Ерол Мюмюн е директор на "Търговска банка - Д" АД - Кърджали.

Решението бе взето след втори тур на препитването, което днес започна в 13.00 часа и завърши преди малко тази вечер.

В неделя след първото събеседване, започнало към 18.00 часа и завършило към 05.30 сутринта, Доган не можа да определи кой е най-добрият от претендентите и им определи днес продължение на "изпита". Тежката процедура успя да издържи банкерът Ерол Мюмюн.

По интересен начин се е провела цялата дискусия, продължила два дни по 7-10 часа, стъпила на демократични норми и опряна на професионални изисквания, научи Епицентър. бг.Всеки от номинираните е имал възможност в рамките на 10-15 минути да представи свояти визия за развитието на гр. Кърджали, акцентирайки върху приоритетите, които смята да разгърне. Отделно от това тримата нови за този пост - депутатката г-жа Гюркаш, адвокатът Сеидахмед и банкерът Мюмюн са имали възможност да задават въпроси на действащия кмет Азис, който управлява града вече четвърти мандат.

Благодаря на Почетния председател на ДПС д-р Ахмед Доган и ръководството на партията за възложената отговорност в последните 20 години да бъда част от отговорността за развитието на града и пълното му преобразяване в европейски град и столица на толерантността на България, Балканите и Европа, написа Хасан Азис . И допълни: "Ерол е подготвен и достоен кандидат, който ще наследи години на отлична работа в община Кърджали, както и подготвен екип, създал и участвал пряко във всички малки и големи проекти в града ни."

Те изкараха част от големите проблеми на повърхността, но аз не мисля, че Украйна и вносът от Украйна на зърно, и на част от храните, които са одобрени, са какъвто и да е проблем за земеделието в България, каза още той.

Наложи се миналата година, когато нямаше някакви ограничения, да бъдат внесени 16 000 тона при близо 4 милиона и нещо тона, от България се изнася около 3 милиона и нещо заради храни, ползва се милион и половина. Всъщност така функционира пазарната икономика, добави Дацов.

Само това повдига няколко въпроса. Текущата европейска схема за подпомагане на земеделието видимо създава много повече проблеми, а се създават проблем, защото се концентрират много пари в много малко група от хора, коментира финансистът.

Аз съм един от хората, които правих как ще изглежда рамката след присъдиняването ни към Европейския съюз и бях национален координатор на еврофондовете в България. През 2005 година имах екип от Световна банка и от Европейската комисия, които се занимавахме точно с това нещо, разкри Дацов.

Нашето предложение беше тотално различно и беше акцентирано върху развитието на малките ферми, технически продукти и качество, спрямо тази схема, която беше одобрена още тогава. Земеделците си прокараха схемата на плащане на площ, която в края на краищата, ако отворите този документ, който съществува, още може да се прочете, доведе точно до това нещо, продължи той.

Още тогава ние казахме, че около 75% от всички пари ще отидат в около 5% от фермерите. Реално сега около 75% отиват в 100 големи фамилии в България. Нищо лошо, ама това създава другите проблеми, проблемите за концентрация. Защото България в момента е номер едно в Европа по концентрация на земята, заяви още Дацов.

Той посочи по-големия проблем, който са били написали тогава и тази схема е създала.

„Една нормална ферма, минимум от 4 до 5000 декара, се отработва в оптималното състояние от 40 000 декара. Една такава ферма, ако погледнете в България, има и ферма, която е свързаните фирми около милион и 200 000 декара, но това води до нещо друго. Това е така наречения американски тип земеделие, което е базирано на четири продукта, които се продават на борсата. Тези четири продукта изискват 10 човека работници за 40 000 декара, с много техника, което означава, че 40 000 декара например, ако изключим Добруджа, означава, че в другите общини ти си взел земята и създаваш работа за 10 човека в цялата община“, разкри Любомир Дацов.

Според него това е абсолютно неустойчива схема и една от причините за урбанизацията за местенето на хората от селата към градовете, е точно липсата на работа, и земеделието е част от проблема тук.

Това написа в свой анализ за Дойче веле политологът проф. Евгений Дайнов. Вижте и цялата публикация:

"В понеделник цял ден слушах репортажи от "метежа на милионерите". Та се сетих за различните бунтове на феодалите из Европа в началото на модерното време. Там, в Европа, след векове брожения феодализмът все пак беше победен от буржоазията. В България обаче буржоазната революция сякаш все още не се е случила. А отдавна е време. Все пак сме в 21-и век. По-окумуш народите свършиха тази работа преди 200-300 и дори 400 години. По-изостаналите - преди 100-150. Срамно назад сме с този материал.

