... вятърната и слънчевата енергия заедно са произвели достатъчно електроенергия, за да захранят близо 170 милиона домакинства, което е приблизително 85% от всички домакинства в ЕС./БГНЕС
Пазар Полша - Новини
Иво Христов: Кабинетът се опитва да сблъска зърнопроизводителите и народа
Това сподели в ефира на предаването „Говори сега“ по БНТ Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП (S&D) и началник на кабинета на президента Румен Радев в периода 2017-2019 г.
„Ако някой е бил достатъчно наивен да вярва, че може да изтъргува срещу падането на мораториума за украинското зърно влизането на България в Шенген, това си е за негова сметка. България прави големи отстъпки, на моменти – исторически компромиси – и не получава нищо. Помните компромиса по повод българското вето върху преговорите със Северна Македония. Той доведе само до нови гаври с България в Скопие и до пребити наши сънародници и футболни запалянковци там. Не получихме нищо. Сега пада мораториумът върху вноса на украинско зърно и отново не получаваме нищо.“
Иво Христов коментира и предстоящите протести на земеделски производители. По думите му, целият ресурс на проправителствената пропаганда е насочен към това да бъдат дамгосани един малък кръг зърнопроизводители, обидно наричани „зърнари“, които действително получават огромни субсидии, за да бъдат противопоставени на целия останал български народ.
„Сякаш останалите българи би трябвало по подразбиране да са доволни от това, че в страната ще влезе украинско зърно. Кабинетът действа на принципа „Бедни-богати“, „Разделяй и владей“. Реално проблемът е съвсем друг“, смята Христов.
„Първо, зърнопроизводителите не са само тази шепа хора, а още хиляди други, които работят в сектора. Второ, хляб консумираме абсолютно всички ние, 7 милиона българи, и не е без значение дали ядем добруджански хляб, или хляб от украинските поля, където се водят сражения със снаряди с обеднен уран (склад с такива снаряди бе взривен в началото на лятото в Западна Украйна). Не е без значение дали ядем ГМО продукти, за каквито в Украйна забрана няма, или ядем български продукти, от българска земя.
Само ние се отказахме от забраната за внос на украинско зърно. Другите непосредствени съседи на Украйна не го направиха. Нима страни, които имат ясно разбиране за своя национален интерес, като Унгария, Словакия, Румъния включително и Полша – най-близкият съюзник на Украйна в тази война, по-зле съзнават залога на проблема, отколкото нашите сглобкаджии?“, попита риторично евродепутатът.
Според Иво Христов внушението, че цените ще паднат поради конкуренцията на вноса, е съвършено необосновано: „Цената на олиото падна, СЛЕД като бе въведен мораториумът, т.е. когато отпадна конкуренцията на украинския слънчоглед на българския пазар. Пропагандата ни пробутва контраистини“, каза той.
Евродепутатът в на мнение, че политиката на правителството по отношение на „Лукойл“ също не е продиктувана от българския, а от украинския интерес.
„Единственият ефект ще бъде унищожаването на бизнес модел, по който устойчиво се развива българската икономика в последните десетилетия. Вариантите са или да се използва друг петрол, ако това е възможно от технологична гледна точка, или производството да обрастне с триъгълни схеми на доставки на същия руски петрол, през други доставчици (тоест – оскъпен), или „Лукойл“ да затвори врати. И при трите варианта цените ще растат, което и бездруго вече е факт“, категоричен бе Христов.
По думите му, в сервилното си усилие да обслужат властта българските медии и проправителствени всичколози стигат до словотворчески гърчове.
„Какво значи „некоалиция“, „сглобка“ и т.н.? Това е чисто и просто дясна коалиция, коалиция на войната, която не обслужва българския национален интерес. Коалиция, която, за краткото време, в което управлява, успя да ни лиши от ядрените реактори от АЕЦ „Белене“, като ги продаде на Украйна и обрече българската ядрена енергетика. Коалиция, която разстройва схемите за доставка на петрол, снема мораториума за внос на украинско зърно. Къде точно е успяла тази коалиция?“
Според евродепутата истинската цел на обсъжданата реформа в Конституцията е тоталното преяждане с власт. Христов е на мнение, че лишаването на президентската институция от правомощия по никакъв начин не решава структурните промени на българския политически живот, а именно – загубата на легитимност на управлението.
