Тошо Тошев е български журналист, писател и издател. Близо 20 години е главен редактор на вестник „Труд“ (1991–2011), когато той е с най-големия тираж в страната.

Завършва специалност Българска филология в Софийския университет.

Началото на професионалния му път е във вестниците „Средношколско знаме“ (1965 – 1967) и „Вечерни новини“ (1968 – 1970). През 70-те години работи две години във в-к „Народна младеж“, към отдел „Пропаганда“ на Градския комитет на БКП в София, след това в програмна редакция на Българската телевизия. В средата на 80-те години главен редактор на в. „Труд“ става Владислав Панов, дотогава шеф в телевизията, който довежда във вестника със себе си Тошо Тошев и го назначава за зам.-главен редактор. В края на 1980-те години Тошев става „по съвместителство“ (според тогавашната терминология) и шеф на отдел „Печат“ в столичната община (сега „Връзки с обществеността“).

Близо 10 години работи във в. „Труд“ преди да стане негов главен редактор през 1991 г. Малко след продажбата на вестника през декември 2010 г. Тошев е сменен на поста, но остава вицепрезидент в издателския борд на Медийна група „България“ холдинг.

През август 2011 напуска групата заради несъгласие с наложения стил на управление. Месец по-късно Тошев заявява, че заедно с главния редактор на сп. „Тема“, Валери Запрянов, подготвя нов, „опозиционен“, всекидневник, както и информационен сайт и списание. На своя рожден ден, Тошев обявява името на вестника – „Преса“, чийто първи брой излиза на 3 януари 2012 г.

Председател на Съюза на издателите в България от създаването му през 2000 до 2011 г. Тошев поддържа редовни срещи с писателски кръг, в който влизат Антон Дончев, Дончо Цончев, Стефан Цанев, Иван Гранитски, Любомир Левчев, Атанас Наковски и др. Членовете на кръга сами го наричат „Клуб на гениите“.

От дни наред структурите на “Възраждане” се опитват да яхнат вълната на недоволство на земеделците, които се бунтуват заради решението на Народното събрание да вдигне блокадата върху вноса на продукти от Украйна. С публикации във Facebook представители на партията и ръководители на местните структури подкрепят протестиращите, призовават за недоволство, а лидерът Костадин Костадинов пламенно се изказва от трибуната на парламента. 

След като отиде при протестиращите обаче Костадинов не беше посрещнат с прегърди а беше изгонен. 

“Никой не го е викал, дойде сам. Лично аз го изгоних, може би и друго щях да направя, но снимахте", коментира един от протестиращите, цитиран от БНТ.

"Има хора, които имат виждания и искания, различни от тези на правителството. Не искат да се политизира протестът и затова ме помолиха да си тръгна", каза Костадинов пред журналисти.

Земеделците продължават да протестират вече трети ден. Вчера след среща с представителите на изпълнителната власт беше взето решение да не се позволява в близко бъдеще внос на слънчоглед от Украйна. Ще се обсъждат и квота за внос, но тепърва предстои да стане ясно колко голяма ще е тя. Въпреки срещата с премиера Николай Денков и министрите на финансите и земеделието, зърнопроизводителите са готови да продължават с протестите и тежката техника остава на входа на София.

Георги е млад мъж от Варна. Той учи в чужбина, има остър ум и светло бъдеще. На 20 септември 2015 г., обаче Георги остава завинаги на 21, но позволява на други четири живота да продължат, като става донор.

Георги никога не е имал сериозни здравословни проблеми и няма как да се знае, че коварна мозъчна аневризма в главата му е напът да се спука и сложи край на живота му. За аневризмите няма обяснима причина или симптоматика и в случая на Георги не е повече от лош шанс.

Преименуването на улица с име на донор е инициатива на граждани и създателите на проекта "Последният дар на човека", който цели да повдигне въпроса за проблемите с донорството в България.

България е на последно място по трансплантации в Европейския съюз. Едва 13 са реализираните донорски ситуации у нас през 2022 г., а чакащите – близо 1000.

