Методи Андреев за ФАКТИ: Мълчанието за 38-те лица е престъпление спрямо обществото. Гешев ни връща при Тодор Живков ли?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Подписка с настояването основният прокурор Иван Гешев да разгласи обществено имената на 38-те държавни чиновници – 27 магистрати и 11 висши служители, недекларирали своите банкови сметки и парцели в чужбина. Такава самодейност стартира „ Групата за напън “, с поддръжката на „ Демократична България “ и Инициатива „ Правосъдие за всеки “. Така нареченият „ Списък на 38-те “ е тематика още от 2019 година, когато стана ясно, че 38 лица, които би трябвало да заявяват своите притежания и сметки в чужбина по Закона за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество (ЗПКОНПИ), не са го създали.
Съобщението за това пристигна през вчерашния ден във Фейсбук от адв. Петър Славов, който акцентира, че концепцията за подписката е на Методи Андреев, депутат от ОДС в 38-то Народно заседание, някогашен ръководител на Комисията по досиетата и народен представител от гражданската квота на ГЕРБ в 43-тия Парламент. В процеса на работата на 43-тото Народно събрание Андреев стартира взаимна работа с тогавашните депутати от Реформаторския блок и сегашни претенденти за народни представители от гражданската квота на „ Демократична България “ Петър Славов и Мартин Димитров, като тримата са известни още като „ Групата за напън “.
За да приказваме за проблема към „ Списъка на 38-те “ и настояването за разгласяването на имената на хората в него, от ФАКТИ се свързахме с Методи Андреев.
„ Искането е към основния прокурор. Идеята за подписката пристигна от Сашо Диков, с него доста пъти дебатирахме въпроса. Предложих му да създадем такава подписка, като първо концепцията беше тя да е до президента. След като разговаряхме с адвокати, стигнахме до извода, че тази подписка би трябвало да е адресирана до Главната прокуратура и тъкмо до основния прокурор.
Историята на този документ, за които става подписката – описът на 38 персони: 27 магистрати и 11 политици, стартира през октомври 2019 година. Тогава тогавашният основен прокурор Сотир Цацаров оповестява, че е получил от ДАНС лист на лица, за които е открито, че имат недекларирани парцели в чужбина, банкови сметки и вложения там, в това число присъединяване в офшорни компании. Разбира се, Цацаров тогава оповестява за този лист с задачата да каже, че в листата не попада Иван Гешев, който тогава е още претендент за основен прокурор. След което Цацаров изрази подготвеност, че незабавно ще даде на Национална агенция за приходите този лист, с цел да се извърши инспекция. Оттогава мина повече от година и половина. Много Ваши сътрудници, включително Сашо Диков, поставяха без заобикалки този въпрос на държавното управление на Борисов, в този момент и на държавното управление на ген. Стефан Янев. В последна сметка обаче до ден сегашен имената на тези въпросни лица, не са известни на обществеността “, описа Методи Андреев.
„ Законът споделя следното – когато едно лице не заявява своето имущество, това би трябвало да бъде оповестено. Какви са аргументите, че то не го е заявило, е въпрос на следваща инспекция. Установен факт е, че тези 38 лица – 27 магистрати и 11 политици, не са заявили свои парцели, сметки и вложения зад граница. Възниква въпросът за какво имената до момента са спестени “, сподели още Андреев.
‚ДАНС е осведомителна работа. Тя събира информация, комплектова я и когато реши, че тази информация е безусловно достоверна и цялостна, ДАНС предава въпросния документ на основния прокурор. Той би трябвало да стартира следствие, надлежно дава документа на Национална агенция за приходите. Нали знаете каква процедура има Главна прокуратура и изобщо Прокуратурата – умерено Главна прокуратура може да е почнала досъдебни производства за тези 38 лица и да излезе с номера, че не могат да ги оповестят, тъй като за тях има досъдебни производства и би трябвало да се пази следствената загадка. Аз съм имал подобен случай, когато бях член на Комисията за надзор на службите към Народното събрание. Бяхме привикали всички шефове на служби по отношение на делото „ Червеи “, а всички шефове на служби в хор дадоха отговор: „ От през вчерашния ден има досъдебно произвеждане, всичко е следствена загадка, не можем да отговаряме на въпросите ви “.