А когато едно историческо събитие не се случи навреме, следва загниване на обществените отношения. Съвършено гнила е например следната ситуация: милионери латифундисти ("зърнари"), въоръжени с американски трактори, купени с европейски пари, се опитват да наранят Украйна и да свалят българското правителство, което ѝ помага във войната, за да услужат на Путин.

Кои са "зърнарите" и какво искат

Евразийската насоченост на "протеста" бе ясна още преди някой зърнар да си е отворил устата за обяснения. Но в края на понеделнишкия следобед дневният ред бе вербализиран: "Всичко е работа на американците! Украинците искат да ни отровят! Това правителство е сбирщина от американци и целта му е да ликвидира българското земеделие! По-добре този Европейски съюз да го няма, по-добре ще сме!". Единственото, което липсваше (засега), бе: "Искаме да дойде Путин!".

Буржоазната революция - това е бунтът на плащащия данъци народ срещу монополите и привилегиите на феодалите. Монополите, привилегиите, властовият произвол на феодалния елит са заменени с равенство на всички пред закона и на пазара.

Българските зърнари в момента не се борят за права. Както всички феодали, те се борят за привилегии - тоест, за присвояване на права и блага от нас, цивилните.

Аз карам кола на 18 години. Моите колеги из Европа карат коли на по 10-15 години. Ние обаче плащаме за това зърнарите да карат поршета, майбаси и яхти. Това е привилегия. Но тя не им е достатъчна. Искат още. Настояват, както средновековните феодали, да бъдат изключени от конкурентната среда: да имат привилегията да не бъдат обдухвани от ветровете на конкуренцията, в които се въртим всички останали, които ги издържаме. Отгоре на всичко искат да ни продават на нас тук в България най-скъпото зърно на света.

При феодализма феодалите имат привилегии, докато обикновените хора имат единствено задължения. Как изглежда това? Чул, да речем, владетелят на Златарица, че владетелят на Елена го напопържил на банкет в Търново. Решава да му отговори с война. Събира златарчани и им съобщава: "Тръгвам на война с еленчани. От теб, Стояне, искам две коли ечемик за конете. От теб, Драгане, искам пет товарни мулета за оръжията ми. Петкане, големият ти син е вече на 15 - искам го за оръженосец. От всички ви искам освен това 30 прасета и 50 пешаци за тази кампания".

В тази ситуация няма как Петкан, да речем, да каже на феодала: "Това, че имаш проблем с владетеля на Елена, си е твоя работа. Аз с него проблем нямам и в твоята война няма да участвам". Ако каже нещо подобно, ще се окаже без земя за обработване и без покрив над главата си. А може и да се окаже обесен на някоя клонеста върба.

Подобни отношения обясняват защо наред със зърнарите в "протеста" се включиха и по-малки производители. В случая те играят крепостни. Същата роля играят редовите лекари и сестри, когато излизат да протестират за това директорът на тяхната болница да получава заплата, която е десетки пъти по-голяма от техните. Същото правят и онези миньори, които от време на време гледаме да маршируват в дрипи, сякаш взети от роман на Дикенс, за да запазят възможността на техния господар да продължава да извлича от тях свръхпечалби.

Искат да ни удавят в катастрофални цени

Досега феодалните отношения бяха вкоренени в определени сектори и географски региони на страната. Днес обаче искат да удавят всички ни в катастрофални цени на зърното и слънчогледа. Проблемът се превърна в системен не само защото сме замесени - щем или не - всички. Но и защото евразийската насоченост на "метежа на милионерите" представлява непосредствен риск за националната сигурност.

Той е риск и за самите зърнари, но те не го разбират, защото всъщност дори не са същински феодали. Онези, средновековните, все пак бяха аристокрация, обучавана да управлява. Тези са довчерашни крепостни, внезапно оказали се на върха на хранителната верига. Изобщо не си представят например, че украинците пазят и тях. Ако украинците бяха паднали и руснаците бяха продължили насам, на терена нямаше да остане ни един зърнарски майбах, порше, яхта или американски трактор; или дори тоалетна чиния или пералня от личните палати на зърнарите. Всичко отдавна щеше да е в Бурятия, Якутия или околностите на Омск.

Вместо да се опитват да задушат Украйна в полза на Путин, зърнарите би следвало да благодарят на украинците за закрилата. Не да вдигат бунтове против украинското производство, а да правят волни пожертвования за украинската армия, така щото да опазят майбасите си от руските войски.

