Ниски Може - Новини


БОСТЪН АП — Десетки хиляди пътници с по ниски доходи които

БОСТЪН АП — Десетки хиляди пътници с по ниски доходи които

...

... получили 50% отстъпка от тарифата, предприеха повече пътувания от пътниците с по-ниски доходи, плащащи редовна тарифа, включително повече пътувания, свързани със здравеопазване и социални услуги.





Как специалността ви в колежа може да повлияе на заплащането. Ето полетата с най-високи и най-ниски плащания.

Как специалността ви в колежа може да повлияе на заплащането. Ето полетата с най-високи и най-ниски плащания.

...

... и статистика поради тази причина, казват експерти. Междувременно записването в университети по либерални изкуства, като например английски език и образование, рязко намаля през последните години.



Реклама / Ads
0| 52|20.09.2023НОВИНИ

МВФ: Съотношението дълг/БВП на България е ниско

.
Източник: БГНЕС
България има сравнително нисък дълг спрямо БВП за страна-член на Европейския съюз. Това сочат данните на Международния валутен фонд (МВФ), предаде БГНЕС.

Въпреки че глобалният дълг отчете нов значителен спад през 2022 г., той все още е висок, като устойчивостта на дълга остава проблем, се казва в актуализираната база данни за глобалния дълг на МВФ.

 

Глобалното бреме на дълга намалява за втора поредна година, въпреки че остава над вече високото си ниво отпреди пандемията, според последната актуализация. Общият дълг възлиза на 238% от глобалния брутен вътрешен продукт през миналата година, с 9 процентни пункта повече от 2019 г. В щатски долари дългът възлиза на 235 трилиона долара, или с 200 милиарда долара над нивото си през 2021 г.

 

Данните за България

 

Според МВФ дългът на централното правителство (процент от БВП) е 31,44% (27 млрд. долара от от 86 млрд. долара номинален БВП за 2022 г.), с което бележи леко понижение от 31,55% за 2021 г.

 

Дългът на сектор "Държавно управление" (% от БВП) е около 33,71% в сравнение с 33,45% за предходната година.

 

Съотношение дълг/БВП е 23,1% и e сравнително ниско за Европейския съюз. Номиналния брутен вътрешен продукт (БВП) достига 165,38 млрд. долара, увеличение от 139,01 млрд. долара през 2021 г.

 

Политиците трябва да бъдат непоколебими

 

"Политиците ще трябва да бъдат непоколебими през следващите няколко години в своя ангажимент за запазване на устойчивостта на дълга", предупреждават от МВФ.

Въпреки възстановяването на икономическия растеж от 2020 г. и много по-високата от очакваната инфлация, публичният дълг остава упорито висок.

 

"Фискалните дефицити поддържаха нивата на публичния дълг високи, тъй като много правителства харчеха повече, за да стимулират растежа и да реагират на скоковете на цените на храните и енергията, дори след като прекратиха фискалната подкрепа, свързана с пандемията", се посочва в доклада.

 

В резултат на това публичният дълг е намалял само с 8% от БВП през последните две години, компенсирайки само около половината от свързаното с пандемията увеличение. Частният дълг, който включва дълга на домакинствата и нефинансовия корпоративен дълг, е намалял по-бързо с 12 на сто от БВП. Спадът обаче не е достатъчен, за да "изтрие" пандемичния скок.

 

Сили в тенденциите на дълга

 

Преди пандемията съотношението глобален дълг към БВП се е повишило в продължение на десетилетия. Глобалният публичен дълг се е утроил от средата на 70-те години на миналия век, за да достигне 92% от БВП (или малко над 91 трилиона долара) до края на 2022 г. Частният дълг също се е утроил до 146% от БВП (или близо 144 трилиона долара), но за по-дълъг период от време между 1960 г. и 2022 г.

МВФ отбелязва, че Китай е изиграл централна роля в увеличаването на глобалния дълг през последните десетилетия, тъй като заемите са изпреварили икономическия растеж. Дългът като дял от БВП се е повишил приблизително до същото ниво като в Съединените щати, докато в доларово изражение общият дълг на Китай (47,5 трилиона долара) все още е значително под този на Съединените щати (близо до 70 трилиона долара). Що се отнася до нефинансовия корпоративен дълг, делът на Китай от 28% е най-големият в света.

