"Днес Министерският съвет ще приеме този меморандум", категоричен бе Вътев.

"Разговори с премиера на Украйна се водят, те са перманентна практика, откакто стои темата за вноса на земеделски продукти от Украйна. Официално има решение да се продължи със забраната на четирите досега забранявани култури, да се договарят квоти. Другите три култури не ни касаят. Нас ни касае слънчогледът, нерафинираното олио, сухото мляко и мед", посочи той.

Правителството настоява за контрол на износа от Украйна на тези четири продукта – слънчоглед, нерафинирано олио, сухо мляко и пчелен мед, отбеляза още министърът на земеделието.

По думите му има период от един месец, в който да се договорят квотите за лицензионните режими.

От останалите искания на земеделците няма нищо, което да е под въпрос като изпълнение, смята Вътев.

На въпрос защо у нас е било гласувано решението за отпадане на забраната за внос на украинско зърно преди тя така или иначе да отпадне официално на европейско ниво, земеделският министър каза следното:

"Не знам дали някой го направи нарочно, дали е обмислено, дали е било толкова спешно да се направи. Това решение е взето с идеята да бъде полезно за България. Може да е "изтъргувано", може да е договорено. В кабинета няма нито един безотговорен човек", добави Вътев, според когото "Денков и Габриел са голям късмет за България".

"Най-големите нямат трактори на Долни Богров. Те са си самодостатъчни. Казвам, че ги няма на протеста. Но българското земеделие е в насипно състояние. Всеки се бори да оцелява сам. Всички средни и малки имат огромен проблем", заключи земеделският министър.

Проблемите на животновъдите, производителите на пчелен мед, както и на всички други земеделски производители са натрупани в продължение на много години, отбеляза още той, като попита "кой проблем се реши", след като толкова години се водят разговори с браншови организации.

“Искам да ви уверя, че българското правителство подкрепя Украйна в нейната борба за отстояване на своя суверенитет, независимост и териториална цялост. Ние продължаваме да изразяваме своята солидарност в контекста на усилията на ЕС за търсене на отговорност за извършителите на престъпления против човечеството и военни престъпления на украинска територия”, заяви той.

Атанас Славов обяви, че България е готова да участва във възстановяването на украинската правосъдна система, включително чрез подкрепа за разследване на руските военни престъпления. Той оцени като сходни усилията за въвеждане на антикорупционни мерки в двете страни и изрази желание България да съдейства с обмяна на опит и сътрудничество в тази област.

Министър Славов заяви, че България е подкрепила съдебния иск на Украйна срещу Русия в Европейския съд по правата на човека и е встъпила в делото на Украйна срещу Русия пред Международния съд на ООН.

Също така той информира посланик Илашчук, че България подкрепя Службата на прокурора на Международния наказателен съд и в рамките на силната си подкрепа за тази институция е изразявала своята позиция в полза на универсалността на МНС в борбата с безнаказаността.

Министър Славов заяви, че е в напреднала фаза разработването на промени в Наказателния кодекс, за да може последните изменения в Римския статут на МНС да станат част от българското законодателства и да се преследват новите форми на престъпления. До момента България не се е присъединила към измененията, с които се въвежда дефиниция на престъплението “агресия”,която обхваща хипотезите на действия на агресия без официално обявяване на война, какъвто е и случаят с войната в Украйна.

Атанас Славов и Олеся Илашчук обсъдиха и възможностите за обмяна на опит по отношение на изпълнението от Украйна на критериите за получаване на статут за преговори за присъединяване към ЕС.

В официално изявление Министерството на отбраната на Азербайджан заяви, че използва прецизни оръжия срещу „изключително законни военни цели и военна инфраструктура“. На свой ред външното министерство на Баку посочи, че единственият начин за постигане на мир в Карабах е пълното изтегляне на арменската армия от региона и разпускането на "марионетния режим" в Нагорни Карабах. 

Отвърна военното министерство в Армения, според което на територията на Карабах няма арменски военни сили. От Министерството на външните работи посочват, че атаката от азербайджанска страна е "мащабна агресия". 

Руското външно министерство обяви, че избухването на военни действия е безпочвено и призова за прекратяване на огъня и дипломатическо решение на ситуацията. 

Турция подкрепи Азербайджан. За Турция Азербайджан е основният партньор в Южен Кавказ. През 2020 г., по време на Втората карабахска война, Турция по всякакъв начин помогна на Азербайджан, който използва турски дронове срещу арменските въоръжени сили.

Посочва се, че назначението на Иванова е по общо съгласие с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Назначението следва оттеглянето на Мария Габриел като еврокомисар и е за остатъка от мандата на ЕК до 31 октомври 2024 г., се отбелязва в съобщението.

Иванова ще отговаря за иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта.

Припомняме, че миналата седмица Иванова бе подкрепена от огромно мнозинство в Европейския парламент, след като премина успешно изслушване пред две парламентарни комисии. До избирането й за еврокомисар Иванова бе българският представител в Европейската сметна палата в Люксембург, а преди това евродепутат от ГЕРБ/ЕНП.

Таванът ще действа в продължение на шест месеца. Това е петият пакет от мерки срещу инфлацията, който правителството представя от началото на годината, когато страната официално стана част от еврозоната.

Сред продуктите със специален етикет са тоалетната хартия, спагетите. Най-евтин ще бъде оризът, чиято цена ще намалее с 53%. 

