Ивайло Иванов: Свидетели сме на тежките удари, които администрацията на Тръмп нанася на връзките с Европа и по отношение на Китай
С тези думи стартира диалогът ни за връзките сред САШ и Европа, както и на Съединени американски щати към Китай, единствено няколко месеца след встъпването в служба на президента Доналд Тръмп, с специалиста по интернационалните връзки и представител на Съюза на офицерите от запаса „ Атлантик ” в България Ивайло Иванов. В изявлението, обещано особено за КМГ, той споделя още: ”Тази американска администрация счита Европа, в прочут смисъл, за съперник, и се пробва да унищожи Европейския съюз като подобен ”, и поддържа думите си с съответни обстоятелства. Той показва и мнението,че явно Тръмп се пробва да окаже прочут напън върху Китай, без да прекалява, за постигането на някаква договорка с Китай – както американският президент схваща системата на интернационалните връзки.
В. Г-н Иванов, като специалист по интернационалните връзки, апелирам да ни кажете мнението си за това какво се случва през последните един-два месеца след встъпването в служба на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп в връзките сред Съединени американски щати и Европа? Някои политически анализатори разясняват, че „ Тръмп желае да отслаби и даже да унищожи Европа ”, и че това даже е краят на международния ред, открит след Втората международна война.
О. Определено има изцяло друг метод в връзките на американската администрация към Европа, и освен във връзка с американската сигурност, само че също и във връзка с трансатлантическия ред. Свидетели сме на тежките удари, които в този момент администрацията на Доналд Тръмп нанася на тези връзки. Видяхме също, че част от политическия хайлайф на неговата администрация, в това число вицепрезидента Джей Ди Ванс, считат, че тези връзки към този момент не заслужават никакво внимание. А имайки поради речта на Джей Ди Ванс на срещата в Мюнхен – в действителност това беше остра офанзива към Европа, във връзка с някои от главните правила и полезности, които Европа счита за значими, и които явно, тази американска администрация не приема като наложителни за съблюдаване. Аз съм мощно сериозен към тази американска администрация и не чакам нищо положително, както във връзка с Европа, по този начин и във връзка с международния ред, защото тези едностранни дейности на администрацията на Тръмп са също и изцяло непоследователни. Виждаме, че решенията се сменят много постоянно, безусловно в границите на дни... И това в действителност ускорява световната неустойчивост и основава в допълнение напрежение в, така и така, изострените връзки, които съществуват в системата на интернационалните взаимоотношения, подбудени от голям брой фактори, които са доста комплицирани и ние занапред ще би трябвало да позволяваме. Те са както демографски, по този начин и стопански, а също са свързани и с напредъка на технологиите и изключително на една основна технология – изкуствения разсъдък, която безспорно оказва и ще продължи да оказва голямо влияние и в бъдеще върху метода, по който действат обществата, а и от позиция на вероятностите пред страните и тяхната мощност. Разбира се, когато приказваме за Европа, би трябвало да прибавим и войната в Украйна. Ние в Европа се страхувахме, че най-лошото което може да се случи, в случай че тази американска администрация на Доналд Тръмп пристигна на власт, е че тя ще спре поддръжката за Украйна и ще забележим утежняване на трансатлантическите връзки, гледани през призмата на повече американски стопански претенции, които следва да бъдат признати от Европа. В този смисъл - Европа да позволи по-лесния достъп до американска земеделска продукция, също и на някои други артикули – измежду които несъмнено и на коли. Но това, което виждаме ни демонстрира, че нещата в действителност наподобяват доста по-лошо, тъй като тази американска администрация счита Европа, в прочут смисъл, за съперник, и се пробва да унищожи Европейския съюз като подобен.
Тук има няколко значими фактора, като един от тях е че Доналд Тръмп, сходно и на съветския президент Владимир Путин, не обича прекалено много да взаимодейства в многостранни формати, а избира да работи в двустранни формати, където мощта на неговата страна може да бъде осъществена в цялостна степен. Очевидно Европа не дава отговор на това схващане.
