Това написа в свой анализ за Дойче веле културологът и университетски преподавател проф. Ивайло Дичев. Вижте и цялата публикация:

"С приближаването на местните избори започват антиправителствените мобилизации – от зърнарите до миньорите и от путинистите до журналистите. Нали не сте чували някой да се бори срещу частния си работодател. При нашия пост-соц-капитализъм работници и работодатели рамо до рамо клатят държавата. На другата страна мълчаливото мнозинство очаква правителството да прояви твърдост - това, писаха, щяло да е бойното му кръщение. Цветанка Андреева се запита дали Денков може да се окаже българския Тачър, доколкото британската министър-председателка навремето успя да пречупи гръбнака на профсъюзите след стачки и улични битки, като в последна сметка изправи на крака икономиката на страна си.

Тази перспектива не е особено вероятна не само заради мекия и сговорчив характер на академика, но и заради това, че зад него не стои мажоритарно-излъчено мнозинство като в лондонския парламент. Собствената му партия понякога изглежда твърде демократична - през май например тя реши да предоговаря затварянето на Мариците, колкото и ясно да е, че тези централи са обречени и най-добре е европейските пари да се използват за изграждане на нови мощности, съответно – за нови работни места за съкратените. А колебанието на властта винаги ражда протести, защото, както знаем, има различни интереси. Един профсъюзен деец обясни, че предложените документи по темата били много сложни, не ставало ясно какво точно ще се прави. И потъваме в обичайната тема – няма комуникация, не се обяснява. Хайде да видим като се срещнаха, стана ли им по-ясно.

Става въпрос за реформа на земеделските субсидии

Аграрният протест също е свързан с колебания. 12 човека от групата на ПП-ДБ не подкрепиха решението за вдигане на забраната за внос от Украйна. Още по-сложно става положението заради ротационната коалиция: всъщност настъпилата криза дава мощен коз на г-н Борисов тъкмо пред изборите. Нали помните, че той отстъпваше при всеки трима излезли на протест – това му осигури управленско дълговечие, обричайки държавата на застой. Сега анализаторите хвалят комуникационните му умения, младите политици трябвало да се учат. Да не се учат точно на това, викам аз.

Като говорим за комуникации - Нинова побърза да заяви, че Борисов лично организирал протестите, а самият той се похвали, че бил дал на зърнарите 30 милиарда, което вероятно трябва да значи, че ще успее да се разбере с тях. Лайтмотив на путинистите е националното предателство, мислено като предателство спрямо Русия, а не забравяме и г-н Пеевски, който каза, че ако правителството не се справи, то те, партиите ще вземат нещата в ръцете си. Не разбрахме само за какво справяне става дума: да "обясни" или да отстъпи.

Мисля, че е ясно - забравяме за Тачър (и слава богу!), мислим за това доколко ротационното мнозинство ще се окаже твърдо в създалата се ситуация. Защото става дума ни повече, ни по-малко от реформа на земеделските субсидии: сега те облагодетелстват шепа мега-собственици, които обезлюдяват селата и обричат производства с висока добавена стойност като зеленчуци и животни. И които сега на всичкото отгоре се мъчат да монополизират пазара, за да ни карат да им плащаме каквото поискат. Майсторството в мениджмънта на недоволството е в това да съединиш истински недоволните дребни производители, подценените браншове (зеленчуци, плодове, животни) с онези, които са причина за нещастието им, поглъщайки лъвския пай от субсидии и всевъзможни привилегии. Но няма нищо у нас по-лесно да събудиш гняв срещу държавата – обиденият на живота българин от османско време я има за чужда, макар че тъкмо сега всъщност я моли за помощ.

