"Не искаме оставки, а искаме решения! ... Искаме сигурност за бъдещето на сектора".

По думите му присъствието на финансовия министър Асен Василев на срещата в Министерския съвет с протестиращите земеделци е добър сигнал.

"Утре влизаме с машините в София и отново сме на жълтите павета с всички колеги. Тази нощ машините ще спят край Долни Богров и утре сутринта ще влязат", уточни той.

„Действащите процедури и законът за МВР предвиждат този начин за полицейско предупреждение - предупредителните изстрели да са в безопасна посока. Няма нещо извънредно, че полицаят е стрелял във въздуха. Най-вероятно после е стрелял по извършителя“.

Това каза в предаването „Тази сутрин“ доц. Милен Иванов, бивш зам.-ректор на Академията на МВР.

На 18 септември в полицията е получен сигнал, че в района на столичен хотел трима непознати са нападнали две момичета. На място са изпратени полицейски екипи. При преследването са произведени предупредителни изстрели в безопасна посока, но бегълците не спрели. При произведен още един изстрел е ранен един от тях - 18-годишен. Незабавно е откаран в болница, но по-късно е починал.

„Полицейските служители не използват оръжия само при непосредствена заплаха за тях. Законът казва две неща - чл. 12 е за неизбежната отбрана, която се простира и за трети лица. Полицаят е длъжен да използва оръжие, когато са застрашени трети лица. Втората хипотеза е, че не е обществено опасно нанасянето на вреди на лице, ако то е извършило престъпление“, посочи той.

„Абсолютната необходимост е институт, който предвижда използването на животозастрашаваща сила от страна на полицаи при определени ситуации – извършителят е извършил престъпление, свързано с насилие и се опитва да се укрие или укривайки се, създава опасност да извърши друго престъпление с насилие“, обясни Иванов.

„Провеждани са заградителни мероприятия с цел издирване на извършителите на грабеж. Това е грабеж с повече от едно лице. Тежко престъпление с до 15 години затвор“, обясни бившият зам.-ректор на Академията на МВР.

„При задържане на лице полицаят е длъжен да съобщи ясно, че е полицай, че има правомощия, след което да отдаде полицейско предупреждение. Ако лицето на изпълни разпорежданията, полицаят може да даде предупредителен изстрел във въздуха и ако прецени, да използва оръжието към този, който не изпълнява разпорежданията“, добави доц. Милен Иванов.

"Няма партия на хоризонта, която да е на вълната на надеждите и очакванията на хората, която да успее да направи голяма промяна в местната власт. Картата няма да бъде коренно променена. Не мисля, че вече може да се говори за някакви крепости. Има кметове, които седят много силно по места, оформили своя крепост с марката "ГЕРБ", като Бургас, Враца, Стара Загора и пр. Със сигурност ще има някъде пробив."

Според Ганев на последните парламентарни избори преднината на ПП-ДБ в София е била "трудно преодолима дистанция, но в последните няколко месеца те са в ерозия на обществената подкрепа и много зависи от кандидата на ГЕРБ, защото при кандидата на ПП-ДБ има вътрешно напрежение".

Много важен е въпросът кои са електоратите, които няма да са представени на балотажа и които ще трябва да избират между други опции, подчерта Ганев. Според него кандидатите на БСП и "Възраждане" - Ваня Григорова и Деян Николов, ще са имената с най-голяма подкрепа, които ще останат извън балотажа и това как ще гласуват техните избиратели на балотажа "ще реши изборите в София".

Близо 70% е отрицателната оценка за работата на кабинета. Борисов се позиционира тактически и не иска да се ангажира с този състав на кабинета, защото си дава сметка за неговата непопулярност, коментира Димитър Ганев в предаването "Преди всички".

По думите му лидерът на ГЕРБ не иска да обира негативите от действията на правителството и то в контекста на приближаващите местни избори.

"И тази дистанция изглежда политически здравословна за Борисов и ГЕРБ."

Ако правителството продължи тази линия и падне на критични нива на подкрепа, то след местните избори може да се мисли за по-бърза ротация от тази, която имаме планирана за март, подчерта Димитър Ганев.

