Евро Климатичните - Новини



Финансират с 9 млн евро проекти за адаптиране къмклиматичните промениПроекти

Финансират с 9 млн евро проекти за адаптиране къмклиматичните промениПроекти

...

... от страницана МРРБ,посветена на двустранната програма.Българските области, които могат да разчитат на финансиране от програмата,са Видин, Монтана, Враца, Плевен, Велико Търново, Русе, Силистра и Добрич.


Проекти за адаптиране към изменението на климата и околната среда

Проекти за адаптиране към изменението на климата и околната среда

...

... МРРБ, посветена на двустранната програма. Българските области, които могат да разчитат на финансиране от програмата, са Видин, Монтана, Враца, Плевен, Велико Търново, Русе, Силистра и Добрич.


Проекти за адаптиране към изменението на климата и околната среда

Проекти за адаптиране към изменението на климата и околната среда

...

... МРРБ, посветена на двустранната програма. Българските области, които могат да разчитат на финансиране от програмата, са Видин, Монтана, Враца, Плевен, Велико Търново, Русе, Силистра и Добрич.




Проекти за адаптиране към изменението на климата и околната среда

Проекти за адаптиране към изменението на климата и околната среда

...

... МРРБ, посветена на двустранната програма. Българските области, които могат да разчитат на финансиране от програмата, са Видин, Монтана, Враца, Плевен, Велико Търново, Русе, Силистра и Добрич.


Климатичните промени може да струват на България 11 млрд евро

Климатичните промени може да струват на България 11 млрд евро

...

... строителните стандартиу се посочва в съобщението.Сред авторите на изследването еи българският изследовател д-р Силвия Димова, зам.-директор на  отдел „Безопасност и сигурност на сградите“ в JRC.


Проучване на Съвместния изследователски център на ЕС JRC относно въздействието

Проучване на Съвместния изследователски център на ЕС JRC относно въздействието

...

... стандартиу се посочва в съобщението. Сред авторите на изследването е и българският изследовател д-р Силвия Димова, зам.-директор на отдел "Безопасност и сигурност на сградите" в JRC.


Проучване на Съвместния изследователски център на ЕС JRC относно въздействието

Проучване на Съвместния изследователски център на ЕС JRC относно въздействието

...

... стандартиу се посочва в съобщението.Сред авторите на изследването е и българският изследовател д-р Силвия Димова, зам.-директор на  отдел „Безопасност и сигурност на сградите“ в JRC.dariknews.bg


Проучване на Съвместния изследователски център на ЕС JRC относно въздействието

Проучване на Съвместния изследователски център на ЕС JRC относно въздействието

...

... посочва в съобщението. Сред авторите на изследването е и българският изследовател д-р Силвия Димова, зам.-директор на  отдел "Безопасност и сигурност на сградите" в JRC, пише БТА.



Проучване на Съвместния изследователски център на ЕС JRC относно въздействието

Проучване на Съвместния изследователски център на ЕС JRC относно въздействието

...

... се посочва в съобщението. Сред авторите на изследването е и българският изследовател д-р Силвия Димова, зам.-директор на  отдел "Безопасност и сигурност на сградите" в JRC.







Източниците за финансиране на климатични политики от които България може

Източниците за финансиране на климатични политики от които България може

...

... градовете и призова да гледаме на публичното финансиране като на лост за отключване на средствата, заключени в лични спестявания, за инвестиции в програмите за саниране.




Реклама / Ads
0| 166|15.09.2023НОВИНИ

На думата ”Майбах” май откачихте: Зърнопроизводители бесни на държавата

.
Изпълнителната власт казва, че зърнопроизводството е най-субсидираният сектор на земеделието. Анализатори твърдят, че 70% от тези средства са концентрирани в ръцете на най-големите акули в бранша - така наречените "хора с Майбасите". Думите са на журналистката от Нова телевизия Мирослава Иванова, които обаче изглежда изкараха извън нерви събеседничката й - Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

"Ако "хората с Майбасите" получават незаконно пари, държавата да си свърши работата. От 70 хил. души 10 да имат "Майбах". Какво трябва да направят останалите? Властта да не ги поставя като пилон. Аз "Майбах" нямам. Институциите да си свършат работата", поде Жекова, която бе прекъсната от Виктор Николаев, който се опита няколко пъти да зададе уточняващи въпроси. Без успех. 


"На думата "Майбах" откачихте", заяви Виктор Николаев. 


"Не съм откачила. Аз в такъв разговор няма да влизам. Аз съм спокойна. Нямам "Майбах", повтори още Жекова. 


"Въпросът не беше дали вие имате "Майбах", а дали са концентрирани огромен брой от средствата в малък брой хора", обясни Николаев. 


"Не мога да отговоря. Институциите да си свършат работата. 20 лева е субсидията за 1 декар производство. 13 лева получаваме от Европейската комисия за това, че спазваме зелените изисквания. Това е плащането, което получаваме за 2022 г.", отсече Жекова. 

 

Яростният спор всъщност е предизвикан от вчерашното решение на парламента да вдигне забраната върху вноса на украинско зърно - решение, заради което от бранша заплашиха с протести. Ембаргото беше въведено от служебното правителство през април, заедно с още четири държави в Европа. Според настоящия кабинет обаче тя е ощетила хазната с милиони, а вноса на украинско зърно ще спомогне за овладяване на инфлацията. 

 

Икономистът Лъчезар Богданов коментира в социалните мрежи данни за печалби от 2,5 млрд. 

 

“За мен е много важно, ако в даден бранш има много голям шок от непредвидено външно събитие – бедствие, война, и има рязка промяна в икономическите условия, то там да има целенасочена помощ, която да компенсира щети и разходи, понесени от външни шокове, извън контрола на съответния предприемач. Но бланкетното помагане – това е малко класова борба”, смята Лъчезар Богданов.  

