Това заяви пред БГНЕС дипломатът от кариерата Елена Поптодорова, вицепрезидент на Атлантическия клуб и посланик на България в САЩ в (2002 – 2008 г.) и (2010 – 2016 г.).

На 19 септември се навършват 120 години от установяването на дипломатически отношения между София и Вашингтон. На тази дата през 1903 г. пълномощният министър Джон Джаксън връчва акредитивните си писма, които са подписани от президента Теодор Рузвелт, на княз Фердинанд I.

„Този юбилей сам по себе си говори за солидност и трайност на връзките между България и САЩ, които са изграждани в различни периоди и епохи“, посочи посланик Поптодорова.

Тя припомни, че към тези официални 120 г. трябва да прибавим и още около 50 г. „Още преди създаването на Третата българска държава американските мисионери участват много активно в живота на възрожденските българи чрез своите културни и религиозни институции“, добави българският дипломат.

Според нея днес се наблюдава една нова фаза на българо-американските отношения.

„Те не са само и единствено двустранни, но са съюзнически в рамките на отбранителния алианс, в който и двете държави участват – НАТО. Бъдещето на отношенията ще се гради както по двустранна линия, така и по многостранна като част от общата колективна отбрана на Северноатлантическия алианс“, заяви посланик Поптодорова.

За разлика от предишни периоди отношенията в сферата на сигурността и отбраната ще бъдат много по-значителни.

„През последните няколко години, от началото на агресивното поведение на Русия спрямо Украйна и Западния свят, беше оценено мястото на България в геополитическата среда.

Най-вече ролята и като една от трите черноморски държави заедно с Румъния и Турция, които фактически изграждат Източния фланг на алианса. Това е едно закъсняло прозрение и по тази причина все още не можем да го усетим в по-публичен и видим план, но категорично това ще е една от посоките, в която много интензивно ще развиваме нашите отношения в бъдеще“, подчерта посланик Поптодорова. 

Наказанието на Емин е предупреждение за изключване, взето от втория път с гласовете на четирима от присъствалите седем души на заседанието на комисията. При първото гласуване нито една от трите възможности за наказание (забележка, предупреждение за изключване, изключване) не събира необходимото мнозинство.

Аргументите за наказанието на Мустафа Емин според контролната комисия са, че нарушава в два аспекта устава на "Да, България":

- партията да се стреми към институционално укрепване вместо политически произвол

- уронване на престижа, като Емин е поддържал фокуса на вниманието към случая и това се е съчетало със "спорове в социалните мрежи, почиващи на частична информация или предположения".

От публикуваната от "Да, България" извадка от протокола на заседанието на контролната комисия става известно, че от пристигането на Мустафа Емин и семейството му в "Пирогов" (19.20 ч.) до обработването на раната на детето и освобождаването му (22.54 ч.) минават над три часа, макар и семейството да е насочено да чака пред звеното, където се поемат най-спешните случаи - шокова зала.

Преди детето на Емин лекарите са поели други три, едно от които е влязло вероятно през вход, който не е видим за вече бившия съветник на министъра на отбраната. Съответно, в партията смятат, че е допустимо в даден период от време Емин да е смятал, че лекарите бездействат, вместо да се погрижат за детето му.

В протокола се посочва, че от предоставените от "Пирогов" записи, разговори с ръководството, (медийни) обяснения на Емин и персонал на лечебното заведение става известно, че директно или косвено е споменал три пъти министъра на здравеопазването.

Първият път е бил, когато му е обяснено, че има недостиг на персонал и неврохирургът трябва да обслужи няколко отделения. "В този момент г-н Мустафа Емин настоява, че щом проблемите се знаят, те трябва да бъдат адресирани с отговорните лица, ако трябва, да говорят и с министъра", се посочва в протокола, като според Емин става дума за "ефективност и ефикасност в здравеопазването".

После в разговор с лекар Емин се посочва, че му е предложил, ако иска да се подобрят процесите, "да направи директна връзка с министъра посредством "досега" си до Министерски съвет". Лекарят отговорил, че министърът (Христо Хинков) му е приятел и ако иска, може да му се обади.

Намек за връзките си в изпълнителната власт Мустафа Емин прави и при напускането на болницата, когато се оформят окончателните документи. Попитан защо му трябват документите, бившият съветник на министъра на отбраната, "отвърнал с шеговит тон (според свидетелството му), че щял да ги даде на министъра".

Наказанието на Емин е предупреждение за изключване, взето от втория път с гласовете на четирима от присъствалите седем души на заседанието на комисията. При първото гласуване нито една от трите възможности за наказание (забележка, предупреждение за изключване, изключване) не събира необходимото мнозинство.

Аргументите за наказанието на Мустафа Емин според контролната комисия са, че нарушава в два аспекта устава на "Да, България":

- партията да се стреми към институционално укрепване вместо политически произвол

- уронване на престижа, като Емин е поддържал фокуса на вниманието към случая и това се е съчетало със "спорове в социалните мрежи, почиващи на частична информация или предположения".

