Въпреки че глобалният дълг отчете нов значителен спад през 2022 г., той все още е висок, като устойчивостта на дълга остава проблем, се казва в актуализираната база данни за глобалния дълг на МВФ.

Глобалното бреме на дълга намалява за втора поредна година, въпреки че остава над вече високото си ниво отпреди пандемията, според последната актуализация. Общият дълг възлиза на 238% от глобалния брутен вътрешен продукт през миналата година, с 9 процентни пункта повече от 2019 г. В щатски долари дългът възлиза на 235 трилиона долара, или с 200 милиарда долара над нивото си през 2021 г.

Данните за България

Според МВФ дългът на централното правителство (процент от БВП) е 31,44% (27 млрд. долара от от 86 млрд. долара номинален БВП за 2022 г.), с което бележи леко понижение от 31,55% за 2021 г.

Дългът на сектор "Държавно управление" (% от БВП) е около 33,71% в сравнение с 33,45% за предходната година.

Съотношение дълг/БВП е 23,1% и e сравнително ниско за Европейския съюз. Номиналния брутен вътрешен продукт (БВП) достига 165,38 млрд. долара, увеличение от 139,01 млрд. долара през 2021 г.

Политиците трябва да бъдат непоколебими

"Политиците ще трябва да бъдат непоколебими през следващите няколко години в своя ангажимент за запазване на устойчивостта на дълга", предупреждават от МВФ.

Въпреки възстановяването на икономическия растеж от 2020 г. и много по-високата от очакваната инфлация, публичният дълг остава упорито висок.

"Фискалните дефицити поддържаха нивата на публичния дълг високи, тъй като много правителства харчеха повече, за да стимулират растежа и да реагират на скоковете на цените на храните и енергията, дори след като прекратиха фискалната подкрепа, свързана с пандемията", се посочва в доклада.

В резултат на това публичният дълг е намалял само с 8% от БВП през последните две години, компенсирайки само около половината от свързаното с пандемията увеличение. Частният дълг, който включва дълга на домакинствата и нефинансовия корпоративен дълг, е намалял по-бързо с 12 на сто от БВП. Спадът обаче не е достатъчен, за да "изтрие" пандемичния скок.

Сили в тенденциите на дълга

Преди пандемията съотношението глобален дълг към БВП се е повишило в продължение на десетилетия. Глобалният публичен дълг се е утроил от средата на 70-те години на миналия век, за да достигне 92% от БВП (или малко над 91 трилиона долара) до края на 2022 г. Частният дълг също се е утроил до 146% от БВП (или близо 144 трилиона долара), но за по-дълъг период от време между 1960 г. и 2022 г.

МВФ отбелязва, че Китай е изиграл централна роля в увеличаването на глобалния дълг през последните десетилетия, тъй като заемите са изпреварили икономическия растеж. Дългът като дял от БВП се е повишил приблизително до същото ниво като в Съединените щати, докато в доларово изражение общият дълг на Китай (47,5 трилиона долара) все още е значително под този на Съединените щати (близо до 70 трилиона долара). Що се отнася до нефинансовия корпоративен дълг, делът на Китай от 28% е най-големият в света.

Дългът в развиващите се страни с ниски доходи също е нараснал значително през последните две десетилетия, макар и от по-ниски първоначални нива. Въпреки че нивата на дълга им, особено на частния дълг, остават средно сравнително ниски в сравнение с напредналите и нововъзникващите икономики, темпът на тяхното нарастване след глобалната финансова криза създаде предизвикателства и уязвимости. Повече от половината от развиващите се страни с ниски доходи са в дългови затруднения или са изложени на висок риск от такива, а около една пета от нововъзникващите пазари имат държавни облигации, търгуващи на затруднени нива.

Справяне с уязвимостта на дълга

Правителствата трябва да предприемат спешни стъпки, за да помогнат за намаляване на уязвимостта на дълга и да обърнат дългосрочните тенденции, подчертават от МВФ.

За дълга на частния сектор тези политики биха могли да включват бдителен мониторинг на дълговата тежест на домакинствата и нефинансовите корпорации, както и свързаните с тях рискове за финансовата стабилност.

По отношение на уязвимостта на публичния дълг, изграждането на надеждна фискална рамка може да ръководи процеса за балансиране на нуждите от разходи с устойчивостта на дълга.

