Това написа в свой анализ за Дойче веле културологът и университетски преподавател проф. Ивайло Дичев. Вижте и цялата публикация:

"С приближаването на местните избори започват антиправителствените мобилизации – от зърнарите до миньорите и от путинистите до журналистите. Нали не сте чували някой да се бори срещу частния си работодател. При нашия пост-соц-капитализъм работници и работодатели рамо до рамо клатят държавата. На другата страна мълчаливото мнозинство очаква правителството да прояви твърдост - това, писаха, щяло да е бойното му кръщение. Цветанка Андреева се запита дали Денков може да се окаже българския Тачър, доколкото британската министър-председателка навремето успя да пречупи гръбнака на профсъюзите след стачки и улични битки, като в последна сметка изправи на крака икономиката на страна си.

Тази перспектива не е особено вероятна не само заради мекия и сговорчив характер на академика, но и заради това, че зад него не стои мажоритарно-излъчено мнозинство като в лондонския парламент. Собствената му партия понякога изглежда твърде демократична - през май например тя реши да предоговаря затварянето на Мариците, колкото и ясно да е, че тези централи са обречени и най-добре е европейските пари да се използват за изграждане на нови мощности, съответно – за нови работни места за съкратените. А колебанието на властта винаги ражда протести, защото, както знаем, има различни интереси. Един профсъюзен деец обясни, че предложените документи по темата били много сложни, не ставало ясно какво точно ще се прави. И потъваме в обичайната тема – няма комуникация, не се обяснява. Хайде да видим като се срещнаха, стана ли им по-ясно.

Става въпрос за реформа на земеделските субсидии

Аграрният протест също е свързан с колебания. 12 човека от групата на ПП-ДБ не подкрепиха решението за вдигане на забраната за внос от Украйна. Още по-сложно става положението заради ротационната коалиция: всъщност настъпилата криза дава мощен коз на г-н Борисов тъкмо пред изборите. Нали помните, че той отстъпваше при всеки трима излезли на протест – това му осигури управленско дълговечие, обричайки държавата на застой. Сега анализаторите хвалят комуникационните му умения, младите политици трябвало да се учат. Да не се учат точно на това, викам аз.

Като говорим за комуникации - Нинова побърза да заяви, че Борисов лично организирал протестите, а самият той се похвали, че бил дал на зърнарите 30 милиарда, което вероятно трябва да значи, че ще успее да се разбере с тях. Лайтмотив на путинистите е националното предателство, мислено като предателство спрямо Русия, а не забравяме и г-н Пеевски, който каза, че ако правителството не се справи, то те, партиите ще вземат нещата в ръцете си. Не разбрахме само за какво справяне става дума: да "обясни" или да отстъпи.

Мисля, че е ясно - забравяме за Тачър (и слава богу!), мислим за това доколко ротационното мнозинство ще се окаже твърдо в създалата се ситуация. Защото става дума ни повече, ни по-малко от реформа на земеделските субсидии: сега те облагодетелстват шепа мега-собственици, които обезлюдяват селата и обричат производства с висока добавена стойност като зеленчуци и животни. И които сега на всичкото отгоре се мъчат да монополизират пазара, за да ни карат да им плащаме каквото поискат. Майсторството в мениджмънта на недоволството е в това да съединиш истински недоволните дребни производители, подценените браншове (зеленчуци, плодове, животни) с онези, които са причина за нещастието им, поглъщайки лъвския пай от субсидии и всевъзможни привилегии. Но няма нищо у нас по-лесно да събудиш гняв срещу държавата – обиденият на живота българин от османско време я има за чужда, макар че тъкмо сега всъщност я моли за помощ.