Зърнарите ще протестират в цялата страна, след като парламентът прие да вдигне забраната за внос на украинско зърно у нас. Предложението бе на Министерския съвет, който поиска да се отмени забраната за внос на украинско зърно, която бе наложена от служебното правителство през пролетта на тази година. Решението тогава бе взето по примера на още четири държави в Централна и Източна Европа заради опасенията на бранша от загуби заради евтината украинска продукция. 

 МС обаче посочи, че решението тогава е довело до загуби в бюджета, а ако забраната бъде отменена, вносът на зърно ще намали инфлацията. 

Днес зърнопроизводителите бяха поканени на разговори с премиера Денков, който по-късно заяви, че "няма да преговаря с терористи" и посочи, че от бранша се държат точно като такива през последните два дни, поставяйки искания, които трябва да бъдат изпълнени незабавно. По-късно Денков заяви, че е готов на диалог. 

"Остро осъждаме използваната квалификация от премиера акад. Николай Денков, че земеделските производители са терористи затова, че отстояват правата си. Протестите са демократично средство за изразяване на позиция и защита на интересите във всяка страна - член на ЕС", посочват в позицията си от Българския фермерски съюз. 

"Правителството и земеделският министър Кирил Вътев вече 100 дни отказват да си говорят с браншовите организации за проблемите и оказването на помощ. Изцяло имаше липса на комуникация. Решиха да седнат на масата за преговори, когато дойде време за протести", коментира Георги Стоянов, председател на БФС.

Според него именно заради липсата на диалог, за първи път от години целият сектор излиза заедно на общ протест.

"Искаме да подчертаем, че за нас демократичните протести, стачки, демонстрации и шествия са конституционно право на всеки български гражданин, което никой не може да ограничава, нарушава и отнема. Апелираме за спазване на демократичните практики, своевременно пресичане на опитите за провокации и нагнетяване на напрежение и недопускане на насилие от всички страни", подчерта Георги Стоянов.

Това заяви историкът проф. Веселин Янчев по време на представянето на книгата си „Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание“ във Военния клуб в София. На събитието присъстваха видни историци, интелектуалци, офицери от резерва и др., имащи отношение към установяване на историческата истина за Септемврийското въстание в България.

Събитието беше открито от доц. Момчил Дойчев, ръководител на департамент "Политически науки" в НБУ и съпредседател на Атлантическия съвет на България. Той очерта основните приноси на книгата на проф. Янчев.

"Това, което мога да кажа, е, че проф. Янчев иноваторски е подходил, за разлика от предишните идеологизирани комунистически интерпретации. Той разглежда събитията ден по ден въз основа на документи. Той анализира процесите на базата на фактологията, а не на базата на една изкривена идеологизирана представа. Новаторското в неговия подход е свързано с това, че той не разглежда както комунистическата историография това "всенародно въстание", а го разглежда ден по ден въз основа на един институционален подход. Всяка дума от заглавието на книгата е абсолютно точна. Ръководейки се от този подход, проф. Янчев разглежда тези събития и в една правна рамка", изтъкна доц. Дойчев.

По думите му целта на проф. Янчев е да установи доколко политическите институции на Царство България действат легитимно спрямо този метеж, който иска да събори държавно установения ред и чрез терористични средства да установи диктатура, посредством поръчителството на една чужда държава, която е решила да установи нов световен ред на базата на комунистическата утопия.

"Всичко това, в един контекст на строго научен подход, който избягва всякакви идеологизации, според мен това е най-ценното. Този подход е най-близо до историческата истина, защото се основава на фактите", категоричен бе изследователят.

Събитието продължи със слово на автора на книгата - проф. Веселин Янчев. Той подчерта, че книгата му не е замислена като изследване на Септемврийското въстание като такова - като преломно политическо-обществено явление, с невероятни последици върху българския политически, обществен, стопански и културен живот.