Феодалното безобразие не може да продължава, ако искаме да живеем в нормално общество. Време е за буржоазна революция. Тя може да стане и "отгоре" - и това е днес историческата задача, стояща с пълна сила пред настоящото управление."

Автор: Евгений Дайнов, Дойче веле

Това заяви историкът проф. Веселин Янчев по време на представянето на книгата си „Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание“ във Военния клуб в София. На събитието присъстваха видни историци, интелектуалци, офицери от резерва и др., имащи отношение към установяване на историческата истина за Септемврийското въстание в България.

Събитието беше открито от доц. Момчил Дойчев, ръководител на департамент "Политически науки" в НБУ и съпредседател на Атлантическия съвет на България. Той очерта основните приноси на книгата на проф. Янчев.

"Това, което мога да кажа, е, че проф. Янчев иноваторски е подходил, за разлика от предишните идеологизирани комунистически интерпретации. Той разглежда събитията ден по ден въз основа на документи. Той анализира процесите на базата на фактологията, а не на базата на една изкривена идеологизирана представа. Новаторското в неговия подход е свързано с това, че той не разглежда както комунистическата историография това "всенародно въстание", а го разглежда ден по ден въз основа на един институционален подход. Всяка дума от заглавието на книгата е абсолютно точна. Ръководейки се от този подход, проф. Янчев разглежда тези събития и в една правна рамка", изтъкна доц. Дойчев.

По думите му целта на проф. Янчев е да установи доколко политическите институции на Царство България действат легитимно спрямо този метеж, който иска да събори държавно установения ред и чрез терористични средства да установи диктатура, посредством поръчителството на една чужда държава, която е решила да установи нов световен ред на базата на комунистическата утопия.

"Всичко това, в един контекст на строго научен подход, който избягва всякакви идеологизации, според мен това е най-ценното. Този подход е най-близо до историческата истина, защото се основава на фактите", категоричен бе изследователят.

Събитието продължи със слово на автора на книгата - проф. Веселин Янчев. Той подчерта, че книгата му не е замислена като изследване на Септемврийското въстание като такова - като преломно политическо-обществено явление, с невероятни последици върху българския политически, обществен, стопански и културен живот.

"Тя е третата поред книга от едни мои занимания за ролята на армията във вътрешнополитическия живот на България. Моят интерес се насочи именно към тази сфера, която остава скрита за обществото, дори за хората, ангажирани в армията. За мен беше важно да разбера как армията гарантира реда в обществото по време на кризи. Изненада ме цялата тази митологема, създадена за българската държава като едва ли не зле организирана, хаотично действаща. Оказва се, че българската държава и българската армия взаимства най-добрите нормативни документи и практика от Европа, свързани с гарантиране на вътрешния ред и сигурността в страната. Армията се придържа към установените правила в голяма степен. Разбира се, от една страна са нормативните документи, конституционното устройство на държавата, но от друга страна са практическите действия на армията. Ако искаме да градим правова държава, ние трябва да се върнем именно към тези проблеми", смята ученият.

"След 9 юни 1923 г. - един класически военен преврат, извършен от армията - нещата стигнаха до последващите събития, до септември 1923 г. и периодът след това. Моят замисъл беше да проследя чисто военния аспект на този конфликт, за да видя действията на министерството, на щаба на армията и др. Когато наредих пъзела, свързан с действията на армията срещу опита за установяване на работническо-селско, комунистическо управление в България, се оказа, че това е едната страна на въпроса. Очевидно приближаването към обективността за случилото се, трябваше да представи и другата гледна точка. Тази на хората, поставили си за цел да променят обществено-политическия строй в България. Тук вече трябваше да се видят действията на БКП, на тесните социалисти, на ръководителите от Москва, на Комунистическия интернационал на ЦК на Руската комунистическа партия и въобще цялостната тенденция в развитието на комунистическото движение в Европа след края на голямата война. Периодът за работа по темата беше удължен, но аз съм изключително доволен заради работата с архивните документи на Коминтерна, документите от архива на ЦК на БКП", каза още проф. Янчев.

Историкът наблегна на обстоятелството, че е успял да направи едно по-задълбочено изследване на архивните процеси.