Не че от Украйна преди забраната е имало съществен внос, освен на слънчогледа, който, казват, и без това не е необходим. Основните обеми ще транзитират през нас към други места и цялата шумотевица е леко излишна. Украйна обаче е политическият лозунг, който обединява антиевропейските сили след Ковид пандемията и изхабяването на джендъра. Сигурно помните как във времето на бомбардировките над Сърбия русофилите пищяха за това, че регионът е заразен с обеднения уран, който използвали в ракетите на НАТО. Сега пак това – украинското зърно съдържало тежки метали и радиация - все невидими неща, за които лесно можеш да не вярваш на официалните изследвания. Водещ е един превърнат в национална идея егоизъм, който почва да плаши: сякаш Европа иска от нас да даваме нещо на Украйна, не да търгуваме. И ние противопоставяме на това своя героичен инат, без дори да се замислим за последствията. Тече символична битка срещу търговията и свързаната с нея глобализация – наследили са я от времето на соца, когато призивът беше "самозадоволяване", демек завод за стругове, който в двора си гледа прасета, за да изхранва личния състав. Нали помните скорошната борба с "веригите" на БСП. За да не стигаме до 1990-те, когато под лозунга за "национално отговорен капитал" активите на държавата бяха продадени на местни хора не само без капитал, но и без каквато и да било отговорност към нацията. Вероятно подобен икономически патриотизъм пречи на Столична община да наеме някоя чуждестранна фирма да й нареди паветата.

Към това се прибавя глупавата символика на хляба, който, предполага се, е основно хранително средство на българския народ, както във времето на Елин Пелин. Не пипайте хляба, няма по-висок от хляба, хляб наш насъщни – все едни такива образи, достойни за абсурдния пилон в Рожен (чийто създател впрочем неслучайно е сред организаторите на протеста). Отново затънахме в обсъждане на ПР-а, по който българите станаха световни експерти. Защо Денков ги нарекъл "терористи", ще се извини ли и на кого? Връщате лентата назад и ще видите, че основните ни дебати вече са за това кой какво казал, кой с кого бил сниман. Не знам дали са терористи, но отказват да преговарят и шантажират правителството, като взимат нас, гражданите за заложници – така по-добре ли звучи?

Сравненията с Унгария, Полша и Словакия са подвеждащи. Първата е вече с един крак извън ЕС, другите две очакват избори и популистите бунят евтини страсти. Очакват ги съдебни процеси и европейски санкции, както и на ответни реакции от страна на Украйна, която ще отказва да купува техните стоки. Пък и като се сравняваме със суверенната Полша на Качински, защо не вземем от тях пример и да почнем да отделяме 0,65% (3,5 млрд евро) от националния си доход за подкрепа на Украйна, по-голямата част – военна? Тия избирателни сравнения трябва да сме ги научили вече.

Защо с тежка техника?

Протестите с техника не са нови за страната ни. Сигурно помните похода с комбайни и трактори към бензиностанциите през 2018, когато спорът беше около ДДС на ведомствените бензиностанции. През 2013 свинарите заплашваха, че ще дойдат не само с техника, но и със свинете си, за да подкрепят сваления от власт Борисов. Неведнъж София се блокира от таксиметрови шофьори - ту по повод регистрацията на стари автомобили, ту за правото да карат в бус лентата. Сякаш зад всичко това е безсмъртната реплика на Петър Младенов, казана или само чута: "Най-добре танковете да дойдат".

Как трябва да реагира властта на подобни действия? Аз лично мисля, че трябва да се забранят протести, които използват машини, да не говорим за прасета - нека всеки, който иска да изрази недоволство, си даде труда да иде пеш до съответния площад, да скандира, да вдига лозунги при уведомяване на общината. Блокирането на транспортни артерии и граници също би трябвало да подлежи на много специално разрешение. Представете си утре ВиК да ни спре водата с искане за оставката на министър Тагарев?

Работата е там, че демокрацията по определение толерира неща, които прекрачват границите на позволеното. От Торо насам го наричаме "гражданско неподчинение". Но къде може да стигне то? Истинският тероризъм също е вид гражданско неподчинение, също взима за заложници невинни граждани.

