Амбицията на Бургас за 2032 година е да бъде не само културен хъб, но и катализатор за социални и икономически промени
Европейската столица на културата не е единствено купа, а опция за дълготрайни резултати, които да трансформират стопанската система и обществения живот на града, сподели ръководителят на Фондацията
Бившият зам.-кмет на Бургас Руска Бояджиева е изп. шеф на фондация „ Бургас-Европейска столица на културата 2032 “. Тя и екипът й в идващите 12 месеца ще имат тежката задача да изготвят стратегия, с която районът да завоюва семейството, което ще изстреля града в друга орбита. Руска Бояджиева има сериозен опит с работата по европроекти. Докато бе зам.-кмет на Бургас управляваше редица комплицирани планове, огромна част от които пилотни за България и се оправи ослепително. Пример в това отношение е „ Интегрирания градски превоз “, който промени концептуално публичния превоз в Бургас за десетителия напред и го направи най-хубавия в България. Заради това й бе поверена задачата да стане изп. шеф на фондацията, работеща по семейството.
-Г-жо Бояджиева, каква е главната цел на Бургас в кандидатурата за Европейска столица на културата през 2032 година?
- В момента сме в развой на създаване на програмата и се стремим не просто да отбележим капацитета на града или да се организира еднократен празник. Това, което предлагаме, е доста по-сериозно - стремим се да създадем действителни провокации в културния живот на Бургас и да работим освен по културни дела, само че и по социални теми. Европейската столица на културата цени и отбелязва триумфите, само че тя също по този начин има капацитета да стартира нови стъпки и да провокира същинска промяна. Тази промяна не би трябвало да бъде лимитирана единствено до 2032 година, а би трябвало да има дълготраен резултат. Моята сигурност идва от обстоятелството, че за първи път в района има толкоз мощна и професионална поддръжка за тази концепция, и съм уверена, че ще успеем.
- Какво съставлява съответната идея на кандидатурата на Бургас?
- Много добър въпрос! Когато приказваме за идеята на нашето присъединяване, значимо е да подчертаем, че не става дума единствено за празнични събития. Целта ни е да демонстрираме почтеност и искреност, като приказваме освен за провокациите, пред които е изправен Бургас, само че и да предложим реалистични решения за тях. Програмата ни ще бъде облечена в огромно многообразие от културни събития, само че най-важното е, че желаеме да променим същността на града, с цел да може той да бъде освен културен, само че и обществен център. В това отношение процесът ще бъде демократизиран – освен дребният екип на фондацията ще бъде замесен, а ще обявим открита покана за съдействие с всички заинтригувани. Ще поканим създатели, актьори и културни организации да вземат участие интензивно и да предложат хрумвания за събития и планове.
-Кой ще бъде главният съперник на Бургас в България за купата на Европейска столица на културата през 2032 година?
- Конкурираме се единствено с други български градове, тъй като всяка година Европа избира две столици на културата, по една от всяка страна. В нашия случай, за 2032 година ще има паралелни надпревари – едно в България и едно в Дания. Тази процедура започва през декември 2025 година, а крайният период за подаване на стратегиите е януари 2027. В България, с изключение на Бургас, присъединяване са декларирали Габрово, Велико Търново и Стар Загора. Вероятно ще се появят и други амбициозни градове, откакто Министерството на културата публично разгласи процедурата.
-Какви са другите предстоящи претенденти за купата Европейска столица на културата?
- Официално присъединяване за в този момент са декларирали Габрово, Велико Търново и Стара Загора. Това, несъмнено, може да се промени, тъй като има доста градове в България, които имат упоритости и запаси да вземат участие. Когато процедурата бъде оповестена публично, ще има и нови поръчки. Велико Търново, да вземем за пример, е град с огромни упоритости, тъй че чакам да забележим доста забавни планове и конкуренция.
- Какво съставлява процесът на кандидатстване и по какъв начин ще се правят оценка градовете?
- Процесът е явен - всяко българско или датско присъединяване се прави оценка от едно и също жури, само че всеки град се състезава единствено с градовете от своята страна. В момента нашият развой е в стадий на подготовка, като започваме интензивно да работим с локални и районни институции и създатели. За да се кандидатства, би трябвало да има публично решение на локалния орган на властта, което да поддържа самодейността. Както към този момент загатнах, за 2032 година Бургас ще се състезава с други български градове, като Пловдив, който беше столица през 2019, няма да взе участие.
-Каква е разликата сред актуалната кандидатура и тази през 2013 година, когато България избра Пловдив за столица на културата?
- Разликата е основна. През 2013 година България и останалите градове участваха в напълно друг подтекст. Сега, 13 години по-късно, имаме по-ясна визия освен за културния пейзаж на Бургас, само че и за този на останалите български градове. Всеки от тях е минал през обилни промени и по-сериозно развъртян културен живот. Освен това, в този момент се опитваме да създадем една по-актуална и динамична културна платформа, която да сплоти плановете и самодейностите на всички общини в района, а освен на самия Бургас.
- Какво ще получи Бургас, в случай че завоюва купата на Европейска столица на културата?
- Това е доста значим въпрос. Програмата за Европейска столица на културата има дълготраен резултат, като главната цел не е просто да се отпразнува културното наличие през годината на купата, а да се провокират дълготрайни стопански и обществени резултати. Проучванията демонстрират, че в множеството случаи стопанската система на града се ускорява, изключително в областта на туризма, както и в културния бранш. Въпреки че Пловдив беше Европейска столица на културата през 2019, резултатите от това към момента са явни, като градът продължава да се развива и да притегля туристи и културни начинания. За нас това е късмет да освен да се утвърдим като културен хъб, само че и да предизвикаме сериозна икономическа промяна в района.
