Всичко започва през 2020 г., когато испанските власти забелязват серия от подозрителни онлайн спортни залози за турнир по тенис на маса, предават от Българската национална телевизия. Разследването ги отвежда до престъпна мрежа, съставена предимно от българи и румънци. Групата е следена в продължение на 3 години и било установено, че чрез фалшиви самоличности или подставени лица правят залози за всякакви спортове и в различни части на света - от тенис на маса до футбол на най-високо ниво.

Членове на групата уреждали мачове извън Испания, като според Франс прес - подкупвали спортисти - основно в България и Румъния.

"23-ма души са арестувани след съвместна операция на Испанската национална полиция, Испанската данъчна агенция, Европол и Интерпол, които в сътрудничество са разбили международна мрежа за черно тото", се казва в официалното съобщение на Интерпол.

Сред задържаните са лидерът на организацията, както и букмейкър от една от най-големите компании за онлайн залози, който подсигурявал дейността на групата. Иззети са мобилни телефони, устройства за сателитен сигнал, крупни суми в брой и десетки кредитни и дебитни карти.

Освен, че манипулирала мачове, групата използвала и свръхмодерна сателитна технология, с която получавала телевизионния сигнал директно от стадиона или спортната зала благодарение на която е имала предимство пред букмейкърите.

"Организираните престъпни групи използват всяка възможност, която им се отвори и се възползват и от най-малкия пробив в сигурността. В случая става дума за 20-30 секундно преимущество, което е водело до огромни печалби, каза Юрген Сток, генерален секретар на Интерпол.

Секундите забавяне между случващото се на терена и достигането на картината до телевизионните зрители, били достатъчно, за да могат членовете на групата светкавично да заложат за резултат, който вече им е известен. Схемата е прилагана по време на Световното по футбол в Катар, Лига на нациите, Бундеслигата, мачове от азиатски и южноамерикански първенства, а също и при престижни тенис-турнири, включително тези от ATP.

Очаква се в следващите дни да бъдат извършени още арести, предстои да бъдат установени и спортистите, замесени в престъпната схема.

След края на този срок Украйна се съгласява да приложи мерки за избягване на затрудненията на европейския пазар, се отбелязва в съобщението.

Заключението на комисията е, че са отпаднали трудностите, изпитвани доскоро от България, Румъния, Словакия, Полша и Унгария. ЕК и засегнатите държави от ЕС, Украйна и Молдова са постигнали консенсус Киев да въведе в следващите 30 дни лицензи за износ на земеделски стоки. От утре украинската страна ще следи износа на четири групи стоки, за да предотврати изкривяване на пазара в съседните държави от ЕС.

ЕК ще се въздържа от налагане на рестрикции, докато мерките на Украйна са в сила и работят ефективно, се посочва още в съобщението.

Припомняме, че Комисията наложи временните ограничения за украинския внос от 2 май, като преди това засегнатите държави бяха въвели едностранни мерки. При въвеждането на европейските мерки на засегнатите страни бяха изплатени обезщетения.

Чрез хакерски атаки е имало проникване и опити за изнудване, които моментално са били пресечени, смятат нашите източници. Според тях Трактора се е заблудил, надценявайки своите възможности и се е сблъскал с многократно по-подготвени и силни от него субекти.

Преди време имаше хакерска атака срещу застрахователната компания „Лев Инс“, за чийто собственик от години е считан Алексей Петров. Това е станало в момент, когато той е звънял на служители на ДАНС, за да им каже, че скоро ще се появи там на висока позиция. Дори се интересувал дали може да има проблеми с допуска му до секретна информация.

Хакер с псевдоним „Емил Кюлев“ бе разпратил изтеглена база с лични данни на над 2 млн. български граждани до редица медии. Информационният масив съдържал имена, ЕГН, номера на лични карти и адреси на бивши и настоящи клиенти на застрахователната компания „Лев Инс“.

От застрахователното дружество категорично отрекоха да са допуснали теч на информация, като твърдяха, че има разминавания на данните на клиентите им.

Припомняме, че бившият началник на киберотдела в ГДБОП Явор Колев, напусна службите за сигурност преди време и се оказа важен фактор в компанията „Лев инс“. Той оглавява „ Информационни технологии и Киберсигурност“ в застрахователната компания.

Колев бе също така член на Комисията по хазарта, когато там са се случвали промените в Закона за хазарта, които позволили на фирми на Васил Божков да внесат такси, които по-късно прокуратурата, начело с Иван Гешев твърдеше, че са ощетили държавата с над 600 млн лева. Заведени дори бяха досъдебни производства на някои членове на комисията, но Явор Колев и министърът на финансите по онова време Владислав Горанов, който е принципал на комисията, останаха незасегнати.

По този повод Божков написа пост във Фейсбук на 24.02.2020 г.: „Топ ченгето Явор Колев и той беше член на комисията по хазарта, но не чувам за него нищо да се говори…“.

От своя страна Колев заяви, че не познавал бизнесмена и няма нищо общо със скандалните редакции на текстове в Закона.

След това изведнъж се оказа при Алексей Петров.

Киберпрестъпността е престъпна дейност, която използва или атакува компютър, компютърна мрежа или мрежово устройство. Повечето кибератаки се извършват от киберпрестъпници или хакери с цел финансова изгода. Целта на кибератаките обаче може да бъде и извеждане от строя на компютри или мрежи – по лични или политически причини.

Дали Трактора се е забъркал в нещо такова, засега са само догадки и една от версиите за неговия разстрел.

Киберпрестъпленията се извършват от лица и организации – добре координирани групи, които използват модерни техники.

Ето някои от киберпрестъпленията:

Имейл и интернет измами-кражби на цифрова самоличност (кражба на самоличност и експлоатация)

Кражба на данни от платежни карти и друга финансова информация

Кражба и препродажба на корпоративни данни

Кибер изнудване (изнудване за пари под заплаха от атака)

Атаки с помощта на ransomware (вид кибер изнудване)

Кибер шпионаж (получаване на неоторизиран достъп до правителствени или корпоративни данни)

Прекъсване на системи за компрометиране на мрежата

Преди дни ютубърът Станислав Цанов публикува запис на негова среща с Алексей Петров, на която бил заплашен от бившата барета, да не разследва темата за манипулирането на изборите в България. Трактора го предупреждава, че ако не се вслуша в съвета му, може да му се случат някои неща.

Дали Алексей Петров е имал контакти с важни хора от "Информационно обслужване", където се държат в тайна много неща, свързани с изборите?

Няма да навлизаме в тези сюжети, но те „плачат“ за прокурорско внимание и разследване от страна на специалните служби. Съмненията ги има отдавна, но отговорите ги няма.

Фрог нюз