 

Дългът в развиващите се страни с ниски доходи също е нараснал значително през последните две десетилетия, макар и от по-ниски първоначални нива. Въпреки че нивата на дълга им, особено на частния дълг, остават средно сравнително ниски в сравнение с напредналите и нововъзникващите икономики, темпът на тяхното нарастване след глобалната финансова криза създаде предизвикателства и уязвимости. Повече от половината от развиващите се страни с ниски доходи са в дългови затруднения или са изложени на висок риск от такива, а около една пета от нововъзникващите пазари имат държавни облигации, търгуващи на затруднени нива.

 

Справяне с уязвимостта на дълга

 

Правителствата трябва да предприемат спешни стъпки, за да помогнат за намаляване на уязвимостта на дълга и да обърнат дългосрочните тенденции, подчертават от МВФ.

За дълга на частния сектор тези политики биха могли да включват бдителен мониторинг на дълговата тежест на домакинствата и нефинансовите корпорации, както и свързаните с тях рискове за финансовата стабилност.

 

По отношение на уязвимостта на публичния дълг, изграждането на надеждна фискална рамка може да ръководи процеса за балансиране на нуждите от разходи с устойчивостта на дълга.

 

За развиващите се страни с ниски доходи подобряването на капацитета за събиране на допълнителни данъчни приходи е от ключово значение. За тези с непоносим дълг също е необходим всеобхватен подход, който включва фискална дисциплина, както и преструктуриране на дълга съгласно общата рамка на Групата на двадесетте (Г-20) – многостранният механизъм за опрощаване и преструктуриране на държавен дълг – когато е приложимо, както е отбелязано в априлската Световна икономическа перспектива.

 

"Важно е, че намаляването на дълговото бреме ще създаде фискално пространство и ще позволи нови инвестиции, което ще помогне за насърчаване на икономическия растеж през следващите години. Реформите на трудовите и продуктовите пазари, които повишават потенциалното производство на национално ниво, биха подкрепили тази цел. Международното сътрудничество в областта на данъчното облагане, включително въглеродното данъчно облагане, би могло допълнително да намали натиска върху публичното финансиране", се казва в доклада.


 

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate nowVisaMastercardVisa-electronMaestroPayPalEpay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 0| 2173|20.09.2023Дъжд идва от Западна България към морето. 9| 2464|19.09.2023Министър Славов: България е готова да участва във възстановяването на украинската правосъдна система. 5| 2575|19.09.2023Елена Поптодорова: Заради нарасналата руска агресия към Украйна и Западния свят, САЩ оцени мястото на България. 1| 2485|19.09.2023Официално: Съветът на ЕС назначи Илиана Иванова за еврокомисар от България

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
 
Реклама / Ads
Frognews
0| 8|20.09.2023НОВИНИ

Шеф на асоциация, НАЗП: Очаквам цените на хранителните стоки да паднат

.
Магазин
След като падна забраната за внос на зърно от Украйна, това ни кара да си мислим, че вече свободния пазар е възстановен и цените на основните продукти за крайните потребители трябва да паднат. Все пак трябва да знаем, че тези продукти, които бяха забранени от Украйна и на които в момента се разрешава отново техния внос, борсови продукти, участват на международните борси. А там цената през последните един месец месец и половина падна, драстично с 1,5 процента надолу, каза Пейо Майорски.

Тези, които произвеждат дадените продукти, ще бъдат по-конкурентни, защото ще имат възможност да добавят основните си суровини и от други места, в случая от Украйна. Така че би трябвало да се отрази неминуемо и на цените на продуктите и те трябва да паднат. Пак повтарям, те са борсови цени, които се търгуват доста по-ниско отпреди два месеца и следва да ги видим на щанда с по-ниски цени, продуктите, които се произвеждат от тези суровини, добави шефът на Национална асоциация за защита на потребителите .