„Все по-малко хора гласуват, а малцината гласували биват разочаровани, тъй като гласуват за едно, а получават друго. Партии, които до вчера са се сочили с пръст и са заявявали, че нищо не може да ги събере, днес са в коалиция.“
На въпрос на водещата дали изказването на президента Румен Радев на Шипка е заявка за създаване на партия Христов отговори:
„Не съм чувал президентът пряко да е правил заявка за създаването на движение. Необходимост от такава партия има, нужна е алтернатива на сегашното управление. Когато и да бъде създадена, ще бъде добре дошла.
На Шипка президентът формулира очакването на българския избирател. Виждаме, че вече малцина отиват до урните. Виждаме всеобщото възмущение от сегашното управление и гневната реакция на проекта за промени в Конституцията, който предвижда не само смяна на националния празник, т.е. – пренареждане на историческия разказ – но възможност България да бъде управлявана от хора с двойно, тройно и прочее гражданство“, каза още евродепутатът.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/
Това сподели в ефира на предаването Говори сега по БНТ
...... да бъде управлявана от хора с двойно, тройно и прочее гражданство“, каза още евродепутатът. За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
Иво Христов: Кабинетът се опитва да сблъска зърнопроизводителите и народа
Това сподели в ефира на предаването „Говори сега“ по БНТ Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП (S&D) и началник на кабинета на президента Румен Радев в периода 2017-2019 г.
„Ако някой е бил достатъчно наивен да вярва, че може да изтъргува срещу падането на мораториума за украинското зърно влизането на България в Шенген, това си е за негова сметка. България прави големи отстъпки, на моменти – исторически компромиси – и не получава нищо. Помните компромиса по повод българското вето върху преговорите със Северна Македония. Той доведе само до нови гаври с България в Скопие и до пребити наши сънародници и футболни запалянковци там. Не получихме нищо. Сега пада мораториумът върху вноса на украинско зърно и отново не получаваме нищо.“
Иво Христов коментира и предстоящите протести на земеделски производители. По думите му, целият ресурс на проправителствената пропаганда е насочен към това да бъдат дамгосани един малък кръг зърнопроизводители, обидно наричани „зърнари“, които действително получават огромни субсидии, за да бъдат противопоставени на целия останал български народ.
„Сякаш останалите българи би трябвало по подразбиране да са доволни от това, че в страната ще влезе украинско зърно. Кабинетът действа на принципа „Бедни-богати“, „Разделяй и владей“. Реално проблемът е съвсем друг“, смята Христов.
„Първо, зърнопроизводителите не са само тази шепа хора, а още хиляди други, които работят в сектора. Второ, хляб консумираме абсолютно всички ние, 7 милиона българи, и не е без значение дали ядем добруджански хляб, или хляб от украинските поля, където се водят сражения със снаряди с обеднен уран (склад с такива снаряди бе взривен в началото на лятото в Западна Украйна). Не е без значение дали ядем ГМО продукти, за каквито в Украйна забрана няма, или ядем български продукти, от българска земя.
Само ние се отказахме от забраната за внос на украинско зърно. Другите непосредствени съседи на Украйна не го направиха. Нима страни, които имат ясно разбиране за своя национален интерес, като Унгария, Словакия, Румъния включително и Полша – най-близкият съюзник на Украйна в тази война, по-зле съзнават залога на проблема, отколкото нашите сглобкаджии?“, попита риторично евродепутатът.
Според Иво Христов внушението, че цените ще паднат поради конкуренцията на вноса, е съвършено необосновано: „Цената на олиото падна, СЛЕД като бе въведен мораториумът, т.е. когато отпадна конкуренцията на украинския слънчоглед на българския пазар. Пропагандата ни пробутва контраистини“, каза той.
Евродепутатът в на мнение, че политиката на правителството по отношение на „Лукойл“ също не е продиктувана от българския, а от украинския интерес.
„Единственият ефект ще бъде унищожаването на бизнес модел, по който устойчиво се развива българската икономика в последните десетилетия. Вариантите са или да се използва друг петрол, ако това е възможно от технологична гледна точка, или производството да обрастне с триъгълни схеми на доставки на същия руски петрол, през други доставчици (тоест – оскъпен), или „Лукойл“ да затвори врати. И при трите варианта цените ще растат, което и бездруго вече е факт“, категоричен бе Христов.
По думите му, в сервилното си усилие да обслужат властта българските медии и проправителствени всичколози стигат до словотворчески гърчове.
