Това заяви в предаването „Пресечна точка” министърът на околната среда и водите Юлиян Попов по повод актуалната тема с протестите на земеделците.

Министър Попов коментира и въпроса дали тези протести не се използват за политически цели и по-ранна ротация на кабинета.

„Всеки един протест и всяко едно нагорещено обществено мнение се използва по някакъв начин политически. Друг е въпросът дали това използване има реална сила или не. Естествено е, когато хората протестират и се вълнуват – политическите партии да реагират на тези нагласи и да се включват в тях. Не мисля, че тези протести са политически мотивирани. Естествено, че различни политически сили и руската хибридна пропаганда, се възползва от всички протести, свързани с Украйна. Всички тези неща ги знаем. Но това, че някой се възползва или иска да се възползва – не означава, че самият протест има сериозно партийно-политическо измерение”, подчерта той.  

По думите му в случая с протестите кабинетът е действало много рационално с голяма ангажираност към проблемите и в земеделието, и в енергетиката. „Не се влияем от политически партии извън онази стратегическа договореност за политическата програма, която разбира се е договорена и се договаря с политическите партии. Аз не бих казал, че сме подложени на каквото и да било влияние, извън просто постоянните разговори, които са съвсем естествени", категоричен бе министърът. 

Той обясни и какво е договорено със синдикатите за протеста им за въглищните централи, които Европа иска да бъдат затворени.

"На тази среща се договорихме да подпишем едно споразумение със синдикатите, в което да се уточнят конкретни точки, които да бъдат ангажименти на правителството, които са реалистични. Това рядко се прави. Обикновено политически лидери и правителства под натиск на протест просто обещават нещо, за да се отърват от моментния натиск. Ние искаме да избегнем това и да се ангажираме само с неща, които можем да направим. Това, което според мен ние сме в дълг - не нашето правителство, по принцип правителствата на България, е конкретизиране на специфични дейности", посочи той. 

Попов даде и конкретен пример: "Създаване на предприятие, което да е проектно предприятие, национален оператор за самия преход на въглищните региони. За това се говори отдавна, но Д ние сега поемаме ангажимент конкретно да го регистрираме. Да го направим, да започнем да инициираме изработването на устройствен план за целия регион.

Това, между другото, беше изключително постижение, което предотврати фрагментирането на "Марици"-те, което е регион, според мен, продължавам да го твърдя, с изключителен инвестиционен потенциал. В същото време трябва да се привлекат и трябва да назовем някои конкретни инициативи, за да могат хората, на които им е трудно да работят с тези абстрактни категории, като преход, въглеродни емисии и така нататък - да видят какъв тип индустрия, какъв тип инвестиции ще бъдат". 

По повод поетия ангажимент по ПВУ въглищните централи да намалят работата си с 40%  до 2026-та година Попов подчерта, че "този ангажимент от една страна е много труден, от друга страна той е не просто изпълним, но той неизбежно ще се случи".

Министър Попов коментира и бедствието в Царево. На въпрос дали България е поискала помощ по европейския механизъм, който позволява компенсация на щетите от наводненията, той подчерта, че все още не сме поискали пари.

"Първо трябва да приключи оценката на щетите, оценката на самия случай, на самия казус. Премиерът е назначил комисия, която ще работи може би още седмица-две най-много, за да стигне до заключение. Тя се оглавява от моя заместник-министър. Ние следин много отблизо ситуацията. Общо взето ситуацията, щетите и причините са известни, но трябва да изчакаме крайния резултат. Тогава ще трябва да се прецени дали ние имаме нужда от външна помощ. Или ще можем да отделим тези пари от бюджета. Аз лично съм скептичен към тази идея, че за всяко нещо и за всяка беда трябва да ходим в Брюксел да искаме помощ. Аз бях в Царево за един ден. Удивително е това, което се прави на място. Колко бързо се работи, колко организирано се работи. Удивително е също, звучи малко като самохвалство, но как всички правителствени институции се задействаха с изключително добра координация", подчерта министърът. 

Това написа в свой анализ за Дойче веле културологът и университетски преподавател проф. Ивайло Дичев. Вижте и цялата публикация:

"С приближаването на местните избори започват антиправителствените мобилизации – от зърнарите до миньорите и от путинистите до журналистите. Нали не сте чували някой да се бори срещу частния си работодател. При нашия пост-соц-капитализъм работници и работодатели рамо до рамо клатят държавата. На другата страна мълчаливото мнозинство очаква правителството да прояви твърдост - това, писаха, щяло да е бойното му кръщение. Цветанка Андреева се запита дали Денков може да се окаже българския Тачър, доколкото британската министър-председателка навремето успя да пречупи гръбнака на профсъюзите след стачки и улични битки, като в последна сметка изправи на крака икономиката на страна си.

