Това е само временно решение на проблема, тъй като остават другите задължения от един милион лева на лечебното заведение, включително и за заплати.

Общо 1,3 млн. лв. са задълженията на лечебното заведение. Част от тях трябваше да бъдат изплатени спешно, тъй като утре изтича срокът, в който болницата да се разплати с доставчика на лекарства за болничната аптека. Наложен е и запор на сметките.

При всички положения през есента и зимата цените ще са много по-високи, става ясно от проучване на гръцките синдикати. Председателят на Съюза на работещите в хранителната промишленост Апостолос Рафтопулос отбеляза, че цените на зехтина и млечните продукти са изключително високи.

Сирене под 13 евро за килограм вече няма. Яйца и кашкавал са трудно достъпни за доходите на преобладаващата част от домакинствата.

Председателят на Съюза на потребителите посочва зехтина като продукт, който е с най-голямо повишение в магазините.

Гръцката статистическа агенция Елстат публикува списък със стоки с рязко покачване на цената в последния месец. Това са хляб, риба, захар, шоколадови изделия.

От министерството на развитието коментират, че драстичното увеличение на цените е резултат от високите разходи за производство.

В същото време проверяващи екипи на Министерството на финансите глобиха вериги супермаркети за необосновано покачване на цените.

В хода на предприетите оперативно-издирвателни действия, около 5.15 часа охранител в столичен бизнес център подал сигнал за трима маскирани, които прескачат оградата на обекта, носейки някакъв багаж.

На място са изпратени полицейски екипи, които последвали тримата, опитали се да се качат в автобус на масовия градски транспорт. 15-годишен е задържан на място, а двама, скочили от автобуса и побегнали пеша. При преследването са произведени предупредителни изстрели в безопасна посока, но бегълците не спрели.

При произведен още един изстрел е ранен един от тях - 18-годишен.

Незабавно е откаран в болница и по-късно е починал. Работата по изясняване на всички факти и обстоятелства около случаите продължава.

"Протестите на земеделските производители са национални и безсрочни, те ще продължат дотогава, докогато ние не извоюваме своите права като сектор", заяви Цветан Берберов, член на Управителния съвет на Тракийския съюз на зърнопроизводителите.

По думите му акцията в Стара Загора е обединила не само зърнопроизводители, но и всички в сектор "земеделие", а исканията са свързани с това, когато от страна на държавата се предприема едно действие, то да бъде съобразено с нуждите на сектора и да се имат предвид аргументите на засегнатите страни. Берберов подчерта, че на протеста днес се очакват около 500 души производители от Стара Загора, които ще преминат по централния булевард "Св. Патриарх Евтимий" и ще тръгнат към София, за да се включат в утрешния Национален протест. Той каза освен това, че движението през днешния ден ще бъде затруднено, за което протестиращите се извиняват на гражданите.

Според Берберов към момента е налице "огромно количество продукция, която залежава. От миналата година има около 600 000 тона само слънчоглед, а от тази година има над 2 млн.тона слънчоглед. Пшеницата, която е залежала, е над 5 млн.тона", каза още земеделският производител. Той риторично се обърна с въпрос "Ние необходими ли сме?"

Инициативният комитет призова за продължаване на забраната за внос на слънчоглед, пшеница, царевица и рапица от Украйна и въвеждане на забрана за внос на нерафинирано олио, пресни и замразени плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти, месо и месни продукти, живи животни, мед и пчелни продукти от Украйна, както и завишаване на контрола на произхода, качеството и безопасността на вноса на селскостопански продукти в страната.

От бранша настояват за изплащане към земеделските производители на пълния размер на компенсациите за повишените разходи за производство в следствие на войната в Украйна и отпадане на тавана на помощта до края на месец септември, както и незабавно изплащане на държавната помощ за компенсиране на земеделските производители със 100 процента пропаднали площи.

„Мога да кажа точните суми. За целия сектор това са над 1,8 млрд. лева за юридическите лица и над 600 млн. лева за еднолични търговци и физически лица. Това е печалбата“, поясни той в отговор на въпроса дали потвърждава думите на премиера, че през миналата година зърнопроизводителите са отчели 25% по-голяма печалба спрямо 2021 г.

Той отбеляза също така, че с прекратяването на забраната за внос на украинско зърно е свързан с изискването от страна на ЕС за въвеждането на регулаторен режим в тази посока от страна на Украйна. Според него това е нещо, за което не се говори.

„От понеделник започва да действа този регулаторен режим за износ на някои стоки от Украйна, което означава, че няма да има свободно и безконтролируемо изнасяне на стоки. Този контрол ще се осъществява от Украйна, но вероятно ще има и механизми за проверка от страна на ЕС. Предстой да видим това в понеделник“, поясни той.

Румен Спецов коментира и как вноса на продукти от Украйна ще се отрази на цените. „Цените на тези стоки се определят от борсовите индекси. Това, от което вероятно се опасяват нашите производители, е, че в България ще дойдат продукти с много ниски цени и евтини суровини. Но за да стигнат тези продукти от Украйна до България има разходи за транспорт. Така че на този етап никой не знае на каква цена ще бъдат доставени суровините“, уточни той.

