иво Христов внушението, че цените ще паднат поради конкуренцията на вноса, е съвършено необосновано: „Цената на олиото падна, СЛЕД като бе въведен мораториумът, т.е. когато отпадна конкуренцията на украинския слънчоглед на българския пазар. Пропагандата ни пробутва контраистини“, каза той. 

Евродепутатът в на мнение, че политиката на правителството по отношение на „Лукойл“ също не е продиктувана от българския, а от украинския интерес.

„Единственият ефект ще бъде унищожаването на бизнес модел, по който устойчиво се развива българската икономика в последните десетилетия. Вариантите са или да се използва друг петрол, ако това е възможно от технологична гледна точка, или производството да обрастне с триъгълни схеми на доставки на същия руски петрол, през други доставчици (тоест – оскъпен), или „Лукойл“ да затвори врати. И при трите варианта цените ще растат, което и бездруго вече е факт“, категоричен бе Христов. 

По думите му, в сервилното си усилие да обслужат властта българските медии и проправителствени всичколози стигат до словотворчески гърчове. 

„Какво значи „некоалиция“, „сглобка“ и т.н.? Това е чисто и просто дясна коалиция, коалиция на войната, която не обслужва българския национален интерес. Коалиция, която, за краткото време, в което управлява, успя да ни лиши от ядрените реактори от АЕЦ „Белене“, като ги продаде на Украйна и обрече българската ядрена енергетика. Коалиция, която разстройва схемите за доставка на петрол, снема мораториума за внос на украинско зърно. Къде точно е успяла тази коалиция?“

Според евродепутата истинската цел на обсъжданата реформа в Конституцията е тоталното преяждане с власт. Христов е на мнение, че лишаването на президентската институция от правомощия по никакъв начин не решава структурните промени на българския политически живот, а именно – загубата на легитимност на управлението. 

„Все по-малко хора гласуват, а малцината гласували биват разочаровани, тъй като гласуват за едно, а получават друго. Партии, които до вчера са се сочили с пръст и са заявявали, че нищо не може да ги събере, днес са в коалиция.“

На въпрос на водещата дали изказването на президента Румен Радев на Шипка е заявка за създаване на партия Христов отговори: 

„Не съм чувал президентът пряко да е правил заявка за създаването на движение. Необходимост от такава партия има, нужна е алтернатива на сегашното управление. Когато и да бъде създадена, ще бъде добре дошла. 

На Шипка президентът формулира очакването на българския избирател. Виждаме, че вече малцина отиват до урните. Виждаме всеобщото възмущение от сегашното управление и гневната реакция на проекта за промени в Конституцията, който предвижда не само смяна на националния празник, т.е. – пренареждане на историческия разказ – но възможност България да бъде управлявана от хора с двойно, тройно и прочее гражданство“, каза още евродепутатът. 

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:

https://www.socialistsanddemocrats.eu/