На всеки 24 секунди на пътя умира по един човек, а икономическите загуби от тези жертви се изчисляват на 1,7 трилиона долара годишно в световен мащаб, каза Мишел Йо, пратеник на добра воля на програмата за развитие на ООН. 

От своя страна еврокомисар Вълян подчерта, че около 70 на сто от жертвите на пътя са в градовете и от най-уязвимата категория - пешеходци, велосипедисти и мотоциклетисти. Раните пък са причина за смъртта на много млади хора от 5 до 29 години, каза още тя. 

1,35 млн. са загиналите годишно по света в катастрофи, а между 40 и 50 млн. души остават инвалидив резултат на пътни инциденти, съобщи Жан Тод, специален пратеник за пътната безопасност на ООН. Той каза, че жертвите могат да се предотвратят:

"Повечето от тях могат да се предотвратят и ние имаме рецепта за това. Конвенциите на ООН за пътната безопасност дават много добри практически инструменти на всички държави по света, за да превърнат в закон мерките, необходими за справянето с проблема". 

Еврокомисар Вълян припомни, че целта на Комисията е жертвите на пътя да намалеят наполовина  в ЕС до 2030 г.

Тя припомни и законодателните предложения в тази насока - ревизия на директивата за шофьорските книжки и за трансграничното прилагане на правилата по пътищата.

Това написа в свой анализ за Дойче веле културологът и университетски преподавател проф. Ивайло Дичев. Вижте и цялата публикация:

"С приближаването на местните избори започват антиправителствените мобилизации – от зърнарите до миньорите и от путинистите до журналистите. Нали не сте чували някой да се бори срещу частния си работодател. При нашия пост-соц-капитализъм работници и работодатели рамо до рамо клатят държавата. На другата страна мълчаливото мнозинство очаква правителството да прояви твърдост - това, писаха, щяло да е бойното му кръщение. Цветанка Андреева се запита дали Денков може да се окаже българския Тачър, доколкото британската министър-председателка навремето успя да пречупи гръбнака на профсъюзите след стачки и улични битки, като в последна сметка изправи на крака икономиката на страна си.

Тази перспектива не е особено вероятна не само заради мекия и сговорчив характер на академика, но и заради това, че зад него не стои мажоритарно-излъчено мнозинство като в лондонския парламент. Собствената му партия понякога изглежда твърде демократична - през май например тя реши да предоговаря затварянето на Мариците, колкото и ясно да е, че тези централи са обречени и най-добре е европейските пари да се използват за изграждане на нови мощности, съответно – за нови работни места за съкратените. А колебанието на властта винаги ражда протести, защото, както знаем, има различни интереси. Един профсъюзен деец обясни, че предложените документи по темата били много сложни, не ставало ясно какво точно ще се прави. И потъваме в обичайната тема – няма комуникация, не се обяснява. Хайде да видим като се срещнаха, стана ли им по-ясно.

Става въпрос за реформа на земеделските субсидии

Аграрният протест също е свързан с колебания. 12 човека от групата на ПП-ДБ не подкрепиха решението за вдигане на забраната за внос от Украйна. Още по-сложно става положението заради ротационната коалиция: всъщност настъпилата криза дава мощен коз на г-н Борисов тъкмо пред изборите. Нали помните, че той отстъпваше при всеки трима излезли на протест – това му осигури управленско дълговечие, обричайки държавата на застой. Сега анализаторите хвалят комуникационните му умения, младите политици трябвало да се учат. Да не се учат точно на това, викам аз.

Като говорим за комуникации - Нинова побърза да заяви, че Борисов лично организирал протестите, а самият той се похвали, че бил дал на зърнарите 30 милиарда, което вероятно трябва да значи, че ще успее да се разбере с тях. Лайтмотив на путинистите е националното предателство, мислено като предателство спрямо Русия, а не забравяме и г-н Пеевски, който каза, че ако правителството не се справи, то те, партиите ще вземат нещата в ръцете си. Не разбрахме само за какво справяне става дума: да "обясни" или да отстъпи.

Мисля, че е ясно - забравяме за Тачър (и слава богу!), мислим за това доколко ротационното мнозинство ще се окаже твърдо в създалата се ситуация. Защото става дума ни повече, ни по-малко от реформа на земеделските субсидии: сега те облагодетелстват шепа мега-собственици, които обезлюдяват селата и обричат производства с висока добавена стойност като зеленчуци и животни. И които сега на всичкото отгоре се мъчат да монополизират пазара, за да ни карат да им плащаме каквото поискат. Майсторството в мениджмънта на недоволството е в това да съединиш истински недоволните дребни производители, подценените браншове (зеленчуци, плодове, животни) с онези, които са причина за нещастието им, поглъщайки лъвския пай от субсидии и всевъзможни привилегии. Но няма нищо у нас по-лесно да събудиш гняв срещу държавата – обиденият на живота българин от османско време я има за чужда, макар че тъкмо сега всъщност я моли за помощ.