Това е въпрос на Прокуратурата – какво ще проверява и какъв брой ще го проверява. Ние желаеме да знаем имената. Законът ясно споделя: този, който не е заявил своите парцели, би трябвало да бъде обявен на обществеността. Ако след това се окаже, че по някаква уважителна причина не е заявил или просто е не запомнил, само че си е платил налозите, това също ще бъде обявено, към този момент от Главна прокуратура. Ние желаеме имената, тъй като откакто в този момент не дават тези имена, ние виждаме какъв брой в действителност сме подготвени да се борим с корупцията “, изясни Андреев.
„ Презумпцията за това да скриеш парцел в чужбина е, че не можеш да докажеш приход . Поради тази причина не можеш да обясниш по какъв начин имаш парцел, инвестиция, банкова сметка или дял от офшорна компания и за какво от офшорна компания, откакто си магистрат и политик. Веднага може да се направи заключението, когато знаем какви са нравите в Главна прокуратура, че тези 38 лица сега са един бездънен запас, един сериозен запас в тила на Главна прокуратура, който във всеки един миг може да бъде задействан.
Може да бъде да вземем за пример употребявано въздействието на съответния магистрат, тъй че, посредством деяние или безучастие на магистрата, Главна прокуратура и основния прокурор да получи удобен резултат за своя активност и желание. Може да бъде употребен политик на високо равнище, с цел да отбрани политически ползите на Главна прокуратура и основния прокурор. Неоповестяването на тези имена основава презумпцията, че те се пазят, с цел да бъдат употребявани по-късно за задачите на задкулисието, което е превзело Главна прокуратура. Може да бъде и рекет като този, който чухме – 100 хиляди евро, с цел да излезеш от ареста (б.р. казусът от следствието „ Списък за бърз надзор: Историята на Веселин Денков и профилираното правораздаване “ на „ Антикорупционния фонд “). Тук може би сумите са съобразени с опциите, които имат съответните 38 лица от листата. Като се знаят какви са банковите им сметки, може да им се желае %. След като не се споделя кои са тези лица, сега измежду тях може да има и хора във Висшия правосъден съвет. Това е образец по какъв начин този кадрови орган на правосъдната власт може да бъде употребен от тези, които сега държат ключа към това кои са тези 38 лица “, сподели още Методи Андреев.
„ Мълчанието за тези 38 лица съгласно мен е едно закононарушение по отношение на обществото , изключително след акта по отчета „ Магнитски “. България би трябвало да бъде доста по-отворена, би трябвало да бъдем доста по-прозрачни. Напротив, както виждаме година и половина няма никакъв отговор “, безапелационен беше той.
Методи Андреев съпостави актуалната обстановка с един различен лист, от преди 1989 година: „ Историята е от края на ръководството на Тодор Живков. Американското посолство още беше зад Археологическия музей. Там те слагаха на витрината най-различни фотоси от " прогнилия Запад ". Минавахме от време на време да гледаме, тъй като нямаше къде другояче да забележим това нещо. По едно време бяха поставили лист на българските милионери по време на комунизма. Кордон от полицаи беше заградил тогава улицата, с цел да не могат хората да отидат и да прочетат листата. Сега сме в същата позиция, единствено че ролята на тогавашната Родна милиция извършва основния прокурор и подопечната му Главна прокуратура. Тя не дава на обществото да научи истината кои са тези 38 лица. Какво става – основният прокурор ни връща във времето на Тодор Живков ли? Освен това има интернационалните правила, че когато една информация съставлява огромен публичен интерес, дори тя да е загадка от позиция на националната сигурност, би трябвало да бъде обявена “.
„ А тази информация е от доминиращ публичен интерес, тъй като тези магистрати и политици няма по какъв начин да са получи толкоз доста пари, че да имат банкови сметки и парцели в чужбина, в случай че не са корумпирани . Когато няма сходство сред действителен стандарт на живот и действителни приходи, презумпцията e, че това противоречие, тези пари са насъбрани от корупционни практики. Мълчейки, Главна прокуратура, пази корумпираните от своите редици и измежду политиците . Те са се трансформирали в пазители на корупционния хайлайф, който е превзел страната, а не на обществото “.
На въпроса дали чака фактически описът на 38-те магистрати и висши служители да стане обществен, Методи Андреев отговори: „ Очаквам, несъмнено. Ние сме европейска страна, не сме страна от Азия, от Африка, не сме „ бананова република “, въпреки че ни направиха такава. Ние сме първата „ бананова република “ в Европейския съюз и този случай потвърждава, че сме такава. Главният прокурор би трябвало да откри метод да оповести имената, а какво мислят да вършат с тези хора, какво е открито, имат ли досъдебни производства, защо за тези досъдебни производства ние не желаеме да бъде разказвано. Това фактически е следствена загадка. Имената на тези хора и кой какво има обаче би трябвало да бъде обявено. Тези хора са на обществени длъжности и са приели информацията за техните парцели и финансово положение да не бъде тяхна персонална загадка, а публично притежание. Затова има такива закони, по тази причина има предварителна защита на корупцията. Не може внезапно да се чуе съществуването на съответни 38 индивида, а да няма отговор кои са те “.