Тази перспектива не е особено вероятна не само заради мекия и сговорчив характер на академика, но и заради това, че зад него не стои мажоритарно-излъчено мнозинство като в лондонския парламент. Собствената му партия понякога изглежда твърде демократична - през май например тя реши да предоговаря затварянето на Мариците, колкото и ясно да е, че тези централи са обречени и най-добре е европейските пари да се използват за изграждане на нови мощности, съответно – за нови работни места за съкратените. А колебанието на властта винаги ражда протести, защото, както знаем, има различни интереси. Един профсъюзен деец обясни, че предложените документи по темата били много сложни, не ставало ясно какво точно ще се прави. И потъваме в обичайната тема – няма комуникация, не се обяснява. Хайде да видим като се срещнаха, стана ли им по-ясно.

Става въпрос за реформа на земеделските субсидии

Аграрният протест също е свързан с колебания. 12 човека от групата на ПП-ДБ не подкрепиха решението за вдигане на забраната за внос от Украйна. Още по-сложно става положението заради ротационната коалиция: всъщност настъпилата криза дава мощен коз на г-н Борисов тъкмо пред изборите. Нали помните, че той отстъпваше при всеки трима излезли на протест – това му осигури управленско дълговечие, обричайки държавата на застой. Сега анализаторите хвалят комуникационните му умения, младите политици трябвало да се учат. Да не се учат точно на това, викам аз.

Като говорим за комуникации - Нинова побърза да заяви, че Борисов лично организирал протестите, а самият той се похвали, че бил дал на зърнарите 30 милиарда, което вероятно трябва да значи, че ще успее да се разбере с тях. Лайтмотив на путинистите е националното предателство, мислено като предателство спрямо Русия, а не забравяме и г-н Пеевски, който каза, че ако правителството не се справи, то те, партиите ще вземат нещата в ръцете си. Не разбрахме само за какво справяне става дума: да "обясни" или да отстъпи.

Мисля, че е ясно - забравяме за Тачър (и слава богу!), мислим за това доколко ротационното мнозинство ще се окаже твърдо в създалата се ситуация. Защото става дума ни повече, ни по-малко от реформа на земеделските субсидии: сега те облагодетелстват шепа мега-собственици, които обезлюдяват селата и обричат производства с висока добавена стойност като зеленчуци и животни. И които сега на всичкото отгоре се мъчат да монополизират пазара, за да ни карат да им плащаме каквото поискат. Майсторството в мениджмънта на недоволството е в това да съединиш истински недоволните дребни производители, подценените браншове (зеленчуци, плодове, животни) с онези, които са причина за нещастието им, поглъщайки лъвския пай от субсидии и всевъзможни привилегии. Но няма нищо у нас по-лесно да събудиш гняв срещу държавата – обиденият на живота българин от османско време я има за чужда, макар че тъкмо сега всъщност я моли за помощ.

Не че от Украйна преди забраната е имало съществен внос, освен на слънчогледа, който, казват, и без това не е необходим. Основните обеми ще транзитират през нас към други места и цялата шумотевица е леко излишна. Украйна обаче е политическият лозунг, който обединява антиевропейските сили след Ковид пандемията и изхабяването на джендъра. Сигурно помните как във времето на бомбардировките над Сърбия русофилите пищяха за това, че регионът е заразен с обеднения уран, който използвали в ракетите на НАТО. Сега пак това – украинското зърно съдържало тежки метали и радиация - все невидими неща, за които лесно можеш да не вярваш на официалните изследвания. Водещ е един превърнат в национална идея егоизъм, който почва да плаши: сякаш Европа иска от нас да даваме нещо на Украйна, не да търгуваме. И ние противопоставяме на това своя героичен инат, без дори да се замислим за последствията. Тече символична битка срещу търговията и свързаната с нея глобализация – наследили са я от времето на соца, когато призивът беше "самозадоволяване", демек завод за стругове, който в двора си гледа прасета, за да изхранва личния състав. Нали помните скорошната борба с "веригите" на БСП. За да не стигаме до 1990-те, когато под лозунга за "национално отговорен капитал" активите на държавата бяха продадени на местни хора не само без капитал, но и без каквато и да било отговорност към нацията. Вероятно подобен икономически патриотизъм пречи на Столична община да наеме някоя чуждестранна фирма да й нареди паветата.