От публикуваната от "Да, България" извадка от протокола на заседанието на контролната комисия става известно, че от пристигането на Мустафа Емин и семейството му в "Пирогов" (19.20 ч.) до обработването на раната на детето и освобождаването му (22.54 ч.) минават над три часа, макар и семейството да е насочено да чака пред звеното, където се поемат най-спешните случаи - шокова зала.

Преди детето на Емин лекарите са поели други три, едно от които е влязло вероятно през вход, който не е видим за вече бившия съветник на министъра на отбраната. Съответно, в партията смятат, че е допустимо в даден период от време Емин да е смятал, че лекарите бездействат, вместо да се погрижат за детето му.

В протокола се посочва, че от предоставените от "Пирогов" записи, разговори с ръководството, (медийни) обяснения на Емин и персонал на лечебното заведение става известно, че директно или косвено е споменал три пъти министъра на здравеопазването.

Първият път е бил, когато му е обяснено, че има недостиг на персонал и неврохирургът трябва да обслужи няколко отделения. "В този момент г-н Мустафа Емин настоява, че щом проблемите се знаят, те трябва да бъдат адресирани с отговорните лица, ако трябва, да говорят и с министъра", се посочва в протокола, като според Емин става дума за "ефективност и ефикасност в здравеопазването".

После в разговор с лекар Емин се посочва, че му е предложил, ако иска да се подобрят процесите, "да направи директна връзка с министъра посредством "досега" си до Министерски съвет". Лекарят отговорил, че министърът (Христо Хинков) му е приятел и ако иска, може да му се обади.

Намек за връзките си в изпълнителната власт Мустафа Емин прави и при напускането на болницата, когато се оформят окончателните документи. Попитан защо му трябват документите, бившият съветник на министъра на отбраната, "отвърнал с шеговит тон (според свидетелството му), че щял да ги даде на министъра".

Колкото представители на различни организации, съсловия, институции, анализаторски центрове и партии се докопат до някоя медия, толкова различни мнения чуваме за проблемите в зърнопроизводството, претенциите на зърнарите и протестите.

Присъединиха се овцевъди, пчелари и още недоволни. Заливат ни с цифри, мрачни прогнози и заплахи за блокиране на държавата.

Как българският гражданин може да се ориентира в тази джунгла от обяснения, отрицания, нападки и взаимоизключващи се статистики? Как да отсеем сеното от плявата, като водопадът от манипулации и очевидно фалшиви аргументи не спира да ни залива?

Хората се питат: Ако в България през 2022 г. вносът на украински продукти и зърно е едва 0,2% от общия обем, защо е целият този вой? Това количество не е в състояние да повлияе да един среден град, камо ли на държавата.  

Значи има нещо друго, което никой не споменава.

Да се спрем на някои от основните версии.

Зърнарите: Украинският внос подбива цената на зърното и български зърнопроизводители не могат да си продадат продукцията и са изправени пред фалит.

Зърнарите: Излизаме на протести, за да защитим българското зърнопроизводсттво, което правителството „Денков-Габриел“ застрашава с разрешаването на внос на украинско зърно и продукти като сухо мляко, мед и пр.

Зърнари: Правителството се опитва да унищожи българското земеделие, което е национално предателство.

Статистиката на ООН и Световната банка: Украинското зърно (пшеница, царевица, слънчоглед, соя и др. съставлява 2% от общия износ за Африка). Според експерти свободни достъп на украинска продукция към африкански страни оказва влияние като понижава цените за най-нуждаещите се страни като Етиопия, Сомалия и Еритрея, например.

Статистиката: Цените на световните борси на зърно не се влияят въобще от вноса на нищожно малкия внос на украинска продукция у нас.

Статистиката: Цените на различните зърнени култури на борсите са значително по-ниски от цените, които са били миналата година. Вносът или невносът на украинско зърно не влияе на тези цени спрямо българските производители. Ако те решат да изнасят своята продукция, ще трябва да я предлагат на борсовите цени в момента. Имат вариант да изчакат няколко месеца с надежда цените да се повишат, което може да се случи, но може и да не се случи. Рискът е техен.

Експерти: Не са вярни твърденията, че украинското зърно съдържа тежки метали. Не са вярни също твърденията, че контролът на качеството е занижен. Извършените проби досега показват, че зърното от Украйна отговаря на европейските изисквания за качество, категорични са от българските институции, които отговарят за този ред и изисквания.

Експерти: Сравненията с Полша, Словакия и Унгария са некоректни – там проблемите са по-различни.

Експерти: Български производители разполагат с пълни складове с миналогодишна продукция, защото прогнозите им са били, че цената тази година ще е още по-висока от пиковите цени преди 12 месеца. Анализът им се оказва неточен и сега трябва да реализират продукцията си на минимална печалба или дори на загуба. Отговорността за ситуацията е персонална, щетите – също.

Ако автомобилопроизводител е произвел 1 млн коли, защото са се търсили много миналата година, но тази е успял да продаде само 700 хиляди, не претендира държавата да му покрие разликата от лошото предвиждане, маркетинг и още куп грешки, които е направил. Испанският Сеат е пред такава дилема в момента и обмисля фалит, а не блокира Испания, за да му изплати правителството непродадените коли.