„Какво значи „некоалиция“, „сглобка“ и т.н.? Това е чисто и просто дясна коалиция, коалиция на войната, която не обслужва българския национален интерес. Коалиция, която, за краткото време, в което управлява, успя да ни лиши от ядрените реактори от АЕЦ „Белене“, като ги продаде на Украйна и обрече българската ядрена енергетика. Коалиция, която разстройва схемите за доставка на петрол, снема мораториума за внос на украинско зърно. Къде точно е успяла тази коалиция?“
Според евродепутата истинската цел на обсъжданата реформа в Конституцията е тоталното преяждане с власт. Христов е на мнение, че лишаването на президентската институция от правомощия по никакъв начин не решава структурните промени на българския политически живот, а именно – загубата на легитимност на управлението.
„Все по-малко хора гласуват, а малцината гласували биват разочаровани, тъй като гласуват за едно, а получават друго. Партии, които до вчера са се сочили с пръст и са заявявали, че нищо не може да ги събере, днес са в коалиция.“
На въпрос на водещата дали изказването на президента Румен Радев на Шипка е заявка за създаване на партия Христов отговори:
„Не съм чувал президентът пряко да е правил заявка за създаването на движение. Необходимост от такава партия има, нужна е алтернатива на сегашното управление. Когато и да бъде създадена, ще бъде добре дошла.
На Шипка президентът формулира очакването на българския избирател. Виждаме, че вече малцина отиват до урните. Виждаме всеобщото възмущение от сегашното управление и гневната реакция на проекта за промени в Конституцията, който предвижда не само смяна на националния празник, т.е. – пренареждане на историческия разказ – но възможност България да бъде управлявана от хора с двойно, тройно и прочее гражданство“, каза още евродепутатът.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/
Това сподели в ефира на предаването Говори сега по БНТ
...... да бъде управлявана от хора с двойно, тройно и прочее гражданство“, каза още евродепутатът. За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:https://www.socialistsanddemocrats.eu/
ЕК вдигна ембаргото върху вноса на украинско зърно. Унгария, Полша и Словакия го удължиха едностранно
Полското правителство заплаши да наложи своя собствена едностранна забрана - което би нарушило правилата на единния пазар на ЕС.
Примерът последва и Унгария, след като премиерът Виктор Орбан подписа указ, с който да удължи ембаргото. Според унгарския министър на земеделието Ищван Наги ще бъде забранен вносът на 24 украински продукта, чийто списък е публикуван в правителствения вестник. В допълнение към зърнените храни, той включва по-специално месо, яйца, зеленчуци, мед, слънчогледови семки и вино.
Словакия също удължи ограниченията, за да избегне "неоправдания натиск върху пазара в страната и да гарантира интересите на местните производители".
Вносът на украинско зърно, включително пшеница и царевица, беше блокиран от територията на пет източни страни от ЕС - Полша, Унгария, Словакия, Румъния и България - съгласно споразумение, постигнато с Брюксел по-рано тази година. Беше разрешен само транзит до други дестинации. Мерките бяха въведени, за да защитят производителите, които се оплакаха от загуби заради вноса на евтини култури от Украйна.
Сега Украйна ще трябва да предприеме мерки, за да гарантира, че нейният износ на зърно не нарушава съседните пазари, става ясно от изявлението на ЕК. Междувременно изпълнителната власт на ЕС ще се въздържа от налагане на ограничения.
Преди два дни обаче на фона на заплахи от протести на зърнари българският парламент прие да вдигне забраната за вноса на украинско зърно. Правителството заяви, че ембаргото е довело до загуби в държавния бюджет, а освен това според властта позволяването на вноса ще намали инфлацията. Зърнопроизводителите обаче негодуват и готвят масови протести от понеделник. Днес премиерът акад. Николай Денков покани на среща производителите, но заяви, че от тях зависи диалогът да продължи.
Моля, подкрепете ни.
КОМЕНТАРИ
Полското правителство заплаши да наложи своя собствена едностранна забрана
...... негодуват и готвят масови протести от понеделник. Днес премиерът акад. Николай Денков покани на среща производителите, но заяви, че от тях зависи диалогът да продължи.
ЕК съобщи, че няма да удължи временните ограничения за земеделския внос от Украйна
След края на този срок Украйна се съгласява да приложи мерки за избягване на затрудненията на европейския пазар, се отбелязва в съобщението.
Заключението на комисията е, че са отпаднали трудностите, изпитвани доскоро от България, Румъния, Словакия, Полша и Унгария. ЕК и засегнатите държави от ЕС, Украйна и Молдова са постигнали консенсус Киев да въведе в следващите 30 дни лицензи за износ на земеделски стоки. От утре украинската страна ще следи износа на четири групи стоки, за да предотврати изкривяване на пазара в съседните държави от ЕС.
ЕК ще се въздържа от налагане на рестрикции, докато мерките на Украйна са в сила и работят ефективно, се посочва още в съобщението.
