„Фючърсите за октомври са малко плашещи вече виждаме и такива около 1000 долара за тон дизел и бензин. Ако се задържи тази цена тогава с 99% ще виждаме цени, които започват с тройка“, смята експертът.

По думите му поскъпването на горивата се дължи на международни фактори.

„Основните производители на нефт в световен мащаб гонят едно желание да видят по-висока цена на барела, което е нормално“, посочи Хаджидимитров.

"Получи се стрес на пазара, който борсите само чакаха. В момента цените са между 2,85 и 2,95 лева за литър", отбеляза специалистът.

Хаджидимитров не очаква да се стигне до цени от 4 лева. Според него такава цена би могла да бъде факт, ако барелът достигне 150 долара.

Той отправи критики към военния министър Тодор Тагарев и негови изказвания от последните дни, но все пак коментира, че министърът „се ползва с уважението ми и няма нужда да подава оставка, но да работи и говори отговорно“.

"Когато излиза пред медиите по такъв случай (с падналия дрон край Тюленово – б. р.), трябва да излезе напълно подготвен. Откъде, как защо, това е чувствителна тема. Когато се разбере, да излезе и да го разкаже", настоя бившият премиер. "Когато министър на отбраната се изказва, той трябва да знае колко са, да ги осветли. Откъде е дошъл - украински, руски, български. Като излизат да говорят, цялото правителство, да се готвят. За съжаление медиите са по-подготвени от тях и след това се налага да се излиза с нови брифинги да се замазват нещата", каза още лидерът на ГЕРБ.

Относно отправените пак в НС обвинения от лидера на БСП Корнелия Нинова, че стои зад протестите на зърнопроизводителите, които искат да свалят правителството, което той подкрепя, Борисов изрази надежда, че това е шега. „Като го свалим, ще поканим нея в правителство ли? Приемам го като шега", каза Борисов. Той отново предложи да се седне на масата за преговори със зърнопроизводителите и да се чуят исканията им.

"Аз лично считам, че не трябва да се разделят службите", отговори той на въпрос трябва ли да се обединяват военното и цивилното разузнаване.

Има и едно 3-о: може някои от тях да притежават Майбаси, вертолети, яхти, самолети и имения на Ривиерата, но не са всички и не бива да се обобщава. Е да, но точно в това е проблемът, че тези малцината, които притежават споменатите ултра скъпи играчки, точно те притежават и 80% от обработваемите земи. 22-24-а притежават 60 на сто от нивите, според анализи на БАН.

Терористи ли са или кротки земеделски труженици?

Като тероризъм у нас се определя насилие и акции на насилие срещу политическия ред, за да се постигне политическа промяна. Терорът служи като средство за натиск и преди всичко трябва да всее несигурност или страх или да създаде симпатия или готовност за подкрепа у гражданите. Тероризмът не е военна стратегия, а основно комуникационна стратегия. Въпреки че терористите се стремят към промяна на съществуващия ред, те не завземат територия по военен начин, а се опитват чрез натиск да завладеят мисленето и да наложат на обществото определени „истини“.  

Всеки може да си зададе въпросът какво е блокирането на магистрали, гранични пунктове, част от столицата, пътища и мостове със селскостопанска тежка и по-лека техника? Какво е поставянето на ултиматум, че ако не се изпълнят условията на протестиращите протестните действия ще се разширяват и втвърдяват.

Производителите на олио, фуражи и др., например, казват, че е добре да се внася слънчоглед от Украйна, защото им трябва, за да произведат своя продукт. Български слънчоглед или няма достатъчно или е в складовете в очакване някой ден да се вдигнат цените и тогава да бъде продаден.

Зърнопроизводителите отвръщат, че не ги интересува, какво казват производителите. И смятат, че само те са прави.

Правителството в лицето на премиера Денков втвърди тона – факт. Но то се базира на статистика, факти и обстоятелства.

Обидените от определението „терористи“ зърнари отказват да седнат и да преговарят. И готвят блокади – засега на отделни место, после и в цялата страна – ако не стане тяхната.

В много страни от ЕС нямат агроолигарси и латифундисти. В България обаче имаме. Не от вчера, нито от онзи ден.

Латифундия е земеделско владение, покриващо огромна земна територия. Названието идва от латинския език и означава огромно земеделско владение. По време на Римската се създават латифундии, където се произвежда зърно, зехтин и вино. Такива имало в Магна Гърция, Сицилия, Египет, Южна Испания и пр. Там работили предимно роби.