"Тя е третата поред книга от едни мои занимания за ролята на армията във вътрешнополитическия живот на България. Моят интерес се насочи именно към тази сфера, която остава скрита за обществото, дори за хората, ангажирани в армията. За мен беше важно да разбера как армията гарантира реда в обществото по време на кризи. Изненада ме цялата тази митологема, създадена за българската държава като едва ли не зле организирана, хаотично действаща. Оказва се, че българската държава и българската армия взаимства най-добрите нормативни документи и практика от Европа, свързани с гарантиране на вътрешния ред и сигурността в страната. Армията се придържа към установените правила в голяма степен. Разбира се, от една страна са нормативните документи, конституционното устройство на държавата, но от друга страна са практическите действия на армията. Ако искаме да градим правова държава, ние трябва да се върнем именно към тези проблеми", смята ученият.

"След 9 юни 1923 г. - един класически военен преврат, извършен от армията - нещата стигнаха до последващите събития, до септември 1923 г. и периодът след това. Моят замисъл беше да проследя чисто военния аспект на този конфликт, за да видя действията на министерството, на щаба на армията и др. Когато наредих пъзела, свързан с действията на армията срещу опита за установяване на работническо-селско, комунистическо управление в България, се оказа, че това е едната страна на въпроса. Очевидно приближаването към обективността за случилото се, трябваше да представи и другата гледна точка. Тази на хората, поставили си за цел да променят обществено-политическия строй в България. Тук вече трябваше да се видят действията на БКП, на тесните социалисти, на ръководителите от Москва, на Комунистическия интернационал на ЦК на Руската комунистическа партия и въобще цялостната тенденция в развитието на комунистическото движение в Европа след края на голямата война. Периодът за работа по темата беше удължен, но аз съм изключително доволен заради работата с архивните документи на Коминтерна, документите от архива на ЦК на БКП", каза още проф. Янчев.

Историкът наблегна на обстоятелството, че е успял да направи едно по-задълбочено изследване на архивните процеси.

"Оказа се, че физическото разгромяване на въстанието през септември 23 г. не слага реално край на проблема, защото идеята за вдигане на ново въоръжено въстание веднага е подета от Васил Коларов и Георги Димитров. Неистов е техният стремеж да не бъдат порицани от Москва и да намерят своето място вече извън България. Комунистическият интернационал се ангажира пряко с подготовката и организирането на въоръжено народно въстание в България, което се отлага за пролетта. Тече през цялото време едно перманентно напрежение и подготовка в главите на привържениците на революцията в по-голяма степен, отколкото в публичното пространство", отбеляза той.

Политологът проф. Татяна Дронзина, която също взе участие в мероприятието, изрази интересна теза относно книгата на проф. Янчев. Според нея това е едно от най-солидните изследвания в последните десетилетия.

"Навършват се 100 г. от една кървава трагедия, която раздели българите за десетилетия наред. Аз ще позволя да задам въпроса - какви политически и етически дилеми пораждат събитията от септември 1923 г.? Мисля, че Септемврийското въстание ни доведе до една ситуация, в която България стана жертва на политически решения, взети изцяло извън нея, на една дълбока бразда, която беше прокарана в сърцето на една нация. Българската общност беше разделена. Насилието беше въведено в българския политически живот като метод за решаване на вътрешнополитически проблеми", заяви проф. Дронзина.

Тя допълни, че и учените, и политиците дължат на българите цялата истина за въстанието. Според нея трябва да включим тази истина в учебниците по история, иначе ще получим едни изгубени, изпаднали поколения, които няма да могат да бъдат полезни нито на себе си, нито на страната си, нито на Европа.

"Септемврийското въстание поражда в голяма степен въпроса можем ли и способни ли сме да прощаваме. Различните култури имат различни начини на помирение. Азиатската култура налага като метод на помирение забравата. Африканската налага да бъдеш на страната на по-слабия, а европейската политическа култура налага най-напред да бъде казана истината, а едва след това да има покаяние и прошка.

Септемврийското въстание беше едно събитие, наложено отвън. По решение на българите може да се направи една преоценка и преосмисляне", подчерта тя.

Един от вариантите, който в момента се разглежда, е да се предоставят на Украйна дефектни ракети С-300, които могат да бъдат използвани за части, обясни депутатът Ивайло Мирчев от ПП-ДБ. Зависи обаче какво ще поиска Киев.