 

Очаквам това да се случи, да видим по-ниски цени на щанда, но ще видим какво ще излезе от цялата ситуация. Аабсолютно всяка една намеса в свободната търговия обаче води да изкривяване на пазара и на това вече станахме свидетели, каза още Майорски.

 

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate nowVisaMastercardVisa-electronMaestroPayPalEpay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 3| 2514|19.09.2023”Шоуто на Байдън”: Какво да очакваме на сцената на Общото събрание на ООН?. 7| 2979|18.09.2023Вили Лилков: Очаквам от ГЕРБ кандидат, който едва ли ще може да предложи разумна промяна - на статуквото. 0| 3900|13.09.2023Цветелина Пенкова: Очаквам ясна политика в енергетиката и ренесанс на дипломацията в ЕС през следващата една година. 13| 4101|11.09.2023Радев: Очаквам задълбочен анализ за действието на местните власти и държавата за подготовка при природни бедствия

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads

Тези които произвеждат дадените продукти ще бъдат по конкурентни защото ще

...

... от цялата ситуация. Аабсолютно всяка една намеса в свободната търговия обаче води да изкривяване на пазара и на това вече станахме свидетели, каза още Майорски. 


Реклама / Ads
0| 24|18.09.2023НОВИНИ

Не е задължително да си зърнар с яхта или в свитата на Радев, за да милееш за България. Къде в картинката е Вова?

.
Като не могат да спрат помощта за Украйна, поне да спрат украинското зърно. И да, протестите са политически, икономически и с корени в задкулисието. Други не могат и да бъдат. Защото се защитават определени интереси, които нямат нищо общо с тези на гражданите.

Колкото представители на различни организации, съсловия, институции, анализаторски центрове и партии се докопат до някоя медия, толкова различни мнения чуваме за проблемите в зърнопроизводството, претенциите на зърнарите и протестите.

Присъединиха се овцевъди, пчелари и още недоволни. Заливат ни с цифри, мрачни прогнози и заплахи за блокиране на държавата.

Как българският гражданин може да се ориентира в тази джунгла от обяснения, отрицания, нападки и взаимоизключващи се статистики? Как да отсеем сеното от плявата, като водопадът от манипулации и очевидно фалшиви аргументи не спира да ни залива?

 

Хората се питат: Ако в България през 2022 г. вносът на украински продукти и зърно е едва 0,2% от общия обем, защо е целият този вой? Това количество не е в състояние да повлияе да един среден град, камо ли на държавата.  

Значи има нещо друго, което никой не споменава.

 

Да се спрем на някои от основните версии.

 

Зърнарите: Украинският внос подбива цената на зърното и български зърнопроизводители не могат да си продадат продукцията и са изправени пред фалит.

 

Зърнарите: Излизаме на протести, за да защитим българското зърнопроизводсттво, което правителството „Денков-Габриел“ застрашава с разрешаването на внос на украинско зърно и продукти като сухо мляко, мед и пр.

 

Зърнари: Правителството се опитва да унищожи българското земеделие, което е национално предателство.

 

Статистиката на ООН и Световната банка: Украинското зърно (пшеница, царевица, слънчоглед, соя и др. съставлява 2% от общия износ за Африка). Според експерти свободни достъп на украинска продукция към африкански страни оказва влияние като понижава цените за най-нуждаещите се страни като Етиопия, Сомалия и Еритрея, например.

 

Статистиката: Цените на световните борси на зърно не се влияят въобще от вноса на нищожно малкия внос на украинска продукция у нас.

 

Статистиката: Цените на различните зърнени култури на борсите са значително по-ниски от цените, които са били миналата година. Вносът или невносът на украинско зърно не влияе на тези цени спрямо българските производители. Ако те решат да изнасят своята продукция, ще трябва да я предлагат на борсовите цени в момента. Имат вариант да изчакат няколко месеца с надежда цените да се повишат, което може да се случи, но може и да не се случи. Рискът е техен.

 

Експерти: Не са вярни твърденията, че украинското зърно съдържа тежки метали. Не са вярни също твърденията, че контролът на качеството е занижен. Извършените проби досега показват, че зърното от Украйна отговаря на европейските изисквания за качество, категорични са от българските институции, които отговарят за този ред и изисквания.