Има и версии, които звучат като теория на конспирацията, но у нас точно такива сюжети много често се оказват в крайна сметка верни.

Възможно ли е, определени влиятелни кръгове на зърнопроизводители и такива от други земеделски отрасли, да са влезли в договорка с президента Радев? Например: Вдигате протести, блокирате пътища, мостове, граници и сваляте правителството на ПП-ДП и ГЕРБ. Най-добре е това да стане в навечерието на местните избори, за да инкасират – най-вече ПП-ДБ, загуби и да се върви към предсрочен парламентарен вот. През това време служебният кабинет ще удовлетвори исканията на съответните кръгове и ще им напълни касичките с нови милиони. Рапорт даден! Рапорт – приет! – както се казва. Разбирайте го като: Махате лошите, идваме ние, добрите и всичко става на шест.

Ако се стигне до подобен вариант, това ще изкара на преден план темата за президентска република, което от своя страна ще измести фокуса от укрепването на българската позиция по отношение на руската агресия срещу Украйна в НАТО и ЕС.

Дори планът да не успее за местния вот, натискът ще продължи.

Регистрираното сдружение „3 март“ и „народното движение“, което държавният глава обяви на Шипка през август не са ли стъпки в тази посока?

Разбира се, че който и да питате от протестиращите и от Президентството, ще ви отговорят, че това са фантасмагории. Ще отговорът също, че единственият мотив, който ги изправя срещу сегашната власт е грижа за националния интерес, за обществените ползи и чист, неподправен патриотизъм. Всички други са „безродници“, както определи Радев онези, които не  го подкрепят – в словото си за 3 март, пак на Шипка.

Преди ден по БНТ един бивш министър със зачервен нос и ехидна усмивка, пусна ироничното: Сега ще чуем за руска намеса в протестите, дългата ръка на Кремъл и прочие.

Целта очевидно бе да се неутрализира подобна логика предварително и когато се появят подобни аргументи, да се отговаря: Нали ви казахме, че ще замесят и Путин.

Ами да, замесен е Владимир Владимирович. Щафетното бягане на руската пропагандна машина прехвърля палката от 3 март, на паметника на съветската армия, оттам на зърнените протести и т.н. до победния финал на „Руский мир“ в България. Такава е целта на Вова, друг е въпросът дали планът ще се осъществи.

Нека припомня, че руският президент обеща безплатна пшеница за Африка, след като страната му излезе от Черноморското споразумение за зърното, т.нар. "зърнена сделка", преди месец и половина. "За да бъда точен, ще добавя, че в следващите 3-4 месеца ще имаме готовност да доставим на Буркина Фасо, Зимбабве, Централноафриканска република, Мали, Сомалия и Еритрея между 25 хил. и 50 хил. тона пшеница за всяка държава безплатно", - заяви Путин по време на форума Русия - Африка, който се проведе в Санкт Петербург.

Само че африканските страни не се вързаха на уловката за безплатен обяд, защото знаят, че такъв не съществува. И Африканския съюз го призова да се върне към споразумението.

В средата на юли 2023 г. Русия едностранно прекрати участието си в черноморската сделка за износ на зърно. Черноморската инициатива за зърно сключена между Русия и Украйна с посредничеството на ООН и Турция през юли 2022 г., имаше за цел да предотврати световна продоволствена криза, като позволи на украинското зърно, блокирано заради руската инвазия, да бъде безопасно изнесено през черноморските пристанища и коридори.

Русия самоволно прекрати участието си, след като стана ясно, че Русия прави съблазнителни предложения на Африка с единствената цел да измести Украйна. Дори бяха засечени руски кораби, които извозваха украинско зърно, представено като руско…

Ако Путин върне Русия в Черноморската инициатива, за което турския президент Ердоган настояваше многократно пред самия него, няма да съществува въобще казус „Украйна“. Но Путин не желае.

В този ред на мисли, съвсем логично би било кръговете зърнари и други от земеделския сектор, да се обърнат към президента Радев, „Възраждане“ и БСП, например, които да използват връзките си с Москва, за да помолят Владимир Владимирович да се включи отново в инициативата.

Ако той не ги чуе, нека тогава закарат комбайните и тракторите пред руското посолство и да поискат от посланик Митрофанова, да поеме ангажимент да уговори своите началници да променят ощетяващата ни позиция на Кремъл.

Ако и това не помогне, както е сигурно, че ще се случи, нека тогава със селскостопанската техника бъдат съборени паметника на съветската армия в София, Альоша в Пловдив и няколко други в други градове. Поне малко да ги заболи онези в Москва, които продължават да ни възприемат като „Задунайская губерния“.

Става дума за пари и политика. За много пари и мръсна политика в България. За интереса на граждадните и дума не се обелва.

Това е част от войната на Русия срещу Украйна, срещу "колективния Запад" и срещу "неприятелските държави", за каквато Москва е обявила и България. Не е нужно да си зърнар, за да разбираш това. Както не е задължително да си зърнар и в проект на президента, за да милееш за страната си.

Емил Азар