Очаква се лидерите на четири от петте държави, които имат постоянни места в Съвета за сигурност на ООН, да пропуснат годишното събитие, на което се събират държавни и правителствени ръководители от цял свят.
Тяхното отсъствие може да има желана съпътстваща последица за Байдън: то може да даде тласък на усилията на администрацията му да подобри имиджа на Америка сред по-малко влиятелните страни в Африка, Латинска Америка и Азия, които разглеждат ООН като важен форум. То също така би могло да помогне за отдръпването на тези страни от Китай и Русия.
Не се очаква ръководителите на двата най-големи американски съперника - Китай и Русия - да присъстват. Ръководителите на двама основни американски съюзници - Обединеното кралство и Франция - също няма да се явят. Всички те имат различни или неизвестни причини да не пътуват до Ню Йорк.
За много по-бедни държави форумът на ООН е рядка възможност да се защитят пред големите световни сили. Много от тези страни не са канени на срещи като Г-20 или Г-7.
Подобно на Г-20, отсъствието на Китай дава възможност на Съединените щати да кажат: "Ей, всъщност ние сме тук и ни е грижа за развиващите се страни", казва Стюарт Патрик, анализатор от Фондацията за международен мир "Карнеги".
Последната среща на Г-20 се проведе през изминалия уикенд и Байдън изглежда се възползва от отсъствието на китайските и руските лидери, за да се ангажира със страни като Бразилия, Южна Африка и Индия, напомняйки им за интереса, ресурсите и силата на Америка.
Говорителката на Съвета за национална сигурност към Белия дом Адриана Уотсън заяви, че САЩ смятат, че годишната среща на ООН остава "изключително актуална".
"Президентът разбира значението на това да се появи, за да разговаря с колегите си по критични въпроси", каза Уотсън.
Китайският върховен лидер Си Дзинпин често пропуска срещата в Ню Йорк и не се очаква да присъства тази година. Но също така бяха създадени известни интриги във връзка с решението му да не изпрати външния си министър Ван И на събитието. Китайското външно министерство потвърди в петък, че вместо него Си изпраща вицепрезидента Хан Джън.
Ван е ветеран в контактите на високо равнище с американски служители. Държавният секретар Антъни Блинкен покани Ван да посети САЩ и имаше очаквания, че той ще се види с Блинкен в кулоарите на Общото събрание на ООН. Това можеше да бъде ключова стъпка в продължаващите усилия на САЩ да организират среща между Байдън и Си по-късно тази година. Ролята на китайския вицепрезидент е предимно церемониална.Това означава, че Хан ще играе по-скоро роля на заместник-председател на срещата на ООН, отколкото да се стреми към активна дипломатическа дейност.
Руският автократ Владимир Путин също често пропуска годишната среща на Общото събрание на ООН. Тъй като Международният наказателен съд е издал заповед за ареста му във връзка с войната в Украйна, пътуването е по-трудно от обикновено. (Въпреки това, поради сложни юридически причини, включително дипломатически привилегии, е малко вероятно Путин да бъде арестуван в Ню Йорк - ако САЩ изобщо му издадат виза).
Еманюел Макрон ще бъде домакин на британския крал Чарлз III за пътуване, което вече веднъж беше пренасрочено, след което ще последва посещение на папа Франциск.
"Макрон току-що беше на срещата на върха на Г-20. Той ще се занимава много с външна политика, така че има въпрос на баланс и време", каза френски министър, който, както и други споменати в тази история, получи анонимност, за да обсъди откровено чувствителната тема.
Отсъствието на британския министър-председател Риши Сунак е по-изненадващо, като се има предвид, че това ще бъде първата му Генерална асамблея, откакто зае поста си през октомври миналата година. Въпреки това, Сунак и неговата Консервативна партия напоследък се провалят в социологическите проучвания, което подсказва, че предстоят проблеми на изборите.
Служител на британското посолство, запознат с въпроса, заяви, че Сунак се грижи много за международната дипломация, но че при разглеждането на препълнения календар е било решено, че вътрешните приоритети трябва да вземат превес. Офисът на Сунак отбеляза, че той присъства на множество други срещи на световни лидери само в рамките на няколко месеца.
"Тази есен графикът на срещите на върха е особено интензивен, на фона на натоварените вътрешни програми", заяви служителят, като подчерта, че в Ню Йорк ще бъдат и други висши британски служители: "Нашият заместник министър-председател и министърът на външните работи ще бъдат ангажирани през цялата седмица."
Пътуването на срещи на върха може да бъде уморително, както и логистично предизвикателство за всеки световен лидер, особено когато срещите са подредени близо една до друга. Байдън пропусна двойка срещи на върха в Азия по-рано този месец, като вместо това изпрати вицепрезидента Камала Харис. Той има и едно предимство, когато става въпрос за ООН: намира се в неговата обичайна часова зона.
Все пак отсъствието на четирима лидери от т.нар. постоянна петорка, или П5, може да подхрани усещането сред много дипломати, че ООН е по-малко ориентирано към действия - и следователно по-малко значимо - многостранно място, отколкото, да речем, неотдавнашната среща на Г-20, където бяха обявени сделки на високо равнище.
Ситуацията показва, че "ООН не само не е единствен играч в града, но може би дори не е предпочитан играч", каза Патрик.
Фактът, че световните сили разполагат с право на вето в Съвета за сигурност на ООН, често означава, че органът е парализиран по големи въпроси, като войната в Украйна, които поставят тези държави в противоречие.
Годишното събрание на Общото събрание често е в най-добрия случай перформативно. Основната тема са речите на световните лидери. Министрите на външните работи и други официални лица, които заместват отсъстващите лидери, обикновено са прехвърлени да говорят в края на едноседмичната програма.
Но тези страни все още ценят ООН като основна световна платформа.
"Неучастието в Общото събрание на ООН често се възприема от много държави като липса на ангажимент към ООН, а това не е добре", казва Питър Йео, старши служител във Фондацията на ООН.