Към това се прибавя глупавата символика на хляба, който, предполага се, е основно хранително средство на българския народ, както във времето на Елин Пелин. Не пипайте хляба, няма по-висок от хляба, хляб наш насъщни – все едни такива образи, достойни за абсурдния пилон в Рожен (чийто създател впрочем неслучайно е сред организаторите на протеста). Отново затънахме в обсъждане на ПР-а, по който българите станаха световни експерти. Защо Денков ги нарекъл "терористи", ще се извини ли и на кого? Връщате лентата назад и ще видите, че основните ни дебати вече са за това кой какво казал, кой с кого бил сниман. Не знам дали са терористи, но отказват да преговарят и шантажират правителството, като взимат нас, гражданите за заложници – така по-добре ли звучи?

Сравненията с Унгария, Полша и Словакия са подвеждащи. Първата е вече с един крак извън ЕС, другите две очакват избори и популистите бунят евтини страсти. Очакват ги съдебни процеси и европейски санкции, както и на ответни реакции от страна на Украйна, която ще отказва да купува техните стоки. Пък и като се сравняваме със суверенната Полша на Качински, защо не вземем от тях пример и да почнем да отделяме 0,65% (3,5 млрд евро) от националния си доход за подкрепа на Украйна, по-голямата част – военна? Тия избирателни сравнения трябва да сме ги научили вече.

Защо с тежка техника?

Протестите с техника не са нови за страната ни. Сигурно помните похода с комбайни и трактори към бензиностанциите през 2018, когато спорът беше около ДДС на ведомствените бензиностанции. През 2013 свинарите заплашваха, че ще дойдат не само с техника, но и със свинете си, за да подкрепят сваления от власт Борисов. Неведнъж София се блокира от таксиметрови шофьори - ту по повод регистрацията на стари автомобили, ту за правото да карат в бус лентата. Сякаш зад всичко това е безсмъртната реплика на Петър Младенов, казана или само чута: "Най-добре танковете да дойдат".

Как трябва да реагира властта на подобни действия? Аз лично мисля, че трябва да се забранят протести, които използват машини, да не говорим за прасета - нека всеки, който иска да изрази недоволство, си даде труда да иде пеш до съответния площад, да скандира, да вдига лозунги при уведомяване на общината. Блокирането на транспортни артерии и граници също би трябвало да подлежи на много специално разрешение. Представете си утре ВиК да ни спре водата с искане за оставката на министър Тагарев?

Работата е там, че демокрацията по определение толерира неща, които прекрачват границите на позволеното. От Торо насам го наричаме "гражданско неподчинение". Но къде може да стигне то? Истинският тероризъм също е вид гражданско неподчинение, също взима за заложници невинни граждани.

Да се представиш за жертва

Обикновено демократичните правителства оставят протестите да вилнеят, докато общественото настроение се обърне и от симпатия към протестиращите се превърне в раздразнение и очакване властта да въведе най-после ред. Примерно Денков изчаква седмица блокаж на държавата, изблици на контра-недоволство, репортажи от именията на зърнените милионери, оплаквания от загуби на бизнеса и нестигнали до болницата линейки - и тогава праща водните оръдия, под одобрението на общественото мнение. Това не е циничен съвет, а наблюдение как протичат протести на други места по света. В тази игра основното е да се представиш като жертва и, разбира се, основна роля в разпределянето на жертвените капитали имат медиите, социолозите, говорещите глави.

Но никога не е просто. Вземете застреляното от полицията момче, за което веднага имаше протест, макар и засега  далеч от мащабите на това, което се случи по подобни поводи в Америка или Франция. Полицаите у нас, казват, се страхуват да използват оръжие заради тежките съдебни проблеми, които следват. В Бургас двама загинаха, опитвайки мирно да преградят пътя на бус с мигранти. Защо не стреляха, питат се някои? Защо стреляха сега, питат се други.

При радикализирането на страстите разбира се подобни дилеми нямат решение. Единственият изход е този, който опитва да наложи Денков: проблемите да се вземат един по един и да се търси конкретно съгласие по това как да ги решим. Популистите обаче са на обратното мнение, те опростяват и слагат всичко в един кюп: спираме вноса, запазваме централите и разбира се о-став-ка! С кой ще преговарят ако няма правителство ли? Ами няма да преговарят, защото целта е всичко да си остане постарому. Хайде този път да не е пак така!"