На второ място, виждаме желанието на Съединени американски щати във връзка с икономическите им ползи, в това число - от позиция на софтуерните компании и тяхното контролиране. Кръговете, които са зад администрацията на Доналд Тръмп, и които са „ въплътени ” до известна степен в личността на Илън Мъск, не са заинтригувани от съществуващите в Европа регулации, които, съгласно тях, лимитират свободата им. Но ние в Европа няма по какъв начин да приемем това, имайки поради тези отрицателни черти, които към този момент сме виждали през миналите години на тези технологични компании, като стартираме от разпространяването на дезинформацията и „ речта на омразата ” и стигнем до извънредно нападателните счетоводни практики на тези компании, които прехвърлят облаги, генерирани от онлайн продажби, и по този начин съумяват да избегнат в действителност заплащането на налози....Така че, и по тази линия Европа има сериозен конфликт с новата американска администрация. Разбира се тук идват и други основни въпроси, свързани със международната геополитика, Близкия Изток, връзките сред Израел и Палестина и други. Тази администрация, както виждаме – нещо, което беше показано още по времето на първия мандат на Доналд Тръмп – не е заинтригувана от поддържането на позицията, че би трябвало да има палестинска страна, а това е нещо, което Европа продължава да поддържа. Това е още една линия на спор на тази американска администрация. Така, за жалост имаме голям брой линии, по които нещата не наподобяват изключително добре и съгласно мен, в случай че не забележим някаква радикална смяна в политиката на американската администрация, можем да чакаме още по-задълбочаващи се несъгласия сред Европа и Съединени американски щати.
В. Как ще коментирате връзките Съединени американски щати – Китай?
О. По отношение на Китай нещата не са доста по-различни. По време на цялата предизборна акция един от лайтмотивите на Доналд Тръмп, беше Китай и по какъв начин Китай е съдействал за деградиране, да го назовем най-общо – на американската индустриална мощност, заради недалновидната политика през последните 30 години на предходните американски държавни управления. Но забавното, което виждаме, е че все още, в случай че погледнем действително какво се случва, виждаме, че Китай е една от най-пощадените страни от повдигането на цените за някои артикули. Виждаме, че най-близките съдружници на Съединени американски щати, в това число неговите съседи Мексико и Канада, получиха 25% нарастване на митата, сходна опасност има и към Европа. Очевидно Тръмп се пробва да окаже напън върху Китай, без да прекалява обаче с този напън, с оглед постигането на някаква „ договорка ” с Китай – както той схваща системата на интернационалните връзки. Трудно е обаче да се предвижда до каква степен вероятностите за такава договорка са вероятни, имайки поради забележителните несъгласия, които съществуват и в стопански, и в геополитически проект сред двете страни. Разбира се, от икономическа позиция нещата мъчно могат краткосрочно да намерят своето решение, заради големия стопански дисбаланс във връзка с комерсиалния недостиг, който осъществят Съединени американски щати. В политиката на тази администрация, която в действителност беше стартирана от Доналд Тръмп в предходния му мандат и продължена от президента Байдън по време на неговия мандат, виждаме продължение на стягане достъпа на Китай до високотехнологичните артикули, защото американската страна счита, че това прави Китай спомагателна опасност. Тук към този момент става дума за развиването и на бъдещите технологии, в това число военните технологии засягащи сигурността на Съединени американски щати и техните съдружници.
Това е едната линия, по която ще върви това съревнование и ще спъва опитите да бъде реализирано някакво съдействие.
Втората линия, несъмнено е във връзка с протичащото се в Азиатско-тихоокеанския район. Въпросът за Тайван остава основен, само че по едно и също време с това и връзките с останалите американски съдружници в района, които виждат в дейностите на Китай все по-голяма опасност за тяхната сигурност и това ги придвижва към все по-близки връзки със Съединени американски щати. Но въпреки това непоследователната политика на тази администрация към Европа във връзка с европейската сигурност, ги кара да бъдат внимателни. Доколко могат „ да залагат ” на тази американска администрация, нагледно казано, дали на нея може да се разчита дълготрайно, като се имат поради другите непоследователни ходове и по-скоро склонността на администрацията на Тръмп в името на постигането на някакви краткосрочни изгоди, които могат да бъдат показани пред американското общество, да бъдат жертвани дълготрайни ползи. Или в резюме казано – гледайки какво се случва в Европа, те се тормозят дали в името на - по този начин да се каже – „ преференциална договорка ” за Съединени американски щати, те няма да изгубят американската поддръжка и да се окажат в обстановка, в която няма на кого да разчитат за своята сигурност.
В. Тоест, нещата са непредвидими и занапред следва да чакаме какво ще се случи? Можем да чакаме непредвидени събития....
