Работа по време на следване: Къде в Европа студентите са най-активни на пазара на труда?
Над 25% от младите европейци на възраст сред 15 и 29 години съчетават сполучливо образованието с професионална кариера. Данните на Евростат за 2024 година разкриват големи разлики в настройките на младежите в другите страни от Европейския съюз.
Лидер в тази ранглиста е Нидерландия, където впечатляващите 74.3% от студентите работят. Следват Дания с 56.4% и Германия с 45.8%. Тези страни са посочени като образци за отлични вероятности за кариерно развиване, изключително в секторите на технологиите и IT услугите. В същото време 6,8% единствено от учещите българи работят, което слага страната ни измежду страните с по-слаба претовареност при младежите в просветителната система.
На противоположния полюс се намират Румъния със скромните 2.4% и Гърция с 6%. Статистиката демонстрира, че 7 от 10 младежи в Европейски Съюз остават отвън трудовия пазар по време на образованието си. Около 3.2% от тях са били публично безработни, само че интензивно са търсели реализация. Интересен факт е, че България регистрира висока претовареност от 93.7% измежду скорошните академични випускници, което е един от най-хубавите резултати в съюза.
Германия подхваща дейни стъпки за привличане на фрагменти, като през 2024 година разшири правата на задграничните студенти. Те към този момент могат да работят до 140 цялостни дни годишно. В страната броят на интернационалните студенти доближи рекордните 380 000 души през последната академична година.
Данните половете демонстрират, че 74.4% от дамите сред 15 и 19 години избират фокус върху образованието, до момента в който при мъжете този % е 70.4%. Въпреки тези числа, работодателите постоянно показват рецензии по отношение на неналичието на на практика умения и професионален опит у новозавършилите фрагменти, които занапред навлизат в действителната работна среда.