Не че от Украйна преди забраната е имало съществен внос, освен на слънчогледа, който, казват, и без това не е необходим. Основните обеми ще транзитират през нас към други места и цялата шумотевица е леко излишна. Украйна обаче е политическият лозунг, който обединява антиевропейските сили след Ковид пандемията и изхабяването на джендъра. Сигурно помните как във времето на бомбардировките над Сърбия русофилите пищяха за това, че регионът е заразен с обеднения уран, който използвали в ракетите на НАТО. Сега пак това – украинското зърно съдържало тежки метали и радиация - все невидими неща, за които лесно можеш да не вярваш на официалните изследвания. Водещ е един превърнат в национална идея егоизъм, който почва да плаши: сякаш Европа иска от нас да даваме нещо на Украйна, не да търгуваме. И ние противопоставяме на това своя героичен инат, без дори да се замислим за последствията. Тече символична битка срещу търговията и свързаната с нея глобализация – наследили са я от времето на соца, когато призивът беше "самозадоволяване", демек завод за стругове, който в двора си гледа прасета, за да изхранва личния състав. Нали помните скорошната борба с "веригите" на БСП. За да не стигаме до 1990-те, когато под лозунга за "национално отговорен капитал" активите на държавата бяха продадени на местни хора не само без капитал, но и без каквато и да било отговорност към нацията. Вероятно подобен икономически патриотизъм пречи на Столична община да наеме някоя чуждестранна фирма да й нареди паветата.

Към това се прибавя глупавата символика на хляба, който, предполага се, е основно хранително средство на българския народ, както във времето на Елин Пелин. Не пипайте хляба, няма по-висок от хляба, хляб наш насъщни – все едни такива образи, достойни за абсурдния пилон в Рожен (чийто създател впрочем неслучайно е сред организаторите на протеста). Отново затънахме в обсъждане на ПР-а, по който българите станаха световни експерти. Защо Денков ги нарекъл "терористи", ще се извини ли и на кого? Връщате лентата назад и ще видите, че основните ни дебати вече са за това кой какво казал, кой с кого бил сниман. Не знам дали са терористи, но отказват да преговарят и шантажират правителството, като взимат нас, гражданите за заложници – така по-добре ли звучи?

Сравненията с Унгария, Полша и Словакия са подвеждащи. Първата е вече с един крак извън ЕС, другите две очакват избори и популистите бунят евтини страсти. Очакват ги съдебни процеси и европейски санкции, както и на ответни реакции от страна на Украйна, която ще отказва да купува техните стоки. Пък и като се сравняваме със суверенната Полша на Качински, защо не вземем от тях пример и да почнем да отделяме 0,65% (3,5 млрд евро) от националния си доход за подкрепа на Украйна, по-голямата част – военна? Тия избирателни сравнения трябва да сме ги научили вече.

Защо с тежка техника?

Протестите с техника не са нови за страната ни. Сигурно помните похода с комбайни и трактори към бензиностанциите през 2018, когато спорът беше около ДДС на ведомствените бензиностанции. През 2013 свинарите заплашваха, че ще дойдат не само с техника, но и със свинете си, за да подкрепят сваления от власт Борисов. Неведнъж София се блокира от таксиметрови шофьори - ту по повод регистрацията на стари автомобили, ту за правото да карат в бус лентата. Сякаш зад всичко това е безсмъртната реплика на Петър Младенов, казана или само чута: "Най-добре танковете да дойдат".

Как трябва да реагира властта на подобни действия? Аз лично мисля, че трябва да се забранят протести, които използват машини, да не говорим за прасета - нека всеки, който иска да изрази недоволство, си даде труда да иде пеш до съответния площад, да скандира, да вдига лозунги при уведомяване на общината. Блокирането на транспортни артерии и граници също би трябвало да подлежи на много специално разрешение. Представете си утре ВиК да ни спре водата с искане за оставката на министър Тагарев?

Работата е там, че демокрацията по определение толерира неща, които прекрачват границите на позволеното. От Торо насам го наричаме "гражданско неподчинение". Но къде може да стигне то? Истинският тероризъм също е вид гражданско неподчинение, също взима за заложници невинни граждани.

Да се представиш за жертва

Обикновено демократичните правителства оставят протестите да вилнеят, докато общественото настроение се обърне и от симпатия към протестиращите се превърне в раздразнение и очакване властта да въведе най-после ред. Примерно Денков изчаква седмица блокаж на държавата, изблици на контра-недоволство, репортажи от именията на зърнените милионери, оплаквания от загуби на бизнеса и нестигнали до болницата линейки - и тогава праща водните оръдия, под одобрението на общественото мнение. Това не е циничен съвет, а наблюдение как протичат протести на други места по света. В тази игра основното е да се представиш като жертва и, разбира се, основна роля в разпределянето на жертвените капитали имат медиите, социолозите, говорещите глави.