 

Експерти: Сравненията с Полша, Словакия и Унгария са некоректни – там проблемите са по-различни.

 

Експерти: Български производители разполагат с пълни складове с миналогодишна продукция, защото прогнозите им са били, че цената тази година ще е още по-висока от пиковите цени преди 12 месеца. Анализът им се оказва неточен и сега трябва да реализират продукцията си на минимална печалба или дори на загуба. Отговорността за ситуацията е персонална, щетите – също.

 

Ако автомобилопроизводител е произвел 1 млн коли, защото са се търсили много миналата година, но тази е успял да продаде само 700 хиляди, не претендира държавата да му покрие разликата от лошото предвиждане, маркетинг и още куп грешки, които е направил. Испанският Сеат е пред такава дилема в момента и обмисля фалит, а не блокира Испания, за да му изплати правителството непродадените коли.

Има и версии, които звучат като теория на конспирацията, но у нас точно такива сюжети много често се оказват в крайна сметка верни.

 

Възможно ли е, определени влиятелни кръгове на зърнопроизводители и такива от други земеделски отрасли, да са влезли в договорка с президента Радев? Например: Вдигате протести, блокирате пътища, мостове, граници и сваляте правителството на ПП-ДП и ГЕРБ. Най-добре е това да стане в навечерието на местните избори, за да инкасират – най-вече ПП-ДБ, загуби и да се върви към предсрочен парламентарен вот. През това време служебният кабинет ще удовлетвори исканията на съответните кръгове и ще им напълни касичките с нови милиони. Рапорт даден! Рапорт – приет! – както се казва. Разбирайте го като: Махате лошите, идваме ние, добрите и всичко става на шест.

 

Ако се стигне до подобен вариант, това ще изкара на преден план темата за президентска република, което от своя страна ще измести фокуса от укрепването на българската позиция по отношение на руската агресия срещу Украйна в НАТО и ЕС.

 

Дори планът да не успее за местния вот, натискът ще продължи.

Регистрираното сдружение „3 март“ и „народното движение“, което държавният глава обяви на Шипка през август не са ли стъпки в тази посока?

 

Разбира се, че който и да питате от протестиращите и от Президентството, ще ви отговорят, че това са фантасмагории. Ще отговорът също, че единственият мотив, който ги изправя срещу сегашната власт е грижа за националния интерес, за обществените ползи и чист, неподправен патриотизъм. Всички други са „безродници“, както определи Радев онези, които не  го подкрепят – в словото си за 3 март, пак на Шипка.

Преди ден по БНТ един бивш министър със зачервен нос и ехидна усмивка, пусна ироничното: Сега ще чуем за руска намеса в протестите, дългата ръка на Кремъл и прочие.

 

Целта очевидно бе да се неутрализира подобна логика предварително и когато се появят подобни аргументи, да се отговаря: Нали ви казахме, че ще замесят и Путин.

Ами да, замесен е Владимир Владимирович. Щафетното бягане на руската пропагандна машина прехвърля палката от 3 март, на паметника на съветската армия, оттам на зърнените протести и т.н. до победния финал на „Руский мир“ в България. Такава е целта на Вова, друг е въпросът дали планът ще се осъществи.

 

Нека припомня, че руският президент обеща безплатна пшеница за Африка, след като страната му излезе от Черноморското споразумение за зърното, т.нар. "зърнена сделка", преди месец и половина. "За да бъда точен, ще добавя, че в следващите 3-4 месеца ще имаме готовност да доставим на Буркина Фасо, Зимбабве, Централноафриканска република, Мали, Сомалия и Еритрея между 25 хил. и 50 хил. тона пшеница за всяка държава безплатно", - заяви Путин по време на форума Русия - Африка, който се проведе в Санкт Петербург.

Само че африканските страни не се вързаха на уловката за безплатен обяд, защото знаят, че такъв не съществува. И Африканския съюз го призова да се върне към споразумението.