По думите му в столицата по-голямата битка ще е за контрол на Общинския съвет. „Районните кметове и Съветът са по-важни, отколкото лицето на кмета на столицата”, каза журналистът. И допълни, че все още не може да си отговори на въпроса защо Манол Пейков не е кандидатът на ПП-ДБ за кмет на Пловдив.

По отношение на правителството той уточни, че според него хората в ПП-ДБ са знаели, че със съставянето на такъв кабинет, влизат в голям капан и това ще им се отрази имиджово. Той добави, че е повече от ясно, че хора с огромен опит няма как да не се възползват от една такава сглобка. „Изведнъж се оказва, че безсмислено сме били на улиците, защото всичко си остава същото”, каза Алипиев.

Сегашната коалиция е много крехка, но понякога крехките неща издържат най-дълго. Каква ще бъде политическата сцена след това е трудно да се предвиди. Това коментира в студиото на „Твоят ден” по NOVA NEWS журналистът Юри Велев.

По отношение на местните избори той уточни, че кандидатурата на Васил Терзиев е проблем за градската десница. „Битката за София е ключова. Столицата има нужда от разумни и бързи решения”, добави Велев.

Годишната инфлация във Великобритания, която отразява динамиката на потребителските цени, е спаднала до 6,7 на сто на годишна основа през миналия месец спрямо 6,8 на сто през юли, информира британската Служба за национална статистика (ONS). Това е най-ниското й ниво от февруари 2022 г.

Водещи специалисти коментираха, че британската инфлация ще се повиши до около 7 на сто на годишна основа през август.

Понижението на стойността на самолетните билети и на настаняваното в хотелите на Острова, както и забавянето при поскъпването на хранителните продукти, са компенсирали поскъпването на енергийните продукти на фона на повишените цени на суровия петрол, отбелязва АП.

Британският финансов министър Джереми Хънт каза, че неочакваният спад на инфлацията през август демонстрира ефективността на мерките за нейното понижаване, предприети от кабинета в Лондон.

"Днешната новина показва, че планът (на правителството - бел. ред.) за справяне с инфлацията работи", се посочва в изявление на Хънт, цитирано от Ройтерс.

Въпреки че глобалният дълг отчете нов значителен спад през 2022 г., той все още е висок, като устойчивостта на дълга остава проблем, се казва в актуализираната база данни за глобалния дълг на МВФ.

Глобалното бреме на дълга намалява за втора поредна година, въпреки че остава над вече високото си ниво отпреди пандемията, според последната актуализация. Общият дълг възлиза на 238% от глобалния брутен вътрешен продукт през миналата година, с 9 процентни пункта повече от 2019 г. В щатски долари дългът възлиза на 235 трилиона долара, или с 200 милиарда долара над нивото си през 2021 г.

Данните за България

Според МВФ дългът на централното правителство (процент от БВП) е 31,44% (27 млрд. долара от от 86 млрд. долара номинален БВП за 2022 г.), с което бележи леко понижение от 31,55% за 2021 г.

Дългът на сектор "Държавно управление" (% от БВП) е около 33,71% в сравнение с 33,45% за предходната година.

Съотношение дълг/БВП е 23,1% и e сравнително ниско за Европейския съюз. Номиналния брутен вътрешен продукт (БВП) достига 165,38 млрд. долара, увеличение от 139,01 млрд. долара през 2021 г.

Политиците трябва да бъдат непоколебими

"Политиците ще трябва да бъдат непоколебими през следващите няколко години в своя ангажимент за запазване на устойчивостта на дълга", предупреждават от МВФ.

Въпреки възстановяването на икономическия растеж от 2020 г. и много по-високата от очакваната инфлация, публичният дълг остава упорито висок.

"Фискалните дефицити поддържаха нивата на публичния дълг високи, тъй като много правителства харчеха повече, за да стимулират растежа и да реагират на скоковете на цените на храните и енергията, дори след като прекратиха фискалната подкрепа, свързана с пандемията", се посочва в доклада.

В резултат на това публичният дълг е намалял само с 8% от БВП през последните две години, компенсирайки само около половината от свързаното с пандемията увеличение. Частният дълг, който включва дълга на домакинствата и нефинансовия корпоративен дълг, е намалял по-бързо с 12 на сто от БВП. Спадът обаче не е достатъчен, за да "изтрие" пандемичния скок.