Не че от Украйна преди забраната е имало съществен внос, освен на слънчогледа, който, казват, и без това не е необходим. Основните обеми ще транзитират през нас към други места и цялата шумотевица е леко излишна. Украйна обаче е политическият лозунг, който обединява антиевропейските сили след Ковид пандемията и изхабяването на джендъра. Сигурно помните как във времето на бомбардировките над Сърбия русофилите пищяха за това, че регионът е заразен с обеднения уран, който използвали в ракетите на НАТО. Сега пак това – украинското зърно съдържало тежки метали и радиация - все невидими неща, за които лесно можеш да не вярваш на официалните изследвания. Водещ е един превърнат в национална идея егоизъм, който почва да плаши: сякаш Европа иска от нас да даваме нещо на Украйна, не да търгуваме. И ние противопоставяме на това своя героичен инат, без дори да се замислим за последствията. Тече символична битка срещу търговията и свързаната с нея глобализация – наследили са я от времето на соца, когато призивът беше "самозадоволяване", демек завод за стругове, който в двора си гледа прасета, за да изхранва личния състав. Нали помните скорошната борба с "веригите" на БСП. За да не стигаме до 1990-те, когато под лозунга за "национално отговорен капитал" активите на държавата бяха продадени на местни хора не само без капитал, но и без каквато и да било отговорност към нацията. Вероятно подобен икономически патриотизъм пречи на Столична община да наеме някоя чуждестранна фирма да й нареди паветата.

Към това се прибавя глупавата символика на хляба, който, предполага се, е основно хранително средство на българския народ, както във времето на Елин Пелин. Не пипайте хляба, няма по-висок от хляба, хляб наш насъщни – все едни такива образи, достойни за абсурдния пилон в Рожен (чийто създател впрочем неслучайно е сред организаторите на протеста). Отново затънахме в обсъждане на ПР-а, по който българите станаха световни експерти. Защо Денков ги нарекъл "терористи", ще се извини ли и на кого? Връщате лентата назад и ще видите, че основните ни дебати вече са за това кой какво казал, кой с кого бил сниман. Не знам дали са терористи, но отказват да преговарят и шантажират правителството, като взимат нас, гражданите за заложници – така по-добре ли звучи?

Сравненията с Унгария, Полша и Словакия са подвеждащи. Първата е вече с един крак извън ЕС, другите две очакват избори и популистите бунят евтини страсти. Очакват ги съдебни процеси и европейски санкции, както и на ответни реакции от страна на Украйна, която ще отказва да купува техните стоки. Пък и като се сравняваме със суверенната Полша на Качински, защо не вземем от тях пример и да почнем да отделяме 0,65% (3,5 млрд евро) от националния си доход за подкрепа на Украйна, по-голямата част – военна? Тия избирателни сравнения трябва да сме ги научили вече.

Защо с тежка техника?

Протестите с техника не са нови за страната ни. Сигурно помните похода с комбайни и трактори към бензиностанциите през 2018, когато спорът беше около ДДС на ведомствените бензиностанции. През 2013 свинарите заплашваха, че ще дойдат не само с техника, но и със свинете си, за да подкрепят сваления от власт Борисов. Неведнъж София се блокира от таксиметрови шофьори - ту по повод регистрацията на стари автомобили, ту за правото да карат в бус лентата. Сякаш зад всичко това е безсмъртната реплика на Петър Младенов, казана или само чута: "Най-добре танковете да дойдат".

Как трябва да реагира властта на подобни действия? Аз лично мисля, че трябва да се забранят протести, които използват машини, да не говорим за прасета - нека всеки, който иска да изрази недоволство, си даде труда да иде пеш до съответния площад, да скандира, да вдига лозунги при уведомяване на общината. Блокирането на транспортни артерии и граници също би трябвало да подлежи на много специално разрешение. Представете си утре ВиК да ни спре водата с искане за оставката на министър Тагарев?

Работата е там, че демокрацията по определение толерира неща, които прекрачват границите на позволеното. От Торо насам го наричаме "гражданско неподчинение". Но къде може да стигне то? Истинският тероризъм също е вид гражданско неподчинение, също взима за заложници невинни граждани.