Днес робите са заменени с модерна техника, а малките производители са запратени в периферията и никой не го е еня как оцеляват. Българските латифундисти – около или малко над 100 на брой, говорят захаросани приказки за загриженост, за оцеляване на отрасъла, за поминъка на дребните в бранша. В действителност другите не ги интересуват.

Говорят и за пазарни правила, но под това разбират спазване и защита на техните права и привилегии.

Твърдят също, че протестите нямали политически привкус. Глупости. Та те са част от зърнения „октопод“ благодарение на политици, които създадоха през годините условия за възникването и налагането на латифундиския модел. Рано или късно този модел ще погуби българското земеделие. Стотината семейства ще излетят с частните си самолети към частните си имения и милиони в чужди банки, а останалите на територията ще „разлистват“ спомените и ще тъгуват за времената на социализма, забравили, че именно хора от комунистическия елит създават и са част от въпросния елит на зърнарите.

Сигурно сте забравили, но още през 2011 г. позабравеният вече политик Яне Янев гръмко заяви в парламента, че в България има зърнена мафия. Цитира и статистики на Евростат. Оттогава все се „взимат“ мерки за решаване на проблема, а той все се задълбочава.

Колко ще продължи периодът на натиск от зърнопроизводителите и съпротивата на правителството – все още не е ясно. Но кристално ясно е, че драмата в сектора върви към жанра трагедия.

Познайте кои ще са губещите?

Апропо, знаете ли дали някои от зърнените олигарси са построили детски дом за сираци,, болница, дали са стипендии на ученици и студенти?

Витали Роник

Демонстрации се готвят в цялата страна, след като правителството прие да не удължава ембаргото върху вноса на украинско зърно. Вчера Европейската комисия вдигна забраната, но държави в Източна Европа - Словакия, Унгария, Полша, заявиха, че ще продължат едностранните ограничения заради опасенията на брашна и предупрежденията за загуби. 

Днес трябваше да се състои и среща между зърнопроизводителите и изпълнителната власт по покана на премиера акад. Николай Денков, но зърнарите няма да се появят. 

Искам да апелирам към всички, които искат да се включат в протеста, да спазват стриктно правилата, да не допускат ескалиране на напрежението, да не ограничават свободното придвижване на граждани. Подготвили сме се за съответното мероприятие”, заяви Стоянов.

Вътрешният министър посочи още, че все още няма заподозрян за убийството на Алексей Петров. Бившата барета беше застреляна край столичния кв. “Драгалевци”. Стоянов заяви, че разследването върви активно, събрани са много факти, но всичко се проверява. Вътрешният министър посочи, че се надява скоро да има резултат. 

Относно подготовката за изборите вътрешният министър каза, че ще има масови акции там, където има съответната информация за евентуално подготвени нарушения на изборното законодателство.

Полското правителство заплаши да наложи своя собствена едностранна забрана - което би нарушило правилата на единния пазар на ЕС. 

Примерът последва и Унгария, след като премиерът Виктор Орбан подписа указ, с който да удължи ембаргото. Според унгарския министър на земеделието Ищван Наги ще бъде забранен вносът на 24 украински продукта, чийто списък е публикуван в правителствения вестник. В допълнение към зърнените храни, той включва по-специално месо, яйца, зеленчуци, мед, слънчогледови семки и вино.

Словакия също удължи ограниченията, за да избегне "неоправдания натиск върху пазара в страната и да гарантира интересите на местните производители". 

Вносът на украинско зърно, включително пшеница и царевица, беше блокиран от територията на пет източни страни от ЕС - Полша, Унгария, Словакия, Румъния и България - съгласно споразумение, постигнато с Брюксел по-рано тази година. Беше разрешен само транзит до други дестинации. Мерките бяха въведени, за да защитят производителите, които се оплакаха от загуби заради вноса на евтини култури от Украйна. 

Сега Украйна ще трябва да предприеме мерки, за да гарантира, че нейният износ на зърно не нарушава съседните пазари, става ясно от изявлението на ЕК. Междувременно изпълнителната власт на ЕС ще се въздържа от налагане на ограничения.

Преди два дни обаче на фона на заплахи от протести на зърнари българският парламент прие да вдигне забраната за вноса на украинско зърно. Правителството заяви, че ембаргото е довело до загуби в държавния бюджет, а освен това според властта позволяването на вноса ще намали инфлацията. Зърнопроизводителите обаче негодуват и готвят масови протести от понеделник. Днес премиерът акад. Николай Денков покани на среща производителите, но заяви, че от тях зависи диалогът да продължи.