Но никога не е просто. Вземете застреляното от полицията момче, за което веднага имаше протест, макар и засега  далеч от мащабите на това, което се случи по подобни поводи в Америка или Франция. Полицаите у нас, казват, се страхуват да използват оръжие заради тежките съдебни проблеми, които следват. В Бургас двама загинаха, опитвайки мирно да преградят пътя на бус с мигранти. Защо не стреляха, питат се някои? Защо стреляха сега, питат се други.

При радикализирането на страстите разбира се подобни дилеми нямат решение. Единственият изход е този, който опитва да наложи Денков: проблемите да се вземат един по един и да се търси конкретно съгласие по това как да ги решим. Популистите обаче са на обратното мнение, те опростяват и слагат всичко в един кюп: спираме вноса, запазваме централите и разбира се о-став-ка! С кой ще преговарят ако няма правителство ли? Ами няма да преговарят, защото целта е всичко да си остане постарому. Хайде този път да не е пак така!"

***

Автор: проф. Ивайло Дичев, Дойче веле

Чрез хакерски атаки е имало проникване и опити за изнудване, които моментално са били пресечени, смятат нашите източници. Според тях Трактора се е заблудил, надценявайки своите възможности и се е сблъскал с многократно по-подготвени и силни от него субекти.

Преди време имаше хакерска атака срещу застрахователната компания „Лев Инс“, за чийто собственик от години е считан Алексей Петров. Това е станало в момент, когато той е звънял на служители на ДАНС, за да им каже, че скоро ще се появи там на висока позиция. Дори се интересувал дали може да има проблеми с допуска му до секретна информация.

Хакер с псевдоним „Емил Кюлев“ бе разпратил изтеглена база с лични данни на над 2 млн. български граждани до редица медии. Информационният масив съдържал имена, ЕГН, номера на лични карти и адреси на бивши и настоящи клиенти на застрахователната компания „Лев Инс“.

От застрахователното дружество категорично отрекоха да са допуснали теч на информация, като твърдяха, че има разминавания на данните на клиентите им.

Припомняме, че бившият началник на киберотдела в ГДБОП Явор Колев, напусна службите за сигурност преди време и се оказа важен фактор в компанията „Лев инс“. Той оглавява „ Информационни технологии и Киберсигурност“ в застрахователната компания.

Колев бе също така член на Комисията по хазарта, когато там са се случвали промените в Закона за хазарта, които позволили на фирми на Васил Божков да внесат такси, които по-късно прокуратурата, начело с Иван Гешев твърдеше, че са ощетили държавата с над 600 млн лева. Заведени дори бяха досъдебни производства на някои членове на комисията, но Явор Колев и министърът на финансите по онова време Владислав Горанов, който е принципал на комисията, останаха незасегнати.

По този повод Божков написа пост във Фейсбук на 24.02.2020 г.: „Топ ченгето Явор Колев и той беше член на комисията по хазарта, но не чувам за него нищо да се говори…“.

От своя страна Колев заяви, че не познавал бизнесмена и няма нищо общо със скандалните редакции на текстове в Закона.

След това изведнъж се оказа при Алексей Петров.

Киберпрестъпността е престъпна дейност, която използва или атакува компютър, компютърна мрежа или мрежово устройство. Повечето кибератаки се извършват от киберпрестъпници или хакери с цел финансова изгода. Целта на кибератаките обаче може да бъде и извеждане от строя на компютри или мрежи – по лични или политически причини.

Дали Трактора се е забъркал в нещо такова, засега са само догадки и една от версиите за неговия разстрел.

Киберпрестъпленията се извършват от лица и организации – добре координирани групи, които използват модерни техники.

