Тази учебна година има облекчения за седмокласниците. Времето за решаване на първия модул от тестовете се увеличава от 60 на 75 минути, за да имат повече време за решаване и пренасяне на верните отговори седмокласниците.

По математика две от задачите, които досега са били с отворен отговор, стават с избираем. Прави се, защото се допускат чести технически грешки при решаването на условията на отворените задачи. С промяната децата ще могат да се поправят още в хода на изпита, ако видят, че решението им не отговаря на изброените варианти.

Има и още новости за седмокласнците. При заболяване или смърт в семейството могат да се явят на втора дата, определена от министъра. Изпитите пък се изместват към края на юни, за да има повече време за подготовка. Тази година тестът по български език и литература ще бъде на 19 юни, а този по математика - на 21 юни.

Тестът по български език и литература се състои от:

18 задачи със структуриран отговор с четири възможности за отговор, от които само един -е правилен

6 задачи с кратък свободен отговор

1 задача с разширен свободен отговор
1 задача за създаване на текст
Представени са и четири примерни задачи от теста.

Тестът по математика се състои от:

20 задачи, които са със структуриран отговор с четири възможности за отговор, от които само един е правилен

3 задачи със свободен отговор – учениците трябва да опишат и да аргументират изпълнението на определена математическа задача с аналитико-синтетичен характер
Министерството е представило и няколко примерни задачи по математика.

Всеки, който има пик на НОИ или на НАП, може да се регистрира.

Той сподели личен опит с връчването на фиш, при който девет патрулки на полицията не успяват да му връчат фиш за превишена скорост.

„Все още системата не е напълно готова, но когато бъде завършена, всеки ще има в своя профил информация за всички свои провинения на пътя”, поясни той.

„Информацията за ваксинацията на учениците е в НЗОК. Нашите планове са до края на годината за тази информация да се планира миграция, за да може в началото на следващата година да е достъпна”, каза още министърът.

По повод извинителните бележки на децата, той уточни: „Ако едно дете се разболее днес и не може да иде днес или утре, прегледът ще бъде регистриран в деня на посещение на лекаря, но ще му бъдат извинени и предходните дни. Системата приема прегледа в деня, в който е извършен, като е препоръчително по-рано да се иде, а не да се отлага, но сме помислили закъснението да не е блокиращ фактор.”

За електронните трудови книжки той подчерта: „Всички, които сме започнали трудовата си кариера след 2001 г., автоматично ще получим цялата си информация в електронната трудова книжка. Тя ще използва наличните данни в НАП.”

Прокуратурата поиска по този случай наказание от 14 месеца лишаване от свобода, като допусна отложено изтърпяване.

Кеслер е признат за виновен в незаконно подслушване. Случаят е свързан с разследване срещу бившия еврокомисар по здравеопазването Джон Дали (Малта), който бе принуден през 2012 г. да подаде оставка заради съмнения в корупция. При разследването на случая Кеслер е участвал в незаконен запис на телефонен разговор. По делото в белгийския съд има свидетелства, че той е извършил и незаконен разпит на един от свидетелите.

Припомняме, че през 2017 г. Кеслер се оттегли от ръководството на ОЛАФ и стана ръководител на италианските митници. Днес той е един от съветниците на украинските власти по въпросите на борбата с корупцията.

Джон Дали е разследван по твърдения, че свързан с него и вече покоен търговец е поискал подкуп от 60 милиона евро от шведско дружество, за да се промени европейското законодателство за тютюневите изделия.

Това заяви историкът проф. Веселин Янчев по време на представянето на книгата си „Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание“ във Военния клуб в София. На събитието присъстваха видни историци, интелектуалци, офицери от резерва и др., имащи отношение към установяване на историческата истина за Септемврийското въстание в България.

Събитието беше открито от доц. Момчил Дойчев, ръководител на департамент "Политически науки" в НБУ и съпредседател на Атлантическия съвет на България. Той очерта основните приноси на книгата на проф. Янчев.

"Това, което мога да кажа, е, че проф. Янчев иноваторски е подходил, за разлика от предишните идеологизирани комунистически интерпретации. Той разглежда събитията ден по ден въз основа на документи. Той анализира процесите на базата на фактологията, а не на базата на една изкривена идеологизирана представа. Новаторското в неговия подход е свързано с това, че той не разглежда както комунистическата историография това "всенародно въстание", а го разглежда ден по ден въз основа на един институционален подход. Всяка дума от заглавието на книгата е абсолютно точна. Ръководейки се от този подход, проф. Янчев разглежда тези събития и в една правна рамка", изтъкна доц. Дойчев.