Андреев загатна и случая от 2010 година с информацията на немските управляващи за български жители с банкови сметки в Швейцария. „ Спомняте ли си онази дискета, която оня началник на Национална агенция за приходите (б.р. Красимир Стефанов) върви в Германия, взе, пък по-късно не последва нищо. Като депутат в 43-тото Народно заседание съм писал тогава настоящ въпрос до Министерството на финансите. Отговориха ми в три страници, в които стана ясно, че България не била асоциирана в някаква си електронна система за шерване на информация и заради тази причина наличието на дискетата не могло да бъде оповестено. Тази дискета потъна. Наскоро държавното управление на Германия заяви, че са купили информация за свои корумпирани предприемачи, които крият налози и перат пари, за 2 милиона евро. Ще забележим единствено след месец време какво ще се случи с тези хора в Германия. В същото време в България основният прокурор прикрива корумпираните, като не желае да им споделя имената “, сподели той.
„ Хората би трябвало да схванат – с подписката показваме нашата гражданска позиция. Ние не можем да пробием в главата на основния прокурор и да напълним мислите му с нашето виждане. Няма по какъв начин да стане, откакто той е подвластен от тези, които пази. Най-вероятно те са си взаимно потребни. Ние желаеме нашият цивилен глас да се чуе, а по-късно, когато актуалният основен прокурор към този момент не е основен прокурор, новият да подхване и този, и предходния (б.р. Сотир Цацаров) за укриване. Те по всяка възможност са съучаствали в доста корупционни схеми, като са помагали да бъдат укривани. Ние виждаме какво се случва, виждаме какви документи се вадят, виждаме за какви големи финансови нарушавания става дума. През това време Главна прокуратура мълчи. Дума не обелва. Ние желаеме да кажат едни 38 имена – това е най-малкото, което могат да създадат “, приключи Методи Андреев.
---
Онлайн петицията можете да подпишете ТУК.
Подписка с настояването основният прокурор Иван Гешев да разгласи обществено имената на 38-те държавни чиновници – 27 магистрати и 11 висши служители, недекларирали своите банкови сметки и парцели в чужбина. Такава самодейност стартира „ Групата за напън “, с поддръжката на „ Демократична България “ и Инициатива „ Правосъдие за всеки “. Така нареченият „ Списък на 38-те “ е тематика още от 2019 година, когато стана ясно, че 38 лица, които би трябвало да заявяват своите притежания и сметки в чужбина по Закона за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество (ЗПКОНПИ), не са го създали.
Съобщението за това пристигна през вчерашния ден във Фейсбук от адв. Петър Славов, който акцентира, че концепцията за подписката е на Методи Андреев, депутат от ОДС в 38-то Народно заседание, някогашен ръководител на Комисията по досиетата и народен представител от гражданската квота на ГЕРБ в 43-тия Парламент. В процеса на работата на 43-тото Народно събрание Андреев стартира взаимна работа с тогавашните депутати от Реформаторския блок и сегашни претенденти за народни представители от гражданската квота на „ Демократична България “ Петър Славов и Мартин Димитров, като тримата са известни още като „ Групата за напън “.
За да приказваме за проблема към „ Списъка на 38-те “ и настояването за разгласяването на имената на хората в него, от ФАКТИ се свързахме с Методи Андреев.
„ Искането е към основния прокурор. Идеята за подписката пристигна от Сашо Диков, с него доста пъти дебатирахме въпроса. Предложих му да създадем такава подписка, като първо концепцията беше тя да е до президента. След като разговаряхме с адвокати, стигнахме до извода, че тази подписка би трябвало да е адресирана до Главната прокуратура и тъкмо до основния прокурор.
