Въпреки че глобалният дълг отчете нов значителен спад през 2022 г., той все още е висок, като устойчивостта на дълга остава проблем, се казва в актуализираната база данни за глобалния дълг на МВФ.

Глобалното бреме на дълга намалява за втора поредна година, въпреки че остава над вече високото си ниво отпреди пандемията, според последната актуализация. Общият дълг възлиза на 238% от глобалния брутен вътрешен продукт през миналата година, с 9 процентни пункта повече от 2019 г. В щатски долари дългът възлиза на 235 трилиона долара, или с 200 милиарда долара над нивото си през 2021 г.

Данните за България

Според МВФ дългът на централното правителство (процент от БВП) е 31,44% (27 млрд. долара от от 86 млрд. долара номинален БВП за 2022 г.), с което бележи леко понижение от 31,55% за 2021 г.

Дългът на сектор "Държавно управление" (% от БВП) е около 33,71% в сравнение с 33,45% за предходната година.

Съотношение дълг/БВП е 23,1% и e сравнително ниско за Европейския съюз. Номиналния брутен вътрешен продукт (БВП) достига 165,38 млрд. долара, увеличение от 139,01 млрд. долара през 2021 г.

Политиците трябва да бъдат непоколебими

"Политиците ще трябва да бъдат непоколебими през следващите няколко години в своя ангажимент за запазване на устойчивостта на дълга", предупреждават от МВФ.

Въпреки възстановяването на икономическия растеж от 2020 г. и много по-високата от очакваната инфлация, публичният дълг остава упорито висок.

"Фискалните дефицити поддържаха нивата на публичния дълг високи, тъй като много правителства харчеха повече, за да стимулират растежа и да реагират на скоковете на цените на храните и енергията, дори след като прекратиха фискалната подкрепа, свързана с пандемията", се посочва в доклада.

В резултат на това публичният дълг е намалял само с 8% от БВП през последните две години, компенсирайки само около половината от свързаното с пандемията увеличение. Частният дълг, който включва дълга на домакинствата и нефинансовия корпоративен дълг, е намалял по-бързо с 12 на сто от БВП. Спадът обаче не е достатъчен, за да "изтрие" пандемичния скок.

Сили в тенденциите на дълга

Преди пандемията съотношението глобален дълг към БВП се е повишило в продължение на десетилетия. Глобалният публичен дълг се е утроил от средата на 70-те години на миналия век, за да достигне 92% от БВП (или малко над 91 трилиона долара) до края на 2022 г. Частният дълг също се е утроил до 146% от БВП (или близо 144 трилиона долара), но за по-дълъг период от време между 1960 г. и 2022 г.

МВФ отбелязва, че Китай е изиграл централна роля в увеличаването на глобалния дълг през последните десетилетия, тъй като заемите са изпреварили икономическия растеж. Дългът като дял от БВП се е повишил приблизително до същото ниво като в Съединените щати, докато в доларово изражение общият дълг на Китай (47,5 трилиона долара) все още е значително под този на Съединените щати (близо до 70 трилиона долара). Що се отнася до нефинансовия корпоративен дълг, делът на Китай от 28% е най-големият в света.

Дългът в развиващите се страни с ниски доходи също е нараснал значително през последните две десетилетия, макар и от по-ниски първоначални нива. Въпреки че нивата на дълга им, особено на частния дълг, остават средно сравнително ниски в сравнение с напредналите и нововъзникващите икономики, темпът на тяхното нарастване след глобалната финансова криза създаде предизвикателства и уязвимости. Повече от половината от развиващите се страни с ниски доходи са в дългови затруднения или са изложени на висок риск от такива, а около една пета от нововъзникващите пазари имат държавни облигации, търгуващи на затруднени нива.

Справяне с уязвимостта на дълга

Правителствата трябва да предприемат спешни стъпки, за да помогнат за намаляване на уязвимостта на дълга и да обърнат дългосрочните тенденции, подчертават от МВФ.

За дълга на частния сектор тези политики биха могли да включват бдителен мониторинг на дълговата тежест на домакинствата и нефинансовите корпорации, както и свързаните с тях рискове за финансовата стабилност.

По отношение на уязвимостта на публичния дълг, изграждането на надеждна фискална рамка може да ръководи процеса за балансиране на нуждите от разходи с устойчивостта на дълга.