Ето някои от киберпрестъпленията:

Имейл и интернет измами-кражби на цифрова самоличност (кражба на самоличност и експлоатация)

Кражба на данни от платежни карти и друга финансова информация

Кражба и препродажба на корпоративни данни

Кибер изнудване (изнудване за пари под заплаха от атака)

Атаки с помощта на ransomware (вид кибер изнудване)

Кибер шпионаж (получаване на неоторизиран достъп до правителствени или корпоративни данни)

Прекъсване на системи за компрометиране на мрежата

Преди дни ютубърът Станислав Цанов публикува запис на негова среща с Алексей Петров, на която бил заплашен от бившата барета, да не разследва темата за манипулирането на изборите в България. Трактора го предупреждава, че ако не се вслуша в съвета му, може да му се случат някои неща.

Дали Алексей Петров е имал контакти с важни хора от "Информационно обслужване", където се държат в тайна много неща, свързани с изборите?

Няма да навлизаме в тези сюжети, но те „плачат“ за прокурорско внимание и разследване от страна на специалните служби. Съмненията ги има отдавна, но отговорите ги няма.

Фрог нюз

Според метеорологичната служба към ООН обаче своевременни предупреждения е можело да спасят хиляди човешки животи. Либийският национален метеорологичен център обаче е категоричен, че е предупредил властите за валежите 72 часа преди наводненията. В изявлението се казва още, че въз основа на тези предупреждения в източните райони е обявено извънредно положение.

ООН също предупреждава, че болестите от замърсената вода са следващата заплаха за хората, засегнати от бедствието.

Цели квартали бяха потопени под вода след проливния дъжд на 10 септември. Повече от 10 000 души са в неизвестност, а хиляди други са разселени. Три дни след потопа започна да пристига и чуждестранна помощ. Либия, която е разкъсвана между две правителства, е критикувана заради отговора на бедствието.

Засега със сигурност се знае за над 5000 жертви. Броят им обаче може да се увеличи значително - водата постоянно изхвърля тела. Най-малко 10 хил. се считат за изчезнали. 

Той допълни, че нивото на руската Премиер лига е паднало чувствително след напускането на куп звезди заради войната, а и все по-трудното привличане на качествени футболисти от други първенства. Карпин даже си позволи да коментира, че тимът на Катар играе доста по-интензивно от настоящия шампион на Русия - "Зенит".

След което заяви, че единственият играещ в чужбина национал, който бе повикан за този спаринг - Александър Головин ("Монако"), вече изпъква значително над останалите си съотборници в държавния тим като кондиция.

"Този отбор преди година и половина - две бе на второ място  в квалификациите за Мондиал 2022 почти в същия състав. Вече няма нужда да се гледа националния тим, за да се види, че нивото на шампионата ни е паднало. Имаме и проблем с мотивацията, но той не е основен. Аз трябва като треньор да работя с отбора и да мотивирам играчите.

Но бих дал съвет - който може да напусне  руската Премиер лига, да го направи!

В момента в Европа играят едва четирима руски играчи. Когато станат 20, тогава може да се каже, че сме конкурентни. Сега футболистите ни не са конкурентни", коментира Валери Карпин. Освен Головин, в по-силни отбори в Европа играят още Алексей Миранчук ("Аталанта"), Далер Кузяев ("Льо Авр") и Арсен Захарян ("Реал Сосиедад"). Карпин обаче не повика последните двама за мача с Катар, за да им даде повече време за адаптация в настоящите им клубове.

След санкциите от ФИФА и УЕФА руският национален отбор бе изваден от квалификациите за Мондиал 2022, не игра в турнира Лига на нациите и пропусна пресявките за Евро 2024.

Все по-вероятно е да не получи шанс и за Мондиал 2026.

За руската федерация е все по-трудно да намери съперник, който да се съгласи да играе със "Сборная", като Израел и Босна и Херцеговина отказаха предварително насрочените контроли. Така от март м.г. Русия е изиграла едва 6 мача, в които постигна само две победи (с 2:1 над Киргизстан и 2:0 над Ирак).

В останалите контроли завърши наравно - 0:0 с Таджикистан и с Узбекистан, 1:1 с Иран и с Катар. При това в мача срещу катарците загубата бе избегната благодарение на гол на Александър Солдатенков ("Криля советов") в 90-ата мин.

В началото на септември експериментален тим от млади играчи игра с олимпийския състав на Египет, като завърши 1:1 в първия мач и загуби с 1:2 във втория.