За развиващите се страни с ниски доходи подобряването на капацитета за събиране на допълнителни данъчни приходи е от ключово значение. За тези с непоносим дълг също е необходим всеобхватен подход, който включва фискална дисциплина, както и преструктуриране на дълга съгласно общата рамка на Групата на двадесетте (Г-20) – многостранният механизъм за опрощаване и преструктуриране на държавен дълг – когато е приложимо, както е отбелязано в априлската Световна икономическа перспектива.

"Важно е, че намаляването на дълговото бреме ще създаде фискално пространство и ще позволи нови инвестиции, което ще помогне за насърчаване на икономическия растеж през следващите години. Реформите на трудовите и продуктовите пазари, които повишават потенциалното производство на национално ниво, биха подкрепили тази цел. Международното сътрудничество в областта на данъчното облагане, включително въглеродното данъчно облагане, би могло допълнително да намали натиска върху публичното финансиране", се казва в доклада.

Според Bloomberg това е много по-дълго, отколкото много западни служители очакваха в началото на тази година. Но бавният напредък в контранастъплението на Украйна през последните месеци намали очакванията.

„Представителите на Г-7 обсъдиха мрачната перспектива по време среща в кулоарите на Общото събрание на ООН в понеделник вечерта и се съгласиха, че конфликтът вероятно ще продължи в средносрочен до дългосрочен план“, каза пред изданието високопоставен служител на Държавния департамент на САЩ, пожелал анонимност .

Западът трябва да вземе това предвид, когато планира по-нататъшна финансова и военна подкрепа за Украйна, пише агенция УНИАН. Западът трябва да гарантира, че имперските амбиции на Владимир Путин ще се провалят, пише Sky News.

Украинският президент Володимир Зеленски призова световните лидери, събрали се в Общото събрание на ООН, да останат единни срещу нахлуването на Русия в страната му и посочи, че Москва трябва да бъде отблъсната, така че светът да може да се насочи към решаване на належащи глобални предизвикателства. Зеленски обвини Русия в отвличане на украински деца. През март Международният наказателен съд издаде заповед за арест на руския президент Владимир Путин по подозрение в незаконно депортиране на деца от Украйна.

В речта си Шолц се обяви и за реформа на Съвета за сигурност на ООН, който е блокиран от дълго време.

„Агресивната война на Русия причини огромни страдания не само в Украйна. Хората по целия свят страдат в резултат на инфлацията, нарастващите дългове, недостига на торове, глада и увеличаващата се бедност", отбеляза германският канцлер.

По думите му именно защото тази война има непоносими последици по целия свят, е правилно и уместно светът да се включи в търсенето на мир.

"Но мир без свобода се нарича потисничество. Мир без справедливост се нарича диктатура. И Москва трябва най-накрая да разбере това. Защото нека не забравяме, че Русия е отговорна за тази война и че руският президент е този, който може да я прекрати по всяко време с една-единствена заповед”, категоричен бе Шолц.

Това заяви украинският държавен глава Володимир Зеленски в изказване пред Общото събрание на ООН, цитиран от АП.

Той подчерта, че "терористите нямат право да притежават ядрено оръжие", визирайки Русия и нейната ядрена дейност.

Зеленски посочи, че докато Украйна е решила да се откаже от изграждането на ядрен арсенал, Русия, от друга страна, е запазила своя. Държавният глава обаче добави, че ядрените оръжия не са единственият проблем.

В речта си пред Общото събрание на ООН украинският президент отправи остри критики към Русия, че се опитва да " използва като оръжие" световния недостиг на храна.

Обръщайки се към световните лидери в Ню Йорк, Зеленски заяви, че Москва използва световния недостиг на храна, предизвикан от блокадата на украинското зърно, "в замяна на признаване на част, ако не и на цялата украинска територия, която е завладяла".

Той бе категоричен, че Украйна прави всичко по силите си, за да гарантира, че след руската агресия никой по света няма да посмее да нападне която и да е държава. "Военните престъпления трябва да бъдат наказвани. Депортираните хора трябва да се върнат у дома. А окупаторът трябва да се върне на собствената си територия", заяви държавният глава.

Президентът Зеленски подчерта пред ООН, че с всяко десетилетие Русия започва нова война.

"Части от територията на Молдова и Грузия остават окупирани. Русия превърна Сирия в руини. И ако не беше Русия, там никога нямаше да бъдат използвани химически оръжия. Русия почти е погълнала Беларус, заплашва Казахстан и балтийските държави", каза още той.

Държавният глава припомни, че от началото на пълномащабната агресия Русия е блокирала украинските черноморски и азовски пристанища.