Според източници на медията решението ще бъде обявено официално по-късно днес от външния министър на страната.

Предполага се, че забраната ще важи за автомобили с руски номера с по-малко от 10 места. Предвидени са и някои изключения, но все още не е ясно какви ще са те. 

Все още не е известно кога ще влязат в сила новите правила за влизане.

Литва, Латвия и Естония неотдавна въведоха подобни рестрикции, след новите препоръки на Европейската комисия.

На 8 септември Европейската комисия издаде разяснения как страните от ЕС трябва да прилагат забраната за внос на санкционирани стоки от Русия, включително автомобили, лично облекло и хигиенни артикули. След това Европейската комисия поясни, че митническите власти трябва да се концентрират върху вносните автомобили, а за други артикули, включително дрехи, забраната трябва да се прилага по „пропорционален и разумен начин“.

Към момента на публикуване на новината нямаше пълна информация какво ще се прави с колите с руски номера, които вече са на територията на Европейския съюз.

"Ако "хората с Майбасите" получават незаконно пари, държавата да си свърши работата. От 70 хил. души 10 да имат "Майбах". Какво трябва да направят останалите? Властта да не ги поставя като пилон. Аз "Майбах" нямам. Институциите да си свършат работата", поде Жекова, която бе прекъсната от Виктор Николаев, който се опита няколко пъти да зададе уточняващи въпроси. Без успех. 

"На думата "Майбах" откачихте", заяви Виктор Николаев. 

"Не съм откачила. Аз в такъв разговор няма да влизам. Аз съм спокойна. Нямам "Майбах", повтори още Жекова. 

"Въпросът не беше дали вие имате "Майбах", а дали са концентрирани огромен брой от средствата в малък брой хора", обясни Николаев. 

"Не мога да отговоря. Институциите да си свършат работата. 20 лева е субсидията за 1 декар производство. 13 лева получаваме от Европейската комисия за това, че спазваме зелените изисквания. Това е плащането, което получаваме за 2022 г.", отсече Жекова. 

Яростният спор всъщност е предизвикан от вчерашното решение на парламента да вдигне забраната върху вноса на украинско зърно - решение, заради което от бранша заплашиха с протести. Ембаргото беше въведено от служебното правителство през април, заедно с още четири държави в Европа. Според настоящия кабинет обаче тя е ощетила хазната с милиони, а вноса на украинско зърно ще спомогне за овладяване на инфлацията. 

Икономистът Лъчезар Богданов коментира в социалните мрежи данни за печалби от 2,5 млрд. 

“За мен е много важно, ако в даден бранш има много голям шок от непредвидено външно събитие – бедствие, война, и има рязка промяна в икономическите условия, то там да има целенасочена помощ, която да компенсира щети и разходи, понесени от външни шокове, извън контрола на съответния предприемач. Но бланкетното помагане – това е малко класова борба”, смята Лъчезар Богданов.  

Той коментира, че България е огромен нетен износител на пшеница. ¾ от българската пшеница се изнасяли.

При слънчогледа ситуацията била друга.

“Ако проследим по години и месеци данните за нетен внос на слънчоглед и износът на слънчогледово олио - това са 2 скачени съда. Когато има повече внос на слънчоглед, има повече износ на олио”, обясни Богданов.

“За пшеницата имаше свободен внос и до днешна дата е свободен. Защо няма внос на пшеница – защото има много голяма българска продукция, която ще бъде изнесена”, каза Богданов.

“Не искат да признаят открито, че миналата година след началото на войната – първите седмици и месеци,  на световните борси имаше много рязък скок на цената и на пшеницата, и особено на слънчогледа, който стигна 1000 евро на тон. Някои хора вероятно си помислиха, че това ще е новото нормално и всичко под това им изглежда ниско”, каза Богданов.

“В момента цената на слънчогледа е по-ниска и във Франция. Ако гледате там котировките на тамошните тържища, те какво общо имат с вноса от Украйна? На българския пазар, на който евентуално ще се появи някой камион, няма общо, но цената пак е с 60% по-ниско отколкото беше пикът миналата година. Така че, нека да гледаме данните и да видим реално какво е състоянието и ако някъде конкретни производители имат конкретни щети, нанесени от скъпи торове, много голям разход за гориво - това е нормалната схема, която се прилага и за други браншове, и за селското стопанство”, заяви Богданов.

“Печалбата от 2,5 милиарда лева е пръсната на 70 000 производители. По данни на Министерството на финансите 2 милиарда са субсидиите. Ако 2 милиарда са субсидии и 2 милиарда са печалбите ни – означава, че тези печалби сме ги калкулирали само от субсидии”, отговори Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

“Използва се за база една добра година за сектор земеделие. Производството през 2022 и 2023 година е безумно скъпо - заради цена на торове, заради политиката, заради цена на горива. Тоест ако на теб един декар слънчоглед ти струва между 120 и 150 декара производство без ренти, приходът ти, понеже климатичните условия са такива, е около 150 килограма, т.е. приходът ти на база лев ще бъде 105 лева, на база днешна цена. Тогава имаме ли нужда от помощ в сектора? Имаме. И в този аспект искам да кажа, че вносът на пшеница не беше активен, защото нямаше достатъчно ценова разлика”, коментира Жекова.