 

В средата на юли 2023 г. Русия едностранно прекрати участието си в черноморската сделка за износ на зърно. Черноморската инициатива за зърно сключена между Русия и Украйна с посредничеството на ООН и Турция през юли 2022 г., имаше за цел да предотврати световна продоволствена криза, като позволи на украинското зърно, блокирано заради руската инвазия, да бъде безопасно изнесено през черноморските пристанища и коридори.

 

Русия самоволно прекрати участието си, след като стана ясно, че Русия прави съблазнителни предложения на Африка с единствената цел да измести Украйна. Дори бяха засечени руски кораби, които извозваха украинско зърно, представено като руско…

Ако Путин върне Русия в Черноморската инициатива, за което турския президент Ердоган настояваше многократно пред самия него, няма да съществува въобще казус „Украйна“. Но Путин не желае.

 

В този ред на мисли, съвсем логично би било кръговете зърнари и други от земеделския сектор, да се обърнат към президента Радев, „Възраждане“ и БСП, например, които да използват връзките си с Москва, за да помолят Владимир Владимирович да се включи отново в инициативата.

 

Ако той не ги чуе, нека тогава закарат комбайните и тракторите пред руското посолство и да поискат от посланик Митрофанова, да поеме ангажимент да уговори своите началници да променят ощетяващата ни позиция на Кремъл.

 

Ако и това не помогне, както е сигурно, че ще се случи, нека тогава със селскостопанската техника бъдат съборени паметника на съветската армия в София, Альоша в Пловдив и няколко други в други градове. Поне малко да ги заболи онези в Москва, които продължават да ни възприемат като „Задунайская губерния“.

 

Става дума за пари и политика. За много пари и мръсна политика в България. За интереса на граждадните и дума не се обелва.

 

Това е част от войната на Русия срещу Украйна, срещу "колективния Запад" и срещу "неприятелските държави", за каквато Москва е обявила и България. Не е нужно да си зърнар, за да разбираш това. Както не е задължително да си зърнар и в проект на президента, за да милееш за страната си.

 

Емил Азар

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate nowVisaMastercardVisa-electronMaestroPayPalEpay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 36| 5666|17.09.2023Евгений Кънев: Протестът на зърнарите е ”бой последен” на путинистите. 15| 2638|17.09.2023Надежда Йорданова призова за диалог между премиера и зърнарите. 8| 4207|16.09.2023И зърнарите в Румъния се вдигнаха срещу вноса на украинска продукция. 37| 3147|16.09.2023Денков пак ще опита да говори със зърнарите

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads

Колкото представители на различни организации съсловия институции анализаторски центрове и

...

... си зърнар, за да разбираш това. Както не е задължително да си зърнар и в проект на президента, за да милееш за страната си. Емил Азар


Реклама / Ads
0| 403|17.09.2023НОВИНИ

Румен Спецов за предстоящите земеделски протести: Безпокойството им е безпочвено

.
Румен Спецов
Безпокойството на нашите земеделци е безпочвено. Това каза в предаването „120 минути“ директорът на Националната агенция за приходите (НАП) Румен Спецов по повод предстоящите протести на зърнопроизводителите.

„Мога да кажа точните суми. За целия сектор това са над 1,8 млрд. лева за юридическите лица и над 600 млн. лева за еднолични търговци и физически лица. Това е печалбата“, поясни той в отговор на въпроса дали потвърждава думите на премиера, че през миналата година зърнопроизводителите са отчели 25% по-голяма печалба спрямо 2021 г.


Той отбеляза също така, че с прекратяването на забраната за внос на украинско зърно е свързан с изискването от страна на ЕС за въвеждането на регулаторен режим в тази посока от страна на Украйна. Според него това е нещо, за което не се говори.


„От понеделник започва да действа този регулаторен режим за износ на някои стоки от Украйна, което означава, че няма да има свободно и безконтролируемо изнасяне на стоки. Този контрол ще се осъществява от Украйна, но вероятно ще има и механизми за проверка от страна на ЕС. Предстой да видим това в понеделник“, поясни той.