За развиващите се страни с ниски доходи подобряването на капацитета за събиране на допълнителни данъчни приходи е от ключово значение. За тези с непоносим дълг също е необходим всеобхватен подход, който включва фискална дисциплина, както и преструктуриране на дълга съгласно общата рамка на Групата на двадесетте (Г-20) – многостранният механизъм за опрощаване и преструктуриране на държавен дълг – когато е приложимо, както е отбелязано в априлската Световна икономическа перспектива.

"Важно е, че намаляването на дълговото бреме ще създаде фискално пространство и ще позволи нови инвестиции, което ще помогне за насърчаване на икономическия растеж през следващите години. Реформите на трудовите и продуктовите пазари, които повишават потенциалното производство на национално ниво, биха подкрепили тази цел. Международното сътрудничество в областта на данъчното облагане, включително въглеродното данъчно облагане, би могло допълнително да намали натиска върху публичното финансиране", се казва в доклада.

Министър-председателят Николай Денков заяви в началото на редовното заседание на Министерския съвет, че е удовлетворен от вчерашните разговори с преговорните екипи на протестиращите земеделци и синдикати. Според него са взети полезни решения, от които ще спечели както държавата, така и хората.

"Вчера бяхме свидетели на два големи протеста с редица искания, повечето от тях са свързани с проблеми, натрупани през последните години. Благодаря на преговорните екипи за това, че дойдоха, участваха в конструктивни разговори и именно в резултат на тези разговори имаме решени. А всички решения, които бяха взети вчера и в областта на енергетиката, и в областта на земеделието съответстват на целите и приоритети на правителството. Никъде нямаше нужда то да отстъпва. Напротив, когато седнахме заедно и обсъдихме с колегите какво ги притеснява и какви могат да бъдат решенията, се оказа, че тези решения могат да бъдат взети така, че да помагат на хората, да ги защитават и да не променят целите и приоритетите, по които работи това правителство", посочи Денков.

Това заяви пред ФрогНюз Методи Андреев. 

Ето и цялото интервю: 

Господин Андреев, днес Бойко Борисов заяви, че ДПС на практика участват в управлението. Какво означава това? Защо сега? Възможно ли е да го прави нарочно, за да се отрази на местните избори? Допускате ли, че нещо такова изобщо може да се случи? 

Не виждам нещо учудващо. Нали тази “сглобка” фактически беше направена между ГЕРБ и ПП-ДБ и ДПС участва и подкрепя мнозинството. Дали участва в правителството - Борисов да поясни. Кой министър е представител на ДПС? Така, както той го е казал, излиза, че в самото правителство има министър, посочен от Движението. А че ДПС подкрепя правителството е ясно.

Кой би могъл да е този министър? 

Три са традиционно интересните за ДПС министерства - енергетика, МОСВ и Министерство на земеделието. Нямам данни и не мога да твърдя, че министрите там са посочени от ДПС. Традиционно обаче интересите им са там. 

В момента виждаме протест на така наречените “зърнари”, които се пишат за земеделци, но са латифундисти. Те са хората, които консумираха баницата, дадена им от управлението на Борисов и ГЕРБ с тайната и явната подкрепа на ДПС. Не бива да забравяме, че най-големите зърнари се намират в райони, където ДПС е традиционно силно. Изявлението на Делян Пеевски днес, че протестите спират, го вярвам. Това означава, че зърнарите, които са в основата на протеста, са зависими от ДПС. 

Това означава ли, че протестите са организирани под давлението на ДПС? 

При всички случаи означава, че протестите могат да бъдат спрени от фигури като Делян Пеевски и ДПС. 

Това обаче означава също така, че тези протести могат и да започнат под давлението на ДПС, което означава шантаж. 

Точно така. Това означава: Господа, ние може да сме само трета политическа сила, но практически сме тези, които могат да ви свалят по всяко време. Това е сигналът, който изпращат към обществото и политиците. Няма как политическа партия да повлияе на едни хора, ако те защитават чисто икономически интереси. Както обаче виждате има ефект, което означава, че тези протести първо са били политически, а после - с икономическа насоченост.

Какъв е полезният ход в такава ситуация тогава? 

Като много български граждани и аз съм много объркан. Загубих опорната точка, която ми даваше възможност да имам визия, която да подкрепям. Нямам такава. 