О. Определено с тази администрация мъчно могат да се вършат каквито и да било прогнози, така в нея на процедура няма обичайните салда вътре, които биха могли по някакъв метод да създадат корекции в желанията на президента Доналд Тръмп. Едно от нещата, които видяхме даже в този чат, при който беше обсъждана интервенцията против хутите, беше, че никой в американската администрация не е подготвен да се опита да беседва с президента Тръмп дали някакъв различен курс на политиката, която той предлага, няма да е по-добър, в сравнение с той счита все още. Видяхме, че полемиката завършва тогава, когато Стивън Милър, който е консултант на президента сподели: „ Това е волята на президента! ” След което към този момент няма никакво разискване на каквато и да е различна политика. Така че, и това е проблем на всички сходни ръководства – когато имаме прекомерно огромна еднолична власт на избран човек, в действителност политиката може да бъде непредсказуема, защото не знаем по какъв начин този човек би реагирал, имайки поради в тази ситуация и чисто личностните характерности на Доналд Тръмп, който неведнъж трансформира настроенията си, даже от време на време единствено от една казана дума... Всъщност можем да имаме непредвидени или разнопосочни дейности, макар авансово декларираните планове. Като образец в това отношение видяхме и отношението му към украинския президент Володимир Зеленски - той го назова „ деспот ”, а по-късно на въпрос отговори, че в никакъв случай не е казвал това и така нататък
Подобно държание, прави невъзможни всички опити за прогнозиране на американската политика.
Едновременно с това системата на интернационалните връзки претърпява извънредно огромна смяна и тук би трябвало да погледнем на световно равнище – оттатък американската външна политика и това е по какъв начин тази смяна да бъде менажирана по метод, по който да не докара до доста ескалиране на напрежението и експлоадирането на огромен боен спор, без значение коя част на света бихме имали поради. От предходни опити, които имаме от огромни промени в интернационалните връзки през последните 250 години, знаем, че в последна сметка такива промени постоянно са придружени от огромни военни спорове.
Източник: Bulgarian.cri.cn
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед14886Доц. Александър Сивилов: България би спечелила, в случай че стане остров на непоклатимост, само че няма индикации за товаАлтернативен Поглед17479Доц. Александър Сивилов: Все повече допирни точки се обрисуват сред Москва и ВашингтонАлтернативен Поглед64296Доц. Валентин Вацев: Европа върви към война с Русия, бъдещето на България е в ръцете на случаяАлтернативен Поглед43658Доц. Валентин Вацев: Путин и Тръмп желаят мир, само че Дълбоката страна тласка света към войнаАлтернативен Поглед40303Яков Кедми: За какво е НАТО, в случай че Русия не заплашва Съединени американски щати?
 {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: pogled.info
В. Г-н Иванов, като специалист по интернационалните връзки, апелирам да ни кажете мнението си за това какво се случва през последните един-два месеца след встъпването в служба на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп в връзките сред Съединени американски щати и Европа? Някои политически анализатори разясняват, че „ Тръмп желае да отслаби и даже да унищожи Европа ”, и че това даже е краят на международния ред, открит след Втората международна война.
О. Определено има изцяло друг метод в връзките на американската администрация към Европа, и освен във връзка с американската сигурност, само че също и във връзка с трансатлантическия ред. Свидетели сме на тежките удари, които в този момент администрацията на Доналд Тръмп нанася на тези връзки. Видяхме също, че част от политическия хайлайф на неговата администрация, в това число вицепрезидента Джей Ди Ванс, считат, че тези връзки към този момент не заслужават никакво внимание. А имайки поради речта на Джей Ди Ванс на срещата в Мюнхен – в действителност това беше остра офанзива към Европа, във връзка с някои от главните правила и полезности, които Европа счита за значими, и които явно, тази американска администрация не приема като наложителни за съблюдаване. Аз съм мощно сериозен към тази американска администрация и не чакам нищо положително, както във връзка с Европа, по този начин и във връзка с международния ред, защото тези едностранни дейности на администрацията на Тръмп са също и изцяло непоследователни. Виждаме, че решенията се сменят много постоянно, безусловно в границите на дни... И това в действителност ускорява световната неустойчивост и основава в допълнение напрежение в, така и така, изострените връзки, които съществуват в системата на интернационалните взаимоотношения, подбудени от голям брой фактори, които са доста комплицирани и ние занапред ще би трябвало да позволяваме. Те са както демографски, по този начин и стопански, а също са свързани и с напредъка на технологиите и изключително на една основна технология – изкуствения разсъдък, която безспорно оказва и ще продължи да оказва голямо влияние и в бъдеще върху метода, по който действат обществата, а и от позиция на вероятностите пред страните и тяхната мощност. Разбира се, когато приказваме за Европа, би трябвало да прибавим и войната в Украйна. Ние в Европа се страхувахме, че най-лошото което може да се случи, в случай че тази американска администрация на Доналд Тръмп пристигна на власт, е че тя ще спре поддръжката за Украйна и ще забележим утежняване на трансатлантическите връзки, гледани през призмата на повече американски стопански претенции, които следва да бъдат признати от Европа. В този смисъл - Европа да позволи по-лесния достъп до американска земеделска продукция, също и на някои други артикули – измежду които несъмнено и на коли. Но това, което виждаме ни демонстрира, че нещата в действителност наподобяват доста по-лошо, тъй като тази американска администрация счита Европа, в прочут смисъл, за съперник, и се пробва да унищожи Европейския съюз като подобен.