Румен Спецов коментира и как вноса на продукти от Украйна ще се отрази на цените. „Цените на тези стоки се определят от борсовите индекси. Това, от което вероятно се опасяват нашите производители, е, че в България ще дойдат продукти с много ниски цени и евтини суровини. Но за да стигнат тези продукти от Украйна до България има разходи за транспорт. Така че на този етап никой не знае на каква цена ще бъдат доставени суровините“, уточни той.


Директорът на НАП призна, че има свръхпечалба в сектор „Земеделие“. Те са от миналата година и са генерирани в една друга обстановка, подчерта обаче той.

 

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate nowVisaMastercardVisa-electronMaestroPayPalEpay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 7| 3576|11.09.2023Румен Христов забърка ДПС в некоалицията. 13| 4560|09.09.2023Румен Гечев: Готвим вот на недоверие след местните избори, Божков няма бъдеще. 4| 4295|02.09.2023Шестима в ареста заради “големия грях” да свирят на музикален инструмент в Афганистан. 5| 4217|01.09.2023Румен Драганов: Летният туристически сезон минава като по учебник

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads

Мога да кажа точните суми За целия сектор това са

...

... той.Директорът на НАП призна, че има свръхпечалба в сектор „Земеделие“. Те са от миналата година и са генерирани в една друга обстановка, подчерта обаче той. 


Реклама / Ads
0| 1236|17.09.2023НОВИНИ

Корнелия Нинова: Дали пък Борисов не използва справедливите протести на земеделците, за да сваля правителството?

.
Корнелия Нинова
"Искам да кажа нещо принципно за развитието на българското земеделие. Нашата позиция винаги е била, че по-голяма част от субсидиите трябва да се преразпределят към производство на плодове, зеленчуци, мляко и месо. Твърде много и европейски, и национални средства се отделят за зърнопроизводство. През 90-те години производството на плодове и зеленчуци български представляваше около 25-27% от общото земеделско производство. В момента е между 1 и 2%. Всички знаем, че се храним с вносни плодове и зеленчуци. Има дисбаланс в сектор земеделие. И този дисбаланс трябва да бъде решен с държавна и последо

В момента е между 1 и 2%. Всички знаем, че се храним с вносни плодове и зеленчуци. Има дисбаланс в сектор земеделие. И този дисбаланс трябва да бъде решен с държавна и последователна политика като се преразпределят по-разумно средствата за отделните браншове."Това заяви председателят на БСП Корнелия Нинова в предаването "Неделя 150" по БНР.

 

Решението на правителството и парламента за вдигане на ветото за внос на жито от Украйна Нинова определи като предателство на националния интерес. "Прави впечатление, че Полша, Словакия, Унгария, които са ястреби в подкрепата за Украйна - този път защитиха собствените си национални интереси, икономиката и земеделието си. Този проблем има европейско измерение. Защото 4 пъти нашия министър на земеделието е заявявал позиция против вдигането на забраната. И изведнъж по някакви неясни причини това отношение се променя. Едва ли с това ще спечелим оттук нататък подкрепата на този източноевропейски блок от държави, които трудно, но правилно се обединихме тогава", добави лидерът на социалистите.

 

"Твърдението, че това ще понижи цените на хляба и хлебните изделия - е лъжа. И днес хлебопроизводителите обявиха, че няма да вложат украинско зърно в българското производство. Пред мен те споделиха следното: “Няма да го направим, защото се страхуваме да не си замърсим производството, нямаме гаранции за чистотата на украинското зърно. То не отговаря на европейските изисквания. Цените няма да се намалят и социален ефект няма да има от това решение. Тук и стои здравния въпрос. Съмнявам се, че контрола ще бъде толкова сериозен, че ще може напълно да установи дали вносната пшеница не е опасна за здравето. Българските зърнопроизводители се притесняват от дъмпингови цени. Българското производство ще остане по складовете, ще се калкулират загуби, а по-евтината пшеница ще залее пазара. Дъмпингът е в търговията със зърно. Защото от него не се произвежда само хляб, а и фуражи и други. Започваме да се съмняваме, че става въпрос просто за икономически интереси. Ще задаваме въпроси, ще следим кои фирми ще внасят украинско зърно на ниски цени и дали ще го препродават на по-високи цени просто, за да реализират едни печалби за сметка на българския национален интерес и производство", категорична бе Нинова за рисковете след премахване на ветото за внос на продукти от Украйна.