"Нашите пристанища на Дунав все още са мишена за нейните ракети и безпилотни самолети. Русия се опитва да използва недостига на храни на световния пазар като оръжие в замяна на признаване на окупацията на някои, ако не и на всички завзети територии. Русия използва цените на храните като оръжие", подчерта украинският лидер.

Двамата посрещнаха първата си рожба в частна болница в България. Те обявиха, че ще стават родители навръх Великден.

По-късно Лена се отказа и от депутатското си място в 49-ото НС. Лена влезе в парламента като кандидата с най-много преференции в листата на обединението в столичния 24-и избирателен район. Затова решението ѝ да се оттегли от парламента изненада мнозина. Бориславова обаче избра много по-важна кауза в живота - да стане майка.

През месец юли стана ясно, че двойката очаква момиченце.

"Геополитическото напрежение нараства. Глобалните предизвикателства се увеличават. Ние изглеждаме неспособни да отговорим заедно", каза още Гутериш.

"Изправени сме пред редица екзистенциални заплахи: от климатична криза до разрушителни технологии и това става в момент на хаотичен преход", каза генералният секретар. Той уточни, че говори за прехода от Студената война, когато международните отношения бяха гледани през призмата на две свръхсили, към многополюсен свят.

Гутериш осъди инвазията на Русия в Украйна, извършена в нарушение на Устава на ООН. Той предупреди, че светът се нуждае отчаяно от хранителните продукти, които Украйна и Русия произвеждат, за да бъдат стабилизирани пазарите и да се гарантира продоволствената сигурност, предаде БТА.

“Искам да ви уверя, че българското правителство подкрепя Украйна в нейната борба за отстояване на своя суверенитет, независимост и териториална цялост. Ние продължаваме да изразяваме своята солидарност в контекста на усилията на ЕС за търсене на отговорност за извършителите на престъпления против човечеството и военни престъпления на украинска територия”, заяви той.

Атанас Славов обяви, че България е готова да участва във възстановяването на украинската правосъдна система, включително чрез подкрепа за разследване на руските военни престъпления. Той оцени като сходни усилията за въвеждане на антикорупционни мерки в двете страни и изрази желание България да съдейства с обмяна на опит и сътрудничество в тази област.

Министър Славов заяви, че България е подкрепила съдебния иск на Украйна срещу Русия в Европейския съд по правата на човека и е встъпила в делото на Украйна срещу Русия пред Международния съд на ООН.

Също така той информира посланик Илашчук, че България подкрепя Службата на прокурора на Международния наказателен съд и в рамките на силната си подкрепа за тази институция е изразявала своята позиция в полза на универсалността на МНС в борбата с безнаказаността.

Министър Славов заяви, че е в напреднала фаза разработването на промени в Наказателния кодекс, за да може последните изменения в Римския статут на МНС да станат част от българското законодателства и да се преследват новите форми на престъпления. До момента България не се е присъединила към измененията, с които се въвежда дефиниция на престъплението “агресия”,която обхваща хипотезите на действия на агресия без официално обявяване на война, какъвто е и случаят с войната в Украйна.

Атанас Славов и Олеся Илашчук обсъдиха и възможностите за обмяна на опит по отношение на изпълнението от Украйна на критериите за получаване на статут за преговори за присъединяване към ЕС.

По-късно Лена се отказа и от депутатското си място в 49-ото НС. Лена влезе в парламента като кандидата с най-много преференции в листата на обединението в столичния 24-и избирателен район.

Затова решението ѝ да се оттегли от парламента изненада мнозина. 

Бориславова обаче избра много по-важна кауза в живота - да стане майка.

През месец юли стана ясно, че двойката очаква момиченце, пише 24 часа.

Регистрирани за местния вот са 58 партии и 9 коалиции. 'До 23 септември могат да се извършват промени в състава или имената им. Тече регистрация на кандидатите, която ще продължи до 26 септември.

Ще избираме 5053 общински съветници, вече избирателите могат да проверят дали имената им фигурират в списъците за подкрепа на партиите, регистрирани в изборите", обясни тя. 

Попитана как ще изглежда софтуерът на машините, Матева заяви, че има изискване към изпълнителя да предложи два варианта. Изискването на ЦИК е избирателят да не трябва в самото начало да определи в кои и в колко от видовете избори ще гласува, да може да се връща и да променя своя избор.

По думите ѝ ще стане ясно как ще се случи това, след като бъдат проведени преговори с изпълнителя и бъде сключен договор.