Вижте повече във видеото:
Бившият зам.-кмет на Бургас Руска Бояджиева е изп. шеф на фондация „ Бургас-Европейска столица на културата 2032 “. Тя и екипът й в идващите 12 месеца ще имат тежката задача да изготвят стратегия, с която районът да завоюва семейството, което ще изстреля града в друга орбита. Руска Бояджиева има сериозен опит с работата по европроекти. Докато бе зам.-кмет на Бургас управляваше редица комплицирани планове, огромна част от които пилотни за България и се оправи ослепително. Пример в това отношение е „ Интегрирания градски превоз “, който промени концептуално публичния превоз в Бургас за десетителия напред и го направи най-хубавия в България. Заради това й бе поверена задачата да стане изп. шеф на фондацията, работеща по семейството.
-Г-жо Бояджиева, каква е главната цел на Бургас в кандидатурата за Европейска столица на културата през 2032 година?
- В момента сме в развой на създаване на програмата и се стремим не просто да отбележим капацитета на града или да се организира еднократен празник. Това, което предлагаме, е доста по-сериозно - стремим се да създадем действителни провокации в културния живот на Бургас и да работим освен по културни дела, само че и по социални теми. Европейската столица на културата цени и отбелязва триумфите, само че тя също по този начин има капацитета да стартира нови стъпки и да провокира същинска промяна. Тази промяна не би трябвало да бъде лимитирана единствено до 2032 година, а би трябвало да има дълготраен резултат. Моята сигурност идва от обстоятелството, че за първи път в района има толкоз мощна и професионална поддръжка за тази концепция, и съм уверена, че ще успеем.
- Какво съставлява съответната идея на кандидатурата на Бургас?
- Много добър въпрос! Когато приказваме за идеята на нашето присъединяване, значимо е да подчертаем, че не става дума единствено за празнични събития. Целта ни е да демонстрираме почтеност и искреност, като приказваме освен за провокациите, пред които е изправен Бургас, само че и да предложим реалистични решения за тях. Програмата ни ще бъде облечена в огромно многообразие от културни събития, само че най-важното е, че желаеме да променим същността на града, с цел да може той да бъде освен културен, само че и обществен център. В това отношение процесът ще бъде демократизиран – освен дребният екип на фондацията ще бъде замесен, а ще обявим открита покана за съдействие с всички заинтригувани. Ще поканим създатели, актьори и културни организации да вземат участие интензивно и да предложат хрумвания за събития и планове.
-Кой ще бъде главният съперник на Бургас в България за купата на Европейска столица на културата през 2032 година?
- Конкурираме се единствено с други български градове, тъй като всяка година Европа избира две столици на културата, по една от всяка страна. В нашия случай, за 2032 година ще има паралелни надпревари – едно в България и едно в Дания. Тази процедура започва през декември 2025 година, а крайният период за подаване на стратегиите е януари 2027. В България, с изключение на Бургас, присъединяване са декларирали Габрово, Велико Търново и Стар Загора. Вероятно ще се появят и други амбициозни градове, откакто Министерството на културата публично разгласи процедурата.
-Какви са другите предстоящи претенденти за купата Европейска столица на културата?
- Официално присъединяване за в този момент са декларирали Габрово, Велико Търново и Стара Загора. Това, несъмнено, може да се промени, тъй като има доста градове в България, които имат упоритости и запаси да вземат участие. Когато процедурата бъде оповестена публично, ще има и нови поръчки. Велико Търново, да вземем за пример, е град с огромни упоритости, тъй че чакам да забележим доста забавни планове и конкуренция.
- Какво съставлява процесът на кандидатстване и по какъв начин ще се правят оценка градовете?
- Процесът е явен - всяко българско или датско присъединяване се прави оценка от едно и също жури, само че всеки град се състезава единствено с градовете от своята страна. В момента нашият развой е в стадий на подготовка, като започваме интензивно да работим с локални и районни институции и създатели. За да се кандидатства, би трябвало да има публично решение на локалния орган на властта, което да поддържа самодейността. Както към този момент загатнах, за 2032 година Бургас ще се състезава с други български градове, като Пловдив, който беше столица през 2019, няма да взе участие.
-Каква е разликата сред актуалната кандидатура и тази през 2013 година, когато България избра Пловдив за столица на културата?
- Разликата е основна. През 2013 година България и останалите градове участваха в напълно друг подтекст. Сега, 13 години по-късно, имаме по-ясна визия освен за културния пейзаж на Бургас, само че и за този на останалите български градове. Всеки от тях е минал през обилни промени и по-сериозно развъртян културен живот. Освен това, в този момент се опитваме да създадем една по-актуална и динамична културна платформа, която да сплоти плановете и самодейностите на всички общини в района, а освен на самия Бургас.
- Какво ще получи Бургас, в случай че завоюва купата на Европейска столица на културата?
- Това е доста значим въпрос. Програмата за Европейска столица на културата има дълготраен резултат, като главната цел не е просто да се отпразнува културното наличие през годината на купата, а да се провокират дълготрайни стопански и обществени резултати. Проучванията демонстрират, че в множеството случаи стопанската система на града се ускорява, изключително в областта на туризма, както и в културния бранш. Въпреки че Пловдив беше Европейска столица на културата през 2019, резултатите от това към момента са явни, като градът продължава да се развива и да притегля туристи и културни начинания. За нас това е късмет да освен да се утвърдим като културен хъб, само че и да предизвикаме сериозна икономическа промяна в района.
Вижте повече във видеото:
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