***

Автор: проф. Ивайло Дичев, Дойче веле

Тези, които произвеждат дадените продукти, ще бъдат по-конкурентни, защото ще имат възможност да добавят основните си суровини и от други места, в случая от Украйна. Така че би трябвало да се отрази неминуемо и на цените на продуктите и те трябва да паднат. Пак повтарям, те са борсови цени, които се търгуват доста по-ниско отпреди два месеца и следва да ги видим на щанда с по-ниски цени, продуктите, които се произвеждат от тези суровини, добави шефът на Национална асоциация за защита на потребителите .

Очаквам това да се случи, да видим по-ниски цени на щанда, но ще видим какво ще излезе от цялата ситуация. Аабсолютно всяка една намеса в свободната търговия обаче води да изкривяване на пазара и на това вече станахме свидетели, каза още Майорски.

20-годишната Боряна е имала връзка с Васил Михайлов в продължение на две години. Казва, че първият побой и е бил нанесен още преди обществото да разбере за прокурорския син от Перник и той да бъде арестуван.

Единият от побоите определя като "най-жесток". В нощта срещу 28 октомври миналата година. Часове, след като Васил Михайлов е пуснат за първи път под "домашен арест", след като прекарва месеца в ареста по обвинения за побои и заплахи.

„Донесох му една бутилка уиски и той, естествено, се напи. Видя някакво съобщение. Бяха ми отправили неприлично предложение, на което аз в никакъв случай не съм откликнала. Започна да ме удря, многократно, по лицето ми, по тялото ми, дърпаше ме за косата. Прецених, че е най-добре да звънна на майка му. В опита си да го успокои ме беше прегърнала и той удари и нея“, спомня си Боряна.

„В разговора ни на 1 юли той ми обясняваше как съм предателка, как съм могла да го направя това нещо. Започна да ми обяснява как ако иска да ме убие, той със сигурност ще ме убие, ще намери начин да ме убие. Той може да убие всеки един човек, когото прецени. Дори ми разказваше за начина, по който искал да ме убие. Мислил е, че когато излезе от затвора ще ме намери, ще ме отвлече, ще ме вкара там в някакво мазе и ще ме целуне и ще ме гръмне в гърлото.“, добави Боряна.

След като подава жалба в полицията и разказва всичко това, на 13 септември екипи на СДВР влязоха в къщата, в която Васил Михайлов е под домашен арест, за да я претърсят. Тогава, пред bTV, прокурорският син отрече да е посягал на Боряна.

„Естествено, че се страхувам. Все пак, аз го познавам, мисля по-добре дори от собственото му семейство. Според мен е много жесток човек и със сигурност ще търси отмъщението си. Спрямо мен”, подчерта 20-годшното момиче.

Емин стана известен със случая, описан от сестра в „Пирогов”, че докато чакал медиците на Института за спешна медицинска помощ „Пирогов” да обърнат внимание на неговото дете, е споменал здравния министър Христо Хинков и е искал да бъде извадено друго дете от шокова зала в тежко състояние, за да получи лечение неговото дете. Имаше разследване в болницата, което показа, че няма разминаване между твърденията на лекарите и описанието на ситуацията. Впоследствие Емин напусна поста си във военното министерство.

„В моето поведение мисля, че съм спазил всички нормални етични правила на човек, попаднал в болница. Не съм заплашвал. Това ми беше първия досег до спешната помощ в България и бях изненадан как има само един дежурен лекар там”, каза Емин, обяснявайки защо е споменал и здравния министър в своето обръщение към спешните лекари.

Той каза, че в записите, предоставени от „Пирогов” няма звук. „Семейството, което пристигна преди мен, позвъни един път. Когато те излязоха и бяхме само ние чакащи и мислех, че вътре няма друг пациент. Ние не знаехме, че има друго дете там – два пъти сме позвънили. Тогава колегата, който беше с мен попита какво се случва там при катастрофа и дойдат 10 деца. Тогава казаха, че нямат готовност да реагират”, каза Емин преразказвайки случката от Института

„Нямам претенции как са се отнесли към детето ми. Времето ще покаже какъв ще е белега (на детето). Високо ценя българските лекари. Проблемът в болницата е проблем на процесите, не на пациенти и на лекари”, каза бившият съветник на военния министър Тодор Тагарев.

Според Емин медицинската сестра, която е пуснала поста в социалната мрежа не е участвала в лекуването на неговото дете.

"Моето пребиваване в „Пирогов” нямаше политически елементи. Не съм споменавал военното министерство, предложих като има проблеми, да се споделят, за да е ефикасно здравеопазването.

„Ние сме в контекст на местни избори, аз няма да съм кандидат на ПП-ДБ. Впечатлиха ме посланията, внушенията. Откъде е излезнало, че съм от Рибново, не съм споменавал родното си място. Политическата експлоатация е свързана с много стериотипи. Това че съм от Рибново и че съм Мустафа Емин, добавено към това, че съм съветник на министър се оказа взривоопасно”, каза Емин.

