Европейският съюз е насочил 118 млрд. евро за овладяването на

Европейският съюз е насочил 118 милиарда евро за преодоляването на климатичната рецесия сред 2021 и 2027 година Това е близо една трета от всичките 392 милиарда евро, отделени от бюджета на блока за политиката на доближаване за същия интервал. Средствата пък образуват една трета от целия портфейл на съюза за 7-годишния интервал.

Признавайки неотложната нужда от реализиране на задачите на Европа във връзка с изменението на климата, Европейски Съюз влага все по-сериозна част от цялостния си бюджет за политиката на доближаване в районни планове, чиято цел е да понижат излъчванията и да подкрепят страните, бизнеса и хората да се приспособяват към актуалната действителност.

Европа планира  да понижи чистите емисии  на парникови газове с  минимум 55% до 2030 година

спрямо равнищата от 1990 година и да стане климатично неутрална до 2050 година Постигането на тези амбициозни цели значи не просто да се отделя все по-голям портфейл в интерес на удобни за климата начинания, а бюджетът на Европейски Съюз изцяло да бъде привързан с климата и околната среда. Превръщането на съюза в климатично безпристрастен включва широкомащабни стопански и обществени промени. Политиката на доближаване, главната капиталова политика на Европейски Съюз, може да играе значима роля за постигането на това. Тя има широкообхватни цели, подкрепящи основаването на работни места, икономическия напредък, устойчивото развиване и по-доброто качество на живот в районите и градовете.

Финансирането идва от всички фондове на кохезионната политика. Европейският фонд за районно развиване (ЕФРР) влага по-голямата част - 69,9 милиарда евро (59%), от финансирането за климата, следван от Кохезионния фонд (22 милиарда евро), Фонда за обективен преход (18,2 милиарда евро), Европейския обществен фонд + (5,8 милиарда евро) и фондовете на Interreg (2,5 милиарда евро).

От Кохезионния фонд и ЕФРР се изисква да отделят надлежно най-малко 37 и 30% за начинания, свързани с климата. Фондовете и страните членки обаче сами се съгласиха да усилят това надлежно до 56 и 33%.

Трите съществени капиталови целта за ЕФРР и Кохезионния фонд са енергийната успеваемост в обществената инфраструктура - което включва изцяло възобновяване, чиста градска транспортна инфраструктура, а също и предварителна защита и справяне с наводнения и свлачища. По над 8 милиарда евро ще бъдат отделени за първите два стълба, а за третия са планувани други 6 милиарда евро.

Полша, Италия и Испания са трите най-големи бенефициенти, получаващи за климата надлежно 22,8, 8,8 и 8,9 милиарда евро (виж графиката) .
 
В Полша трите стратегии за финансиране, които ще се възползват най-вече от вложенията в климата, са инфраструктура, климат и околна среда (финансирани от ЕФРР и Кохезионния фонд), умна стопанска система (ЕФРР) и регион Източна Полша (ЕФРР). Последният ще подкрепи най-слаборазвитите райони на страната - те са най-изостанали и в целия Европейски Съюз.

За бюджета след 2020 г.  Европейски Съюз си сложи за цел да  изразходва 30% за действия  в региона на климата

Това са 322 милиарда евро, което е нарастване от 10% спрямо бюджета за предходния програмен интервал. Този % обаче самичък по себе си няма да бъде задоволителен, с цел да се избегне климатичната злополука: целият бюджет на Европейски Съюз би трябвало да бъде наведен в сходство с Парижкото споразумение (повече за него - прочети в карето) . Това се назовава “устойчивост на климата ” и се отнася точно към бюджета.

Политиката на доближаване се стреми да даде забележителен принос към общата цел на Европейски Съюз за разноски, свързани с климата. Именно Парижкото съглашение постанова увеличението на средствата за ръководство и пригаждане с изменението на климата от 20% за предходния програмен интервал 2014-2020 година на над 30% за сегашния 2021-2027 година В предходния интервал е маркиран съответен прогрес в редица области като отбраната от наводнения и горски пожари. Настоящата политика обаче се стреми да приоритизира енергийната успеваемост, възобновимите енергийни източници и намаляването на излъчванията на парникови газове - все аспекти, подценявани в предходния програмен интервал. Те са в сходство с задачите на Европейския зелен пакт. Като минус на интервала 2014-2020 година е регистрирано също, че политиката на доближаване е предоставяла поддръжка за изкопаемите горива и биомасата, което е било голямо затруднение по дълготрайния път на Европейски Съюз към климатична индиферентност. През 2023 година да вземем за пример Европарламентът реализира огромен прогрес в това отношение, като одобри закон, който

не разрешава бензиновите  и дизеловите двигатели  от 2035 година

Европейска комисия поставя старания и при стягането на ограниченията за преодоляването на климатичната рецесия и с мониторинг на напредъка на всяка членка. Освен да следи, тя се наема и да сложи съответни рекомендации към настоящите проекти на всяка страна от Европейски Съюз. Последното развиване е от началото на декември предходната година, когато Европейска комисия разгласява оценка на плановете на национални проекти в региона на енергетиката и климата (НПЕК) на страните членки. Тогава институцията прикани за по-амбициозни ограничения в сходство с задачите на Европейски Съюз за 2030  г. за понижаване с 55% на излъчванията на парникови газове. Комисията даде и краен период за слагането на окончателните проекти за деяние на страните - 30 юни 2024  г. Държавите членки, които към момента не са показали своите планове на обновени НПЕК (Австрия, България и Полша), би трябвало да го създадат без по-нататъшно закъснение. Оценката е съпроводена от рекомендации и самостоятелни оценки за всяка от тези 21 страни членки, които са показали своите проектопланове в точния момент.

При последния си апел за съществено отношение към тематиката Европейска комисия заключи, че е налице ясна нужда от спомагателни старания, в това число предвид на резултатите от COP28 и световния апел за ускорение на дейностите през това десетилетие. На Конференцията на Организация на обединените нации за изменението на климата, която се организира през 2023 година в Дубай, се стигна до първото публично съглашение: общ отвод от изкопаемите горива.

Парижкото споразумение  лимитира до 1,5 градуса  стоплянето на Земята

Парижкото съглашение има за цел да понижи излъчванията на парникови газове. Подписано е по време на Парижката конференция за климата през 2015 година, оттова идва и името му. То влиза в действие близо година по-късно - на 4 ноември 2016 година Обединява 195 страни, в това число и България, под общата идея - битката с изменението на климата.

Идеята на съглашението е посредством разнообразни цели да се ускори използването на Рамковата спогодба на Организацията на обединените народи по изменение на климата (РКООНИК) от 1992 година Така се раждат най-известните в света климатични цели, за чието осъществяване учените все по-често напомнят.

Основните са стоплянето на Земята да се ограничи до 1,5 градуса до края на XXI век спрямо интервала преди индустриализацията, по-добро адаптиране към негативните последствия от изменението на климата, както и поощряване на неговата резистентност. Цели се също понижаване на излъчванията на парникови газове по метод, който да не навреди на производството на храни.

Друга значима част от Парижкото съглашение гласи да се предизвикват средствата за битката с изменението на климата и за понижаване на парниковите излъчвания.

Основното обвързване на всяка от страните, подписала съглашението, е да показва проект на всеки 5 година, в който в детайли да се посочат ограничения за справяне с изменението на климата.