По думите му целта на проф. Янчев е да установи доколко политическите институции на Царство България действат легитимно спрямо този метеж, който иска да събори държавно установения ред и чрез терористични средства да установи диктатура, посредством поръчителството на една чужда държава, която е решила да установи нов световен ред на базата на комунистическата утопия.

"Всичко това, в един контекст на строго научен подход, който избягва всякакви идеологизации, според мен това е най-ценното. Този подход е най-близо до историческата истина, защото се основава на фактите", категоричен бе изследователят.

Събитието продължи със слово на автора на книгата - проф. Веселин Янчев. Той подчерта, че книгата му не е замислена като изследване на Септемврийското въстание като такова - като преломно политическо-обществено явление, с невероятни последици върху българския политически, обществен, стопански и културен живот.

"Тя е третата поред книга от едни мои занимания за ролята на армията във вътрешнополитическия живот на България. Моят интерес се насочи именно към тази сфера, която остава скрита за обществото, дори за хората, ангажирани в армията. За мен беше важно да разбера как армията гарантира реда в обществото по време на кризи. Изненада ме цялата тази митологема, създадена за българската държава като едва ли не зле организирана, хаотично действаща. Оказва се, че българската държава и българската армия взаимства най-добрите нормативни документи и практика от Европа, свързани с гарантиране на вътрешния ред и сигурността в страната. Армията се придържа към установените правила в голяма степен. Разбира се, от една страна са нормативните документи, конституционното устройство на държавата, но от друга страна са практическите действия на армията. Ако искаме да градим правова държава, ние трябва да се върнем именно към тези проблеми", смята ученият.

"След 9 юни 1923 г. - един класически военен преврат, извършен от армията - нещата стигнаха до последващите събития, до септември 1923 г. и периодът след това. Моят замисъл беше да проследя чисто военния аспект на този конфликт, за да видя действията на министерството, на щаба на армията и др. Когато наредих пъзела, свързан с действията на армията срещу опита за установяване на работническо-селско, комунистическо управление в България, се оказа, че това е едната страна на въпроса. Очевидно приближаването към обективността за случилото се, трябваше да представи и другата гледна точка. Тази на хората, поставили си за цел да променят обществено-политическия строй в България. Тук вече трябваше да се видят действията на БКП, на тесните социалисти, на ръководителите от Москва, на Комунистическия интернационал на ЦК на Руската комунистическа партия и въобще цялостната тенденция в развитието на комунистическото движение в Европа след края на голямата война. Периодът за работа по темата беше удължен, но аз съм изключително доволен заради работата с архивните документи на Коминтерна, документите от архива на ЦК на БКП", каза още проф. Янчев.

Историкът наблегна на обстоятелството, че е успял да направи едно по-задълбочено изследване на архивните процеси.

"Оказа се, че физическото разгромяване на въстанието през септември 23 г. не слага реално край на проблема, защото идеята за вдигане на ново въоръжено въстание веднага е подета от Васил Коларов и Георги Димитров. Неистов е техният стремеж да не бъдат порицани от Москва и да намерят своето място вече извън България. Комунистическият интернационал се ангажира пряко с подготовката и организирането на въоръжено народно въстание в България, което се отлага за пролетта. Тече през цялото време едно перманентно напрежение и подготовка в главите на привържениците на революцията в по-голяма степен, отколкото в публичното пространство", отбеляза той.

Политологът проф. Татяна Дронзина, която също взе участие в мероприятието, изрази интересна теза относно книгата на проф. Янчев. Според нея това е едно от най-солидните изследвания в последните десетилетия.

"Навършват се 100 г. от една кървава трагедия, която раздели българите за десетилетия наред. Аз ще позволя да задам въпроса - какви политически и етически дилеми пораждат събитията от септември 1923 г.? Мисля, че Септемврийското въстание ни доведе до една ситуация, в която България стана жертва на политически решения, взети изцяло извън нея, на една дълбока бразда, която беше прокарана в сърцето на една нация. Българската общност беше разделена. Насилието беше въведено в българския политически живот като метод за решаване на вътрешнополитически проблеми", заяви проф. Дронзина.

Тя допълни, че и учените, и политиците дължат на българите цялата истина за въстанието. Според нея трябва да включим тази истина в учебниците по история, иначе ще получим едни изгубени, изпаднали поколения, които няма да могат да бъдат полезни нито на себе си, нито на страната си, нито на Европа.