Историята на този документ, за които става подписката – описът на 38 персони: 27 магистрати и 11 политици, стартира през октомври 2019 година. Тогава тогавашният основен прокурор Сотир Цацаров оповестява, че е получил от ДАНС лист на лица, за които е открито, че имат недекларирани парцели в чужбина, банкови сметки и вложения там, в това число присъединяване в офшорни компании. Разбира се, Цацаров тогава оповестява за този лист с задачата да каже, че в листата не попада Иван Гешев, който тогава е още претендент за основен прокурор. След което Цацаров изрази подготвеност, че незабавно ще даде на Национална агенция за приходите този лист, с цел да се извърши инспекция. Оттогава мина повече от година и половина. Много Ваши сътрудници, включително Сашо Диков, поставяха без заобикалки този въпрос на държавното управление на Борисов, в този момент и на държавното управление на ген. Стефан Янев. В последна сметка обаче до ден сегашен имената на тези въпросни лица, не са известни на обществеността “, описа Методи Андреев.
„ Законът споделя следното – когато едно лице не заявява своето имущество, това би трябвало да бъде оповестено. Какви са аргументите, че то не го е заявило, е въпрос на следваща инспекция. Установен факт е, че тези 38 лица – 27 магистрати и 11 политици, не са заявили свои парцели, сметки и вложения зад граница. Възниква въпросът за какво имената до момента са спестени “, сподели още Андреев.
‚ДАНС е осведомителна работа. Тя събира информация, комплектова я и когато реши, че тази информация е безусловно достоверна и цялостна, ДАНС предава въпросния документ на основния прокурор. Той би трябвало да стартира следствие, надлежно дава документа на Национална агенция за приходите. Нали знаете каква процедура има Главна прокуратура и изобщо Прокуратурата – умерено Главна прокуратура може да е почнала досъдебни производства за тези 38 лица и да излезе с номера, че не могат да ги оповестят, тъй като за тях има досъдебни производства и би трябвало да се пази следствената загадка. Аз съм имал подобен случай, когато бях член на Комисията за надзор на службите към Народното събрание. Бяхме привикали всички шефове на служби по отношение на делото „ Червеи “, а всички шефове на служби в хор дадоха отговор: „ От през вчерашния ден има досъдебно произвеждане, всичко е следствена загадка, не можем да отговаряме на въпросите ви “.
Това е въпрос на Прокуратурата – какво ще проверява и какъв брой ще го проверява. Ние желаеме да знаем имената. Законът ясно споделя: този, който не е заявил своите парцели, би трябвало да бъде обявен на обществеността. Ако след това се окаже, че по някаква уважителна причина не е заявил или просто е не запомнил, само че си е платил налозите, това също ще бъде обявено, към този момент от Главна прокуратура. Ние желаеме имената, тъй като откакто в този момент не дават тези имена, ние виждаме какъв брой в действителност сме подготвени да се борим с корупцията “, изясни Андреев.
„ Презумпцията за това да скриеш парцел в чужбина е, че не можеш да докажеш приход . Поради тази причина не можеш да обясниш по какъв начин имаш парцел, инвестиция, банкова сметка или дял от офшорна компания и за какво от офшорна компания, откакто си магистрат и политик. Веднага може да се направи заключението, когато знаем какви са нравите в Главна прокуратура, че тези 38 лица сега са един бездънен запас, един сериозен запас в тила на Главна прокуратура, който във всеки един миг може да бъде задействан.
Може да бъде да вземем за пример употребявано въздействието на съответния магистрат, тъй че, посредством деяние или безучастие на магистрата, Главна прокуратура и основния прокурор да получи удобен резултат за своя активност и желание. Може да бъде употребен политик на високо равнище, с цел да отбрани политически ползите на Главна прокуратура и основния прокурор. Неоповестяването на тези имена основава презумпцията, че те се пазят, с цел да бъдат употребявани по-късно за задачите на задкулисието, което е превзело Главна прокуратура. Може да бъде и рекет като този, който чухме – 100 хиляди евро, с цел да излезеш от ареста (б.р. казусът от следствието „ Списък за бърз надзор: Историята на Веселин Денков и профилираното правораздаване “ на „ Антикорупционния фонд “). Тук може би сумите са съобразени с опциите, които имат съответните 38 лица от листата. Като се знаят какви са банковите им сметки, може да им се желае %. След като не се споделя кои са тези лица, сега измежду тях може да има и хора във Висшия правосъден съвет. Това е образец по какъв начин този кадрови орган на правосъдната власт може да бъде употребен от тези, които сега държат ключа към това кои са тези 38 лица “, сподели още Методи Андреев.
„ Мълчанието за тези 38 лица съгласно мен е едно закононарушение по отношение на обществото , изключително след акта по отчета „ Магнитски “. България би трябвало да бъде доста по-отворена, би трябвало да бъдем доста по-прозрачни. Напротив, както виждаме година и половина няма никакъв отговор “, безапелационен беше той.