Тук има няколко значими фактора, като един от тях е че Доналд Тръмп, сходно и на съветския президент Владимир Путин, не обича прекалено много да взаимодейства в многостранни формати, а избира да работи в двустранни формати, където мощта на неговата страна може да бъде осъществена в цялостна степен. Очевидно Европа не дава отговор на това схващане.
На второ място, виждаме желанието на Съединени американски щати във връзка с икономическите им ползи, в това число - от позиция на софтуерните компании и тяхното контролиране. Кръговете, които са зад администрацията на Доналд Тръмп, и които са „ въплътени ” до известна степен в личността на Илън Мъск, не са заинтригувани от съществуващите в Европа регулации, които, съгласно тях, лимитират свободата им. Но ние в Европа няма по какъв начин да приемем това, имайки поради тези отрицателни черти, които към този момент сме виждали през миналите години на тези технологични компании, като стартираме от разпространяването на дезинформацията и „ речта на омразата ” и стигнем до извънредно нападателните счетоводни практики на тези компании, които прехвърлят облаги, генерирани от онлайн продажби, и по този начин съумяват да избегнат в действителност заплащането на налози....Така че, и по тази линия Европа има сериозен конфликт с новата американска администрация. Разбира се тук идват и други основни въпроси, свързани със международната геополитика, Близкия Изток, връзките сред Израел и Палестина и други. Тази администрация, както виждаме – нещо, което беше показано още по времето на първия мандат на Доналд Тръмп – не е заинтригувана от поддържането на позицията, че би трябвало да има палестинска страна, а това е нещо, което Европа продължава да поддържа. Това е още една линия на спор на тази американска администрация. Така, за жалост имаме голям брой линии, по които нещата не наподобяват изключително добре и съгласно мен, в случай че не забележим някаква радикална смяна в политиката на американската администрация, можем да чакаме още по-задълбочаващи се несъгласия сред Европа и Съединени американски щати.
В. Как ще коментирате връзките Съединени американски щати – Китай?
О. По отношение на Китай нещата не са доста по-различни. По време на цялата предизборна акция един от лайтмотивите на Доналд Тръмп, беше Китай и по какъв начин Китай е съдействал за деградиране, да го назовем най-общо – на американската индустриална мощност, заради недалновидната политика през последните 30 години на предходните американски държавни управления. Но забавното, което виждаме, е че все още, в случай че погледнем действително какво се случва, виждаме, че Китай е една от най-пощадените страни от повдигането на цените за някои артикули. Виждаме, че най-близките съдружници на Съединени американски щати, в това число неговите съседи Мексико и Канада, получиха 25% нарастване на митата, сходна опасност има и към Европа. Очевидно Тръмп се пробва да окаже напън върху Китай, без да прекалява обаче с този напън, с оглед постигането на някаква „ договорка ” с Китай – както той схваща системата на интернационалните връзки. Трудно е обаче да се предвижда до каква степен вероятностите за такава договорка са вероятни, имайки поради забележителните несъгласия, които съществуват и в стопански, и в геополитически проект сред двете страни. Разбира се, от икономическа позиция нещата мъчно могат краткосрочно да намерят своето решение, заради големия стопански дисбаланс във връзка с комерсиалния недостиг, който осъществят Съединени американски щати. В политиката на тази администрация, която в действителност беше стартирана от Доналд Тръмп в предходния му мандат и продължена от президента Байдън по време на неговия мандат, виждаме продължение на стягане достъпа на Китай до високотехнологичните артикули, защото американската страна счита, че това прави Китай спомагателна опасност. Тук към този момент става дума за развиването и на бъдещите технологии, в това число военните технологии засягащи сигурността на Съединени американски щати и техните съдружници.