 

По думите й протеста се разраства, а от вчера се наблюдава и включването на пчеларите в него, които с основание се ядосват. "Вносът на мед и пчелни продукти не само им подбива цената. Оказва се по техни думи, че се внася украински мед, преопакова се като български и се продава като такъв. И това убива международните пазари на българския мед. Ако те поискат среща с нас - разбира се, че ще излезем при тях. Всичко и в този протест, и по принцип е политика. Защото решението на парламент и правителство - това е правене на политика. Борисов вчера каза: “Докато бях премиер дадох на зърнарите 30 млрд. лева”. Питаме се дали пък Борисов не използва справедливите протести на земеделците, за да сваля правителството? Кардиналното решение е да се промени това на Народното събрание - да се върне ветото и да се потърси отново съюз с Полша, Унгария, Словакия. Сектор земеделие е един от най-сериозните, които произвеждат БВП и внасят данъците в страната. Едва ли санкциите на ЕК трябва да ни притесняват. Както виждаме и други държави ще го направят. Стратегическото решение е правилно преразпределение на субсидиите към други сектори - плодове, зеленчуци, мляко и месо. Възстановяване на напоителни системи, които струват около 100 млн., за да имаме поливно земеделие. Земеделието е сектор, който предполага стратегическо мислене, за да имаме истинска и евтина храна на българската трапеза", добави лидерът на българските социалисти.

 

"Ние сме единствената партия, която в момента има предизборна платформа, кандидати за кметове и листи за общински съветници. Да не се омаловажава ролята на БСП. В пълна готовност сме да стартираме кампанията. Промяната, която се очакваше за разграждане на модела ГЕРБ и Борисов не се състоя след парламентарните избори. Очакванията се провалиха, защото промяната и статуквото се прегърнаха и направиха тази безпринципна сглобка. Съмнявам се, че избирателите на ПП, които искаха изчегъртване на ГЕРБ - са им казали да се прегърнат с Борисов. Както и се съмнявам, че избирателите на ГЕРБ, които 3 месеца слушаха колко вредни, неграмотни, некомпетентни и крадливи са ПП - са съгласни Борисов да им даде властта и да продаде ГЕРБ", обобщи Нинова за безпринципността, с която партиите на сглобката са предали своите избиратели.
"Нашата цел е промяна на модела на управлението на Борисов и ГЕРБ в общините в последните 15 години. Моделът на национално равнище той го пренесе на общинско равнище. Там има феодални имения на кметове. Държат хората в зависимости с назначения и друго. Голямата ни цел е промяната този път да стане отдолу. Желанието на Борисов от години наред да прегърне БСП, за да я задуши - продължава и през местните избори, но няма да стане. Гледала съм го какви манипулации прави - задкулисие, обръчи от фирми, държане в подчинение, непризнаване на институциите, унищожаване на опозицията и журналистическия глас, който се надига. Ето това искаме да променим. Трудно е, струва ни много, бият ни много, но няма да се откажем", добави председателят на БСП за приоритетите на партията.

 

"Като резултати очакваме повече от предишния път. Би било много жалко, ако една партия тръгва за по-малко или за запазване на положението такова, каквото е. Имаме добри кандидати, много опитни кметове с по няколко мандата и млади, които са кандидати за първи път. Надявам се хората да оценят това, че сме единствената партия, която не се предаде и не ги излъга, и не влезе в никакви сглобки и договорки. Принципни и последователни сме в политиките си. ", каза в заключение Корнелия Нинова.

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate nowVisaMastercardVisa-electronMaestroPayPalEpay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 2| 2565|16.09.2023БСП решава дали да подкрепи Ваня Григорова за кмет на София. 0| 3500|14.09.2023Допълнителни близо 500 места разкриват в кризисните центрове за пострадали от насилие. 7| 3811|14.09.2023Народното събрание решава дали да отпадне забраната за внос на зърно от Украйна. 8| 3888|13.09.2023Ембаргото върху украинското зърно: Скандалите в НС продължават и утре

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads








Намаляването на ДДС може да доведе до по ниски цени и

Намаляването на ДДС може да доведе до по ниски цени и

...