Директорът на НАП призна, че има свръхпечалба в сектор „Земеделие“. Те са от миналата година и са генерирани в една друга обстановка, подчерта обаче той.

"Всички ние желаем бърз мир", каза Столтенберг.

"Но в същото време трябва да признаем: ако президентът (Володимир) Зеленски и украинците спрат да се бият, страната им вече няма да съществува.

"Ако президентът (Владимир) Путин и Русия положат оръжията си, ще имаме мир".

Относно амбициите на Украйна да се присъедини към Алианса Столтенберг заяви: "Няма съмнение, че Украйна в крайна сметка ще бъде в НАТО."

По време на срещата на върха на алианса през юли Киев се е "приближил до НАТО", каза той.

Докато за земеделския министър Кирил Вътев е ясно защо – просто удобна боксова круша по актуална тема (хем не оправдава зърнарите, хем министърът крив), то споменаването на икономическия Богдан Богданов беше странно. Но не и необяснимо. Ето 5 легитимни причини ГЕРБ да ненавиждат министъра на икономиката:

Богданов спря партийните назначения по държавните бордове и намали наполовина заплатите на изпълнителните директори в дружествата, в които с години влизаха ГЕРБ кадри. 

Ограничи "сладките" т.нар. представителни разходи на същите тези представители в бордовете и намали броя на членовете им.

Осветли още 100 млн. лв. над онзи половин милиард лева от потъналите за язовири средства, за тръбопровода на Перник - афиширан като страхотен успех от самия Борисов, както и за недостроения, но за сметка на това предплатен пак от правителствата на Борисов Правителствен комплекс. 

Зае се да оздравява ДКК - "черната дупка" на ГЕРБ, която с години хранеше определени фирми и кръгове с непрозрачни инхаус поръчки за милиони. Май не беше питал и за назначенията в новия борд.

След продължително ходене по мъките по темата от куп правителства, Богданов взе, че реши проблема и с Пловдивския панаир, който аха-аха да падне в лапите на Георги Гергов – а да си припомним, че ГЕРБ го защитаваше години наред, преди Борисов да се скара със кмета на Пловдив.

Да видим дали името на Богдан Богданов ще изплува като министър за смяна след ротацията, ако някой журналист се престраши да зададе въпрос на Мария Габриел в следващата й медийна изява.

В момента малтретираната жена е с децата си в кризисен център.

Три са повдигнатите обвинения срещу насилника - за лека телесна повреда в условията на домашно насилие, за принуда за остриганата нула номер коса с машинка и за хулиганство с особен цинизъм, затова че я е извел в това състояние на улицата, за да я унизи.

Районният прокурор на Велико Търново Тихомир Шабов обясни, че в момента се установява какъв е отзвукът в обществото.

"Ние се занимаваме с наказателната част на казуса и сме съсредоточени по доказване на престъпленията, извършени от насилника. Какво ще става с жертвата, кога и как, решават други институции", поясни Шабов.

""Нашият съвет към Китай е да използва политическото си пространство по начин, който да му помогне да промени модела си на растеж към вътрешното потребление", посочи Георгиева. 

Застаряващото население на Китай и спадащата производителност играеха „потискаща роля“ за темповете на растеж, заедно с компаниите в Съединените щати и Европа, които изместиха веригите за доставки далеч от Китай. Проблемите на Китай в сектора на недвижимите имоти също накараха потребителите да ограничат своите разходи, обясни Георгиева. 

"Всъщност предвиждаме, че без структурни реформи средносрочният растеж в Китай може да падне под 4%“, допълни тя. 

През юли МВФ прогнозира темпа на растеж на Китай за 2023 г. от 5,2% и 4,5% през 2024 г., но предупреди, че той може да бъде по-нисък предвид свиването на пазара на недвижимите имоти. Георгиева каза още, че е важно за Китай да се справи с доверието на потребителите в сектора като финансира завършването на апартаменти, за които купувачите вече са платили, вместо да спасява закъсалите предприемачи.

МВФ се готви да публикува нови прогнози за глобалния растеж преди годишните срещи на Фонда и Световната банка, които ще се проведат от 9 до 15 октомври. 

САЩ са единствената голяма икономика, която е възстановила растежа си отпреди пандемията, докато Китай е с четири процентни пункта под тенденциите отпреди пандемията, Европа - с два, а светът като цяло - с три.

"Ако "хората с Майбасите" получават незаконно пари, държавата да си свърши работата. От 70 хил. души 10 да имат "Майбах". Какво трябва да направят останалите? Властта да не ги поставя като пилон. Аз "Майбах" нямам. Институциите да си свършат работата", поде Жекова, която бе прекъсната от Виктор Николаев, който се опита няколко пъти да зададе уточняващи въпроси. Без успех. 

"На думата "Майбах" откачихте", заяви Виктор Николаев. 

"Не съм откачила. Аз в такъв разговор няма да влизам. Аз съм спокойна. Нямам "Майбах", повтори още Жекова. 