Подкрепям премиерът Николай Денков, но не подкрепям мнозинството зад него. Това мнозинство е дълбоко неморално като генезис. Да се бориш за справедливост в политиката изисква да имаш и моралната база за това. 

Разочарован съм от хора, които безкрайно много подкрепях. ПП няма да ги нападам, защото за мен те са някакви явно либерални идеалисти, които не знаеха в какъв баркоч и гнусна помийна яма влизат. Разочарован съм от ДБ. Лидерският кът на ДБ, окупирал вота на традиционно дясно-центристкия избирател, са политически измамници. Другите две части от сглобката са откровени бандити и са корумпирани. 

Не казвам, че протестите не трябва да се случват. Зърнарите нямат право да протестират. Те са свръхбогати латифундисти, на които по незнаен начин държавата позволи да имат стотици хиляди декари обработваеми площи. Това е създаване на тежка монополизация в сектора. Ако това правителство иска да направи решителна стъпка за промяна на ситуацията в българското земеделие, трябва да постави на друга основа принципите за разпределяне на парите от европейските помощи, които са предназначени за дребните и средните производители. 

В България под мъдрото ръководство на Бойко Борисов и неговия “експерт” в областта на земеделието Десислава Танева, която е представител на този тип едри земеделски производители, се наложи една практика, при която една част - да кажем стотина семейства - чрез своите свързани фирми вземаха над 70% от субсидиите. Оставащите 30% бяха за останалите. Затова в тежка ситуация са пчеларите и протестират справедливо. В тежко положение са лозарите, овощарите, зеленчукопроизводителите. 

Млекарите - изключително потиснат и смазан сектор. Тяхното убийство води до убийство на животновъдството. Монополът, създаден върху производството на мляко, сирена и кашкавали, е свързан с ГЕРБ. Тези хора наложиха картел в областта на млекопроизводството - потискаха фермерите, произвеждащи мляко, предпочитаха да вземат сухо мляко от Украйна, а нашето да го изкупуват на 50-60 стотинки. Ето тук трябва да се намеси държавата - да се пусне НАП, да се види при какви условия се прави износ на жито - точене на ДДС и прочее. Такъв картел искат да наложат едрите зърнопроизводители, които въпреки забраната за внос на украинско зърно, не са продали продукцията си, защото искат картелни печалби и чакат да се вдигне цената. 

Няма как тези зърнари да не са под крилото на ДПС. Борисов определено ги толерираше. Факт е, че не подписа решението за внос на украинско зърно. Практически се солидализира с техните искания. 

Споменахте “Демократична България”. Защо ги наричате “политически измамници” и защо според вас в момента Христо Иванов е по-скоро на заден план? 

Той е главният измамник, тъй като се води като неформален лидер на ДБ. Възпали ме историята с промените в Конституцията. Разбра се, че тези момчета от лидерския кръг на ДБ отиват неподготвени на срещата с ДПС, без да имат представа каква Конституция предлагат в това НС.

Покрай тази история стана ясно следното - в 45-тото НС ДБ внася свой проект за промяна в Конституцията. Той е бил достъпен на сайта на парламента. В него е имало хубави текстове, които регламентират лустрацията. Това са стари болки дясно-центристката демократична общност. Оказва се, че когато е налице мнозинство в НС, което може да направи такава промяна, предложените от ДБ промени не съдържат текстовете за лустрацията. Питам защо - не било политически целесъобразно и може да не се реализира идеята за промяна в Конституцията. Защо не беше вкарано от ДБ това изискване, за да се види кой ще е против - ПП, ГЕРБ, или ДПС. 

Измамиха своите избиратели, в това число и мен, с ангажимента си, че ще премахнат и така наречения “инженеринг” като основна форма за строителство на големите инфраструктурни проекти. Това е корупционната форма, чрез която се източваха най-големите средства. 

Джесика Вълчева

Това заяви пред ФрогНюз Методи Андреев. 

Ето и цялото интервю: 

Господин Андреев, днес Бойко Борисов заяви, че ДПС на практика участват в управлението. Какво означава това? Защо сега? Възможно ли е да го прави нарочно, за да се отрази на местните избори? Допускате ли, че нещо такова изобщо може да се случи? 