Според него времето ще покаже дали болница „Пирогов” има политически профил. „Посланието беше, че ако си Мустафа и не си от ДПС няма кой да те защити”, каза той и обясни, че се е показало становището на гражданското общество. „Аз съм от Родопите, носим своя исторически опит. Научени сме да разчитаме на двете си ръце и на семействата си. Наум не ми дойде да звънна, можех да го направя на когото пожелая”, обясни Мустафа Емин.

Според него този случай показвал прекратяване на монополното представителство на отделни общности и че министърът на отбраната (Тодор Тагарев) също е (политическа) цел, защото политиката на правителството и конкретно МО е върнало България на картата на Европа. „Аз бях връзката на Министерството на отбраната с парламентарно представените формации”, каза Емин.

Има и едно 3-о: може някои от тях да притежават Майбаси, вертолети, яхти, самолети и имения на Ривиерата, но не са всички и не бива да се обобщава. Е да, но точно в това е проблемът, че тези малцината, които притежават споменатите ултра скъпи играчки, точно те притежават и 80% от обработваемите земи. 22-24-а притежават 60 на сто от нивите, според анализи на БАН.

Терористи ли са или кротки земеделски труженици?

Като тероризъм у нас се определя насилие и акции на насилие срещу политическия ред, за да се постигне политическа промяна. Терорът служи като средство за натиск и преди всичко трябва да всее несигурност или страх или да създаде симпатия или готовност за подкрепа у гражданите. Тероризмът не е военна стратегия, а основно комуникационна стратегия. Въпреки че терористите се стремят към промяна на съществуващия ред, те не завземат територия по военен начин, а се опитват чрез натиск да завладеят мисленето и да наложат на обществото определени „истини“.  

Всеки може да си зададе въпросът какво е блокирането на магистрали, гранични пунктове, част от столицата, пътища и мостове със селскостопанска тежка и по-лека техника? Какво е поставянето на ултиматум, че ако не се изпълнят условията на протестиращите протестните действия ще се разширяват и втвърдяват.

Производителите на олио, фуражи и др., например, казват, че е добре да се внася слънчоглед от Украйна, защото им трябва, за да произведат своя продукт. Български слънчоглед или няма достатъчно или е в складовете в очакване някой ден да се вдигнат цените и тогава да бъде продаден.

Зърнопроизводителите отвръщат, че не ги интересува, какво казват производителите. И смятат, че само те са прави.

Правителството в лицето на премиера Денков втвърди тона – факт. Но то се базира на статистика, факти и обстоятелства.

Обидените от определението „терористи“ зърнари отказват да седнат и да преговарят. И готвят блокади – засега на отделни место, после и в цялата страна – ако не стане тяхната.

В много страни от ЕС нямат агроолигарси и латифундисти. В България обаче имаме. Не от вчера, нито от онзи ден.

Латифундия е земеделско владение, покриващо огромна земна територия. Названието идва от латинския език и означава огромно земеделско владение. По време на Римската се създават латифундии, където се произвежда зърно, зехтин и вино. Такива имало в Магна Гърция, Сицилия, Египет, Южна Испания и пр. Там работили предимно роби.

Днес робите са заменени с модерна техника, а малките производители са запратени в периферията и никой не го е еня как оцеляват. Българските латифундисти – около или малко над 100 на брой, говорят захаросани приказки за загриженост, за оцеляване на отрасъла, за поминъка на дребните в бранша. В действителност другите не ги интересуват.

Говорят и за пазарни правила, но под това разбират спазване и защита на техните права и привилегии.

Твърдят също, че протестите нямали политически привкус. Глупости. Та те са част от зърнения „октопод“ благодарение на политици, които създадоха през годините условия за възникването и налагането на латифундиския модел. Рано или късно този модел ще погуби българското земеделие. Стотината семейства ще излетят с частните си самолети към частните си имения и милиони в чужди банки, а останалите на територията ще „разлистват“ спомените и ще тъгуват за времената на социализма, забравили, че именно хора от комунистическия елит създават и са част от въпросния елит на зърнарите.

Сигурно сте забравили, но още през 2011 г. позабравеният вече политик Яне Янев гръмко заяви в парламента, че в България има зърнена мафия. Цитира и статистики на Евростат. Оттогава все се „взимат“ мерки за решаване на проблема, а той все се задълбочава.

Колко ще продължи периодът на натиск от зърнопроизводителите и съпротивата на правителството – все още не е ясно. Но кристално ясно е, че драмата в сектора върви към жанра трагедия.

