От дни наред структурите на “Възраждане” се опитват да яхнат вълната на недоволство на земеделците, които се бунтуват заради решението на Народното събрание да вдигне блокадата върху вноса на продукти от Украйна. С публикации във Facebook представители на партията и ръководители на местните структури подкрепят протестиращите, призовават за недоволство, а лидерът Костадин Костадинов пламенно се изказва от трибуната на парламента. 

След като отиде при протестиращите обаче Костадинов не беше посрещнат с прегърди а беше изгонен. 

“Никой не го е викал, дойде сам. Лично аз го изгоних, може би и друго щях да направя, но снимахте", коментира един от протестиращите, цитиран от БНТ.

"Има хора, които имат виждания и искания, различни от тези на правителството. Не искат да се политизира протестът и затова ме помолиха да си тръгна", каза Костадинов пред журналисти.

Земеделците продължават да протестират вече трети ден. Вчера след среща с представителите на изпълнителната власт беше взето решение да не се позволява в близко бъдеще внос на слънчоглед от Украйна. Ще се обсъждат и квота за внос, но тепърва предстои да стане ясно колко голяма ще е тя. Въпреки срещата с премиера Николай Денков и министрите на финансите и земеделието, зърнопроизводителите са готови да продължават с протестите и тежката техника остава на входа на София.

Украйна обвинява Русия в нарушаване на Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид.

"Няма никакво съмнение, че решението ще бъде възможно най-политизирано. Ако Международният съд на ООН наистина се съгласи с Киев и колективния Запад, той завинаги ще загуби доверието на Русия и други държави в някогашния авторитетен орган на правосъдието. Ако резултатът от делото вместо юридическо решение бъде огласен като откровена глупост, Русия ще трябва да обмисли сценарий с излизане от юрисдикцията на Международния съд на ООН, което само по себе си не е лесна юридическа задача, защото той е един от основните органи на ООН, а Статутът на Международния съд - неразделна част от Устава на ООН" - написа сенаторът в Телеграм-канала. "Наблюдава се постепенно разпадане на всички органи на ООН. Казвам това с искрено съжаление", добави той.

Косачев отбеляза, че в началото на процеса първо ще бъдат изслушани предварителните възражения на Русия срещу подадения иск, след което ще бъдат представени позиции от "трети страни в производството". "За първи път в историята съдът позволи на 32 държави да се присъединят към процеса наведнъж. Това са всички държави от ЕС без Унгария, плюс Лихтенщайн, Норвегия, Канада, Великобритания, Нова Зеландия и Австралия.

Спорът се отнася до "тълкуването, прилагането и изпълнението на Конвенцията от 1948 г. за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид", както е посочено в иска на украинската страна. Официален Киев подава молба до Международния съд на ООН два дни след началото на пълномащабното военно нахлуване в Руската федерация - на 26 февруари 2022 г.

На първо място, украинската страна категорично заявява, че на нейна територия не е имало геноцид, заради който Русия, според нейния президент Владимир Путин, е нахлула в Украйна. "Руската федерация лъжливо твърди, че в Луганска и Донецка област на Украйна са извършени актове на геноцид, и на тази основа признава така наречените "Донецка народна република" и "Луганска народна република", а след това обявява и започва "специална военна операция" срещу Украйна", се казва в иска.

На второ място, Киев настоява съдът да "установи, че Русия няма правно основание да предприема действия в и срещу Украйна за предотвратяване и наказване на предполагаемия геноцид".

Трето, самата украинска страна обвинява Русия в "планиране на актове на геноцид в Украйна" и твърди, че Русия "умишлено убива представители на украинската националност и ги ранява тежко".

Според експерти за първи път се повдига този въпрос - не обвинения в геноцид, а обвинения в неправомерни обвинения в геноцид. Това обаче е самата същност на делото, но все още не се е стигнало до неговото разглеждане. Основният въпрос на настоящата фаза е именно дали съдът може да разгледа спора по същество. Предстоящите изслушвания ще се съсредоточат върху компетентността на съда и допустимостта на жалбата на Украйна.

Една от страните - обикновено ответникът - може да оспори компетентността на съда по дадено дело или да твърди, че съдът не може да разгледа делото по други причини, обяснява пресслужбата на Международния съд на ООН. В такъв случай страната повдига възражения срещу компетентността на съда или срещу допустимостта на жалбата, а съдът спира производството по същество. Другата страна се приканва да отговори на тези възражения. Писмените становища на страните се публикуват от съда в първия ден на заседанието, което ще помогне за по-доброто разбиране на техните позиции, казват експертите. Позицията на Украйна обаче вече е ясна, докато аргументите на Русия все още са неизвестни.