Да се представиш за жертва

Обикновено демократичните правителства оставят протестите да вилнеят, докато общественото настроение се обърне и от симпатия към протестиращите се превърне в раздразнение и очакване властта да въведе най-после ред. Примерно Денков изчаква седмица блокаж на държавата, изблици на контра-недоволство, репортажи от именията на зърнените милионери, оплаквания от загуби на бизнеса и нестигнали до болницата линейки - и тогава праща водните оръдия, под одобрението на общественото мнение. Това не е циничен съвет, а наблюдение как протичат протести на други места по света. В тази игра основното е да се представиш като жертва и, разбира се, основна роля в разпределянето на жертвените капитали имат медиите, социолозите, говорещите глави.

Но никога не е просто. Вземете застреляното от полицията момче, за което веднага имаше протест, макар и засега  далеч от мащабите на това, което се случи по подобни поводи в Америка или Франция. Полицаите у нас, казват, се страхуват да използват оръжие заради тежките съдебни проблеми, които следват. В Бургас двама загинаха, опитвайки мирно да преградят пътя на бус с мигранти. Защо не стреляха, питат се някои? Защо стреляха сега, питат се други.

При радикализирането на страстите разбира се подобни дилеми нямат решение. Единственият изход е този, който опитва да наложи Денков: проблемите да се вземат един по един и да се търси конкретно съгласие по това как да ги решим. Популистите обаче са на обратното мнение, те опростяват и слагат всичко в един кюп: спираме вноса, запазваме централите и разбира се о-став-ка! С кой ще преговарят ако няма правителство ли? Ами няма да преговарят, защото целта е всичко да си остане постарому. Хайде този път да не е пак така!"

***

Автор: проф. Ивайло Дичев, Дойче веле

Въздушна тревога заради нападението е била обявена в цялата страна. Съобщава се за експлозии в Лвов, Одеса и родния град на президента Володимир Зеленски Кривой рог. Около полунощ руските военни нанесоха удари и по Харков.

Военновъздушните сили на украинските въоръжени сили съобщиха сутринта, че Украйна е била атакувана от 30 безпилотни самолета-камикадзе от типа Шахед-136/131, изстреляна е и балистична ракета Искандер-М. 27 от 30 дрона са свалени. 18 от дроновете са прелетели в посока Лвовска област като 3 от тях не са били свалени, съобщи началникът на регионалното военно управление Максим Козицки. Ударени са промишлени складове.

"Пожарът все още се гаси. Искам да подчертая, че това са обикновени индустриални складове. Не са съхранявали нищо военно", посочи Козицки. 

По-късно кметът на Лвов Андрей Садовой съобщи, че под развалините е намерен мъртъв мъж, който е работил склад. Загиналият е 32-годишен. Ранени са още двама. Ударени са склад за прозорци, битова химия, както и помещения, в които благотворителната мисия "Каритас - Спес" е съхранявала хуманитарна помощ. 

Руските военни не коментираха удара по Лвов.

Последните атаки срещу Лвов бяха на 6 юли, когато 10 души загинаха при разрушаването на жилищна сграда, и на 15 август, когато нямаше съобщения за загинали.

Това сподели в ефира на предаването „Говори сега“ по БНТ Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП (S&D) и началник на кабинета на президента Румен Радев в периода 2017-2019 г. 

„Ако някой е бил достатъчно наивен да вярва, че може да изтъргува срещу падането на мораториума за украинското зърно влизането на България в Шенген, това си е за негова сметка. България прави големи отстъпки, на моменти – исторически компромиси – и не получава нищо. Помните компромиса по повод българското вето върху преговорите със Северна Македония. Той доведе само до нови гаври с България в Скопие и до пребити наши сънародници и футболни запалянковци там. Не получихме нищо. Сега пада мораториумът върху вноса на украинско зърно и отново не получаваме нищо.“

Иво Христов коментира и предстоящите протести на земеделски производители. По думите му, целият ресурс на проправителствената пропаганда е насочен към това да бъдат дамгосани един малък кръг зърнопроизводители, обидно наричани „зърнари“, които действително получават огромни субсидии, за да бъдат противопоставени на целия останал български народ.