До края на годината не са предвидени други мачове поради липса на свободни съперници, които да са съгласни да играят срещу "Сборная". Заради изолацията, в която попадна Русия, от футболната федерация обмисляха да напуснат УЕФА и да се преместят да играят под егидата на Азиатската футболна конфедерация.

Засега обаче това решение се отлага, защото след евентуален край на войната в Украйна връщането в УЕФА би отнело няколко години заради задължителните процедури.

Той допълни, че нивото на руската Премиер лига е паднало чувствително след напускането на куп звезди заради войната, а и все по-трудното привличане на качествени футболисти от други първенства. Карпин даже си позволи да коментира, че тимът на Катар играе доста по-интензивно от настоящия шампион на Русия - "Зенит".

След което заяви, че единственият играещ в чужбина национал, който бе повикан за този спаринг - Александър Головин ("Монако"), вече изпъква значително над останалите си съотборници в държавния тим като кондиция.

"Този отбор преди година и половина - две бе на второ място  в квалификациите за Мондиал 2022 почти в същия състав. Вече няма нужда да се гледа националния тим, за да се види, че нивото на шампионата ни е паднало. Имаме и проблем с мотивацията, но той не е основен. Аз трябва като треньор да работя с отбора и да мотивирам играчите.

Но бих дал съвет - който може да напусне  руската Премиер лига, да го направи!

В момента в Европа играят едва четирима руски играчи. Когато станат 20, тогава може да се каже, че сме конкурентни. Сега футболистите ни не са конкурентни", коментира Валери Карпин. Освен Головин, в по-силни отбори в Европа играят още Алексей Миранчук ("Аталанта"), Далер Кузяев ("Льо Авр") и Арсен Захарян ("Реал Сосиедад"). Карпин обаче не повика последните двама за мача с Катар, за да им даде повече време за адаптация в настоящите им клубове.

След санкциите от ФИФА и УЕФА руският национален отбор бе изваден от квалификациите за Мондиал 2022, не игра в турнира Лига на нациите и пропусна пресявките за Евро 2024.

Все по-вероятно е да не получи шанс и за Мондиал 2026.

За руската федерация е все по-трудно да намери съперник, който да се съгласи да играе със "Сборная", като Израел и Босна и Херцеговина отказаха предварително насрочените контроли. Така от март м.г. Русия е изиграла едва 6 мача, в които постигна само две победи (с 2:1 над Киргизстан и 2:0 над Ирак).

В останалите контроли завърши наравно - 0:0 с Таджикистан и с Узбекистан, 1:1 с Иран и с Катар. При това в мача срещу катарците загубата бе избегната благодарение на гол на Александър Солдатенков ("Криля советов") в 90-ата мин.

В началото на септември експериментален тим от млади играчи игра с олимпийския състав на Египет, като завърши 1:1 в първия мач и загуби с 1:2 във втория.

До края на годината не са предвидени други мачове поради липса на свободни съперници, които да са съгласни да играят срещу "Сборная". Заради изолацията, в която попадна Русия, от футболната федерация обмисляха да напуснат УЕФА и да се преместят да играят под егидата на Азиатската футболна конфедерация.

Засега обаче това решение се отлага, защото след евентуален край на войната в Украйна връщането в УЕФА би отнело няколко години заради задължителните процедури.

Според метеорологичната служба към ООН обаче своевременни предупреждения е можело да спасят хиляди човешки животи. Либийският национален метеорологичен център обаче е категоричен, че е предупредил властите за валежите 72 часа преди наводненията. В изявлението се казва още, че въз основа на тези предупреждения в източните райони е обявено извънредно положение.

ООН също предупреждава, че болестите от замърсената вода са следващата заплаха за хората, засегнати от бедствието.

Цели квартали бяха потопени под вода след проливния дъжд на 10 септември. Повече от 10 000 души са в неизвестност, а хиляди други са разселени. Три дни след потопа започна да пристига и чуждестранна помощ. Либия, която е разкъсвана между две правителства, е критикувана заради отговора на бедствието.

Засега със сигурност се знае за над 5000 жертви. Броят им обаче може да се увеличи значително - водата постоянно изхвърля тела. Най-малко 10 хил. се считат за изчезнали.