След това съдът ще изслуша страните и ще постанови решение. Ако установи, че е компетентен и че искът е изцяло или частично допустим, съдебното производство по същество ще продължи. В противен случай процесът ще приключи. Този етап от изслушването ще продължи до 27 септември, но решението относно компетентността ще бъде взето на по-късна дата. Дали делото ще бъде разгледано по същество, е от решаващо значение и защото това ще засегне временните мерки, които, макар и чисто юридически, са в сила. Ако съдът се съгласи с Русия и установи, че не е компетентен, временните мерки ще бъдат отменени.

На 16 март 2022 г. Международният съд на ООН постановява, че Руската федерация трябва незабавно да прекрати военните действия, започнати на 24 февруари 2022 г. на територията на Украйна, както и да гарантира, че военните и частните въоръжени формирования, организациите и лицата под неин контрол и ръководство няма да предприемат никакви стъпки в подкрепа на военните операции.

Поддръжници на Кремъл и Путин от десет държави щели да се съберат в събота, 16 септември, на своя първа международна изява. Мероприятието е отделно от традиционната сбирка на училите и работилите в СССР, които се събират край яз. „Копринка“.

Събитието край Калофер е организирано от Национално Движение „Русофили“ и учреденото през март т.г. в Москва Международно движение на русофилите (МДР) – и на двете е председател Николай Малинов, обвинен от българската прокуратура за шпионаж в полза на Русия и награден с медал от самия Владимир Путин за заслуги към Москва. Съборът ще протече под наслов "С Русия в сърцето".

Специален гост на събора ще бъде Сергей Бабурин, президент на Международната славянска академия за наука, образование, изкуство и култура.

Бабурин е бил председател на парламентарното обединение в Държавната дума „Анти НАТО“.

Същият през 2014 г. приветства анексирането на Крим. През февруари 2022 г. в приветствено слово възхвалява решението на Путин да започне война срещу Украйна.

На тези хора ли ще пея братя Аргирови и Росица Кирилова.

Много тв зрители помнят как Благовест и Светослав даваха прекрасни примери за образованието в Норвегия, където са живели и творили, опровергаваха бруталните лъжи, как норвежци крадяли български деца, даваха за пример стандарта на живот и ценностите на норвежците. Много хора са им повярвали, но сега ще трябва да си променят мнението, защото очевидно има нещо по-силно, което е накарало известните музиканти да приемат да участват във веселата част на русофилското сборище.

Пари ли са примамливият фактор или просто Аргирови и Кирилова носят Русия и Путин в сърцата си?  А не идват ли хонорарите от Кремъл или руското посолство и посланичката Елеонора Митрофанова? Нали Кремъл обави България за "неприятелска страна"?

За сведение: Норвегия изпрати противовъздушни ракети и оборудване за обезвреждане на мини в Украйна и ще помогне на разкъсаната от война страна да осигури доставките на газ и електроенергия. Това бе оповестено от норвежкия премиер Йонас Гар Стьоре. Вече няколко пъти към Киев замина норвежка помощ от по 200 млн евро.

В същото време известни руски музиканти попаднаха под ударите на Кремъл заради позицията си срещу войната в Украйна. Някои са на подсъдимата скамейка, други минаха през арестите, трети бяха осъдени на различни срокове затвор.

За да избегнат репресиите немалко творци заминаха в чужбина, а черните списъци на „чуждестранни агенти“ се множат всеки ден.

Ето някои от известните имена на музиканти, които се обявиха против агресията срещу Украйна:

Певицата Земфира, рок музикантът Андрей Макаревич, фронтмен на групата „Машина времени“.

Руският рапър Оксимирон (Мирон Федоров).

Известният в цял свят рок музикант Борис Гребенщиков.

Певицата Монеточка.

Алла Пугачова – лицето на руската поп музика по света. Съпругът й Максим Галкин.

Александър Красовицки от групата Animal Джаz

Също Юрий Шевчук и цялата група "ДДТ".

Певецът Валерий Меладзе, актьорът и певец Алексей Панин, колегата му Семьон Слепаков, Чулпан Хаматова, Татяна Лазарева, певецът Макс Покровский и групата "Ногу свело", Лия Ахеджакова, рапарът Face, поетесата и автор на песни Вера Полозкова и много други.

Те можеха и досега да пеят по официални прояви и да натрупат солидни хонорари, прославяйки войната. Но знаят, че е варварство да за година и половина да загинат на украинска земя близо 300 000 млади, умни и нужни на страната хора.

И направиха своя избор.

Очевидно братя Аргирови и Кирилова също…

Фрог нюз