„Сякаш останалите българи би трябвало по подразбиране да са доволни от това, че в страната ще влезе украинско зърно. Кабинетът действа на принципа „Бедни-богати“, „Разделяй и владей“. Реално проблемът е съвсем друг“, смята Христов. 

„Първо, зърнопроизводителите не са само тази шепа хора, а още хиляди други, които работят в сектора. Второ, хляб консумираме абсолютно всички ние, 7 милиона българи, и не е без значение дали ядем добруджански хляб, или хляб от украинските поля, където се водят сражения със снаряди с обеднен уран (склад с такива снаряди бе взривен в началото на лятото в Западна Украйна). Не е без значение дали ядем ГМО продукти, за каквито в Украйна забрана няма, или ядем български продукти, от българска земя. 

Само ние се отказахме от забраната за внос на украинско зърно. Другите непосредствени съседи на Украйна не го направиха. Нима страни, които имат ясно разбиране за своя национален интерес, като Унгария, Словакия, Румъния включително и Полша – най-близкият съюзник на Украйна в тази война, по-зле съзнават залога на проблема, отколкото нашите сглобкаджии?“, попита риторично евродепутатът. 

Според Иво Христов внушението, че цените ще паднат поради конкуренцията на вноса, е съвършено необосновано: „Цената на олиото падна, СЛЕД като бе въведен мораториумът, т.е. когато отпадна конкуренцията на украинския слънчоглед на българския пазар. Пропагандата ни пробутва контраистини“, каза той. 

Евродепутатът в на мнение, че политиката на правителството по отношение на „Лукойл“ също не е продиктувана от българския, а от украинския интерес.

„Единственият ефект ще бъде унищожаването на бизнес модел, по който устойчиво се развива българската икономика в последните десетилетия. Вариантите са или да се използва друг петрол, ако това е възможно от технологична гледна точка, или производството да обрастне с триъгълни схеми на доставки на същия руски петрол, през други доставчици (тоест – оскъпен), или „Лукойл“ да затвори врати. И при трите варианта цените ще растат, което и бездруго вече е факт“, категоричен бе Христов. 

По думите му, в сервилното си усилие да обслужат властта българските медии и проправителствени всичколози стигат до словотворчески гърчове. 

„Какво значи „некоалиция“, „сглобка“ и т.н.? Това е чисто и просто дясна коалиция, коалиция на войната, която не обслужва българския национален интерес. Коалиция, която, за краткото време, в което управлява, успя да ни лиши от ядрените реактори от АЕЦ „Белене“, като ги продаде на Украйна и обрече българската ядрена енергетика. Коалиция, която разстройва схемите за доставка на петрол, снема мораториума за внос на украинско зърно. Къде точно е успяла тази коалиция?“

Според евродепутата истинската цел на обсъжданата реформа в Конституцията е тоталното преяждане с власт. Христов е на мнение, че лишаването на президентската институция от правомощия по никакъв начин не решава структурните промени на българския политически живот, а именно – загубата на легитимност на управлението. 

„Все по-малко хора гласуват, а малцината гласували биват разочаровани, тъй като гласуват за едно, а получават друго. Партии, които до вчера са се сочили с пръст и са заявявали, че нищо не може да ги събере, днес са в коалиция.“

На въпрос на водещата дали изказването на президента Румен Радев на Шипка е заявка за създаване на партия Христов отговори: 

„Не съм чувал президентът пряко да е правил заявка за създаването на движение. Необходимост от такава партия има, нужна е алтернатива на сегашното управление. Когато и да бъде създадена, ще бъде добре дошла. 

На Шипка президентът формулира очакването на българския избирател. Виждаме, че вече малцина отиват до урните. Виждаме всеобщото възмущение от сегашното управление и гневната реакция на проекта за промени в Конституцията, който предвижда не само смяна на националния празник, т.е. – пренареждане на историческия разказ – но възможност България да бъде управлявана от хора с двойно, тройно и прочее гражданство“, каза още евродепутатът. 

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:

https://www.socialistsanddemocrats.eu/