“При всички положения България няма излишни ПВО комплекси. Със сигурност България няма да предостави на Украйна комплексите С-300, които пазят София и ядрената централа в Козлодуй”, отсече Мирчев и обясни, че МО трябва да каже с колко ракети разполага страната ни, има ли дефектни сред тях, които могат да бъдат предоставени.

Дефектните ракети С-300 са вариант, призна пред медиите председателят на военната комисия в НС Христо Гаджев. 

Той определи като висока сумата от 100 млн. лева за база на НАТО край Ямбол. Обясни, че става дума за политика на въздържане и разполагане до една бригада. От ДБ заявиха, че базата е предвидена за 2025 г. 

От “Възраждане” обявиха идеята за предоставянето на дефектни ракети като “държавна измяна”. Според партията страната ни има нужда от още оръжия и ПВО. ИТН също считат, че на първо място е националната ни сигурност и националния интерес. Станислав Балабанов поиска военният министър да отиде в парламента и да обясни.

От ДПС засега не коментираха.

Един от вариантите, който в момента се разглежда, е да се предоставят на Украйна дефектни ракети С-300, които могат да бъдат използвани за части, обясни депутатът Ивайло Мирчев от ПП-ДБ. Зависи обаче какво ще поиска Киев.

“При всички положения България няма излишни ПВО комплекси. Със сигурност България няма да предостави на Украйна комплексите С-300, които пазят София и ядрената централа в Козлодуй”, отсече Мирчев и обясни, че МО трябва да каже с колко ракети разполага страната ни, има ли дефектни сред тях, които могат да бъдат предоставени.

Дефектните ракети С-300 са вариант, призна пред медиите председателят на военната комисия в НС Христо Гаджев. 

Той определи като висока сумата от 100 млн. лева за база на НАТО край Ямбол. Обясни, че става дума за политика на въздържане и разполагане до една бригада. От ДБ заявиха, че базата е предвидена за 2025 г. 

От “Възраждане” обявиха идеята за предоставянето на дефектни ракети като “държавна измяна”. Според партията страната ни има нужда от още оръжия и ПВО. ИТН също считат, че на първо място е националната ни сигурност и националния интерес. Станислав Балабанов поиска военният министър да отиде в парламента и да обясни.

От ДПС засега не коментираха.

Това заяви историкът проф. Веселин Янчев по време на представянето на книгата си „Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание“ във Военния клуб в София. На събитието присъстваха видни историци, интелектуалци, офицери от резерва и др., имащи отношение към установяване на историческата истина за Септемврийското въстание в България.

Събитието беше открито от доц. Момчил Дойчев, ръководител на департамент "Политически науки" в НБУ и съпредседател на Атлантическия съвет на България. Той очерта основните приноси на книгата на проф. Янчев.

"Това, което мога да кажа, е, че проф. Янчев иноваторски е подходил, за разлика от предишните идеологизирани комунистически интерпретации. Той разглежда събитията ден по ден въз основа на документи. Той анализира процесите на базата на фактологията, а не на базата на една изкривена идеологизирана представа. Новаторското в неговия подход е свързано с това, че той не разглежда както комунистическата историография това "всенародно въстание", а го разглежда ден по ден въз основа на един институционален подход. Всяка дума от заглавието на книгата е абсолютно точна. Ръководейки се от този подход, проф. Янчев разглежда тези събития и в една правна рамка", изтъкна доц. Дойчев.

По думите му целта на проф. Янчев е да установи доколко политическите институции на Царство България действат легитимно спрямо този метеж, който иска да събори държавно установения ред и чрез терористични средства да установи диктатура, посредством поръчителството на една чужда държава, която е решила да установи нов световен ред на базата на комунистическата утопия.

"Всичко това, в един контекст на строго научен подход, който избягва всякакви идеологизации, според мен това е най-ценното. Този подход е най-близо до историческата истина, защото се основава на фактите", категоричен бе изследователят.

Събитието продължи със слово на автора на книгата - проф. Веселин Янчев. Той подчерта, че книгата му не е замислена като изследване на Септемврийското въстание като такова - като преломно политическо-обществено явление, с невероятни последици върху българския политически, обществен, стопански и културен живот.