"Септемврийското въстание поражда в голяма степен въпроса можем ли и способни ли сме да прощаваме. Различните култури имат различни начини на помирение. Азиатската култура налага като метод на помирение забравата. Африканската налага да бъдеш на страната на по-слабия, а европейската политическа култура налага най-напред да бъде казана истината, а едва след това да има покаяние и прошка.

Септемврийското въстание беше едно събитие, наложено отвън. По решение на българите може да се направи една преоценка и преосмисляне", подчерта тя.

Данните от тазгодишното национално външно оценяване разкриват влошаване на резултатите на учениците, завършващи IV клас, които показаха, че децата масово не могат да четат и разбират прост текст. Данните за учениците, завършващи VII клас, разкриват незначителен напредък по български език и среден резултат от 35 точки по математика - малко над прага от 30 точки.

От УНИЦЕФ посочват, че почти всеки втори млад човек няма основни умения по четене и математика.

Въпреки че Министерството на образованието и науката отчита 40% намаление на дела на отпадналите от училище деца чрез Механизма за съвместна работа на институциите по обхващане и включване в образователната система, все още последните данни на НСИ показват, че 11,2% от децата на възраст 3-6 години и 5,7% от децата на възраст 7-10 години не посещават училище. 

Данни на МОН за 2022 г. показват увеличение на почти всички видове насилие, докладвани в училищата - физически, вербален и кибертормоз.

В днешния дигитален свят почти всеки втори млад човек в България не притежава основни дигитални умения.

Трансформирането на образованието започва с осигуряването на това всички деца да придобият базови умения - грамотност, математически умения и социално-емоционални умения, които са основа за ученето като цяло. За тази цел е създадена глобална коалиция, която приканва правителствата и заинтересованите страни да подкрепят Ангажимента за действие по отношение на базовото обучение като първа стъпка в този процес.

Дигиталната раница е всъщност платформа, в която всички учебници ще бъдат достъпни за учащите. Съдържанието на всички учебни материали вече е достъпно електронно, а освен това учителите имат възможност да създават съдържание, което по-късно ще бъде публикувано, след проверка от експерт, пишат от Българското национално радио. 

Предстои още обучение на преподавателите, тъй като има много новости, включително и свързани с електронния дневник.

Дигитализацията във всички сфери, включително и в сферата на образованието, е необратим процес, но все още има скептици. Някои преподаватели се притесняват, че няма да бъде полезно и практично.

Платформата на МОН предлага богат учебен материал, достъп до оценките на учениците, възможност за даване на домашни и възможност за провеждане на онлайн уроци. 

Използвайки дигиталната раница учениците ще имат достъп и до персонализирано съдържание за всеки от тях, съобразено с техните знания и трудности. Не е ясно дали материалите ще бъдат адаптирани и за учениците със специални образователни потребности.

Учебната 2023/2024 г. започва и с друго нововъведение - електронни бележки. Медицинската бележка за извинение на отсъствията на учениците от 1 до 12 клас ще се издава само по електронен път от първи октомври. Целта е родителите и учителите да бъдат улеснени. От МОН уверяват, че личните данни на децата ще бъдат защитени. 

От първия учебен ден учебниците до 7-ми клас ще бъдат в така наречената "дигитална раница". Електронна става и медицинската бележка. 

“На едносменен режим са 90% от училищата в България. Възможността за преминаване и на останалите е свързана с няколко важни проекта по различни програми, които започват от тази учебна година“, каза министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков. 

Започва строителството на 8 нови училища в рамките на ПВУ. Наред с това около 116 образователни институции – детски градини и училища, ще бъдат основно ремонтирани или разширени. Това лято ремонтирани са 507 учебни заведения. 240 все още се довършват. В 63 училища ще продължат ремонтите и след началото на учебната година без да пречат на децата.

В 43 държави 30 хиляди български деца ще се учат в неделни училища и две български държавни училища.

Министерството на труда и социалната политика отпуска еднократна помощ за първи, втори, трети, четвърти и осми клас по 300 лева. 

На крак в първия учебен ден е и полицията. Общо 13 000 души от "Охранителна полиция" ще са разположени навсякъде около училищата и детските градини с включени светлинни сигнализации, за да бъдат забелязани по-лесно и в поздрав за учениците.

В последните две седмици проверени са 6 700 училища и детски градини в страната. Проведени са срещи с с директорите на учебните заведения, свързани с мерки за повишаване на сигурността на учениците и децата до достъпа им в училище.