Не виждам нещо учудващо. Нали тази “сглобка” фактически беше направена между ГЕРБ и ПП-ДБ и ДПС участва и подкрепя мнозинството. Дали участва в правителството - Борисов да поясни. Кой министър е представител на ДПС? Така, както той го е казал, излиза, че в самото правителство има министър, посочен от Движението. А че ДПС подкрепя правителството е ясно.

Кой би могъл да е този министър? 

Три са традиционно интересните за ДПС министерства - енергетика, МОСВ и Министерство на земеделието. Нямам данни и не мога да твърдя, че министрите там са посочени от ДПС. Традиционно обаче интересите им са там. 

В момента виждаме протест на така наречените “зърнари”, които се пишат за земеделци, но са латифундисти. Те са хората, които консумираха баницата, дадена им от управлението на Борисов и ГЕРБ с тайната и явната подкрепа на ДПС. Не бива да забравяме, че най-големите зърнари се намират в райони, където ДПС е традиционно силно. Изявлението на Делян Пеевски днес, че протестите спират, го вярвам. Това означава, че зърнарите, които са в основата на протеста, са зависими от ДПС и то точно от хора като него. 

Това означава ли, че протестите са организирани под давлението на ДПС? 

При всички случаи означава, че протестите могат да бъдат спрени от фигури като Делян Пеевски и ДПС. 

Това обаче означава също така, че тези протести могат и да започнат под давлението на ДПС, което означава шантаж. 

Точно така. Това означава: Господа, ние може да сме само трета политическа сила, но практически сме тези, които могат да ви свалят по всяко време. Това е сигналът, който изпращат към обществото и политиците. Няма как политическа партия да повлияе на едни хора, ако те защитават чисто икономически интереси. Както обаче виждате има ефект, което означава, че тези протести първо са били политически, а после - с икономическа насоченост.

Какъв е полезният ход в такава ситуация тогава? 

Като много български граждани и аз съм много объркан. Загубих опорната точка, която ми даваше възможност да имам визия, която да подкрепям. Нямам такава. 

Подкрепям премиерът Николай Денков, но не подкрепям мнозинството зад него. Това мнозинство е дълбоко неморално като генезис. Да се бориш за справедливост в политиката изисква да имаш и моралната база за това. 

Разочарован съм от хора, които безкрайно много подкрепях. ПП няма да ги нападам, защото за мен те са някакви явно либерални идеалисти, които не знаеха в какъв баркоч и гнусна помийна яма влизат. Разочарован съм от ДБ. Лидерският кът на ДБ, окупирал вота на традиционно дясно-центристкия избирател, са политически измамници. Другите две части от сглобката са откровени бандити и са корумпирани. 

Не казвам, че протестите не трябва да се случват. Зърнарите нямат право да протестират. Те са свръхбогати латифундисти, на които по незнаен начин държавата позволи да имат стотици хиляди декари обработваеми площи. Това е създаване на тежка монополизация в сектора. Ако това правителство иска да направи решителна стъпка за промяна на ситуацията в българското земеделие, трябва да постави на друга основа принципите за разпределяне на парите от европейските помощи, които са предназначени за дребните и средните производители. 

В България под мъдрото ръководство на Бойко Борисов и неговия “експерт” в областта на земеделието Десислава Танева, която е представител на този тип едри земеделски производители, се наложи една практика, при която една част - да кажем стотина семейства - чрез своите свързани фирми вземаха над 70% от субсидиите. Оставащите 30% бяха за останалите. Затова в тежка ситуация са пчеларите и протестират справедливо. В тежко положение са лозарите, овощарите, зеленчукопроизводителите. 

Млекарите - изключително потиснат и смазан сектор. Тяхното убийство води до убийство на животновъдството. Монополът, създаден върху производството на мляко, сирена и кашкавали, е свързан с ГЕРБ. Тези хора наложиха картел в областта на млекопроизводството - потискаха фермерите, произвеждащи мляко, предпочитаха да вземат сухо мляко от Украйна, а нашето да го изкупуват на 50-60 стотинки. Ето тук трябва да се намеси държавата - да се пусне НАП, да се види при какви условия се прави износ на жито - точене на ДДС и прочее. Такъв картел искат да наложат едрите зърнопроизводители, които въпреки забраната за внос на украинско зърно, не са продали продукцията си, защото искат картелни печалби и чакат да се вдигне цената. 