Да се представиш за жертва

Обикновено демократичните правителства оставят протестите да вилнеят, докато общественото настроение се обърне и от симпатия към протестиращите се превърне в раздразнение и очакване властта да въведе най-после ред. Примерно Денков изчаква седмица блокаж на държавата, изблици на контра-недоволство, репортажи от именията на зърнените милионери, оплаквания от загуби на бизнеса и нестигнали до болницата линейки - и тогава праща водните оръдия, под одобрението на общественото мнение. Това не е циничен съвет, а наблюдение как протичат протести на други места по света. В тази игра основното е да се представиш като жертва и, разбира се, основна роля в разпределянето на жертвените капитали имат медиите, социолозите, говорещите глави.

Но никога не е просто. Вземете застреляното от полицията момче, за което веднага имаше протест, макар и засега  далеч от мащабите на това, което се случи по подобни поводи в Америка или Франция. Полицаите у нас, казват, се страхуват да използват оръжие заради тежките съдебни проблеми, които следват. В Бургас двама загинаха, опитвайки мирно да преградят пътя на бус с мигранти. Защо не стреляха, питат се някои? Защо стреляха сега, питат се други.

При радикализирането на страстите разбира се подобни дилеми нямат решение. Единственият изход е този, който опитва да наложи Денков: проблемите да се вземат един по един и да се търси конкретно съгласие по това как да ги решим. Популистите обаче са на обратното мнение, те опростяват и слагат всичко в един кюп: спираме вноса, запазваме централите и разбира се о-став-ка! С кой ще преговарят ако няма правителство ли? Ами няма да преговарят, защото целта е всичко да си остане постарому. Хайде този път да не е пак така!"

***

Автор: проф. Ивайло Дичев, Дойче веле

"Това е хулиганство на пътя. Ако приемем, че това са хулиганите на пътя, които демонстративно не спазват правилата пред всички останали, то трябва да им въздействаме по същия начин, както въздействахме на футболните хулигани. В момента ние не говорим за футболно хулиганство, много рядко са случаите."

Това коментира пред БНР д-р инж. Богдан Милчев от Института за пътна безопасност, бивш директор на КАТ – Пътна полиция.

Според Милчев МВР има капацитета да въздейства, което се вижда по активността на полицаите да посетят земеделците, които се канят да протестират.

"Пътната безопасност е досадно служебно задължение за всички министри. Това е едно малко елементче. За МВР този приоритет е само на думи. По същия начин е и Министерството на транспорта, по същия начин е регионалното министерство. Тези три министерства не действат като система."

"Когато станах шеф на КАТ, същият проблем беше на масата. Започнахме специализирани полицейски операции, променяхме законодателство и постигнахме някакъв успех. Но това е процес, на който трябва да въздействаш постоянно", отбеляза Милчев.

Моделът е сбъркан. Когато 2011 г. започнахме да решаваме този проблем, играехме на котка и мишка, на мускули. Но това не може да бъде решение на въпроса. Тези действия дават краткосрочен ефект и трябва да надградим, подчерта Богдан Милчев в предаването "Хоризонт до обед".

Според него това е работа на Държавната агенция "Безопасност на движението по пътищата", но тя се държи като неправителствена организация и "не искат да се карат с тримата министри".

"Този проблем много бързо може да бъде решен", категоричен е Богдан Милчев. По думите хората, които правят това, не са толкова много и може да бъдат идентифицирани и профилактирани.

"Обаче това, за да се направи, някой трябва да го ръководи, някой трябва да го изиска."

Този тактически успех приближава украинските сили до пътя T 05-13, един от основните маршрути за доставка на Бахмут от юг.

Русия обаче продължава да държи железопътната линия, която минава по протежение на насипа между Клешчеевка и T 05-13, създавайки лесно защитимо препятствие.

Неотдавнашното предислоциране на руски въздушнодесантни сили от Бахмут към Запорожие в Южна Украйна вероятно е отслабило отбраната на Русия около Бахмут.

На 18 септември командващият украинските сухопътни войски генерал-полковник Александър Сирски заяви, че в резултат на боевете за Андреевка и Клешчеевка южно от Бахмут руската отбранителна линия е пробита и три руски военни бригади са разгромени.

В същото време отвоюването на Клещеевка идва в момент, когато двама влиятелни западни генерали са скептично настроени за скорошно приключване на военните действия.

Единият от тях е генерал Марк Мили - председател на Обединения комитет на началник-щабове. Той обяви, че сегашната контраофанзива на Украйна е по-бавна, отколкото планиращите я са я очаквали, но все пак стабилно се развива.

Вторият високопоставен представител е генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Той предупреди, че конфликтът няма скоро да достигне до своя бърз край.

"Повечето войни продължават по-дълго от очакваното - от времето, което първоначално е планирано при тяхното започване", обясни Столтенберг пред германската медийна група Funke.