Наказанието на Емин е предупреждение за изключване, взето от втория път с гласовете на четирима от присъствалите седем души на заседанието на комисията. При първото гласуване нито една от трите възможности за наказание (забележка, предупреждение за изключване, изключване) не събира необходимото мнозинство.

Аргументите за наказанието на Мустафа Емин според контролната комисия са, че нарушава в два аспекта устава на "Да, България":

- партията да се стреми към институционално укрепване вместо политически произвол

- уронване на престижа, като Емин е поддържал фокуса на вниманието към случая и това се е съчетало със "спорове в социалните мрежи, почиващи на частична информация или предположения".

От публикуваната от "Да, България" извадка от протокола на заседанието на контролната комисия става известно, че от пристигането на Мустафа Емин и семейството му в "Пирогов" (19.20 ч.) до обработването на раната на детето и освобождаването му (22.54 ч.) минават над три часа, макар и семейството да е насочено да чака пред звеното, където се поемат най-спешните случаи - шокова зала.

Преди детето на Емин лекарите са поели други три, едно от които е влязло вероятно през вход, който не е видим за вече бившия съветник на министъра на отбраната. Съответно, в партията смятат, че е допустимо в даден период от време Емин да е смятал, че лекарите бездействат, вместо да се погрижат за детето му.

В протокола се посочва, че от предоставените от "Пирогов" записи, разговори с ръководството, (медийни) обяснения на Емин и персонал на лечебното заведение става известно, че директно или косвено е споменал три пъти министъра на здравеопазването.

Първият път е бил, когато му е обяснено, че има недостиг на персонал и неврохирургът трябва да обслужи няколко отделения. "В този момент г-н Мустафа Емин настоява, че щом проблемите се знаят, те трябва да бъдат адресирани с отговорните лица, ако трябва, да говорят и с министъра", се посочва в протокола, като според Емин става дума за "ефективност и ефикасност в здравеопазването".