"Тя е третата поред книга от едни мои занимания за ролята на армията във вътрешнополитическия живот на България. Моят интерес се насочи именно към тази сфера, която остава скрита за обществото, дори за хората, ангажирани в армията. За мен беше важно да разбера как армията гарантира реда в обществото по време на кризи. Изненада ме цялата тази митологема, създадена за българската държава като едва ли не зле организирана, хаотично действаща. Оказва се, че българската държава и българската армия взаимства най-добрите нормативни документи и практика от Европа, свързани с гарантиране на вътрешния ред и сигурността в страната. Армията се придържа към установените правила в голяма степен. Разбира се, от една страна са нормативните документи, конституционното устройство на държавата, но от друга страна са практическите действия на армията. Ако искаме да градим правова държава, ние трябва да се върнем именно към тези проблеми", смята ученият.

"След 9 юни 1923 г. - един класически военен преврат, извършен от армията - нещата стигнаха до последващите събития, до септември 1923 г. и периодът след това. Моят замисъл беше да проследя чисто военния аспект на този конфликт, за да видя действията на министерството, на щаба на армията и др. Когато наредих пъзела, свързан с действията на армията срещу опита за установяване на работническо-селско, комунистическо управление в България, се оказа, че това е едната страна на въпроса. Очевидно приближаването към обективността за случилото се, трябваше да представи и другата гледна точка. Тази на хората, поставили си за цел да променят обществено-политическия строй в България. Тук вече трябваше да се видят действията на БКП, на тесните социалисти, на ръководителите от Москва, на Комунистическия интернационал на ЦК на Руската комунистическа партия и въобще цялостната тенденция в развитието на комунистическото движение в Европа след края на голямата война. Периодът за работа по темата беше удължен, но аз съм изключително доволен заради работата с архивните документи на Коминтерна, документите от архива на ЦК на БКП", каза още проф. Янчев.

Историкът наблегна на обстоятелството, че е успял да направи едно по-задълбочено изследване на архивните процеси.

"Оказа се, че физическото разгромяване на въстанието през септември 23 г. не слага реално край на проблема, защото идеята за вдигане на ново въоръжено въстание веднага е подета от Васил Коларов и Георги Димитров. Неистов е техният стремеж да не бъдат порицани от Москва и да намерят своето място вече извън България. Комунистическият интернационал се ангажира пряко с подготовката и организирането на въоръжено народно въстание в България, което се отлага за пролетта. Тече през цялото време едно перманентно напрежение и подготовка в главите на привържениците на революцията в по-голяма степен, отколкото в публичното пространство", отбеляза той.

Политологът проф. Татяна Дронзина, която също взе участие в мероприятието, изрази интересна теза относно книгата на проф. Янчев. Според нея това е едно от най-солидните изследвания в последните десетилетия.

"Навършват се 100 г. от една кървава трагедия, която раздели българите за десетилетия наред. Аз ще позволя да задам въпроса - какви политически и етически дилеми пораждат събитията от септември 1923 г.? Мисля, че Септемврийското въстание ни доведе до една ситуация, в която България стана жертва на политически решения, взети изцяло извън нея, на една дълбока бразда, която беше прокарана в сърцето на една нация. Българската общност беше разделена. Насилието беше въведено в българския политически живот като метод за решаване на вътрешнополитически проблеми", заяви проф. Дронзина.

Тя допълни, че и учените, и политиците дължат на българите цялата истина за въстанието. Според нея трябва да включим тази истина в учебниците по история, иначе ще получим едни изгубени, изпаднали поколения, които няма да могат да бъдат полезни нито на себе си, нито на страната си, нито на Европа.

"Септемврийското въстание поражда в голяма степен въпроса можем ли и способни ли сме да прощаваме. Различните култури имат различни начини на помирение. Азиатската култура налага като метод на помирение забравата. Африканската налага да бъдеш на страната на по-слабия, а европейската политическа култура налага най-напред да бъде казана истината, а едва след това да има покаяние и прошка.

Септемврийското въстание беше едно събитие, наложено отвън. По решение на българите може да се направи една преоценка и преосмисляне", подчерта тя.