Познайте кои ще са губещите?

Апропо, знаете ли дали някои от зърнените олигарси са построили детски дом за сираци,, болница, дали са стипендии на ученици и студенти?

Витали Роник

От 10:00 часа ще започне тържествена сесия на Столичния общински съвет, на която ще бъдат връчени отличията на почетните граждани Станислав Памукчиев, Георги Константинов, Георги Господинов и Нанси Шилър. Почетен знак ще получат още читалището „Петър Берон“ и преводачите Анджела Родел и Мари Врина.

От 11:30 ч. ще бъде извършен водосвет и тържествено вдигане на знамето на София пред храма "Света София". В церемонията ще участва председателят на парламента Росен Желязков, който ще приеме рапорта на почетния караул на Националната гвардейска част. Тържествен водосвет ще отслужат свещеници от Българската православна църква.

В 14:00 часа ще се състои връчването на наградите на София за култура, в Софийската градска художествена галерия.

Празничен концерт на сцената на "София съмър фест" ще започне в 18:00 часа. В него ще участват изпълнителите Любо Киров, Inner glow и "Юпитер 7". Водещ ще бъде актьорът Александър Кадиев.

За празника постоянната експозиция и временните изложби в Регионалния исторически музей – София са с вход свободен. От екипа на музея уведомяват, че филиалите му ще работят с удължено работно време и безплатно. Те са Археологическото ниво на базиликата "Света София", Триъгълната кула на Сердика и Античния културно-комуникационен комплекс "Сердика"– експозиция "Антична Сердика".

Днес официално започва и ученическият конкурс-обучение "Работилница за творческо писане- Разкажи за София". Проектът се организира от Фондация "Добрият пример" с финансовата подкрепа на Столичната община.

Видимо беше, че започваме с различен старт. Оказа се разбира се, че район “Нови Искър” е имал навреме пари и има изготвени технически паспорти. Е това някак си е ясно и явно за управлението на ГЕРБ, някак си кметът на Столична община е майка на нейните си кметове от нейната партия и мащеха за останалите. Колегата от Панчерево се отказа веднага. Каза, че този срок е неизпълним и няма намерение да си къса нервите за нещо недостижимо. Аз обаче не. Познавате ме, трудно се отказвам. Скапах колегите си, свършихме много работа от тази, която трябваше да свърши фирмата, работихме почти денонощно и успяхме.

Тук е моментът да благодаря на колегите си. И на луната с вас тръгвам.

И така доволни и щастливи ние живеехме допреди два дни, защото знаехме, че за сградите на кметствата в кварталите Враждебна и Кремиковци чакаме одобрение по проекти от Фонда за развитие и възстановяване. Преди тези два напрегнати дни, колегите Дани Йорданова и Йовчо Йовчев ми носят писмо с искане до Столична общита да осигурят пари за авариен ремонт, защото покривът на кметството в Кремиковци много тече. Ядосвам се аз и им казвам - знаете, че голямата община пари няма да даде, звъннете в тяхната дирекция, отговаряща за европрограмите и питайте кога ще бъдат разглеждани депозираните проекти. Е това беше достатъчно лош момент за мен и колегите. Йовчо се връща след малко и достатъчно притеснен ми казва - Лили тези не са внесли проектите в срок и му били казали, че виновната колежка вече не работела в общината.

Ако искате ми вярвайте, но вдигнах кръвно 200 за секунди, нямам думи. Това не е нормално. Аз все пак съм кмет на района, ние се справихме, въпреки неадекватните срокове, а те дори не решиха, че трябва да ми кажат. Изпратих разбира се веднага съобщение на вайбър на г-жа Фандъкова, е и след това отговор не получих. Боли ме много и ми тежи, защото точно от ресора на г-жа Савина преди малко повече от четири години не защитиха проектите за канализация за районите Кремиковци и Панчерево , сега други проекти.

Отново се оказва, че ние дори няма нужда да знаем - е кои сме ние, някакъв район с някакъв кмет. Жестоко е и обидно също. Не знам докога ние ще сме нищо за общината, защото не става въпрос за къщата на кмета, а за сгради публична общинстка собственост, не районна.

Вярвам и искам от сърце отношението към този район и жителите му да се промени и знам, че това няма да се промени със сегашното управление. Моля се да бъдем забелязани. От сегашното мога винаги да получа обаждане с текст - “ако за теб е приемливо да напишеш в доклада като съвносител ….. ……”- общински съветник от ГЕРБ, “защото само така мога да обясня на групата съветници “ ГЕРБ-СДС “защо ти давам пари, ще ти ги дадем” и аз разбира се да отговоря - г-жо ……… всичко полезно за жителите на района за мен е приемливо. Ама госпожо Кмет, защо вие трябва да обяснявате на нашите съветници, та нали вие сте кмет и на този район?! Е оставям изводите всеки сам да си направи.