После в разговор с лекар Емин се посочва, че му е предложил, ако иска да се подобрят процесите, "да направи директна връзка с министъра посредством "досега" си до Министерски съвет". Лекарят отговорил, че министърът (Христо Хинков) му е приятел и ако иска, може да му се обади.

Намек за връзките си в изпълнителната власт Мустафа Емин прави и при напускането на болницата, когато се оформят окончателните документи. Попитан защо му трябват документите, бившият съветник на министъра на отбраната, "отвърнал с шеговит тон (според свидетелството му), че щял да ги даде на министъра".

Наказанието на Емин е предупреждение за изключване, взето от втория път с гласовете на четирима от присъствалите седем души на заседанието на комисията. При първото гласуване нито една от трите възможности за наказание (забележка, предупреждение за изключване, изключване) не събира необходимото мнозинство.

Аргументите за наказанието на Мустафа Емин според контролната комисия са, че нарушава в два аспекта устава на "Да, България":

- партията да се стреми към институционално укрепване вместо политически произвол

- уронване на престижа, като Емин е поддържал фокуса на вниманието към случая и това се е съчетало със "спорове в социалните мрежи, почиващи на частична информация или предположения".

От публикуваната от "Да, България" извадка от протокола на заседанието на контролната комисия става известно, че от пристигането на Мустафа Емин и семейството му в "Пирогов" (19.20 ч.) до обработването на раната на детето и освобождаването му (22.54 ч.) минават над три часа, макар и семейството да е насочено да чака пред звеното, където се поемат най-спешните случаи - шокова зала.

Преди детето на Емин лекарите са поели други три, едно от които е влязло вероятно през вход, който не е видим за вече бившия съветник на министъра на отбраната. Съответно, в партията смятат, че е допустимо в даден период от време Емин да е смятал, че лекарите бездействат, вместо да се погрижат за детето му.

В протокола се посочва, че от предоставените от "Пирогов" записи, разговори с ръководството, (медийни) обяснения на Емин и персонал на лечебното заведение става известно, че директно или косвено е споменал три пъти министъра на здравеопазването.

Първият път е бил, когато му е обяснено, че има недостиг на персонал и неврохирургът трябва да обслужи няколко отделения. "В този момент г-н Мустафа Емин настоява, че щом проблемите се знаят, те трябва да бъдат адресирани с отговорните лица, ако трябва, да говорят и с министъра", се посочва в протокола, като според Емин става дума за "ефективност и ефикасност в здравеопазването".

После в разговор с лекар Емин се посочва, че му е предложил, ако иска да се подобрят процесите, "да направи директна връзка с министъра посредством "досега" си до Министерски съвет". Лекарят отговорил, че министърът (Христо Хинков) му е приятел и ако иска, може да му се обади.

Намек за връзките си в изпълнителната власт Мустафа Емин прави и при напускането на болницата, когато се оформят окончателните документи. Попитан защо му трябват документите, бившият съветник на министъра на отбраната, "отвърнал с шеговит тон (според свидетелството му), че щял да ги даде на министъра".

Има и едно 3-о: може някои от тях да притежават Майбаси, вертолети, яхти, самолети и имения на Ривиерата, но не са всички и не бива да се обобщава. Е да, но точно в това е проблемът, че тези малцината, които притежават споменатите ултра скъпи играчки, точно те притежават и 80% от обработваемите земи. 22-24-а притежават 60 на сто от нивите, според анализи на БАН.

Терористи ли са или кротки земеделски труженици?

Като тероризъм у нас се определя насилие и акции на насилие срещу политическия ред, за да се постигне политическа промяна. Терорът служи като средство за натиск и преди всичко трябва да всее несигурност или страх или да създаде симпатия или готовност за подкрепа у гражданите. Тероризмът не е военна стратегия, а основно комуникационна стратегия. Въпреки че терористите се стремят към промяна на съществуващия ред, те не завземат територия по военен начин, а се опитват чрез натиск да завладеят мисленето и да наложат на обществото определени „истини“.  