Припомняме, че Комисията наложи временните ограничения за украинския внос от 2 май, като преди това засегнатите държави бяха въвели едностранни мерки. При въвеждането на европейските мерки на засегнатите страни бяха изплатени обезщетения.
Моля, подкрепете ни.
КОМЕНТАРИ
След края на този срок Украйна се съгласява да приложи
...... украинския внос от 2 май, като преди това засегнатите държави бяха въвели едностранни мерки. При въвеждането на европейските мерки на засегнатите страни бяха изплатени обезщетения.
Преди три години не съм си представял че ще седя
...... Това обаче не притеснява Шурия Сингх. "Не виждам много професионални недостатъци. С изключение на езика", казва той с усмивка пред ДВ. "И Google Translate помага, разбира се."
Министър председателят на Полша Матеуш Моравецки каза че страната планира да
...... Полша, а местните фермери се оплакват, че срещат трудности при продажбата на произведеното от тях зърно поради пренасищане на пазара и понижаващи се цени. Източник: БТА
Министър председателят на Полша Матеуш Моравецки каза че страната планира да
...... Полша, а местните фермери се оплакват, че срещат трудности при продажбата на произведеното от тях зърно поради пренасищане на пазара и понижаващи се цени.Инфо: БТА
Ниска безработица стотици хиляди свободни места годините на подем
...... пазар наистина е в добро състояние, дори и след кризата с коронавируса, чиито последствия бяха смекчени с помощта на финансови инжекции за особено засегнатите фирми.
Обаждането става факт в 6 30 сутринта на 24 февруари
...... печели от работата си. Володимир обаче посочва, че той и съпругата му печелят повече, отколкото в Украйна, въпреки че все още парите не им достигат.
Сръбският вицепремиер и министър на енергетиката Зорана Михайлович заяви днес
...... договор с Газпром, Зорана Михайлович посочи, че един от вариантите е продължаването на досегашния договор до края на годината, вместо сключването на нов дългосрочен договор.
Полша очаква рискове на газовия пазар до одобрението на Северен
...... да ускори зеления преход, само ще го направи по-скъп“, каза Москва. „Изглежда системата е достигнала такова ниво, че се нуждае от допълнителни механизми за контрол“.
По долу ще видите част от най важните събития по света които
...... централна банка очаква икономиката на страната да Въпреки постоянните затруднения при доставките на суровини и проблемите с намирането на персонал повечето компании се развиват добре.
Ниска безработица стотици хиляди свободни места годините на подем
...... пазар наистина е в добро състояние, дори и след кризата с коронавируса, чиито последствия бяха смекчени с помощта на финансови инжекции за особено засегнатите фирми.
Евтини яйца от Полша със съмнително качество и охладено агнешко
...... на агнешкото месо. Българското агнешко месо е със син печат, а вносното с червен. От миналата година е разрешено купуването на месо директно от ферма.
Вицепремиерът и министър на туризма Марияна Николова откри българско туристическо
...... посочи още, че това ще допринесе за увеличаване на туристообмена между двете страни, и допълни, че България е един изключително атрактивен пазар за полските туристи.
Икономиките а заедно с тях и капиталовите пазари по целия
...... ревизионни и инвестиционни комисии. Заемал е редица експертни длъжности, включително съветник на президента на Република Полша и съветник на председателя на Комисията за енергийно регулиране.
Складът Amica в покрайнините на Вронки малък град в Западна
...... ще освободи стотици хиляди хора за други работни места. Тя може да окаже огромно въздействие“, смята Витолд Орловски, главен икономически съветник в PwC в Полша.
Най малко 100 тона пилешко месо със салмонела от Полша са
...... да кажа коя е", посочи д-р Стоева.Салмонелата не е устойчива на високи температури и ако месото е топлинно обработено, риск от зараза няма, казва експертът.
Най малко 100 тона пилешко месо със салмонела от Полша са
...... потребители, предаде БНР.Още по тематаКак да се предпазим от салмонела?Заразени със салмонела млека е имало още през 2005 г.Салмонела в 3 детски градини в София
Представителите на енергийния сектор на Полша призоваха за цялостна промяна
...... PSE, като заяви, че много страни не са готови да го дискутират, „въпреки че законодателството на ЕС го превръща във фундамент за трансграничната пазарна ефективност".
Над 70 млн литра българско вино са изнесени през миналата
...... на железопътния транспорт, логистиката, енергетиката, хранително-вкусовата промишленост, машиностроенето, иновациите, медицината и медицинските изделия и други.В бизнес мероприятието се включиха и повече от 100 български фирми.