 

Той коментира, че България е огромен нетен износител на пшеница. ¾ от българската пшеница се изнасяли.

 

При слънчогледа ситуацията била друга.


“Ако проследим по години и месеци данните за нетен внос на слънчоглед и износът на слънчогледово олио - това са 2 скачени съда. Когато има повече внос на слънчоглед, има повече износ на олио”, обясни Богданов.


“За пшеницата имаше свободен внос и до днешна дата е свободен. Защо няма внос на пшеница – защото има много голяма българска продукция, която ще бъде изнесена”, каза Богданов.

 

“Не искат да признаят открито, че миналата година след началото на войната – първите седмици и месеци,  на световните борси имаше много рязък скок на цената и на пшеницата, и особено на слънчогледа, който стигна 1000 евро на тон. Някои хора вероятно си помислиха, че това ще е новото нормално и всичко под това им изглежда ниско”, каза Богданов.

 

“В момента цената на слънчогледа е по-ниска и във Франция. Ако гледате там котировките на тамошните тържища, те какво общо имат с вноса от Украйна? На българския пазар, на който евентуално ще се появи някой камион, няма общо, но цената пак е с 60% по-ниско отколкото беше пикът миналата година. Така че, нека да гледаме данните и да видим реално какво е състоянието и ако някъде конкретни производители имат конкретни щети, нанесени от скъпи торове, много голям разход за гориво - това е нормалната схема, която се прилага и за други браншове, и за селското стопанство”, заяви Богданов.


“Печалбата от 2,5 милиарда лева е пръсната на 70 000 производители. По данни на Министерството на финансите 2 милиарда са субсидиите. Ако 2 милиарда са субсидии и 2 милиарда са печалбите ни – означава, че тези печалби сме ги калкулирали само от субсидии”, отговори Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

 

“Използва се за база една добра година за сектор земеделие. Производството през 2022 и 2023 година е безумно скъпо - заради цена на торове, заради политиката, заради цена на горива. Тоест ако на теб един декар слънчоглед ти струва между 120 и 150 декара производство без ренти, приходът ти, понеже климатичните условия са такива, е около 150 килограма, т.е. приходът ти на база лев ще бъде 105 лева, на база днешна цена. Тогава имаме ли нужда от помощ в сектора? Имаме. И в този аспект искам да кажа, че вносът на пшеница не беше активен, защото нямаше достатъчно ценова разлика”, коментира Жекова.

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate nowVisaMastercardVisa-electronMaestroPayPalEpay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 7| 3552|04.09.2023Акад. Денков: Трябва спокойствие в политическия смисъл на думата, за да може хората да започнат да живеят по-добре. 4| 2563|02.05.2023Парламентът на Украйна определи официално думата “рашизъм” като “модерен руски фашизъм”. 1| 2760|13.03.2023Женският месец си казва думата: Слънцето ще се редува с дъжд и сняг тази седмица. 15| 6404|24.12.2022Евгений Кънев: "Магнитски" тепърва ще си казва думата. Наместникът на Кремъл търпи поражения

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads

Ако хората с Майбасите получават незаконно пари държавата да си

...

... помощ в сектора? Имаме. И в този аспект искам да кажа, че вносът на пшеница не беше активен, защото нямаше достатъчно ценова разлика”, коментира Жекова.




Климатичните промени причиняващи екстремни метеорологични събития ще нанесат на Германия

Климатичните промени причиняващи екстремни метеорологични събития ще нанесат на Германия

...

... въглероден диоксид, но условието е промените на климата да не бъдат прекалено резки. Докладът обаче не разкрива колко биха стрували на властите тези адаптивни мерки.


Европейският съюз и някои страни членки ще предоставят заедно на

Европейският съюз и някои страни членки ще предоставят заедно на

...

... Тимерманс предложи преговорите да приключат през 2023 г., на следващата международна климатична конференция, като не изключи възможността за създаване на специален фонд в дългосрочен план.






България ще предостави вноска 39 117 лева 20 000 евро

България ще предостави вноска 39 117 лева 20 000 евро

...

... бъде подкрепяща европейските цели и политики, което България всъщност не прави, беше коментирал в интервю за 3e-news.net Георги Стефанов, координатор "Климат и енергия" на WWF.






Европейската комисия Съветът на Европейския съюз и Европейският парламент се

Европейската комисия Съветът на Европейския съюз и Европейският парламент се

...

... конкурентоспособността на икономиката.Земеделските стопани ще получат над 58 млрд. евро, за сателитната система "Галилео" са предвидени 1,2 млрд., а за програмата "Еразъм" - 2,89 млрд.


Европейският съюз ще вложи над 500 млн евро през 2020

Европейският съюз ще вложи над 500 млн евро през 2020

...

... разходи.Нужният компромис беше постигнат малко преди крайния срок.Анализатори предвиждат преговорите за дългосрочния бюджет на ЕС от 2021 г. до 2027 г. да бъдат още по-заплетени.


Германия се готви да удвои финансовия принос в борбата с

Германия се готви да удвои финансовия принос в борбата с

...

... всяко време на дежурния редактор!За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html-->-->-->-->рекламаКоментариКоментирай чрез FacebookЗа да пишете коментари, моля регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:



Първият в Източното Средиземноморие и Близкия изток Център за върхови

Първият в Източното Средиземноморие и Близкия изток Център за върхови

...

... света?11Syntoil, или краят на гробищата за автомобилни гуми6Кипър отново попадна под международна проверка за прането на париКипър утроява инвестициите в научни изследвания и иновации Спонсорирано съдържание