Бъдете здрави!

Публикувам и снимки от двете сгради, за да разберете колко наистина е необходим ремонта им.

Лилия Донкова, Facebook

Видимо беше, че започваме с различен старт. Оказа се разбира се, че район “Нови Искър” е имал навреме пари и има изготвени технически паспорти. Е това някак си е ясно и явно за управлението на ГЕРБ, някак си кметът на Столична община е майка на нейните си кметове от нейната партия и мащеха за останалите. Колегата от Панчерево се отказа веднага. Каза, че този срок е неизпълним и няма намерение да си къса нервите за нещо недостижимо. Аз обаче не. Познавате ме, трудно се отказвам. Скапах колегите си, свършихме много работа от тази, която трябваше да свърши фирмата, работихме почти денонощно и успяхме.

Тук е моментът да благодаря на колегите си. И на луната с вас тръгвам.

И така доволни и щастливи ние живеехме допреди два дни, защото знаехме, че за сградите на кметствата в кварталите Враждебна и Кремиковци чакаме одобрение по проекти от Фонда за развитие и възстановяване. Преди тези два напрегнати дни, колегите Дани Йорданова и Йовчо Йовчев ми носят писмо с искане до Столична общита да осигурят пари за авариен ремонт, защото покривът на кметството в Кремиковци много тече. Ядосвам се аз и им казвам - знаете, че голямата община пари няма да даде, звъннете в тяхната дирекция, отговаряща за европрограмите и питайте кога ще бъдат разглеждани депозираните проекти. Е това беше достатъчно лош момент за мен и колегите. Йовчо се връща след малко и достатъчно притеснен ми казва - Лили тези не са внесли проектите в срок и му били казали, че виновната колежка вече не работела в общината.

Ако искате ми вярвайте, но вдигнах кръвно 200 за секунди, нямам думи. Това не е нормално. Аз все пак съм кмет на района, ние се справихме, въпреки неадекватните срокове, а те дори не решиха, че трябва да ми кажат. Изпратих разбира се веднага съобщение на вайбър на г-жа Фандъкова, е и след това отговор не получих. Боли ме много и ми тежи, защото точно от ресора на г-жа Савина преди малко повече от четири години не защитиха проектите за канализация за районите Кремиковци и Панчерево , сега други проекти.

Отново се оказва, че ние дори няма нужда да знаем - е кои сме ние, някакъв район с някакъв кмет. Жестоко е и обидно също. Не знам докога ние ще сме нищо за общината, защото не става въпрос за къщата на кмета, а за сгради публична общинстка собственост, не районна.

Вярвам и искам от сърце отношението към този район и жителите му да се промени и знам, че това няма да се промени със сегашното управление. Моля се да бъдем забелязани. От сегашното мога винаги да получа обаждане с текст - “ако за теб е приемливо да напишеш в доклада като съвносител ….. ……”- общински съветник от ГЕРБ, “защото само така мога да обясня на групата съветници “ ГЕРБ-СДС “защо ти давам пари, ще ти ги дадем” и аз разбира се да отговоря - г-жо ……… всичко полезно за жителите на района за мен е приемливо. Ама госпожо Кмет, защо вие трябва да обяснявате на нашите съветници, та нали вие сте кмет и на този район?! Е оставям изводите всеки сам да си направи.

Бъдете здрави!

Публикувам и снимки от двете сгради, за да разберете колко наистина е необходим ремонта им.

Лилия Донкова, Facebook

Това заяви в интервю за Българската телеграфна агенция българската писателка и поетеса Кристин Димитрова - носител на много национални награди за литература. Нейните стихове и разкази са публикувани в антологии и литературни издания в 32 страни по света и са преведени на 27 езика.

Димитрова е била поканена да участва във Международния фестивал на поезията в Букурещ през българското Министерство на културата.

"Представяла съм България в САЩ, Китай, Великобритания, Германия, Холандия, Франция, Турция, Швеция, Словения, Белгия, Чехия, Швейцария. Всеки път по покани от различни места. Надявам се да съм я представила добре и в Румъния", заявява поетесата. 

Кристин Димитрова не посещава за първи път северната българска съседка. През 2012 г. романът и "Сабазий" излиза в Румъния в превод на Параскива Бобок. Именно тогава Димитрова отива в Букурещ, за да представи книгата си на Панаира на книгата. 