Няма как тези зърнари да не са под крилото на ДПС. Борисов определено ги толерираше. Факт е, че не подписа решението за внос на украинско зърно. Практически се солидализира с техните искания. 

Споменахте “Демократична България”. Защо ги наричате “политически измамници” и защо според вас в момента Христо Иванов е по-скоро на заден план? 

Той е главният измамник, тъй като се води като неформален лидер на ДБ. Възпали ме историята с промените в Конституцията. Разбра се, че тези момчета от лидерския кръг на ДБ отиват неподготвени на срещата с ДПС, без да имат представа каква Конституция предлагат в това НС. От цялата тази драма стана ясно, че Делян Пеевски е баща на нацията, единствен е написал една цялостна промяна в Конституцията. 

Покрай тази история стана ясно следното - в 45-тото НС ДБ внася свой проект за промяна в Конституцията. Той е бил достъпен на сайта на парламента. В него е имало хубави текстове, които регламентират лустрацията. Това са стари болки дясно-центристката демократична общност. Оказва се, че когато е налице мнозинство в НС, което може да направи такава промяна, предложените от ДБ промени не съдържат текстовете за лустрацията. Питам защо - не било политически целесъобразно и може да не се реализира идеята за промяна в Конституцията. Защо не беше вкарано от ДБ това изискване, за да се види кой ще е против - ПП, ГЕРБ, или ДПС. 

Измамиха своите избиратели, в това число и мен, с ангажимента си, че ще премахнат и така наречения “инженеринг” като основна форма за строителство на големите инфраструктурни проекти. Това е корупционната форма, чрез която се източваха най-големите средства. 

Джесика Вълчева

Ердоган и Мъск са разговаряли вчера в т. нар. Турски дом - небостъргач близо до ООН в Ню Йорк, отбелязва Анадолската агенция.

Турският лидер е в САЩ, за да вземе участие в 78-ата сесия на Общото събрание на ООН.

Мъск от своя страна е изтъкнал, че редица турски доставчици вече работят с „Тесла“ и че Турция е сред водещите кандидати за следващия завод на компанията.

По време на срещата Ердоган също така е наблегнал на обстоятелството, че Турция е отворена за сътрудничество и в областта на изкуствения интелект, и във връзка с комуникационната мрежа „Старлинк“ („Starlink“), предаде Дирекцията по комуникации.

Мъск е посочил, че компанията „Спейс Екс“ („SpaceX“) иска да работи с турските власти, за да получи необходимия лиценз за предлагане на сателитни услуги на „Старлинк“ в Турция.

В съобщението се казва също, че Ердоган е поканил Мъск да присъства на турския фестивал за космически изследвания и технологии Текнофест (Teknofest) в Измир в края на септември. Турският президент е добавил, че Мъск е посочил, че с удоволствие ще присъства.

Турският министър на промишлеността и технологиите Мехмет Фатих Каджър, който е присъствал на срещата, също посочи, че Мъск е окачествил Турция като "една от най-важните кандидатки за инвестиции на Тесла".

„Не съм съгласен, че няма контрол на фуражите, които постъпват в държавата. От миналата година всички пратки бяха изпитвани по показатели, вкл. и за тежки метали. Пробите са отрицателни”, категоричен бе д-р Иван Генчев от БАБХ.

Зам.-изпълнителният директор на БАБХ с ресор храни д-р Галя Викьова пък поясни, че са взети 575 проби от 1 октомври 2022 г. до май 2023 г.

"Няма отклонения в показателите. Тези проби са взети по време на засилен контрол. Съгласно Европейския регламент зърното от Украйна не подлежи на официален граничен контрол. То влиза с документи. Вече във вътрешността на страната могат да бъдат взети проби. Слънчогледът има много добри показатели. Имаме от 46 до 49 процента масленост, което надвишава заложената в българския държавен стандарт", посочи експертът.

„Законодателството в областта на храните, специално за екитирането, което е единно за целия ЕС, има ясни правила как се обявява произходът. Например, ако процентното съотношение в халва, която има вложен слънчоглед от Украйна пише 35%, те го обявяват – произход „Украйна", допълни тя.

Това отбеляза евродепутатът Елена Йончева в своя коментар по повод прекратяването на наблюдението на България по този инструмент.

