„Действащите процедури и законът за МВР предвиждат този начин за полицейско предупреждение - предупредителните изстрели да са в безопасна посока. Няма нещо извънредно, че полицаят е стрелял във въздуха. Най-вероятно после е стрелял по извършителя“.

Това каза в предаването „Тази сутрин“ доц. Милен Иванов, бивш зам.-ректор на Академията на МВР.

На 18 септември в полицията е получен сигнал, че в района на столичен хотел трима непознати са нападнали две момичета. На място са изпратени полицейски екипи. При преследването са произведени предупредителни изстрели в безопасна посока, но бегълците не спрели. При произведен още един изстрел е ранен един от тях - 18-годишен. Незабавно е откаран в болница, но по-късно е починал.

„Полицейските служители не използват оръжия само при непосредствена заплаха за тях. Законът казва две неща - чл. 12 е за неизбежната отбрана, която се простира и за трети лица. Полицаят е длъжен да използва оръжие, когато са застрашени трети лица. Втората хипотеза е, че не е обществено опасно нанасянето на вреди на лице, ако то е извършило престъпление“, посочи той.

„Абсолютната необходимост е институт, който предвижда използването на животозастрашаваща сила от страна на полицаи при определени ситуации – извършителят е извършил престъпление, свързано с насилие и се опитва да се укрие или укривайки се, създава опасност да извърши друго престъпление с насилие“, обясни Иванов.

„Провеждани са заградителни мероприятия с цел издирване на извършителите на грабеж. Това е грабеж с повече от едно лице. Тежко престъпление с до 15 години затвор“, обясни бившият зам.-ректор на Академията на МВР.

„При задържане на лице полицаят е длъжен да съобщи ясно, че е полицай, че има правомощия, след което да отдаде полицейско предупреждение. Ако лицето на изпълни разпорежданията, полицаят може да даде предупредителен изстрел във въздуха и ако прецени, да използва оръжието към този, който не изпълнява разпорежданията“, добави доц. Милен Иванов.

В указанията се обръща внимание на своевременното събиране на доказателства по досъдебните производства за превозното средство, послужило за извършване на престъпление, за неговата собственост, стойността му и имущественото състояние на обвиняемия, както и на усложненията, които биха могли да възникнат при изясняване на тези обстоятелства. Разяснено е в кои случаи превозното средство следва да се приобщи като веществено доказателство по досъдебното производство и кога това не се налага.   

Возилото ще бъде внимателно огледано, описано в съответния протокол и фотографирано, като се вземат мерки да не се повреди или измени. Ще бъде посочено място за неговото съхранение, съобразно предстоящите действия по разследването. Препоръчва се да се преценява съобразно конкретната ситуация необходимостта приобщеното като веществено доказателство превозно средство да се съхранява до приключване на разследването.

В указанията се акцентира и на мерките, които прокурорите могат да предприемат за обезпечаване на отнемането на превозни средства и на наказанието глоба. Една от тях е да се отправя своевременно искане  до съответния първоинстанционен съд, съобразено с тълкувателната практика на Върховния касационен съд. Изброени са конкретни случаи, при които следва да се отправят искания за обезпечения с оглед бъдещо присъждане на равностойността на превозното средство в полза на държавата или за обезпечение на наказанието глоба.

Незабавно след налагането на обезпечителни мерки, респективно след извършване на съдебно-оценителна експертиза, прокурорите трябва да преценяват възможността за връщане на иззето превозно средство, когато то не е собственост на дееца или той е съсобственик с други лица.