"Въпросът не беше дали вие имате "Майбах", а дали са концентрирани огромен брой от средствата в малък брой хора", обясни Николаев. 

"Не мога да отговоря. Институциите да си свършат работата. 20 лева е субсидията за 1 декар производство. 13 лева получаваме от Европейската комисия за това, че спазваме зелените изисквания. Това е плащането, което получаваме за 2022 г.", отсече Жекова. 

Яростният спор всъщност е предизвикан от вчерашното решение на парламента да вдигне забраната върху вноса на украинско зърно - решение, заради което от бранша заплашиха с протести. Ембаргото беше въведено от служебното правителство през април, заедно с още четири държави в Европа. Според настоящия кабинет обаче тя е ощетила хазната с милиони, а вноса на украинско зърно ще спомогне за овладяване на инфлацията. 

Икономистът Лъчезар Богданов коментира в социалните мрежи данни за печалби от 2,5 млрд. 

“За мен е много важно, ако в даден бранш има много голям шок от непредвидено външно събитие – бедствие, война, и има рязка промяна в икономическите условия, то там да има целенасочена помощ, която да компенсира щети и разходи, понесени от външни шокове, извън контрола на съответния предприемач. Но бланкетното помагане – това е малко класова борба”, смята Лъчезар Богданов.  

Той коментира, че България е огромен нетен износител на пшеница. ¾ от българската пшеница се изнасяли.

При слънчогледа ситуацията била друга.

“Ако проследим по години и месеци данните за нетен внос на слънчоглед и износът на слънчогледово олио - това са 2 скачени съда. Когато има повече внос на слънчоглед, има повече износ на олио”, обясни Богданов.

“За пшеницата имаше свободен внос и до днешна дата е свободен. Защо няма внос на пшеница – защото има много голяма българска продукция, която ще бъде изнесена”, каза Богданов.

“Не искат да признаят открито, че миналата година след началото на войната – първите седмици и месеци,  на световните борси имаше много рязък скок на цената и на пшеницата, и особено на слънчогледа, който стигна 1000 евро на тон. Някои хора вероятно си помислиха, че това ще е новото нормално и всичко под това им изглежда ниско”, каза Богданов.

“В момента цената на слънчогледа е по-ниска и във Франция. Ако гледате там котировките на тамошните тържища, те какво общо имат с вноса от Украйна? На българския пазар, на който евентуално ще се появи някой камион, няма общо, но цената пак е с 60% по-ниско отколкото беше пикът миналата година. Така че, нека да гледаме данните и да видим реално какво е състоянието и ако някъде конкретни производители имат конкретни щети, нанесени от скъпи торове, много голям разход за гориво - това е нормалната схема, която се прилага и за други браншове, и за селското стопанство”, заяви Богданов.

“Печалбата от 2,5 милиарда лева е пръсната на 70 000 производители. По данни на Министерството на финансите 2 милиарда са субсидиите. Ако 2 милиарда са субсидии и 2 милиарда са печалбите ни – означава, че тези печалби сме ги калкулирали само от субсидии”, отговори Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

“Използва се за база една добра година за сектор земеделие. Производството през 2022 и 2023 година е безумно скъпо - заради цена на торове, заради политиката, заради цена на горива. Тоест ако на теб един декар слънчоглед ти струва между 120 и 150 декара производство без ренти, приходът ти, понеже климатичните условия са такива, е около 150 килограма, т.е. приходът ти на база лев ще бъде 105 лева, на база днешна цена. Тогава имаме ли нужда от помощ в сектора? Имаме. И в този аспект искам да кажа, че вносът на пшеница не беше активен, защото нямаше достатъчно ценова разлика”, коментира Жекова.

По думите му не може да обвиняваме промените в климата за всяко едно екстремно метеорологично събитие.

"Те обаче водят до по-чести такива събития, правят ги по-тежки и по-дълготрайни. Въздействието върху обществото е все по-сериозно. Бяхме свидетели на скорошните наводнения в България, които причиниха четири смъртни случая – това е огромно бедствие", подчерта той.

Според него винаги има взаимовръзка в природата.

"Когато са налице дълготрайни суши, водата попива и в даден момент тя трябва да се излее като дъжд на друго място – обикновено се случва това. Но почвата не може да се справи с тези проливни дъждове и това води до бедствията, до наводненията", категоричен бе еврокомисарят.

Синкявичюс посочи, че загубата на биоразнообразие се наблюдава ежедневно. „60-70% от почвите в Европа не са в добро състояние. Те не могат да изпълняват своята функция – от земеделие до това да предотвратят последствията от екстремни климатични събития. По сходен начин стоят и нещата с водните басейни”, отбеляза още той.

България все още не е поискала помощ по Механизма за гражданска защита на Европейския съюз, който позволява да се компенсират поне отчасти щетите. „Страната все още разполага с време да кандидатства за такива средства. Взема се решение, като се отчита размерът на бедствието. Сумата се изплаща на държавата еднократно”, каза Синкявичюс.

Изплатената сума еврокомисарят поясни, че може да се използва за различни разходи, например за инфраструктура.