"Панаирът им е голям и впечатляващ. За съжаление не владея румънски, така че ми се наложи да говоря на английски. Това малко ме отдалечи от публиката и аз останах с неловкото чувство за наполовина свършена работа. На тръгване обаче една от редакторките в издателството ми каза: “С голям интерес ти прочетохме книгата. Очевидно във всички страни от бившия социалистически лагер при прехода се е случило едно и също. Все едно беше писана за Румъния“. И аз отново се качих в облаците. В България обаче вече знаем, че Румъния се справя по-добре. Често пъти се дава за пример в различни области – спешна медицина, машиностроене, поп музика, средна заплата... В момента ми е лесно да дам за пример и Международния фестивал на поезията, какъвто ние нямаме", категорична е Димитрова.

Между двете четения могат да бъдат внесени други текстове, които концептуално не биха могли обаче да променят идеите, заложени в настоящия проект. Това заяви пред БНР Иван Брегов от правната програма на Института за пазарна икономика.

Според него идеите, свързани със служебното правителство и правомощията на президента и с националния празник са несъществените елементи от конституционния проект. За него основният фокус е в глава 6 - устройство на съдебната власт.

Правомощията на президента се засягат в 2 направления, напомни Брегов в интервю за предаването "Преди всички" и уточни, че те са свързани със служебните кабинети и избирането на председателите на върховните съдилища и главния прокурор, което вече ще става само с решение на ВСС без необходимост от указ на президента.

Според него обаче това правомощие би следвало да остане:

"То е важно, защото президентската институция се явяваше някакъв опит за коректив на избора на ВСС, за рестартиране на процедурата и за мотивираното отказване да се извърши този избор. Тази процедура не подлежи на никакъв друг съдебен или инстанционен контрол от друга държавна институция".

Опитвам се да не виждам прякото политическо противопоставяне, отбеляза Иван Брегов и добави: "Тези въпроси трябваше да бъдат изведени на територията на политиката, а не на територията на законодателството".

Конституционният проект е подписан от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. Авторството е неизвестно, но то не е необходимо да бъде назовавано, изказа мнение правният експерт.

"Тази тема беше табу до преди 2-3 години. Сега виждаме, че хората, които медийно потискаха тази тема, са вносители на този законопроект, което показва, че има много сериозна промяна в българската политическа среда. /.../ Знаем, че те са предмет на санкционен режим от дружа държава, от САЩ. Ако това може да ги мотивира, това е сериозен стимул човек да е по-прореформатовски настроен, още повече, че виждаме, че г-н Пеевски изземва изцяло инициативата от ПП-ДБ, искайки да предизвикат вече сериозно забавения избор на инспектор в Инспектората".

"Ако това е линията на ДПС - да са прореформатовски устроени, бих ги призовал да повдигнат въпроса за 2 казуса. Първият е отнемането на едно от ключовите дела по КТБ от съдия Милен Василев и разпределянето на председателката на Софийския апелативен съд г-жа Дончева. Много важен е казусът КТБ. Дали също толкова прореформаторски ще е г-н Пеевски. Другият казус, който също е много важен и пряко засягаше съдебната независимост и то на конкретен съдия - Мирослава Тодорова, когато бяха публикувани неправомерно нейните лични данни от Инспектората. Тези две проверки могат да разплетат зависимостите в Инспектората към ВСС.

Призовавам г-н Пеевски да инициира комисия в НС, която да направи изслушване и да подаде необходимите сигнали в прокуратурата. Това би било полезно".

По думите му всяка власт трябва да има коректив. Според него сам по себе си Инспекторатът е скъп и безполезен орган. "Дали в него не трябва да влизат съдии и прокурори, които са в предпенсионна възраст, така че да не могат да се върнат в системата, което да им развърже ръцете и да бъдат по-смели", предложи Иван Брегов. Според него този орган "може и за съжаление действа под политическо давление".

В конституционния проект много добре е предвидено съдиите да се самоуправляват, но на всяка мярка за самоуправление трябва да има контрамярка за отчетност и отговорност, категоричен бе експертът. И добави:

"Ако това не се случи, рискуваме да приемем приличен проект на Конституцията, който да не получи възможност да се правоприложи добре чрез Закона за съдебната власт".

Политиците много добре осъзнават, че механизмът за разследване на главния прокурор е важен, изказа мнението си Брегов. По думите му има текст в конституционния проект, който казва, че със закон се урежда статутът за разследване на главния прокурор. Според него е добре да има такъв текст.