Всеки може да си зададе въпросът какво е блокирането на магистрали, гранични пунктове, част от столицата, пътища и мостове със селскостопанска тежка и по-лека техника? Какво е поставянето на ултиматум, че ако не се изпълнят условията на протестиращите протестните действия ще се разширяват и втвърдяват.

Производителите на олио, фуражи и др., например, казват, че е добре да се внася слънчоглед от Украйна, защото им трябва, за да произведат своя продукт. Български слънчоглед или няма достатъчно или е в складовете в очакване някой ден да се вдигнат цените и тогава да бъде продаден.

Зърнопроизводителите отвръщат, че не ги интересува, какво казват производителите. И смятат, че само те са прави.

Правителството в лицето на премиера Денков втвърди тона – факт. Но то се базира на статистика, факти и обстоятелства.

Обидените от определението „терористи“ зърнари отказват да седнат и да преговарят. И готвят блокади – засега на отделни место, после и в цялата страна – ако не стане тяхната.

В много страни от ЕС нямат агроолигарси и латифундисти. В България обаче имаме. Не от вчера, нито от онзи ден.

Латифундия е земеделско владение, покриващо огромна земна територия. Названието идва от латинския език и означава огромно земеделско владение. По време на Римската се създават латифундии, където се произвежда зърно, зехтин и вино. Такива имало в Магна Гърция, Сицилия, Египет, Южна Испания и пр. Там работили предимно роби.

Днес робите са заменени с модерна техника, а малките производители са запратени в периферията и никой не го е еня как оцеляват. Българските латифундисти – около или малко над 100 на брой, говорят захаросани приказки за загриженост, за оцеляване на отрасъла, за поминъка на дребните в бранша. В действителност другите не ги интересуват.

Говорят и за пазарни правила, но под това разбират спазване и защита на техните права и привилегии.

Твърдят също, че протестите нямали политически привкус. Глупости. Та те са част от зърнения „октопод“ благодарение на политици, които създадоха през годините условия за възникването и налагането на латифундиския модел. Рано или късно този модел ще погуби българското земеделие. Стотината семейства ще излетят с частните си самолети към частните си имения и милиони в чужди банки, а останалите на територията ще „разлистват“ спомените и ще тъгуват за времената на социализма, забравили, че именно хора от комунистическия елит създават и са част от въпросния елит на зърнарите.

Сигурно сте забравили, но още през 2011 г. позабравеният вече политик Яне Янев гръмко заяви в парламента, че в България има зърнена мафия. Цитира и статистики на Евростат. Оттогава все се „взимат“ мерки за решаване на проблема, а той все се задълбочава.

Колко ще продължи периодът на натиск от зърнопроизводителите и съпротивата на правителството – все още не е ясно. Но кристално ясно е, че драмата в сектора върви към жанра трагедия.

Познайте кои ще са губещите?

Апропо, знаете ли дали някои от зърнените олигарси са построили детски дом за сираци,, болница, дали са стипендии на ученици и студенти?

Витали Роник

Путин го посрещна с почести и двамата се затвориха да си говорят важни работи. Най-вече как КНДР да прехвърли на руската армия боеприпаси и техника от годините на Съветския съюз, за да може Москва да продължи агресията си в независима Украйна.

От влака корейският сатрап бе качен на брониран с най-високото ниво на безопасност VR10 Mercedes-Maybach S600 Guard.

Поръчковата версия, която освен с допълнителни екстри се различава и с по-големите размери, с която се движат Путин и Ун струва над 1,4 млн долара. За сведение средната заплата в КНДР 4 около 48 долара на месец.

В кортежа преобладават джипове Мерцедес, но също и японския самурай Тойота. Накрая на колоната се виждаше и един южнокорейски Хюндай.