Това заяви пред NOVA NEWS Владимир Кисьов, бивш заместник-министър на външните работи и главен преговарящ за членството на България в ЕС.

"Урсула фон дер Лайен даде своята оценка за България в Шенген в официално обръщение, което говори за силата на позицията й", смята Кисьов.

По думите му това трябва да се използва от нашите институции за убеждаване на Австрия и Нидерландия. Той припомни, че същите тези две държави преди време бяха против отпадането на визите за България.

Специалистът бе категоричен, че трябва да се потърси помощ по темата от Бенита Фереро-Валднер, бивш външен министър на Австрия и почетен гражданин на София.

„В България се наблюдава задвижване, но ние сме длъжници в общата европейска политика. Трябва да бъдем по-активни, да имаме ясна позиция и да я отстояваме”, посочи той.

Това заяви от парламентарната трибуна земеделският министър Кирил Вътев. По думите му ще се следи най-вече за тежки метали и радиоактивност.

"Темата с вноса въобще на храни от Украйна се дискутира от дълго време, не само у нас, но и на всички срещи на министрите на земеделието в целия ЕС, както и отделно на ниво петте фронтови държави, както ги наричат в ЕС. Това е България и останалите страни, въвели забраната. Притесненията на земеделските производители са големи, защото Украйна е мощна земеделска страна. Украйна не изпълнява тежките изисквания за внос на земеделска продукция, това е основателното притеснение, затова ще увеличим контрола над продукцията", посочи министърът.

Според него и в момента се заобикаля забраната за вноса. 

"Има внос на сухо мляко, което прави дъмпинг на нашето производство, има внос на украински слънчоглед, който влиза като румънски", отбеляза Вътев.

Той увери, че ще покани в събота зърнопроизводителите за среща.

"Очакваме днес те да ни представят техните притеснения и въпроси, за да набележим програма за действие", добави той.

По думите му не може да обвиняваме промените в климата за всяко едно екстремно метеорологично събитие.

"Те обаче водят до по-чести такива събития, правят ги по-тежки и по-дълготрайни. Въздействието върху обществото е все по-сериозно. Бяхме свидетели на скорошните наводнения в България, които причиниха четири смъртни случая – това е огромно бедствие", подчерта той.

Според него винаги има взаимовръзка в природата.

"Когато са налице дълготрайни суши, водата попива и в даден момент тя трябва да се излее като дъжд на друго място – обикновено се случва това. Но почвата не може да се справи с тези проливни дъждове и това води до бедствията, до наводненията", категоричен бе еврокомисарят.

Синкявичюс посочи, че загубата на биоразнообразие се наблюдава ежедневно. „60-70% от почвите в Европа не са в добро състояние. Те не могат да изпълняват своята функция – от земеделие до това да предотвратят последствията от екстремни климатични събития. По сходен начин стоят и нещата с водните басейни”, отбеляза още той.

България все още не е поискала помощ по Механизма за гражданска защита на Европейския съюз, който позволява да се компенсират поне отчасти щетите. „Страната все още разполага с време да кандидатства за такива средства. Взема се решение, като се отчита размерът на бедствието. Сумата се изплаща на държавата еднократно”, каза Синкявичюс.

Изплатената сума еврокомисарят поясни, че може да се използва за различни разходи, например за инфраструктура.

Той бе категоричен ,че турската страна спазва стриктно Конвенцията от Монтрьо, като ограничава присъствието на военни кораби в Черно море, включително и руски.

По думите му в последните месеци Русия използва Черно море и изключителната икономическа зона на България за военни учения, затова страната ни обсъжда различни варианти за отговор - от дипломатически до ускорено придобиване на брегови ракетни комплекси.

Според него основният отговор няма да е самостоятелен, а съвместно със съюзниците от НАТО.

"От средата на юли Русия прави предупреждения, че ще провежда учения със стрелби в част от българската изключителна икономическа зона. Така тя блокира нормалните коридори на търговския трафик, това означава, че е опасно за нас да използваме икономически тази зона", посочи проф. Тагарев.

Няколко съюзни страни вече са пострадали от конфликта в Украйна, остатъци от дронове падат в Румъния, изтъкна министърът. По думите му атаките на Русия по украинските пристанища на Дунав в един момент може да засегнат и България.

"Няма заплаха от преки военни действия срещу България, но има рискове да бъде засегната по един или друг начин от тези провокационни и агресивни действия", смята той.

Това заяви пред bTV зам.-председателят на Комисията по земеделие в НС Росен Костурков.

По думите му България най-вероятно няма да се включи в продължаването на забраната, защото няма смисъл за нас.

"По-скоро има някакво неразбиране", коментира Костурков. Той допълни, че забраната у нас ще бъде отменена.

„България произвежда слънчогледово семе два пъти по-малко отколкото е капацитетът на преработвателите у нас. Страната ни е огромен преработвател на слънчогледово семе. Произвеждаме рафинирано олио и бял слънчоглед – експортни стоки с висока добавена стойност“, отбеляза той.

"Държавата е загубила около 200 милиона тази година от ДДС само от забраната на внос на зърното", категоричен бе зам.-председателят на Комисията по земеделие в НС.

Междувременно се подготвят протести заради отпадането на забраната за внос на украинско зърно. Слънчогледът е една от културите, които са „ябълките на раздора“ - да отпадне или да остане забраната за внос на украинско зърно.

Зърнопроизводителят Мария Дикова е категорично против отпадането й.

„Това означава нашата продукция да остане в складовете. Все още има 6000 тона непродаден слънчоглед от миналата година. Очаква се производството в нашия бранш да е от около 2 милиона лева. В момента, в който се заговори за тази декларация, търговията спря, цената се срина. Произвели сме продукция с много добри показатели, но интерес към нея няма“, коментира тя.