Последният доклад по Механизма за сътрудничество и проверка за България беше публикуван през октомври 2019 г., но самият процес не беше приключил до лятото на тази година. Периодичните прегледи оценяваха напредъка на страната ни в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност. От лятото на 2022 г. бяха положени съществени дипломатически и юридически усилия в сътрудничество с ЕК. Към юни 2023 г. България вече имаше и приет законов механизъм за контрол и търсене на наказателна отговорност на главния прокурор – изключително трудно постигнат напредък в съдебната реформа. Предложението беше внесено в 49-то Народно събрание от правителството на Гълъб Донев, в което министър на правосъдието беше Крум Зарков. 

Съдебната реформа и борбата с корупцията в България се изтъква от Нидерландия като причина държавата да отказва членството на страната ни в Шенгенското пространство, въпреки че отдавна сме изпълнили всички критерии за него, припомни Елена Йончева. С отпадането на Механизма, би следвало да отпадне и този аргумент. Пред БНТ тя каза още, че след изборите в Хага през ноември е възможно да има промяна в позицията на Нидерландия и по друга причина. Левицата там се оглавява от бившия зам.-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс, който е от нашето политическо семейство. При победа на вота се надяваме, че ще има положително решение за членството на България в Шенген, сподели в интервю за „Светът и ние“ Елена Йончева. 

Реформата в миграционната политика на ЕС пък ще помогне на България да преодолее съпротивата на Австрия срещу членството й в Шенгенското пространство. Българският представител координира работата между Европейския парламент (ЕП), ЕК и Съвета по реформата в областта на миграцията – огромен пакет от законодателни инициативи, за които се водят дебати от близо десетина години. Амбицията е тя да бъде финализирана до края на мандата през 2024 г. Първите пробиви бяха направени с новия регламент на Агенцията за убежището и с пътната карта за приемане на измененията, с която се съгласиха европейските институции. 

Елена Йончева обясни, че в областта на миграцията стремежът е да се постигне такъв баланс, който да е в полза на България и другите държави на първа линия. Част от него, например, е предложението мигрантите да се преразпределят и в други държави членки, така че тежестта да не се поема само на външните граници на ЕС. В случай че някоя от останалите страни не пожелае да прояви такъв тип солидарност, ще трябва да плати по 20 000 евро на човек. 

До края на мандата на ЕП би трябвало да бъде приет и Европейският акт за медийна свобода, за който тя също е докладчик от името на социалистите и демократите. Акцентът в регламента, който Елена Йончева поставя е за защита на журналистите – от икономически и политически натиск, включително и за изработване на механизъм за докладване и за реакции на подобни заплахи на европейско ниво; изсветляване на собствеността на медиите; осигуряване на редакционна независимост и на обществените медии, и др. Друга важна част от този бъдещ закон е забраната за социалните мрежи като facebook и бившата twitter, например, да свалят медийно съдържание без предварително да обявят критерии за това.      

Елена Йончева говори пред БНТ в седмицата, в която председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен произнесе последната си реч „За състоянието на Съюза“ в този мандат на Европейския парламент. По отношение на присъединяването на Западните Балкани – Елена Йончева коментира, че те изпълняват изискванията в процеса, но все още не са стигнали до края.  

Тя изрази безпокойство от някои инициативи на президента на Франция Еманюел Макрон като тази - приемането на Западните Балкани да става постепенно – първо в общия пазар на ЕС, после и в други общностни механизми до пълноправното им членство. По този начин се отваря вратата към едно по-старо френско предложение за Европа на две скорости – Европа да бъде разделена на богати и на бедни, на по-успешни държави и на по-малко успешни държави. Този подход е опасен и за България, коментира Елена Йончева. 

Попитана за помощта, която ЕС оказва на Украйна, евродепутатът припомни позицията си, че колкото повече оръжия се изпращат, толкова повече се удължава войната. Неотдавна имахме среща с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, пред когото апелирах за пореден път да се включи дипломацията, за да бъде прекратен този конфликт. Такива дебати има вече в Австрия, във Франция. Бившият президент на Франция Никола Саркози в интервю за Le Figaro предложи незабавни преговори и организиране на референдум в някои области на Украйна под европейско и международно наблюдение, каза Елена Йончева.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/