Методи Андреев съпостави актуалната обстановка с един различен лист, от преди 1989 година: „ Историята е от края на ръководството на Тодор Живков. Американското посолство още беше зад Археологическия музей. Там те слагаха на витрината най-различни фотоси от " прогнилия Запад ". Минавахме от време на време да гледаме, тъй като нямаше къде другояче да забележим това нещо. По едно време бяха поставили лист на българските милионери по време на комунизма. Кордон от полицаи беше заградил тогава улицата, с цел да не могат хората да отидат и да прочетат листата. Сега сме в същата позиция, единствено че ролята на тогавашната Родна милиция извършва основния прокурор и подопечната му Главна прокуратура. Тя не дава на обществото да научи истината кои са тези 38 лица. Какво става – основният прокурор ни връща във времето на Тодор Живков ли? Освен това има интернационалните правила, че когато една информация съставлява огромен публичен интерес, дори тя да е загадка от позиция на националната сигурност, би трябвало да бъде обявена “.
„ А тази информация е от доминиращ публичен интерес, тъй като тези магистрати и политици няма по какъв начин да са получи толкоз доста пари, че да имат банкови сметки и парцели в чужбина, в случай че не са корумпирани . Когато няма сходство сред действителен стандарт на живот и действителни приходи, презумпцията e, че това противоречие, тези пари са насъбрани от корупционни практики. Мълчейки, Главна прокуратура, пази корумпираните от своите редици и измежду политиците . Те са се трансформирали в пазители на корупционния хайлайф, който е превзел страната, а не на обществото “.
На въпроса дали чака фактически описът на 38-те магистрати и висши служители да стане обществен, Методи Андреев отговори: „ Очаквам, несъмнено. Ние сме европейска страна, не сме страна от Азия, от Африка, не сме „ бананова република “, въпреки че ни направиха такава. Ние сме първата „ бананова република “ в Европейския съюз и този случай потвърждава, че сме такава. Главният прокурор би трябвало да откри метод да оповести имената, а какво мислят да вършат с тези хора, какво е открито, имат ли досъдебни производства, защо за тези досъдебни производства ние не желаеме да бъде разказвано. Това фактически е следствена загадка. Имената на тези хора и кой какво има обаче би трябвало да бъде обявено. Тези хора са на обществени длъжности и са приели информацията за техните парцели и финансово положение да не бъде тяхна персонална загадка, а публично притежание. Затова има такива закони, по тази причина има предварителна защита на корупцията. Не може внезапно да се чуе съществуването на съответни 38 индивида, а да няма отговор кои са те “.
Андреев загатна и случая от 2010 година с информацията на немските управляващи за български жители с банкови сметки в Швейцария. „ Спомняте ли си онази дискета, която оня началник на Национална агенция за приходите (б.р. Красимир Стефанов) върви в Германия, взе, пък по-късно не последва нищо. Като депутат в 43-тото Народно заседание съм писал тогава настоящ въпрос до Министерството на финансите. Отговориха ми в три страници, в които стана ясно, че България не била асоциирана в някаква си електронна система за шерване на информация и заради тази причина наличието на дискетата не могло да бъде оповестено. Тази дискета потъна. Наскоро държавното управление на Германия заяви, че са купили информация за свои корумпирани предприемачи, които крият налози и перат пари, за 2 милиона евро. Ще забележим единствено след месец време какво ще се случи с тези хора в Германия. В същото време в България основният прокурор прикрива корумпираните, като не желае да им споделя имената “, сподели той.
„ Хората би трябвало да схванат – с подписката показваме нашата гражданска позиция. Ние не можем да пробием в главата на основния прокурор и да напълним мислите му с нашето виждане. Няма по какъв начин да стане, откакто той е подвластен от тези, които пази. Най-вероятно те са си взаимно потребни. Ние желаеме нашият цивилен глас да се чуе, а по-късно, когато актуалният основен прокурор към този момент не е основен прокурор, новият да подхване и този, и предходния (б.р. Сотир Цацаров) за укриване. Те по всяка възможност са съучаствали в доста корупционни схеми, като са помагали да бъдат укривани. Ние виждаме какво се случва, виждаме какви документи се вадят, виждаме за какви големи финансови нарушавания става дума. През това време Главна прокуратура мълчи. Дума не обелва. Ние желаеме да кажат едни 38 имена – това е най-малкото, което могат да създадат “, приключи Методи Андреев.
---
Онлайн петицията можете да подпишете ТУК.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