"Няма партия на хоризонта, която да е на вълната на надеждите и очакванията на хората, която да успее да направи голяма промяна в местната власт. Картата няма да бъде коренно променена. Не мисля, че вече може да се говори за някакви крепости. Има кметове, които седят много силно по места, оформили своя крепост с марката "ГЕРБ", като Бургас, Враца, Стара Загора и пр. Със сигурност ще има някъде пробив."

Според Ганев на последните парламентарни избори преднината на ПП-ДБ в София е била "трудно преодолима дистанция, но в последните няколко месеца те са в ерозия на обществената подкрепа и много зависи от кандидата на ГЕРБ, защото при кандидата на ПП-ДБ има вътрешно напрежение".

Много важен е въпросът кои са електоратите, които няма да са представени на балотажа и които ще трябва да избират между други опции, подчерта Ганев. Според него кандидатите на БСП и "Възраждане" - Ваня Григорова и Деян Николов, ще са имената с най-голяма подкрепа, които ще останат извън балотажа и това как ще гласуват техните избиратели на балотажа "ще реши изборите в София".

Близо 70% е отрицателната оценка за работата на кабинета. Борисов се позиционира тактически и не иска да се ангажира с този състав на кабинета, защото си дава сметка за неговата непопулярност, коментира Димитър Ганев в предаването "Преди всички".

По думите му лидерът на ГЕРБ не иска да обира негативите от действията на правителството и то в контекста на приближаващите местни избори.

"И тази дистанция изглежда политически здравословна за Борисов и ГЕРБ."

Ако правителството продължи тази линия и падне на критични нива на подкрепа, то след местните избори може да се мисли за по-бърза ротация от тази, която имаме планирана за март, подчерта Димитър Ганев.

Полското правителство заплаши да наложи своя собствена едностранна забрана - което би нарушило правилата на единния пазар на ЕС. 

Примерът последва и Унгария, след като премиерът Виктор Орбан подписа указ, с който да удължи ембаргото. Според унгарския министър на земеделието Ищван Наги ще бъде забранен вносът на 24 украински продукта, чийто списък е публикуван в правителствения вестник. В допълнение към зърнените храни, той включва по-специално месо, яйца, зеленчуци, мед, слънчогледови семки и вино.

Словакия също удължи ограниченията, за да избегне "неоправдания натиск върху пазара в страната и да гарантира интересите на местните производители". 

Вносът на украинско зърно, включително пшеница и царевица, беше блокиран от територията на пет източни страни от ЕС - Полша, Унгария, Словакия, Румъния и България - съгласно споразумение, постигнато с Брюксел по-рано тази година. Беше разрешен само транзит до други дестинации. Мерките бяха въведени, за да защитят производителите, които се оплакаха от загуби заради вноса на евтини култури от Украйна. 

Сега Украйна ще трябва да предприеме мерки, за да гарантира, че нейният износ на зърно не нарушава съседните пазари, става ясно от изявлението на ЕК. Междувременно изпълнителната власт на ЕС ще се въздържа от налагане на ограничения.

Преди два дни обаче на фона на заплахи от протести на зърнари българският парламент прие да вдигне забраната за вноса на украинско зърно. Правителството заяви, че ембаргото е довело до загуби в държавния бюджет, а освен това според властта позволяването на вноса ще намали инфлацията. Зърнопроизводителите обаче негодуват и готвят масови протести от понеделник. Днес премиерът акад. Николай Денков покани на среща производителите, но заяви, че от тях зависи диалогът да продължи.