Сили в тенденциите на дълга

Преди пандемията съотношението глобален дълг към БВП се е повишило в продължение на десетилетия. Глобалният публичен дълг се е утроил от средата на 70-те години на миналия век, за да достигне 92% от БВП (или малко над 91 трилиона долара) до края на 2022 г. Частният дълг също се е утроил до 146% от БВП (или близо 144 трилиона долара), но за по-дълъг период от време между 1960 г. и 2022 г.

МВФ отбелязва, че Китай е изиграл централна роля в увеличаването на глобалния дълг през последните десетилетия, тъй като заемите са изпреварили икономическия растеж. Дългът като дял от БВП се е повишил приблизително до същото ниво като в Съединените щати, докато в доларово изражение общият дълг на Китай (47,5 трилиона долара) все още е значително под този на Съединените щати (близо до 70 трилиона долара). Що се отнася до нефинансовия корпоративен дълг, делът на Китай от 28% е най-големият в света.

Дългът в развиващите се страни с ниски доходи също е нараснал значително през последните две десетилетия, макар и от по-ниски първоначални нива. Въпреки че нивата на дълга им, особено на частния дълг, остават средно сравнително ниски в сравнение с напредналите и нововъзникващите икономики, темпът на тяхното нарастване след глобалната финансова криза създаде предизвикателства и уязвимости. Повече от половината от развиващите се страни с ниски доходи са в дългови затруднения или са изложени на висок риск от такива, а около една пета от нововъзникващите пазари имат държавни облигации, търгуващи на затруднени нива.

Справяне с уязвимостта на дълга

Правителствата трябва да предприемат спешни стъпки, за да помогнат за намаляване на уязвимостта на дълга и да обърнат дългосрочните тенденции, подчертават от МВФ.

За дълга на частния сектор тези политики биха могли да включват бдителен мониторинг на дълговата тежест на домакинствата и нефинансовите корпорации, както и свързаните с тях рискове за финансовата стабилност.

По отношение на уязвимостта на публичния дълг, изграждането на надеждна фискална рамка може да ръководи процеса за балансиране на нуждите от разходи с устойчивостта на дълга.

За развиващите се страни с ниски доходи подобряването на капацитета за събиране на допълнителни данъчни приходи е от ключово значение. За тези с непоносим дълг също е необходим всеобхватен подход, който включва фискална дисциплина, както и преструктуриране на дълга съгласно общата рамка на Групата на двадесетте (Г-20) – многостранният механизъм за опрощаване и преструктуриране на държавен дълг – когато е приложимо, както е отбелязано в априлската Световна икономическа перспектива.

"Важно е, че намаляването на дълговото бреме ще създаде фискално пространство и ще позволи нови инвестиции, което ще помогне за насърчаване на икономическия растеж през следващите години. Реформите на трудовите и продуктовите пазари, които повишават потенциалното производство на национално ниво, биха подкрепили тази цел. Международното сътрудничество в областта на данъчното облагане, включително въглеродното данъчно облагане, би могло допълнително да намали натиска върху публичното финансиране", се казва в доклада.

Тя е двудневна, провежда се в "Гранд хотел Пловдив" и бе открита именно от речта на министър Цеков, съобщи Plovdiv24.bg. Участие взимат над 300 експерти.

"В тази сграда сме събрани хора, които сме отдадени на кауза. Кауза за една добре развита инфраструктура, която да обслужва както икономическото развитие, така и да осигурява условия за безопасна пътуване за движение на стоки и товари и да подобрява живота ни", каза министърът.

Според Цеков пътната безопасност е комплексно явление и съчетава качествена инфраструктура, качествен автомобилен парк и адекватно поведение на водачите.

Първите стъпки според него са добро планиране, проектиране и териториално-устройствени процедури, което би отнело време, но "Само лошите неща стават бързо", казва той.

Основното предизвикателство е да подобрим транспортните качества на магистрала "Тракия", затова АПИ възнамерява тази година да възложи идейно проектиране и изграждане на една допълнителна лента поне в участъка София-Пловдив.

