♥ Сърцето като орган на висшето познание Думи на светител,

♥ Сърцето като орган на висшето знание

Думи на светител, хирург, изповедник Лука (Войно-Ясенецки), Архиепископ Кримски и Симферополски 

Съвременният цивилизован човек посредством работа над себе си се приучва да прикрива мускулните си рефлексии и единствено измененията в сърдечната активност към момента могат да ни разкрият неговите прекарвания. Така сърцето си остава за нас орган на възприятията, който тънко указва нашето субективно положение и постоянно го изобличава. Като доктор би трябвало да отбележа, че до момента в който сърдечната активност, обусловена от мускулна, може да се контролира релативно добре, то да се контролира сърдечната активност, провокирана от разнообразни безредици, е извънредно мъчно. Затова и толкоз елементарно се поразява сърцето у лица със свободни специалности, не свързани с тежък физически труд, само че свързани с огромно психическо натоварване.

Инервацията на сърцето е извънредно богата и комплицирана. То цялото е оплетено с мрежа от нишки на симпатичната нервна система, посредством която е тясно обвързвано с основния и гръбначния мозък. Функциите на симпатичната и вегетативната нервна система са към момента едва изучени и изцяло незнайни, само че към този момент е изцяло ясно, че те са извънредно значими и многостранни. Тези нервни възли и нишки безспорно имат извънредно значима роля във физиологията на чувствителността. Така че нашите анатомо-физиологически познания за сърцето освен че не пречат, а даже ни подтикват да считаме сърцето освен за централен орган на кръвообращението, а и за най-важния орган на възприятията.

Но Свещеното Писание ни споделя за сърцето доста повече.

За сърцето се приказва надали не на всяка страница на Библията. От пръв взор читателят не може да не забележи, че на сърцето се придава значение освен на централен орган на възприятията, само че и на най-съществен орган на познанието, на мисълта и усещането на духовните въздействия. И най-много: съгласно Свещеното Писание сърцето е орган на общението на индивида с Бога и затова, то е орган на висшето знание.

За чувството на Бога или, по-точно, за плодородното влияние на Божия Дух в сърцето приказват доста подвижници на благочестието, доста преподобни. Всички те повече или по-малко ясно усещали същото, което усещал и св. оракул Иеремия „ само че в сърцето ми беше сякаш жарък огън ” (Иер. 20:9).

Откъде е този огън? Св. Йоан Лествичник споделя: „ Духовният огън, който идва в сърцето, възкресява молитвата: при възкресението и възнасянето й на небето става слизането на небесния огън в горницата на душата. ”

А ето и думите на св. Макарий Велики: „ Сърцето ръководи всички органи, и когато благодатта заеме всички отделения на сърцето, доминира над всички намерения и членове, тъй като там е мозъкът и всички душевни намерения... Затова там би трябвало да гледаме написан ли е от благодатта законът на духа. ”

Къде там? В основния орган, където е престолът на благодатта и където са мозъкът и всички душевни намерения, т.е. в сърцето.

Как зародилите в мозъка мисли се предават на сърцето, ние не знаем, само че мисълта като чисто психически акт, за разлика от чувствата, като физиологически акт, не се нуждае от анатомически пътища за напредване. Не се нуждаят от такива пътища и възприятията, които пораждат в сърцето и в забележителна степен се образуват от едни или други мисли. Но сърцето освен получава обработени мисли и сензорните усещания от мозъка, само че и единствено  притежава удивителната дарба да получава от заобикалящия го свят екзогенни духовни усеща от най-висш порядък.

Тези чувства от сърцето се предават в мозъка, в мозъка и в огромна степен дефинират, направляват и променят всички душевен процеси, произхождащи в мозъка и в духа.

Ако приказваме за „ намерения на сърцето ”, че сърцето служи за средоточие и обиталище на мъдростта, то в него освен се получават чувствени и волеви допълнения на подбудените в мозъка мисли и освен се възприемат екзогенни духовни въздействия излъчени към мозъка, само че и се раждат мисли, размишления, които както и сензорните усещания служат като импулси и материал за мисловна активност на мозъка.

Следователно сърцето е вторият орган на усещания, знания и мисли. В него се ражда знание и почива мъдростта. Следователно, в случай че сърцето е лишено от Божията берекет и не възприема от трансценденталния свят внушения от Духа на истината и положителното, а е ориентирано към разбиране от духа на злото, лъжата, гордостта, то в него се ражда и населява безумието.

Из книгата: „ Дух, душа и тяло ”, Архиепископ Лука (Войно-Ясенецки)
Източник: Църковен вестник, бр. 23, 2002 г, превод: Александра Карамихалева,
Снимка: pravoslavie.ru