"Оказа се, че физическото разгромяване на въстанието през септември 23 г. не слага реално край на проблема, защото идеята за вдигане на ново въоръжено въстание веднага е подета от Васил Коларов и Георги Димитров. Неистов е техният стремеж да не бъдат порицани от Москва и да намерят своето място вече извън България. Комунистическият интернационал се ангажира пряко с подготовката и организирането на въоръжено народно въстание в България, което се отлага за пролетта. Тече през цялото време едно перманентно напрежение и подготовка в главите на привържениците на революцията в по-голяма степен, отколкото в публичното пространство", отбеляза той.

Политологът проф. Татяна Дронзина, която също взе участие в мероприятието, изрази интересна теза относно книгата на проф. Янчев. Според нея това е едно от най-солидните изследвания в последните десетилетия.

"Навършват се 100 г. от една кървава трагедия, която раздели българите за десетилетия наред. Аз ще позволя да задам въпроса - какви политически и етически дилеми пораждат събитията от септември 1923 г.? Мисля, че Септемврийското въстание ни доведе до една ситуация, в която България стана жертва на политически решения, взети изцяло извън нея, на една дълбока бразда, която беше прокарана в сърцето на една нация. Българската общност беше разделена. Насилието беше въведено в българския политически живот като метод за решаване на вътрешнополитически проблеми", заяви проф. Дронзина.

Тя допълни, че и учените, и политиците дължат на българите цялата истина за въстанието. Според нея трябва да включим тази истина в учебниците по история, иначе ще получим едни изгубени, изпаднали поколения, които няма да могат да бъдат полезни нито на себе си, нито на страната си, нито на Европа.

"Септемврийското въстание поражда в голяма степен въпроса можем ли и способни ли сме да прощаваме. Различните култури имат различни начини на помирение. Азиатската култура налага като метод на помирение забравата. Африканската налага да бъдеш на страната на по-слабия, а европейската политическа култура налага най-напред да бъде казана истината, а едва след това да има покаяние и прошка.

Септемврийското въстание беше едно събитие, наложено отвън. По решение на българите може да се направи една преоценка и преосмисляне", подчерта тя.

Държавният глава участва във форума на високо равнище „Семейството е ключът към сигурността“ по покана на президента на Унгария Каталин Новак. Радев оцени високо последователната политика на Унгария в подкрепа на младите семейства и насърчаване на раждаемостта, която в дългосрочен план има потенциал да се справи с негативните демографски тенденции, характерни за европейските държави.

Хората са най-ценният капитал на всяка държава и каквито и финансови, зелени и дигитални политики да предлагаме и развиваме, те трябва да са подчинени на осъзнатото разбиране, че именно демографските процеси определят бъдещето на обществата, подчерта Румен Радев.

Затова, по думите на президента, всяка демографска политика трябва да подпомага младите хора да създават семейства и да имат деца, едновременно с тяхното професионално и обществено утвърждаване.

Нивата на раждаемост, смъртност и емиграция са основните фактори, които измерват демографските процеси, но те са в пряка зависимост от множество политически, икономически и социални фактори и те също трябва да бъдат отчитани при изготвянето на демографските политики, подчерта Румен Радев. За разлика от България, други страни членки на ЕС не само имат много ниски нива на емиграция, но и привличат много млади хора от България и страните от Източна Европа, което допълнително влошава техните показатели за раждаемост, предаде днес.бг.

„Това е двойна загуба за България, тъй като страната ни е инвестирала в образованието на тези млади хора и вместо те да вложат своите знания и умения у нас, те допринасят за развитието на други не само по-богати, а и по-ефективно функциониращи държави“, заяви Румен Радев.

Като фактори за противодействие на демографската криза президентът открои адаптиране на финансовите стимули за отглеждане на деца, подпомагането на младите семейства, които имат проблеми с репродукцията, подкрепа за самотните родители, безплатни детски градини, данъчни облекчения за многодетни семейства при отговорно родителство и други.

В изказването си на форума президентът подчерта, че много от младите хора в страната ни определят като причина за своя избор да се развиват професионално и да създават своите семейства в чужбина не само с по-високите финансови възнаграждения, а с функционирането на правовата държава и защитата на справедливостта, добрата работа на социалните и здравни системи и с основаните на ясни правила и отговорности общества.

"В навечерието на най-хубавия училищен празник мога да кажа, че българският учител е в бойна форма и готовност, за да влезе и да започне своята работа. Трескава подготовка е навсякъде. Спазено бе условието за 125 процента от средната работна заплата за страната, факт е увеличението на заплатите, вече започна поетапното изплащане със задна дата от 1 януари", каза той.

