Източниците за финансиране на климатични политики, от които България може

Източниците за финансиране на климатични политики, от които България може да се възползва, са многочислени и до 2030 година възлизат на над 11 милиарда евро. Но с цел да бъдат дейно употребявани, е нужен научно-базиран метод и добра съгласуваност сред европейските, националните и локалните управляващи, както и вземане предвид с локалните климатични опасности. Около това обръщение се сплотиха участниците в Международна конференция „ Климатичните политики като опция за вложения в развиване на градската среда “, проведена от Министерство на околната среда и водите взаимно с Министерството на енергетиката,, НСОРБ и Коалиция за климата. Тя се организира на 30 юли 2024 година в хотел „ Милениум “ в столицата като част от Съпътстващата стратегия на 61-вата сесия на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC), която се организира сред 27 юли и 2 август в София. Дискусиите бяха отдадени на това по какъв начин двете задачи на Европейски Съюз – за 100 климатично неутрални и интелигентни града и за акомодация към изменението на климата – подтикват взаимоотношението сред централната и локалните управляващи и развиването на работещи капиталови модели.  Причината IPCC да се концентрира върху казуса е растящият дял на общите излъчвания на парникови газове, идващи от градовете. През 2020 година сред 67% и 72% от международните излъчвания на въглероден диоксид са пристигнали от градска среда. Затова е значимо, че над 1000 града по света подхващат стъпки към климатична индиферентност, посочи Шиир Килкиш, вицепрезидент на Работна група III „ Ограничаване изменението на климата ” на IPCC. Управлението на градовете предопределя количеството сила, от която хората имат потребност, акцентира тя, като уточни главните тактики, с които могат да бъдат понижени градските излъчвания: обмисляне в посока по-компактни градове, които разрешават ходенето пеша; резистентен модел на произвеждане и консумация с понижаване на потреблението, хващане и депозиране на въглерод в градска среда; електрификация на превоза и постройките в композиция с нисковъглеродни енергийни източници. Доброто съдействие сред институции, архитекти, урбанисти и учени е основно, защото няма един метод, използван към всички общини, който да може да бъде „ спуснат от горната страна “. Целта е локални екипи да подхващат трансформиращи дейности, съобразени с локалните потребности, акцентира доктор Филип Тулкенс, шеф отдел в дирекция „ Здрава планета “, Главна дирекция „ Научни проучвания и нововъведения “ на Европейската комисия и заместник-ръководител на задачата на Европейски Съюз „ Адаптиране към изменението на климата “. Д-р Тулкенс насърчи представителите на общините да прегледат информацията в онлайн портала на Мисията на Европейски Съюз „ Адаптиране към изменението на климата “ – платформа за обмяна на опит, в която могат да намерят решения за климатична акомодация, техническа помощ с оценката на риска, насоки за финансиране и помощ при създаването на пътни карти. Той прикани локалната администрация да се възползва и от финансирането от Програма „ Хоризонт Европа “, която е отворена за планове на всевъзможен тип организации, само че администрацията постоянно не я припознава като източник на средства поради нейната устременост към научноизследователска и развойна активност. Средствата по програмата за интервала до 2027 година възлизат на 95,5 милиарда евро. Климатичните политики са локални политики, само че с цел да могат общините да ги извършват, имат потребност от запас и пълномощия, както и от гъвкави стратегии за финансиране. Сред главните спънки за осъществяването на интегрирани климатични политики остават разпокъсаната отговорност сред централните и локалните институции, огромният размер стратегически документи и фрагментираността на стратегиите за финансиране, според  доктор Драгомир Цанев, изпълнителен шеф на Центъра за енергийна успеваемост ЕнЕфект. Мнението му беше подкрепено от Силвия Георгиева, изпълнителен шеф на Националното съдружие на общините (НСОРБ): „ Тази фрагментираност постоянно значи използване на ограничения на парче. Правим положителни неща, само че не съгласно потребностите, а съгласно опциите за финансиране, при което резултатът може да е хубав, само че въпреки всичко остава „ на кръпки “, сподели Георгиева. Реките имат забележителен капацитет за ограничение на следствията от климатичните промени, само че капацитетът им не е оползотворен, беше изведено като акцент в полемиките. Реките постоянно са модифицирани с слагането им в бетонни корита. А за жалост в дребните обитаеми места на тях постоянно се гледа като тук-там за изхвърляне на боклука. Ако се ръководят добре, реките освен охлаждат, а и защищават от наводнения и облагородяват градската среда и това притегля туристи. Тези изгоди въодушевяват три общини – Троян, Ловеч и Летница – да стартират партньорство за устойчивото ръководство на речните крайбрежия на р. Осъм. „ Зелените решения ни мъчат, само че знаем, че това е пътят, по който би трябвало да вървим “, изрази разбиране кметът на Троян Донка Михайлова. „ Най-тежката ни задача е смяната в мисленето на хората. Затова би трябвало да сме готови със познания, воля и запаси “. Кметът на Габрово Таня Христова също акцентира: „ Ако задачата за климатична индиферентност до 2050 година не е функционалност на всеки от хората в общността, рискът да не реализираме плануваното е огромен “. Тя описа, че първата енергийна общественост у нас се ражда точно в Габрово с помощта на това, че за по-малко от два месеца общината съумява да генерира доверие и средства от 100 души, с цел да бъде конфигурирана мощ от 100 kWh сила от възобновими източници. Иво Анев, икономист и представител на „ Екипът на София “, посочи какъв брой значимо е хората с друга експертиза да се срещат и обменят опит, тъй като всеки има друго парче от пъзела със познания, нужни за справяне с климатичните проблеми. Той даде образец по какъв начин група дейни жители „ за нула лв. “ са почистили преливниците в Софийско и реките са потекли по-чисти.   Светлана Жекова, член на експертния съвет на Мисията на Европейски Съюз „ Адаптация към изменението на климата “, акцентира какъв брой огромна част от осъществяването на климатичните политики пада върху плещите на локалните управляващи. Те дават отговор за осъществяването на 70% от законодателството на Европейски Съюз,  65% от Целите за стабилно развиване (ЦУР) на Организация на обединените нации, 70% от ограниченията за намаляване и 90% от ограниченията за акомодация. Това изрично удостоверява, че хората, които извършват политиките за климата, би трябвало да бъдат включени в създаването им. Подобен е и процесът на IPCC, при който учени, специалисти и представители на държавни управления работят дружно при съставянето на отчетите за климата. Жекова осведоми, че общините в България могат да се възползват от над 11 милиарда евро за акомодация към климатичните промени до 2030 година по разнообразни фондове – кохезионните фондове (€ 1,3 млрд.), Фонда за нововъведения и Модернизационния фонд (€386,7 млн.), Фонда за обективен преход (€ 1,2 млрд.), Социалния климатичен фонд (€ 2,5 млрд.), приходите от Схемата за търговия с излъчвания (ETS) и Механизма за въглерoдна промяна по границите (€ 1,1 милиарда планирана стойност). Сред източниците на финансиране е и Мисията на Европейски Съюз „ Адаптация към изменението на климата “ с годишен бюджет от над Евро 120 млн., която до 2030 година ще поддържа 150 европейски района при създаването на решения за акомодация. Предстои оповестяването на 10 предложения за финансиране със средства на задачата с фокус върху демонстрационни планове и природно-базирани решения. Ще бъде обезпечено 100% грантово финансиране и за изследователска активност в региона на акомодацията към изменение на климата (Horizon). Вече 308 общини от 25 страни в Европейски Съюз са част от задачата. Сред тях са 13 български общини от 11 области. С техните планове задачата може да усъвършенства живота на 548 000 души в 424 обитаеми места у нас. Жекова заключи присъединяване на България и в останалите начинания на Европейски Съюз за районите и градовете. Най-много български общини (49) са подписали „ Споразумението на кметовете “, само че единствено пет от тях имат създадени интегрирани проекти за енергетика и климат. Две общини са част от Мисията за 100 климатично неутрални града (София и Габрово) и 13 са част от Мисията за акомодация към изменението на климата. Само пет от тези общини вземат участие допълнително от една самодейност на Европейски Съюз. Огромната част от провокациите пред политиките за акомодация (92%) са свързани не толкоз с съществуването на финансиране, а с достъпа до познания, потребността от финансово консултиране и поддръжка на национално равнище. В резултат, следствията от незадоволително положителното осъществяване на ограниченията са съществени, сподели Жекова. Само наводненията у нас засягат приблизително 80 000 души годишно и $400 млн. от Брутният вътрешен продукт. В взаимозависимост от климатичните сюжети можем да следим от 1% до 3,5% загуба на стопански напредък, уточни тя, като наранени са всички браншове. Камелия Георгиева от Националния поверителен екофонд показа ограниченията за намаляване и акомодация, приложени в осем български общини в интервала 2020 – 2024 година с финансиране от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. В Бургас неподдържано пространство в централната градска част е превърнато в зелен остров, а в Кърджали е сменена съществуващата настилка и са построени системи за предпазване на дъждовните води, които по-късно да бъдат употребявани за поливане. Видеа от трансформацията на всички осем обитаеми места може да видите в тази видеопоредица. В процеса на работа общините са формирали и своята визия за политиките оттук насетне, като са обрисувани две съответни тематики – консолидираното на практични научни решения и устойчивото ръководство на градските реки. В заключителна тирада Юлиян Попов, някогашен министър на околната среда и водите, сподели, че климатичните политики в действителност са опция за значими вложения в отопление, изстудяване, акомодация към климатичните промени и облагородяване на градовете. Но те носят стопански изгоди и за притежателите на парцелите в градовете и прикани да гледаме на общественото финансиране като на лост за отключване на средствата, заключени в персонални спестявания, за вложения в стратегиите за саниране.