... обречени. Това ли търсим?! Намаляване на конкуренцията, вместо увеличаване на конкуренцията, когато единственият изход за намаляване на цените всъщност е по-голяма конкуренция, посочи Николай Вълканов.


Петел следи какво се случва с цените на храните Намаляването на

Петел следи какво се случва с цените на храните Намаляването на

...

... вижда се, че всяка седмица, всеки ден излизат всевъзможни промоционални предложения от търговските вериги на различни групи стоки и конкуренцията е постоянна, непрекъсната и изострена. 


Намаляването на ДДС може да доведе до по ниски цени и

Намаляването на ДДС може да доведе до по ниски цени и

...

... вижда се, че всяка седмица, всеки ден излизат всевъзможни промоционални предложения от търговските вериги на различни групи стоки и конкуренцията е постоянна, непрекъсната и изострена.


Намаляването на ДДС може да доведе до по ниски цени и

Намаляването на ДДС може да доведе до по ниски цени и

...

... на конкуренцията, вместо увеличаване на конкуренцията, когато единственият изход за намаляване на цените всъщност е по-голяма конкуренция", посочи Николай Вълканов. Вижте целия разговор във видеото


Авансовото ползване на данъчни облекчения за деца през тази година въведено в

Авансовото ползване на данъчни облекчения за деца през тази година въведено в

...

... ги въведе, падна скоро след това.Остава вариантът парите да бъдат поискани от работодателите до 31 декември или да бъдат поискани от НАП с годишната данъчна декларация догодина. 










България никога не е напускала договора с Газпром а руският

България никога не е напускала договора с Газпром а руският

...

... продължаване на програмата за компенсации за електроенергия за бизнеса, както и за законодателни промени, с които да се наложи допълнително данъчно облагане за енергийните дружества.


Затова казвам че на този етап не можем да сме

Затова казвам че на този етап не можем да сме

...

... и ние като правителство, ще направи всичко възможно да компенсираме тези разлики, както в момента правим с разходите за електричество“, каза Сандов, цитиран от БГНЕС.




Огромна победа за българския интерес отстоя министър председателят Кирил Петков в

Огромна победа за българския интерес отстоя министър председателят Кирил Петков в

...

... газови централи, които да ни правят по-зависими от Русия, липсва и прибързано затваряне на въглищните централи, фокусът е върху инвестиции в иновативни и значими проекти.


Огромна победа за българския интерес отстоя министър председателят Кирил Петков в

Огромна победа за българския интерес отстоя министър председателят Кирил Петков в

...

... плана. В него вече няма газови централи, които да ни правят по-зависими от Русия, липсва и прибързано затваряне на въглищните централи, фокусът е върхуинвестиции в иновативни и значими проекти. 







Цената на дневната седмичната и месечната винетка ще стане по ниска

Цената на дневната седмичната и месечната винетка ще стане по ниска

...

... инвестиция в инфраструктура и мерки за пречистване на въздуха“, добави Петър Витанов. За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/ 




Цената на петрола може да сe срине до 10 долара

Цената на петрола може да сe срине до 10 долара

...

... да си позволят да бъдат самодоволни. Рисковете, свързани със стабилната политика за изменение на климата и бързо променящите се технологии, са твърде големи“, добави тя.


Очаква се и през предстоящия летен сезон да има по ниски

Очаква се и през предстоящия летен сезон да има по ниски

...

... задължения. По време на дискусията представителите на бранша поставиха въпроса за промяна в отстоянията между чадърите, което според миналогодишните параметри трябваше да е 20 метра.




Поне 65 килограма трябва да тежат кандидатите за да постъпят

Поне 65 килограма трябва да тежат кандидатите за да постъпят

...

... освидетелстване, кандидатите за работа във въоръжените сили, ако са установени като негодни, гласи друга промяна в наредбата, която предлага вицепремиерът.  По публикацията работи: Камелия Цветанова