"При нас можете да срещнете някъде и повече от 20 кандидати за едно място по някои от учебните предмети. Но по други не можем да срещнем нито един - например по математика, информатика и чужди езици. В тези сфери в частния бизнес дават нерелевантни заплати на нашите в училище. Съответно младия колега предпочита да отиде и да изкара повече пари за по-кратко време. Да речем в IT сектора или чужди компании. Младите хора, които влизат в училищата като учители, имат желание да останат. Това са моите наблюдения като директор. Но и зависи как ще ги мотивира училищният директор. В годините назад училището загуби своя авторитет. Постепенно сега авторитетът се връща. Факт за това е, че влизат млади колеги учители, които идват. Трябва да поработим и върху учебното съдържание и неговото стабилно осъвременяване и нагаждане към децата, но все пак да не бягаме от традицията, защото всяка една наука развива тези малки деца, които ще станат големи хора", заяви още Калапин.

Това заяви пред Българското национално радио евродепутатът Радан Кънев. 

Коментарът му идва след вчерашната реч на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за състоянието на съюза. В нея тя призова България и Румъния да бъдат пуснати възможно най-скоро в Шенген. От Австрия обаче отново посочиха, че няма смисъл да се говори за разширяване на безвизовото пространство в момента. 

Австрия блокира присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство, опасявайки се от прилив на незаконни мигранти.

Радан Кънев посочи, че шансът ни за членство в Шенген до края на годината е реален, но не е много голям. 

Във връзка с вноса на украинско зърно той изрази тревожност от липсата на спокоен дебат. Депутатите се скараха по темата, въпреки че днес мнозинството прие отмяната да бъде отменена. Министерският съвет се обяви за отмяна на ембаргото върху украинското зърно, което бе наложено от служебното правителство през април, след като още четири държави в ЕС наложиха едностранна забрана заради оплаквания на бранша и предупреждения за огромни загуби. Европейският съюз позволи ембарго, което изтича през есента. От кабинета “Денков” обаче заявиха, че забраната за внос на зърно на практика е ощетила бюджета с милиони, а освен това според изпълнителната власт премахването й ще намали инфлацията.

Против идеята бяха от БСП, “Възраждане” и ИТН. Зърнопроизводителите пък плашат с протести. В събота предстои среща с бранша. 

"Чуват се крясъци, поляризация и популизъм, по-малко се чуват сериозните аргументи. Не чух от българските зърнопроизводители сериозни аргументи в посока, че става дума за борсова стока със световна цена. Цените се определят от нивата на борсите, свързани с доставка на няколко големи международни пристанища. Миналата година проблемът, който българските зърнопроизводители твърдяха, че изпитват с ниската цена на зърното, не се реши със спирането на вноса от Украйна, защото международните цени бяха изключително ниски, а нашите зърнопроизводители бяха пропуснали по безотговорен начин и в очакване на свръхпечалби момента да продадат стоката си на значителна печалба", коментира Кънев. 

Кънев посочи, че сериозно решение по въпроса за украинското зърно на европейско ниво ще се вземе, след като минат изборите в Полша, която има портфолиото на земеделския комисар. Парламентарният вот в Полша ще се проведе на 15 октомври. 

По думите му не може да обвиняваме промените в климата за всяко едно екстремно метеорологично събитие.

"Те обаче водят до по-чести такива събития, правят ги по-тежки и по-дълготрайни. Въздействието върху обществото е все по-сериозно. Бяхме свидетели на скорошните наводнения в България, които причиниха четири смъртни случая – това е огромно бедствие", подчерта той.

Според него винаги има взаимовръзка в природата.

"Когато са налице дълготрайни суши, водата попива и в даден момент тя трябва да се излее като дъжд на друго място – обикновено се случва това. Но почвата не може да се справи с тези проливни дъждове и това води до бедствията, до наводненията", категоричен бе еврокомисарят.

Синкявичюс посочи, че загубата на биоразнообразие се наблюдава ежедневно. „60-70% от почвите в Европа не са в добро състояние. Те не могат да изпълняват своята функция – от земеделие до това да предотвратят последствията от екстремни климатични събития. По сходен начин стоят и нещата с водните басейни”, отбеляза още той.

България все още не е поискала помощ по Механизма за гражданска защита на Европейския съюз, който позволява да се компенсират поне отчасти щетите. „Страната все още разполага с време да кандидатства за такива средства. Взема се решение, като се отчита размерът на бедствието. Сумата се изплаща на държавата еднократно”, каза Синкявичюс.

Изплатената сума еврокомисарят поясни, че може да се използва за различни разходи, например за инфраструктура.