Това е едната линия, по която ще върви това съревнование и ще спъва опитите да бъде реализирано някакво съдействие.
Втората линия, несъмнено е във връзка с протичащото се в Азиатско-тихоокеанския район. Въпросът за Тайван остава основен, само че по едно и също време с това и връзките с останалите американски съдружници в района, които виждат в дейностите на Китай все по-голяма опасност за тяхната сигурност и това ги придвижва към все по-близки връзки със Съединени американски щати. Но въпреки това непоследователната политика на тази администрация към Европа във връзка с европейската сигурност, ги кара да бъдат внимателни. Доколко могат „ да залагат ” на тази американска администрация, нагледно казано, дали на нея може да се разчита дълготрайно, като се имат поради другите непоследователни ходове и по-скоро склонността на администрацията на Тръмп в името на постигането на някакви краткосрочни изгоди, които могат да бъдат показани пред американското общество, да бъдат жертвани дълготрайни ползи. Или в резюме казано – гледайки какво се случва в Европа, те се тормозят дали в името на - по този начин да се каже – „ преференциална договорка ” за Съединени американски щати, те няма да изгубят американската поддръжка и да се окажат в обстановка, в която няма на кого да разчитат за своята сигурност.
В. Тоест, нещата са непредвидими и занапред следва да чакаме какво ще се случи? Можем да чакаме непредвидени събития....
О. Определено с тази администрация мъчно могат да се вършат каквито и да било прогнози, така в нея на процедура няма обичайните салда вътре, които биха могли по някакъв метод да създадат корекции в желанията на президента Доналд Тръмп. Едно от нещата, които видяхме даже в този чат, при който беше обсъждана интервенцията против хутите, беше, че никой в американската администрация не е подготвен да се опита да беседва с президента Тръмп дали някакъв различен курс на политиката, която той предлага, няма да е по-добър, в сравнение с той счита все още. Видяхме, че полемиката завършва тогава, когато Стивън Милър, който е консултант на президента сподели: „ Това е волята на президента! ” След което към този момент няма никакво разискване на каквато и да е различна политика. Така че, и това е проблем на всички сходни ръководства – когато имаме прекомерно огромна еднолична власт на избран човек, в действителност политиката може да бъде непредсказуема, защото не знаем по какъв начин този човек би реагирал, имайки поради в тази ситуация и чисто личностните характерности на Доналд Тръмп, който неведнъж трансформира настроенията си, даже от време на време единствено от една казана дума... Всъщност можем да имаме непредвидени или разнопосочни дейности, макар авансово декларираните планове. Като образец в това отношение видяхме и отношението му към украинския президент Володимир Зеленски - той го назова „ деспот ”, а по-късно на въпрос отговори, че в никакъв случай не е казвал това и така нататък
Подобно държание, прави невъзможни всички опити за прогнозиране на американската политика.
Едновременно с това системата на интернационалните връзки претърпява извънредно огромна смяна и тук би трябвало да погледнем на световно равнище – оттатък американската външна политика и това е по какъв начин тази смяна да бъде менажирана по метод, по който да не докара до доста ескалиране на напрежението и експлоадирането на огромен боен спор, без значение коя част на света бихме имали поради. От предходни опити, които имаме от огромни промени в интернационалните връзки през последните 250 години, знаем, че в последна сметка такива промени постоянно са придружени от огромни военни спорове.
Източник: Bulgarian.cri.cn
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед14886Доц. Александър Сивилов: България би спечелила, в случай че стане остров на непоклатимост, само че няма индикации за товаАлтернативен Поглед17479Доц. Александър Сивилов: Все повече допирни точки се обрисуват сред Москва и ВашингтонАлтернативен Поглед64296Доц. Валентин Вацев: Европа върви към война с Русия, бъдещето на България е в ръцете на случаяАлтернативен Поглед43658Доц. Валентин Вацев: Путин и Тръмп желаят мир, само че Дълбоката страна тласка света към войнаАлтернативен Поглед40303Яков Кедми: За какво е НАТО, в случай че Русия не заплашва Съединени американски щати?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