Относно АМ "Хемус" е необходимо предлагането на механизъм, който да продължи строителството.

"Магистрала "Хемус", като друга основна ос, за съжаление, вече се строи от 50 години. Тя се превърна в заложник на политическата криза. Амбицията на сегашното ръководство на МРРБ и на АПИ е да се предложи механизъм, който да позволи строителството да продължи, за да може да свържем София с Варна, което ще даде възможност за безопасно пътуване и просперитет на цяла Северна България".

В семинара участие взе още и председателят на Управителния съвет на АПИ инж. Ясен Тодоров и председателят на ДА "Безопасност на движението по пътищата" Малина Крумова, кметът на Пловдив Здравко Димитров.

"Руските окупатори извършиха поредното военно престъпление срещу цивилното население на Харковска област", подчерта той, като допълни, че Москва е атакувала града с "управляема авиационна бомба".

За последните 24 ч. се съобщи за множество експлозии в региона.

Преди няколко седмици украинските власти наредиха евакуация на града заради все по-интензивния руски обстрел.

Припомняме, че в Западна Украйна ситуацията също остава напрегната. Най-малко един човек е загубил живота си след масирана атака с дронове по Лвов през нощта на 19 септември. "Шахеди" са прелитали над централния площад в продължение на няколко часа.

На 22 септември /петък/ от 9 до 17 ч. Община Русе ще затвори за влизане на МПС улиците „Хан Крум“ и „Хан Аспарух“, като там ще бъде разположена измерваща чистотата на въздуха станция.

На този ден Сдружение „Вело-Русе“ ще демонстрира и движение по контра-флоу/насрещни велосипедни алеи/ в затворения участък.

На 20 септември /сряда/ от 16  до 18 ч. в Парка на младежта в началото на алея „Перистери“ ще се проведат няколко събития като част от кампанията.

Деца от няколко детски градини ще рисуват на тема „Автомобили на бъдещето“.Възпитаниците на ДГ „Чучулига“ и СУЕЕ „Св. Константин-Кирил Философ“ ще рисуват с тебешир на тема „Пестене природните богатства на планетата, чрез екологичното придвижване и изразходване на човешката ни енергия“.

Ще има викторина с въпроси, свързани с град Русе, безопасното движение и алтернативното придвижване. Фондация „СпоДари“ ще проведе обучение под формата на игра за децата.

На алея „Перистери“ ще бъде разположен и щанд на „Тумба сълюшънс“. Участниците ще могат да се регистрират в разработеното от тях мобилно приложение WeRide.

Европейският ден без автомобили се провежда ежегодно на 22 септември. Идеята за него произлиза от Франция и се осъществява за първи път през 1998 г. Това е международна кампания, по време на която централните зони в много градове на Европа се затварят за автомобилно движение.

Целите на кампанията са формиране на екологосъобразно мислене, а също така и начин на живот сред европейските граждани, разяснителна дейност върху негативните страни на автомобилния транспорт в градски условия, популяризиране на алтернативните начини на транспорт в големите градове, включително по-широкото използване на обществения транспорт, демонстрация на идеята, че животът без автомобили не само е възможен, но и по приятен. Европейски ден без автомобили цели намаляване на шума и вредните емисии на газове във въздуха, както и подобряване на качеството на живота в големите градове.

"Позицията и желанието на Хърватия е, че ние сме транзитна страна, а не страна, която получава огромни количества украинско зърно, което е по-евтино от нашето, което би застрашило нашите фермери", заяви Пленкович, цитиран от хърватската национална телевизия ХИНА.

Решението идва след като Европейската комисия продължи въведената забрана за внос на зърно от Украйна. Такава въведоха едностранно няколко държави - Полша, Унгария, Словакия. България обаче напусна "зърнената коалиция" и вдигна ембаргото. Киев вече започна правни действия. 

По думите на Пленкович не се изключва Хърватия също да въведе забрана. 

Хърватия предложи използването на морските си пристанища на Украйна докато достъпът на Киев до Черно море е блокиран от Русия на фона на продължаващата война. Не е известно колко зърно е изнесено през хърватските пристанища.